Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 174/2019година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
Александър Дондуков № 19, ет.2 срещу Н.П.
Б., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумите, както следва: 893,66лева,
представляваща дължима главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от
11.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба- 07.01.2019г. до окончателното погасяване на
задължението; 17,30лв.,
представляваща неплатена договорна лихва за периода 20.04.2014г. до
11.06.2016г.; 7,88лева,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода 20.04.2014г. до
11.06.2016г., поради настъпила предсрочна изискуемост на вземането на
17.05.2016г., евентуално поради настъпил краен падеж за издължаване на
вземането, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на „О.Ф.Б.” ЕАД,
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
08.12.2016г.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 11.06.2013г. между
ответника и Банка ДСК е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица,
неразделна част от който са ОУ по договора и Условията за издаване и обслужване
на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на банката, приложение U9, приети с подписване на
договора. По силата на договора, банката е предоставила на ответника кредит в
размер на 1000лева. Договорът е сключен за срок от 36месеца. Поради нарушение на задълженията си по чл. 30 от
договора, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. За настъпилата
предсрочна изискуемост ответникът е бил уведомен чрез нотариална покана връчена
му на 17.05.2016г. В евентуалност се
сочи, че вземането е изискуемо поради настъпил краен падеж за издължаването му-
11.06.2016г. По силата на договор за цесия от 08.12.2016г. ищецът твърди да е
придобил вземането на банката към ответника. Ищецът е изпратил уведомление до
ответника за извършената цесия на адреса посочен в договора, но същото не е
получено. Затова и прави изявление в този смисъл с исковата молба. Молбата е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез особен
представител адв. Б. назначена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Исковете се
оспорват като неоснователни. Оспорва се надлежното връчване на нотариалната
покана за уведомяване ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, защото
не е спазена процедурата за това по чл. 47 ГПК за трикратно посещение на
адреса, а и същият не е уведомяван на адреса посочен в договора, различен от
постоянния му такъв. Оспорва съобщаването на цесията, като твърди, че това
следва да е сторено от предишния кредитор. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция.
В съдебно заседание чрез
процесуален представител исковата молба и отговора се поддържат.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на
страните и приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са осъдителни
искове с правно основание чл. 99 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица от 11.06.2013г., което се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради
настъпване на предвидените в ОУ предпоставки за това, а в евентуалност се
позовава на настъпил краен падеж.
Така очертания предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в
търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, респ. упълномощаване на новия
кредитор да стори това; валидна облигационна връзка по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 11.06.2013г.; усвояване отпуснатата сума по него от
кредитополучателя; дължимост на сумите за главница, договорни и наказателни
лихви и то в посочените от ищеца размери; изпълнение
на задълженията на банката, произтичащи
от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и
обичайна печалба. Съответно в тежест на ответника е провеждане доказване
на собствената си изправност по договора.
Между страните не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че:
С договор за продажба и
прехвърляне на вземане от 08.12.2016г., „Банка ДСК” ЕАД като цедент прехвърля на цесионера „О.Ф.Б.”
ЕАД свои вземания към длъжници, описани в приемо- предавателен протокол към договора от 15.12.2016г.,
включващо и това към Н. Б.. Вземането е достатъчно индивидуализирано, като е
посочен договорът с неговите дата на сключване, срок, размер на отпуснатата
главница, размер на дължимото по него към датата на цесията, в т.ч. главница,
лихва за забава, договорна лихва и други. За да премине вземането от стария към
новия му носител е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за
прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става носител на вземането. Цесията е потвърдена
от цедента. С изрично пълномощно и в изпълнение на задължението по чл.5.4 от
договора за цесия, цедентът е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника за прехвърляне на
вземането. Към исковата молба /л.22/ е приложено изрично уведомление до
длъжника за така извършената цесия. Съобразно константната съдебна практика
уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то е част от
приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника при
размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в случая. А и
въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото имаше
твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя,
предхождащи уведомяването му за извършената цесия, каквито изначално липсват.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на
сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно
обуславя и активната материално- правна легитимация на ищеца. Новият кредитор-
ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като
вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.
На 11.06.2013г. между
банката- цедент, от една страна и от друга, Н.П. Б.,
като кредитополучател е бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица. По силата на договора банката е предоставила в заем
парична сума от 1000лева под формата на кредитен лимит усвояван чрез кредитна
карта. Съгласно чл. 1, ал.3 ГПР е 26,46%
и общо дължимата сума е 1131,34лева. Падежната дата се определя на всяко 20-о
число на месеца. Приложение към договора е и погасителен план. С подписа си,
ответникът е удостоверил, че е запознат и приема ОУ за този вид договори за
кредит и кредитни карти, както и че му е предоставена преддоговорната
информация по чл. 5 ЗПК, с оглед вземане на информирано решение за сключване на
договора. Следователно, процесният договор за револвиращ
кредит е валидно сключен. Кредитополучателят е усвоил безкасово пълната
отпусната му сума по банковата му сметка посочена в договора. Този факт
безспорно се установява и от заключението на в.лице по допусната съдебно –
счетоводна експертиза, което бива кредитирано от съда в цялост като неоспорено
от страните и изготвено на база ангажираните по делото писмени документи и
допълнителна справка в счетоводството на банката.
Съгласно чл.17 от ОУ по договор за издаване и обслужване на кредитни карти
с револвиращ кредит на Банка ДСК, банката издава
картата със срок на валидност, определен в Условията и в рамките, на който
клиентът може да ползва картата, като по силата на чл. 25 този срок на ползване
съвпада със срока на валидност на картата. Съгласно раздел IV. Срок на валидност на картата от
Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK Maxicard на банка ДСК, срокът на валидност на кредитната карта по процесния договор
е три години. В чл. 30, ал. 3 от ОУ е регламентирано, че ако четири
поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира
със суми по- малки от минималните за револвиране за
съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и цялото
задължение, формирано към падежната дата започва да се олихвява с лихва равна
на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.
Съгласно чл. 31, ако клиентът не погаси изцяло кредита си в срока по чл. 30,
ал. 4 /до края на следващия пети гратисен период/,
вземането на банката за целия ползван кредитен лимит, независимо от начина, по
който е формиран, става окончателно изискуем.
Ищецът основава
претенцията на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, за
което ответникът е бил уведомен от цедента. Евентуално сочи настъпил краен
падеж. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ в
хипотеза на иск по чл. 422 ГПК/, като кредиторът трябва изрично да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. За доказване
твърденията, че правото е упражнено в предходен момент, по делото са
представени писмени доказателства, от които се установява, че връчването е
извършено чрез нотариална покана. Тя е от дата 28.04.2016г. и
съдържа изявление на банката, че предвид допусната забава в плащанията по
процесния договор, считано от получаване на поканата, цялата непогасена
главница по договора става дължима. Поканата е изпратена за връчване по
постоянен и настоящ адрес на ответника. За връчването е изготвена разписка, в която е
удостоверено, че постоянният адрес на ответника е посетен на 03.05.2016г.
Удостоверено е, че блокът се състои от един вход, с достъп до апартаментите,
без звънец и пощенска кутия за живущ на него Н. Б.. На адреса не е открит
ответникът или лице съгласно да получи поканата. Залепено е уведомление на
входната врата на блока. На 03.05.2016г. е посетен и настоящият му адрес.
Удостоверено е, че на място е установен жилищен блок с регулиран достъп до
апартаментите, без обозначение на звънците на етаж първи и без достъп до
пощенски кутии. На адреса не е открит ответникът, нито лице съгласно да получи
поканата. Залепено е уведомление на входната врата на входа. Въз основа на така
извършените действия, нотариусът е удостоверил редовно връчване на поканата на
17.05.2016г. От извършената от съда служебна справка е видно, че постоянният и
настоящ адреси на ответника, на които е извършено връчването от нотариуса,
съвпадат с тези вписани в Националната база данни Население. Ответникът е
оспорил редовността на така удостовереното връчване. Възраженията са
основателни. В чл. 50 ЗННД е предвидена законовата възможност нотариусът
да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и
книжа при условията и по реда на чл.37- 58 ГПК. Т.е връчването на
поканата на първо място следва да се извърши по настоящ адрес, а при липса на
такъв по постоянен адрес, като когато лицето не може да бъде открито по
постоянен и настоящ адрес връчването се извършва чрез залепване на уведомление.
Т.е следва да са били направени опити за намиране на адреса и на двата адреса,
което по отношение на ответника е било сторено. На следващо място, когато връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят
е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има
достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. В
разписката е отразено, че уведомленията са залепени на входната врата на блока,
респ. на входа. Налице е удостоверяване на обстоятелствата по залепване на
уведомленията, а именно че по постоянен адрес липсва обозначение на звънците
или пощенските кутии на живущ с такива имена в блока, съответно по настоящ
адрес липсва обозначение на лице с имена Н. Б. на звънците на етаж във входа и
липса на достъп до пощенските кутии, което е обусловило и залепване на
уведомлението на входната врата на блока, респ. входа. Смисълът на залепване на
уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на
указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа.
Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита,
че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Към него момент е била действаща редакцията на чл. 47 ГПК, ДВ
бр. 50/2015г., която не установява срок и брой на посещенията на връчителя,
които да са относими към всички случаи на призоваване чрез залепване.
Единствено трябва връчителят да удостовери, че е
положил достатъчно усилия да открие адресата на адреса и че не намира лице,
което да получи уведомлението. Същевременно обаче, практиката е създала
изискване връчителят преди да пристъпи към връчване
чрез залепване на уведомление, да е извършил поне три посещения на адреса, по
различно време в период от един месец, които обстоятелства да е удостоверило, в
т.ч. че при нито едно от посещенията не е установило адресата или лице съгласно
да получи книжата. И точно заради необходимостта от създаване на гаранции за
законосъобразно проведена процедура, в сега действащия ГПК така наложените
изисквания по повод връчването от съдебната практика са намерили изрична
законова регламентация. Поради това следва да се приеме, че в случая
процедурата по чл. 47 ГПК не е била спазена предхождащо подаването на исковата
молба. Независимо от това обаче, в казуса следва да се съобрази, че договорът е сключен на 11.06.2013г. за
срок от 3години, т.е срокът за ползване на кредита, съвпада със срока на
валидност на картата или това е дата 11.06.2016г. Следователно към датата на
подаване на исковата молба- 07.01.2019г. е настъпил крайният срок на договора и
задълженията по кредита са редовно падежирали.
Уведомление за настъпил краен падеж кредиторът няма задължение да изпраща до
длъжника, по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД, тъй като с
договора е определен редът на погасяване и е фиксиран падежът на дължимите
вноски. Длъжникът не твърди и не доказва да е погасил дълга, така че
претенцията за неиздължена главница е доказана по основание.
От заключението на в.л. по
изслушаната съдебно- счетоводна експертиза стана ясно, че усвоените суми по
кредитната карта са в размер на 1047,77лева, от която ответникът е извършил
плащания в размер на 154,11лева. Общо погашенията по договора са в размер на
461,82лева, с която сума е погасявана 226,89лева редовна договорна лихва,
154,11лева главница и 80,82лева такси. Последното плащане от длъжника е
извършено на дата 18.11.2014г. и след нея, погашения на дълга няма. Размерът на останалата неиздължена главница е
893,66лева, което обосновава извод за основателност на тази искова претенция в
нейната цялост.
Предмет на претенцията е
и редовна договорна лихва в размер на 17,30лева, дължима за периода 20.04.2014г. до 11.06.2016г. От заключението на в.лице /т.5/ е видно, че банката е начислявала
договорна лихва за периода от 22.07.2013г. до 28.09.2016г., като дължимата
такава за заявения период 20.04.2014г.
до 11.06.2016г. е в размер на сумата 307,44лева. Договорната
възнаградителна лихва върху неиздължената главница е уговорена в т. 26 ОУ където
е разписано, че лихвата е променлива в размер на договорения лихвен процент по
кредита, посочен в Условията и се начислява ежедневно върху фактически
ползваната сума. Съобразно Условията за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти DSK Maxicard
на банка ДСК лихвеният процент е
в размер на 21,95% на ден. В.л. сочи, че начисляването й от
банката е правено в съответствие с уговорения лихвен процент между страните. Следователно,
искът за възнаградителната лихва се явява основателен
за сумата от 17,30лева, при спазване диспозитивното
начало в гражданския процес. Доколкото
съдът прие, че не е надлежно обявена предсрочната изискуемост на кредита, то
затова за целия исков период възнаградителната лихва
е дължима.
По отношение на
наказателната лихва: Тя се претендира в размер на 7,88лева за периода 20.04.2014г. до 11.06.2016г. Дължимостта й е предвидена в Условията за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK Maxicard на банка ДСК, където е определен размерът й- 5 процентни пункта. Съгласно т. 30.1 от ОУ към договора, тя се дължи в случай, че клиентът не револвира кредита в гратисния
период или револвира със сума по- малка от
минималната за револвиране, като невнесената част се
олихвява с лихва равна на действащия лихвен процент увеличен с допълнителна
надбавка за забава. Безспорно е, че е налице забава в плащанията, доколкото
ответникът е преустановил извършването им от 18.11.2014г. От експертното
заключение обаче е видно, че за въведения исков период 20.04.2014г. до 11.06.2016г., банката не е
начислявала наказателна лихва. Такава е начислена, но за период следващ
процесния, а именно от 13.06. до 28.09.2016г., което обуславя извод за
неоснователност на тази претенция.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК. Реализираните разноски в настоящото производство са 150лева платена
дължима държавна такса, 250лева за ССчЕ, 200лева
депозит за особен представител и юк. възнаграждение в размер на 150лева, определено от съда на основание чл.
78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Или общият размер на разноските е 750лева. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 743,57лева.
Ответникът е
представлявана от особен представител, поради което на същия не се следват
разноски по реда на чл.78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.П. Б., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
Александър Дондуков № 19, ет.2 сумите, както следва: 893,66лева,
представляваща дължима главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от
11.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба- 07.01.2019г. до окончателното погасяване на
задължението и 17,30лева,
представляваща неплатена договорна лихва за периода 20.04.2014г. до
11.06.2016г., поради настъпил краен падеж за издължаване на вземането,
вземанията по който договор за кредит са прехвърлени в полза на „О.Ф.Б.” ЕАД,
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
08.12.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 7,88лева, представляваща лихвена
надбавка за забава за периода 20.04.2014г. до 11.06.2016г., на основание чл. 99 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.П. Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Александър Дондуков № 19,
ет.2 сумата от 743,57лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: