Решение по дело №1200/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 07.06.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав в публичното заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Милен Михайлов

Станислав Седефчев

с участието на секретаря Г.И. и в присъствието на прокурора Виктор И. като разгледа докладваното от съдия Михайлов н. ч. д. № 1200/2016 год. и въз основа на закона и доказателствата по делото

Р Е Ш И :

ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 27.11.2015 от Прокуратура – Ф. – Република А., по прокурорска преписка № 14 St 217/15y за предаване с цел провеждане на наказателно преследване на българския гражданин З.Н.И., ЕГН **********, българин, български гражданин, роден на ***г. в гр. В., осъждан, адрес ***, за извършени от него престъпления както следва :

· „Кражба по занаят в особено големи размери в рамките на организирана престъпна група като съучастник“ – престъпление по § 127 и 128, ал. 1, т. 4, § **0, първи и втори случай, § 15 и § 12, трети случай от Наказателния кодекс на Република А..

· „Отчуждаване на безналични платежни средства“ като съучастник, съгласно § 12, трети случай, § 241е, алинея 1 и 2, първи и втори случай от Наказателния кодекс на Република А..

· „Документно укривателство“ като съучастник, съгласно § 12, трети случай, § 229, ал. 1, § 15 от Наказателния кодекс на Република А..

· „Трайно отнемане на вещи“ като съучастник, съгласно § 12, трети случай, § **5, ал. 1, § 15 от Наказателния кодекс на Република А..

На основание чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА отлага предаването на З.Н.И. до приключване на наказателното производство пред Специализирания наказателен съд по НОХД № 1**4/2014г.

ВЗЕМА мярка за неотклонение по отношение на З.Н.И., ЕГН ********** „Подписка“ до фактическото му предаване на компетентните органи на Република А..

Решението може да се обжалва и протестира в 5 –дневен срок от днес пред Апелативен съд – град С..

НА ОСНОВАНИЕ чл. 53 от ЗЕЕЗА заверени преписи от решението след влизането му в сила да бъде изпратен на ВКП и на Министерство на правосъдието за изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ ПО НЧД № 1200/2016г. на СГС, НО, 7 състав

Производството е по реда на глава V от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

Образувано е по повод Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 27.11.2015 от Прокуратура – Ф. – Република А., по прокурорска преписка № 14 St 217/15y за предаване с цел провеждане на наказателно преследване на българския гражданин З.Н.И., ЕГН **********, българин, български гражданин, роден на ***г. в гр. В., осъждан, адрес ***, за извършени от него престъпления както следва :

• „Кражба по занаят в особено големи размери в рамките на организирана престъпна група като съучастник“ – престъпление по § 127 и 128, ал. 1, т. 4, § **0, първи и втори случай, § 15 и § 12, трети случай от Наказателния кодекс на Република А..

• „Отчуждаване на безналични платежни средства“ като съучастник, съгласно § 12, трети случай, § 241е, алинея 1 и 2, първи и втори случай от Наказателния кодекс на Република А..

• „Документно укривателство“ като съучастник, съгласно § 12, трети случай, § 229, ал. 1, § 15 от Наказателния кодекс на Република А..

• „Трайно отнемане на вещи“ като съучастник, съгласно § 12, трети случай, § **5, ал. 1, § 15 от Наказателния кодекс на Република А..

В съдебно заседание представителят на СГП моли да бъде уважено искането на чуждата държава, като се допусне изпълнение на ЕЗА. Смята, че законовите изисквания за подобно произнасяне са налични. Посочва, че приложената в превод заповед за арест е издадена от компетентен орган, съдържа реквизитите по чл. 37 от ЗЕЕЗА и се отнася до български гражданин, спрямо който молещата държава е предоставила гаранции за обратно завръщане в страната след изслушване. Сочи, че са налице основанията на чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА за отлагане предаването на исканото лице до приключване на производството по НОХД № 1**4/2014г. по описа на Специализирания наказателен съд, като прави искане да бъде определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която да бъде взета спрямо лицето след като това наказателно производство приключи, за да се осигури предаването му на австрийските власти.

Защитата счита, че са налице всички условия за предаване на исканото лице при условностите, посочени от представителя на СГП, като се иска отлагане на предаването до приключване на производството по НОХД № 1**4/2014г. по описа на Специализирания наказателен съд.

Исканото лице в своя защита заявява, че няма какво да добави към казаното от неговия защитник.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

З.Н.И. е роден на ***г. в гр. В., ЕГН **********, българин, български гражданин, осъждан, адрес с. ********** № **.

Постъпила е Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 27.11.2015 от Прокуратура – Ф. – Република А., по прокурорска преписка № 14 St 217/15y срещу З.Н.И. за престъпления, включващи следните факти :

А) като член на организирана престъпна група, при съучастието (§ 12 от Наказателния кодекс) на друг член на тази организация е отнемал, а по факти № 9 и 14 се е опитал да отнеме от други лица чужди недвижими вещи на обща стойност, надхвърляща 3,000,- евро, но не надхвърляща §0,000,- евро, е намерението, чрез присвояването им да обогати себе си или трети лица неправомерно, като е действал с намерението, чрез повтарящото се извършване на кражби да си осигури постоянен източник на доходи, а именно:

I. при съдействието на Н. И. (съучастник), както и на отделно преследваната К.С. (непосредствена извършителка) и А. Н.ев Д. (съучастник)

на 23.04.2015 год. в Б., от Е.Б., около 70,- евро в брой (факт № 1)
на 23.04.2015 год. в Б., от К.Д., около 50,- евро в брой, както и ваучери за покупки на обща стойност около 160,- евро (факт № 2);
на 23.04.2015 год, в Б., от Р.К., около 190,- евро в брой (факт N 3)
на 23.04.2015 год. в Б., на М.Б., около 50,- евро в брой (факт N9 4) ;
на 23,04,2015 год. във Ф., на У. М., около 400,- евро в брой (факт № 5);
на 23.04.2015 год, във Ф., на А.- Е. ЕЕ, около 140,- евро в брой (факт № 6)
23.04,2015 г. във Ф., на Ге.М.Х., около 306 евро в брой (факт № 7);
на 23.04.2015 год. във Ф., на В.Б.-Ц., около 470,- евро в брой (факт N 8);
на 23.04.2015 год. в Х., на А. М.Х., около 150,- евро в брой (факт № 9 - опит);
на 17.04.2015 год. във Ф., на К. Х., около 100,~ евро в брой (факт № 20);
на 17,04.2015 год. във Ф., на С. Х., около 150,- евро в брой (факт N8 27);

ІІ. при съдействието на М. И. (непосредствена извършителка), Н. И. (съучастник), както и на отделно преследвания А. Н.ев Д. (съучастник)

1. на 30.10.2014 год. в Ш. на реката Д., на Е.М.Ш., около 115,- евро пари в брой (факт № 10);

2. на 36.10.2614 год. в Шпитал на реката Д., на К. К. – П., около 170,- евро пари в брой (факт № 11)

3. на 31.16.2014 год. в Имст на А.Ц. около 110,- евро пари в брой (факт № 12);

4. на 31.10.2014 год. е Имот, на Р. К., около 60,- евро пари в брой (факт № **);

5. на 30.10,2014 год, във Ф., на Ц.К.Ш., около 400,- евро пари в брой (факт № 15)

6. на 09.10.2014 год. във Ф., ма А. Ф., около 230,- евро пари в брой (факт № 16);

7. на 31.10.2014 год. във Ф., на С.Ф., около 402 евро пари в брой (факт № 17);

8. на 31.10.2014 год. в Е., на Р.Б., около 300, евро пари в брой (факт № 21);

9. на 31.10.2014 год. в Л., на М.К., около 300 евро пари в брой (факт № 22);

10. На 09.16.2014 год. във Ф., на С.Ф. около 140 евро пари в брой, както и ваучери за плувен басейн – Дорнибирн на стойност 20 евро (факт № 23)

11. на 31.10.2014 год. във Ф., на М. Х., около 300 евро пари в брой (факт № 24);

12. на 30.09.2014 год. в Б., на А. Г., около 25 евро пари в брой (факт № 30);

**. на 31.10.2014 год. в Б., на Е. Р., около 112,- евро пари в брой (факт № 31);

14. на 31.10.2014 год. в Б., на Е. З., около 115,- евро пари в брой (факт № 32);

15. на 31,10.2014 год. м Бюрс, на М. К., около 160,- евро пари в брой (факт № 33);

16. на 09.10,2014 год. в Бюрс, на Х.М., около 250,- евро пари в брой (факт № 36);

ІІІ. при съдействието на М. И. (непосредствена извършителка) и Н. И. (съучастник), както и на отделно преследваните К.С. (непосредствена извършителка)и А. Н.ев Д. (съучастник)

1. на 20.03.2015 год. в Г., на М. ОБ.- намиращите се в портмонето пари в брой (опит - факт № 14);

2. на 20.03.2015 год. в Б., на А.Е., около 90,- евро пари в брой (факт № 18);

3. на 08.01,2015 год. във Ф., на С. Т., около 300,- евро пари в брой (факт № 19);

4. на 20.03.2015 год, във Ф., на М.К., около 220,- евро пари в брой (факт № 25);

5. на 20.03.2015 год. във Ф., на К. Н., около 40,- евро пари в брой (факт № 26);

6. на 08.01.2015 год. в Блуденц, на И. В., около 50,- евро пари в брой (факт № 34);

7. на 08.01.2015 год. в Бюрс, на Р. Ф., около 260,- евро пари в брой (факт № 35);

8. на 20,03.2015 год, в Г., на Б. Щ., около 85,- евро пари в брой (лист 9 в материалите по делото);

ІV. при съдействието на М. И. ( непосредствен извършител) и Н. И. ( съучастник)

на 07.06,2014 год, в Телфс, на М.Д., около 100,- евро (факт № 28);
на 07.06.2014г. , в Бюрс, на И.Г., около 360,- евро (факт № 29)
на 07,06.2014 год, в Бадрс, на Ма. П. Ф., очила с рогова рамка заедно с калъфката на стойност около 1.000,- евро, при което М. И. е взела вещите през отворения прозорец на неговия автомобил (факт № 29);

V. при съдействието на Н. И. (като непосредствен извършител, който е извършвал тегленето на парите) и М. И. (съучастничка), която е предала на непосредствения извършител безналичното платежна средство, отнето от нея преди това), както и на отделно преследваната К.С. (само по отношение на лист 9 от материалите по делото и на факт № 35; подбудителка, която е предала на непосредствения извършител безналичното платежно средство, отнето от нея преди това) и А. Н. Д. (само по отношение на лист 9 от материалите по делото и факти № 30, 33 и 35; съучастник)

1. на 08.01,2015 год. в Бюрс, на банка „Шпаркасе" - Бюрс, евро 4, 500,-, при което парите са теглени с банкоматната карта на М.Ф. чрез четири транзакции от уличен банкомат (факт № 35);

2. на 20,03,2015 год, в Алтах, на банка „Р.” - Алтах, евро 1 450,- при което парите са теглени с банкоматната карта на Б.С. от уличен банкомат (лист 9 от материалите по делото);

3. на **.09.2014 год, в Тюринген, съответно с по едно теглене от банкомат с картата на А.Г., а именно;

а) от тамошната „Р." : 400,- евро (факт № 30)

б( от тамошната „Шпаркасе“ : 400 евро ( факт № 30)

4. на 31.10.2014г. в Бюрс на банка „Шпаркасе“ – Бюрс, евро 400 при което парите са теглени с банкоматната карта на Х.К. (факт № 33)

5. на 07.06.2014 гад, в Телфс, на банка „Р.'' Т.Г., евро 400,- при което парите са теглени с банкоматната карта на М. Д. от уличен банкомат на ул. „********* (факт № 28)

6. на 07.06.2014 ГОД. в Бюрс, съответно с по едно теглене от банкомат с картата на И.Г., а именно:

а) от местната „ Шпаркасе" на три транзакции общо евро 900,(факт № 29)

б) от местната „Р.“ : евро 100,- (факт № 29)

Б) като член на организирана престъпна група си е присвоил чужди безналични платежни средства с намерението, чрез тяхното използване в правния обмен да облагодетелства себе си или трети лица неправомерно, при което е действал с намерението, чрез повтарящото се извършване да си осигури постоянни доходи, при което по факти №№ 10,11,15,16,17,21,22,23,24,28,29,30,33 М. И., а по факти №№ 1,2,3,5,6,7,8,20,27 отделно преследваната К.С. и по лист 9 от материалите по делото, както и по факти №№ 14,18,19,25,26,34,35 - М. И. и отделно преследваната К.С. съзнателно и доброволно са действали като непосредствени извършители, а именно:

1. на 23.04,2915 год. 8 Блуденц: банкоматна карта на името на Е.Р. „Р.-Ш.) (факт № 1);

2. на 23,04.2015 год. в Бюрс; банкомати а карта на името на Х.Д. (от „********** както и кредитна карта от „Ш.-Р. (факт № 2);

3. на 23.04,2015 год, в Бюрс: банкоматна карта на името на Р.К. (факт № 3)

4. На 23.04.2015г. в Ф. : две банкоматни карти от Р.-Ф.О ОТ Ш. – Ф. на името на У.М. (факт № 5)

5. на 23.04,2815 год» във Ф.; банкоматна карта на името на А.Е. ЕЕ, издадена от „Р.-Р. (факт № 6);

6. на 23.04.2015 год. във Ф.; банкоматна карта на името на Г. М. Х., издадена от банка „Ш." (факт № 7);

7. на 23.04.2015 год. във Ф.: две банкоматни карти на името на В.Б.-Ц., издадени от „Х." - Ф. и „Р.-Р., както и една кредитна карта „ВИЗА" (факт № 8);

8. на 30,10.2014 год, в Шпитал на реката Драва; банкоматна карта от банка „БКС" на името на Е.М.Щ. (факт № 10);

9. на 30.10.2014 год, в Шпитал на реката Драва: банкоматна карта, издадена от „Б.А." на името на К.К.-П. (факт № 11);

10. на 20.03. 2015 год. в Гьотцис: банкоматна карта, издадена от „Р." - Гьотцис на името на М.О. (факт № 14);

11. на 30.10.2014 год. във Фойтсберг; банкоматна карта на името на Ц.К.Ш. от „Р." – Р.ан дер К., както и една кредитна карта „ВИЗА" (факт № 15);

12. на 09,10,2014 год. във Фьолс; три банкоматни карти на името на Ф.Ф., А.Ф. и Ото Ф. (факт № 16);

**. на 31.10.2014 год. във Ф.: две банкоматни карти на името на С.Ф. и М.Ф., издадени от „Р." - Ф. (факт № 17);

14. на 20.03.2015 год. в Клудеш; банкоматна карта на името на А. Е., издадена от „Р." – Л.факт № 18);

15. на 08.01.2015 год. вът Ф.; три банкоматни карти на името ма С. Т., издадени от „Р."н

16. на 17,04.2015 год. във Ф.; банкоматна карта на и мете на К. Х., издадена от „Ш." -Ф. (факт № 20)

17. на 30.10.3014 год. в Еберндорф : банкомантна карта на името на Р. Б., издадена от „Р." - Е. (факт №21)

18. на 31.10.2014г. в Ландек банкоматна карта на името Б. К., издадена от Ф.-Л. (факт N0 22):

19. На 09.10.2014г. год. във Ф.: банкоматна карта (от Банка„НАШАГ“) и една кредитна карта „МАСТЕРКАРД" на името на С.Ф. (факт № 23);

20. на 31.10,2014 год. във Ф.: банкоматна карта (от „ХИПОБАНК") на името на М.Х. (факт № 24);

21. на 20,03,2015 год. във Ф.; банкоматна карта на името на М.К., издадена ат „Р." - Ф. (факт № 25);

22. на 20.03.2015 год. във Ф.: банкоматна карта на името на К. Н.(факт № 26);

23. на 12.04.201S год. във Ф.; банкоматна карта („BTV") и кредитна карта „МАСТЕРКАРД" на името на С.Х.(факт № 27)

24. на 07.06,2014 гад, в Телфс: банкоматна карта на името на М. Д. (факт № 28);

25. на 07,06,2014 год, в Бюрс: банкоматна карта на името на И.Г., издадена от „Р." – Б. (факт № 29)

26. на **,09,2014 год. в Блуденш: банкоматна карта на името на А. Г., издадена от банка „Щпаркасе"- Ф. (факт № 30);

27. на 31,10,2014 год. в Бюрс; две банкоматни карти на името на Х. К. и М. К., издадени от „Р." - Блуденц (факт № 33);

28. На 09.01.2015г. в Блуденц : банкомтна карта (БАВАГ – Блуденц) на името на И. В.(факт № 34)

29. на 08.01,2015 год. в Бюрс: банкоматна карта („БАВАГ" - Ф.) на името на Р.Ф., както и една банкоматна карта („Ш." - Блуденц) на името на М.Ф. (факт № 35);

30. на 20.03.2015 год. в Гьотцис: банкоматна карта на името на Б.С., издадена от „Р." - Бодензее (лист № 9 от материалите по делото)

В) укрил е, а по факт № 9 се е опитал да укрие документи, с които няма право да разполага, с намерението да осуети използването на същите в правния обмен като доказателство за право, правно отношение или факт, при което по факти №№ 10,11,12,**,15,16,17,21,22,23,28,29,30,31,32,33, 36 М. И., а по факти №№ 1,2,3,4,6,8,9,20,27 - отделно преследваната К.С. и по факти №№ 14,18,19,25,26,34,35- М. И. и отделно преследваната К.С. съзнателно и доброволно са действали като непосредствени извършители, а именно :

1. на 23.04.2015 год. в Блуденц: здравноосигурителна карта и пенсионерска карта на името на Е.Б. (факт № 1)?

2. на 23.04.2015 год. в Бюрс; здравноосигурителна карта на името на К.Д. и здравноосигурителна карта на името на С.Д. (факт № 2)

3. 3» на 23.04.2015 год. в Бюрс; различни клиентски карти и документи на Р.К. (факт № 3);

4. на 23.04.2015 год, в Блудеш здравноосигурителна карта на името на М. Б.(факт № 4);

5. на 23.04.2015 год. във Ф.: карта за пътуване с намаление по австрийските железници, пенсионерска карта, шофьорска книжка и здравно-осигурителна карта на името на А.Е. ЕЕ(факт № 6);

6. на 23.04.2015 год. във Ф.: карта за пътуване с намаление по австрийските железници, шофьорска книжка и здравноосигурителна карта на името на В. Б.- Ц. (факт №8)

7. на 23.04.2015 год. в Х.; шофьорска книжка на името на А. Х. (опит - факт № 9);

8. на 30.19.2914 год. в Шпитал на реката Драва: четири клиентски карти и здравноосигурителна карта на името на Е.М. Ш. (факт № 10)

9. на 30.10.20154 год. в Шпитал на реката Драва; пет клиентски карти, пенсионерска карта за пътуване е намаление по австрийските железници, както и здравноосигурителна карта - всички на името на К.К.-П. (факт №11);

1. на 23.04.2015 год. в Блуденц: здравноосигурителна карта и пенсионерска карта на името на Е.Б. (факт № 1);

2. на 23.04.2015 год. в Бюрс: здравноосигурителна карта на името на К.Д. и здравноосигурителна карта на името на С.Д. (факт № 2);

3. на 23.04.2015 год. в Бюрс: различни клиентски карти и документи на Р.К. (факт № 3);

4. на 23.04,2015 год. в Блудещ: здравноосигурителна карта на името на М.Б. (факт № 4);

6. на 23.04.2015 год. във Ф.: карта за пътуване с намаление по австрийските железници, шофьорска книжка и здравноосигурителна карта на името на Вероника БРЮСТЛЕ- ЦАНПЕРЛ (факт №8);

7. на 23.04.2015 год. в Х.: шофьорска книжка на името на А.Х. (опит - факт № 9);

8. на 30.19.2914 год. в Шпитал на реката Драва: четири клиентски карти и здравноосигурителна карта на името на Е.М.Ш. (факт № 10);

9. на 30.10.20154 год. в Шпитал на реката Драва: пет клиентски карти, пенсионерска карта за пътуване с намаление по австрийските железници, както и здравноосигурителна карта - всички на името на К.К.-П. (факт №11);

10. на 31.10.2014 год. в Имст: шофьорска книжка и здравноосигурителна карта на името на А.Ц.(факг № 12);

11. на 31.10.2014 год. в Имст: здравноосигурителна карта на името на Р.Ч. (факт № **);

12. на 20.03.2015 год. в Гьотцис: годишна карта на „VVV”, шофьорска книжка, лична карта и здравноосигурителна карта на името на М. ОБЕРХАУЗЕР (факт № 14);

**. на 30.10.2014 год. във Фойтсберг: здравноосигурителна карта на името на Ц.К.Ш.(факт № 15);

14. на 09.10.2014 год. във Фьолс: пенсионерска карта за пътуване с намаление по австрийските железници на името на А. Ф., както и две здравноосигурителни карти на името на В. Ф. и А.Ф.. (факт № 16);

15. на 31.10.2014 год. в Ф.: шофьорска книжка на името на С.Е.и две здравноосигурителни карти на името на С.Ф. и Й. Ф. (факт № 17);

16. на 20.03.2015 год. в Блудеш: шофьорска книжка и две здравноосигурителни карти на името на Аннерозе респективно Г. Е. (факт № 18);

17. на 08.01.2015 год. във Ф.: пенсионерска карта на името на С. Т.(факт № 19);

18. на 17.04.2015 год. във Ф.; здравноосигурителна карта и шофьорска книжка на името на К.Х. (факт № 20);

19. на 30.10.2014 год. в Еберндорф: няколко клиентски карти и здравноосигурителна карта на името на Р.Б. (факт № 21);

20. на 31.10.2014 год. в Ландек: шофьорска книжка и здравноосигурителна карта на името на М.К. (факт № 22);

21. на 09.10.2014 год. във Ф.: шофьорска книжка, студентска карта и здравноосигурителна карта на името на С.Ф.(факт № 23);

22. на 20.03.2015 год. във Ф.: здравноосигурителна карта и карта за градския транспорт на името на М.К. (факт № 25);

23. на 20.03.2015 год. във Ф.: две здравноосигурителни карти и няколко клиентски карти на името на К. Н.(факт № 26);

24. на 17.04.2015 год. във Ф.: здравноосигурителна карта, два билета за градския транспорт и пенсионерска карта на името на С. Х.(факт № 27);

25. на 07.06.2014 год. в Телфс: турска лична карта, здравноосигурителна карта, здравноосигурителна карта на пенсионера, различни клиентски карти, бележник и снимки, както и карта на инвалида - всички те на името на М. Д. (факт № 28);

26. на 07.06.2014 год. в Бюрс: здравноосигурителна карта и визитна картичка на името на И. Г.(факт № 29);

27. на **.09.2014 год. в Блудеш: четири карти за право на местопребиваване на чужденец на имената на ., Б., Б. и А. Г., три здравноосигурителни карти на имената на А., А. и Б.Г., както и една шофьорска книжка на името на А.Г. (факт № 30);

28. на 31.10.2014 год. в Бюрс: здравноосигурителна карта и пенсионерска карта на името на Е.Р. (факт № 31);

29. на 31.10.2014 год. в Блуденц: здравноосигурителна карта, един билет за градския транспорт и карта за пътуване с намаление по австрийските железници на името на Едит ЗАЛХЕР (факт № 32);

30. на 31.10.2014 год. в Бюрс: два ключа за пощенска кутия и две здравноосигурителни карти на името на Мерийем КЕСКИН (факт № 33);

31. на.08.01.2015 год. в Блуденц: здравноосигурителна карта на името на Иванка ВЪРБИЦА (факт № 34);

32. на 08.01.2015 год. в Бюрс: здравноосигурителна на името на Ружица ФЕРЕС (факт № 35);

33. на 09.10.2014 год. в Бюрс; няколко клиентски карти, една карта за пътуване с намаление по австрийските железници, както и здравноосигурителна карта на името на Х.М.(факт № 36);

Г) е ощетил другиго чрез това, че е отнел - по факт № 9 се е опитал да отнеме - постоянно от неговото фактическо владение,без да присвои за себе ви или трети лица вещите, при което по факти №№ 10,11,12,**,15,16,17,21,22,23,24,28,29, 30,31,32,33,36 М. И., а по факти №№ 1,2,3,4,5,6,7,8,9,20,27 - отделно преследваната К.С. и по лист № 9 от материалите по делото и по факти №№ 14,18,19,25,26,34,35- М. И. и отделно преследваната К.С. съзнателно и доброволно са действували като непосредствени извършители, а именно:

1. на 23.04.2015 год. в Блуденц: портмонето на Е.Б. (факт № 1);

2. на 23.04.2015 год. в Бюрс: портмонето на К.Д. (факт № 2);

3. на 23.04.2015 год. в Бюрс: портмонето на Р.К. (факт № 3);

4. на 23.04.2015 год. в Блудеш: портмонето на М.Б. (факт № 4);

5. на 23.04.2015 год. във Ф.: портмонето, ключ от каса и кучешки медальон на У.М. (факт № 5);

6. на 23.04.2015 год. във Ф.: портмонето на А. – Е. ЕЕ (факт № 6);

7. на 23.04.2015 год. във Ф.: портмонето на Г.М.Х.(факт № 7);

8. на 23.04.2015 год. във Ф.: портмонето на В.Б.-Ц. (факт № 8);

9. на 23.04.2015 год. в Хоененс: портмонето на А. Х.(опит- факт № 9);

10. на 30.10.2014 год. в Шпитал на реката Драва: портмонето на Е.М.Ш. (факт № 10);

11. на 30.10.2014 год. в Шпитал на реката Драва: портмонето на К.К.-П. (факт № 11);

12. на 31.10.2014 год. в Имст: портмонето на А. Ц.(факт № 12);

**. на 31.10.2014 год. в Имст: портмонето на Р. Ч. (факт № **);

14. на 20.03.2015 год. в Гьотцис: портмоне, ключ от трезора на „Ф.”- Г. на М. О.(факт № 14);

15. на 30.10.2014 год. във Фойтсберг: портмонето на . К.т Ш.(факт № 15);

16. на 09.10.2014 год. във Фьолс: портмонето на А. Ф. (факт № 16);

17. на 31.10.2014 год. във Ф.: портмонето на С.Ф. (факт № 17);

18. на 20.03.2015 год. в Блудеш: портмонето на А.Е.(факт № 18);

19. на 08.01.2015 год. във Ф.: портмонето на С. Т. (факт № 19);

20. на 17.04.2015 год. във Ф.: портмонето на К.Х. (факт № 20);

21. на 30.10.2014 год. в Еберндорф: портмонето на Р.Б. (факт № 21);

22. на 31.10.2014 год. в Ландек: портмонето на М.К.(факт № 22);

23. на 09.10.2014 год. във Ф.: портмонето на С.Ф. (факт № 23);

24. на 31.10.2014 год. във Ф.: портмонето на М. Х.(факт № 24);

25. на 20.03.2015 год. във Ф.: портмонето на М.К. (факт № 25);

26. на 20.03,2015 год. във Ф.: портмонето на К.Н. (факт № 26);

27. на 17.04.2015 год. във Ф.: портмонето на С. Х. (факт № 27);

28. на 07.06.2014 год. в Телфс: портмонето на М. Д.(факт № 28);

29. на 07.06.2014 год. в Бюрс: портмонето на И.Г. (факт № 29);

30. на **.09.2014 год. в Блудеш: портмонето на А.Г. (факт № 30);

31. на 31.10.2014 год. в Бюрс: портмонето на Е. Р. (факт № 31);

32. на 31.10.2014 год. в Блуденц: портмонето на Е. З. (факт № 32);

33. на 31.10.2014 год. в Бюрс: портмонето на М. К. (факт № 33);

34. на 08.01.2015 год. в Блуденц: портмонето на И. В.(факт № 34);

35. на 08.01.2015 год. в Бюрс: портмонето на Р. Ф. (факт № 35);

36. на 09.10.2014 год. в Бюрс: портмонето на Х. М. (факт № 36);

37. на 20.03.2015 год. в Гьотцис: портмонето на Б.С. (лист № 9 от материалите по делото);

Съгласно ЕЗА с посочените факти българският гражданин е осъществил съставите на престъпления както следва :

Съдът установи изложените факти въз основа на легализирания превод на ЕЗА, към която е приложено и заверено копие на оригинала на ЕЗА и служебно изисканите от чуждата държава гаранции по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА. При обсъждането им следва да се подчертае, че изпълняващата държава няма правомощие да изследва доказаността на фактите, описани в ЕЗА, тъй като процедурата по изпълнение на ЕЗА е подчинена на принципа на взаимно доверие и признаване между държавите –членки, т.е. това не е процедура по съществото на правния спор в издаващата държава.

Като съобрази съдържанието на разглежданата ЕЗА и доказателствата за личността на българския гражданин, в рамките на компетентността си по същество, съдът прие, че искането за изпълнение на ЕЗА е допустимо и основателно.

Европейската заповед за арест съдържа всички изискуеми от чл. 37 от ЗЕЕЗА реквизити за допустимост.

Тя е издадена от компетентен орган – д-р Ф. Х., прокурор при Прокуратура – Ф. и съдържа данни за самоличността и гражданството на исканото лице, както и за неговия адрес. В заповедта се съдържа информация, че същата се издава с цел провеждане на наказателно преследване срещу него по прокурорска преписка № 14 St 217/15y, като заповедта е издадена с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, или да извърши друго престъпление.

В раздел „В”/с/ на формуляра, т. 1 е отразено, че максималният срок на наказанието „Лишаване от свобода“ или на мярката за неотклонение, гарантираща лишаването от свобода е от 6 месеца до 5 години.

Въпрос на суверенна преценка на издаващия орган е как ще квалифицира фактите, включително и в колко престъпни състава ще ги подведе. Достатъчно е, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА е посочена ясно престъпна дейност, индивидуализирана по спецификата си, както и по време и място. Ето защо съдът приема, че ЕЗА съдържа необходимата информация относно обстоятелствата, при които са реализирани деянията, съставите от Австрийския наказателен кодекс и участието на исканото лице в тях.

Налице са и предпоставките, предвидени в чл. 36 ЗЕЕЗА за предаване на исканото лице на издаващата процесната ЕЗА държава.

Процесният случай представлява типична хипотеза на изключение от правилото за двойна наказуемост, предвидено в чл. 2, § 2 от РР на Съвета на Европа от 2002 г. за ЕЗА и транспонирано в българското законодателство чрез нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Изключението е налице, тъй като в ЕЗА австрийските власти са посочили, че престъпната дейност на исканото лице осъществява съставите на Участие в организирана престъпна група / чл. 36, ал. 3, т. 1/ и Кражба в организирана форма или грабеж – квалифициран състав / чл. 36, ал. 3, т. 18/. Тези деяния попадат в списъка по чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА и индивидуализират престъпни прояви, наказуеми съгласно НК на Република А. с повече от три години Лишаване от свобода.

Посочените квалификации на деянията и включването им в кръга на престъпленията по чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА, прави безпредметно допълнителното обсъждане, че за престъпленията, за което се иска предаване, съществува аналог и в българското право.

На следващо място, съдът намира, че не е налице нито едно от императивните основания по чл. 39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни ЕЗА.

Най-напред престъпленията не попадат под нашата наказателна юрисдикция и няма данни българският гражданин да е осъждан за същите факти в държава членка на Европейската общност. Срещу българският гражданин не е провеждано наказателно преследване в България за същите престъпления, за които е издадена заповедта, респ. няма и прекратяване за него. От съдържанието на ЕЗА и от съпровождащите я документи, представени от австрийските власти, е видно, че не е изтекла давността и не е налице амнистия като задължително основание за отказ по чл. 39, т. 1 ЗЕЕЗА. Исканото лице не е малолетно – съгласно българското законодателство малолетни са лицата до 14 – годишна възраст, която е навършена от З.И..

Самият формуляр на ЕЗА и изисканите служебно от изпълняващия оран такива позволяват да се приеме, че са изпълнени и гаранциите по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА и след изслушването в чуждата лицето ще бъде върнато в страната за изтърпяване на възможно наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане.

Съдът не констатира наличието на няколко или някое от изборните основания, при които съдът да може да откаже изпълнението на ЕЗА, включително и това по чл. 40, т. 4 ЗЕЕЗА. Според хипотезата на тази норма, за да бъде постановен отказ по преценка на българския съд, не е достатъчно лицето, чието предаване си иска, да живее или да е постоянно пребиваващо в Република България или да е български гражданин (както е в настоящия случай). Изисква се обаче българският съд и да приеме да приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, наложени от съда на издаващата държава. В настоящия случай съдът намира, че не следва да стори това и не се налага да отказва изпълнението на ЕЗА на посоченото основание.

В същото време по делото са налице данни, че срещу исканото лице се води незавършило наказателно производство, като същият е подсъдим по НОХД № 1**4/2014г. по описа на Специализирания наказателен съд, поради което настоящата инстанция приема, че са налице основанията на чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА, поради което изпълнението на ЕЗА следва да бъде отложено до приключване на посоченото наказателно производство.

При така изложените факти, съдът намери, че са налице процесуалните и материалноправни предпоставки за допускане на изпълнение на издадената срещу З.И. ЕЗА, както и за отлагане на изпълнението на същата до приключване на наказателното производство пред Специализирания наказателен съд по НОХД № 1**4/2014г.

По отношение на мярката за неотклонение съдът съобрази следното :

Действително в чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА е записано, че в случаите, когато съдът допусне изпълнение на ЕЗА, той взема мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава. Посоченият текст разглежда и случаите на чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА, какъвто е и настоящият случай, като е предвидил, че тази мярка за неотклонение се счита за взета от момента на приключване на наказателното производство или от момента на изтърпяване на наложеното наказание.

Буквалното тълкуване на посочената законова разпоредба води до извода, че съдът е длъжен винаги да определи мярка за неотклонение „Задържане под стража“, когато допусне изпълнение на ЕЗА, без да има право да преценява дали са налице основания за такова задържане по конкретното дело.

Настоящата инстанция счита, че едно такова буквално тълкуване би противоречало на чл. 5 от ЕКЗПЧ, който гарантира правото на свобода и сигурност на всяко лице, включително и правото му да бъде задържано само в определени случаи и в съответствие със съответните законови процедури, което включва и правомощие на съда да прави преценка на обстоятелствата за задържане, респективно отрича възможността от въвеждане на „задължително задържане под стража“, без съответната съдебна преценка на предвидените в закона предпоставки.

В този смисъл е Решението на Европейския съд от 27.06.1968 г. по делото "Н. срещу А.". С оглед на това решение съдът е длъжен да направи преценка на всички обстоятелства по делото, свързани с личността на обвиняемия.

В решението по делото А.-Н.срещу България съдът напомня, че всеки лишен от свобода има право да обжалва законността на задържането си пред съд, независимо от продължителността му. Подчертава се огромното значение на изискването на ЕКПЧ всеки акт на лишаване от свобода да подлежи на независимо съдебно разглеждане – в контекста на основната цел на чл. 5 ЕКПЧ да предостави гаранции срещу произвол. Целта е да бъдат защитени както физическата свобода на индивидите, така и тяхната лична сигурност, а засегнатият следва да има достъп до съд и възможност да бъде изслушан лично или чрез някаква форма на представителство /решенията Де Вилд, Оумс и Версайп с/у Белгия, 1971 г., §§ 73-76, Винтерверп с/у Холандия, 1979 г., §§ 60 и 61, Курт с/у Турция, 1998 г., § 123, и Върбанов с/у България, 2000 г., § 58/. В решението по делото Николова срещу България съдът изрично уточнява, че съдебният контрол трябва да обхваща проверка на всички предпоставки за задържане, включително процесуалните. Противното би означавало, че съдът е сведен до един регистратор на факта на допускане изпълнението на ЕЗА, след което задължително следва мярка за неотклонение „Задържане под стража“, което по същество не представлява достъп до справедлив съдебен процес.

Ето защо настоящата инстанция преценява, че има право и следва да извърши самостоятелна преценка, доколко са налице законови основания за взимане спрямо исканото лице на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ при което съдът съобрази следното :

Исканото лице първоначално е било с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В последствие тази мярка е била изменена от настоящия състав от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. Определението на СГС е било потвърдено и от Софийския апелативен съд.

Съгласно ЗЕЕЗА при постановяване на решение с което допуска изпълнение на ЕЗА, съдът е длъжен да се произнесе и относно мярката за неотклонение на лицето. Тук съдът взе предвид, че целта на тази мярка за неотклонение е преди всичко да гарантира, че исканото лице ще бъде предадено на Държавата, издала ЕЗА, поради което следва да прецени, доколко е налице опасност З.Н.И. да се укрие и по този начин да осуети изпълнението на решението за предаване.

Настоящата инстанция намира, че процесуалното поведение на И. е било изцяло добросъвестно. Същият е организирал защитата си, ангажирал е доказателства, взел е активно участие в съдебните заседания по делото. След изменение на мярката му за неотклонение в „Домашен арест“, същата се изпълнява стриктно, като лицето се е явило само на последното съдебно заседание. От цялостното поведение на З.Н.И. не може да се направи какъвто и да е извод, че същият може да се укрие и да осуети по този начин изпълнение на решението.

В същото време съдът съобрази, че е налице основание за отлагане на предаването по чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА, поради което между фактическото предаване на лицето и постановяване на решението по настоящото дело предстои да изтече един неопределено дълъг период, необходим, за да приключи воденото пред Специализирания наказателен съд НОХД № 1**4/2014г.

Този период може да продължи няколко години. През това време е недопустимо правата на едно лице да бъдат ограничени в такава степен, както това би станало с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“, каквато мярка му е определена към настоящия момент, още повече, че исканото лице се търси от издаващата държава с цел провеждане на наказателно преследване, а не с цел изтърпяване на наказание, поради което и презумпцията за невиновност важи в пълна степен. Ето защо недопустимо би било мярката за неотклонение да се превръща в изтърпяване на едно все още неналожено наказание. Съдът взе предвид при преценката на опасността И. да се укрие и обстоятелството, че по делото пред Специализирания наказателен съд, исканото лице също е с мярка за неотклонение „Подписка“.

На следващо място съдът счита, че основанията за взимане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ следва да се преценяват към момента на постановяване на решението за признаване на ЕЗА. Ето защо не може да бъде взета една мярка, която да започне да действа след един продължителен период, а именно – след приключване на делото пред Специализирания наказателен съд, защото съдът няма да има възможност да прецени дали към онзи момент ще са налице предпоставките за взимане на най-тежката мярка за неотклонение, а както беше посочено по-горе, настоящият състав счита, че видът и основанията за взимане на мярката за неотклонение подлежат на преценка от компетентния съд, като мярката за неотклонение не може да бъде задължително и изначално определена като „Задържане под стража“.

Ето защо, като прецени цялостното процесуално поведение на исканото лице, настоящият състав намери, че не е налице опасност същото да се укрие и да осуети по този начин изпълнението на решението на СГС за предаване на З.Н.И. на искащата държава, поради което прецени, че мярка за неотклонение „Подписка“ в пълна степен ще изпълни целите на мерките за неотклонение, поради което и взе същата по отношение на исканото лице.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

Номер на акта:	709
Дата:	7 юни 2016 г. (в сила от 30 юни 2016 г.)
Съдия:	Милен Стефков Михайлов

Дело:	20161100201200
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 март 2016 г.

Решение по дело №1200/2016 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е