Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 14.02.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и
дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Е.К. като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №1579 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за делба във фазата на допускането й.
Предявен е иск с правно основание чл.34 ЗС от В.А.Г., Л.Р.Г.,
И.А.М. и П.К.М. срещу Т.Н.А., Н.М.А. за допускане и извършване на делба на
следния недвижим имот: Дворно място, находящо се в с.Невша, съставляващо УПИ №-331 в кв.44 по РП на селото, при
граници : от две страни улица, УПИ с №№XII-332;
XIII-333 и X-330, ведно с изградените в него : Масивна жилищна сграда
с площ от 62 кв.м., избено помещение с ЗП от 13 кв.м., Лятна кухня със ЗП 30
кв.м. и Стопанска постройка със ЗП от 8 кв.м.
Ищците твърдят, че процесният имот е бил собственост
на А. Й. В., починал на 07.03.1912г. , като същият не притежавал документ за
собственост. Излагат, че след смъртта си той оставил за свои наследници Д. А. В.,
починала на 16.05.1986г., Р. А. Ч., починала на 22.04.1983г., Й. А. В. ,
починал на 27.07.1974г. и И. А. Й., починал на 06.03.1989г.Сочат, че преживе
наследниците на общия наследодател през 1934г. направили доброволна делба на
наследените имоти, в това число и на дворното място, което към този момент било
празно. Тази делба не била извършена в законоустановената писмена форма. При
тази делба процесният имот било предоставено на И. А. Й., който оттогава
осъществявал владение върху него явно с намерение за своене, като считал същия
за собствен , без някой да бил оспорвал владението му. Твърдят, че И. Й.
осъществявал владението от 1934г. до смъртта си през 1989г., след която владение
започнали да осъществяват неговите наследници – А. Ч. Й., починала на 24.06.1999г. / съпруга/ , А. И.
Й., починал на 18.04.1995г. и Т.Н.А. – негов внук по право на заместване от
майка си В. И. А., починала на 04.06.1963г.
Сочат, че след смъртта на А. И. Й. негови наследници били В.А.Г. и И.А.М.,
които веднага след неговата смърт започнали да осъществяват владение върху
имота съвместно с ответника Т.А. всеки съобразно притежавания наследствен дял.
Твърдят, че сградите в имота са построени от И. А. Й. през периода 1935г. –
1936г. по време на брака му с А. Ч. Й..
Излагат, че ответникът Т.А. се снабдил с КНА на основание давностно
владение за целия имот с №21, том 10,
рег. 1109, дело 1664/ 2008г. по време на барака си с Н.А.. Считат, че
последният не е могъл да придобие по давност повече от ½ ид.ч. от имота,
тъй като се явявал владелец само за притежаваната от него ½ ид.ч. по
наследство от общия наследодател И. Й. , а за останалата бил държател, тъй като
фактическата власт върху имота била осъществявана съвместно от всички страни по
делото. Всички имали общ ключ и свободен
достъп до имота. По отношение на съделителите Л.Р.Г. и П.К.М. се сочи, че като
съпрузи на В.А.Г. и И.А.М. същите са собственици на основание давностно
владение за периода 18.04.1995г. до настоящия момент.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците изразяват
становище за неоснователност на
иска.Твърдят, че са осъществявали владение върху имота от 1979г. до настоящия
момент. Не оспорват обстоятелството, че имотът водел началото си от А. Й. В.,
като при извършване на делба след смъртта му същият бил поставен в дял на И. А.
Й.. Твърдят, че имотът им бил подарен за сключването на гражданския им брак
през 1978г. Сочат, че редовно са посещавали за имота и са се грижили за дядото
като никой от ищците не бил идвал в него и не се противопоставял на извършените
ремонти, които правили.
Съдът след като прецени събраните доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :
Видно от Удостоверение за наследници
№112/15.12.2007г. , издадено от Община Ветрино А. Й. В. е починал на 07.03.1912г. като е оставил за
свои законни наследници своите деца : Д.
А. В., Р. А. Ч., Й. А. В. и И. А. Й..
Видно от Удостоверение
за наследници №58/16.11.2011г. , издадено от Община Ветрино И. А. Й.
е починал на 06.03.1989г. като е оставил за свои законни наследници А. Ч. Й., А. И. Й., В. И. А.. От същото
удостоверение се установява, че А. И. Й. е починал на 18.04.1995г. ,като негови
наследници са В.А.Г. и И.А.М., както и че В. И. А. е починала на 04.06.1963г.
като неин наследник е Т.Н.А..
Видно от Удостоверение
за наследници №59/16.11.2011г. , издадено от Община Ветрино А. Ч. Й.
е починала на 24.06.1999г. като е оставила за свои законни
наследници В.А.Г. /внучка - дъщеря
на сина ѝ А. И. Й./, И.А.М. / внучка - дъщеря на
сина ѝ А. И. Й./ и Т.Н.А. /
внук и син на починалата ѝ дъщеря В. И. А./.
От приложените по делото приходни квитанции се
установява, че И. А. Й. е внасял съответни суми за данък сгради съответно за
периода 1986г. -1989г.
От Удостоверение, издадено на 04.06.1988г. от Община
Варна се установява, че В.А. И.ова и Л.Р.Г.
са сключили граждански брак на 04.06.1988г.
От Удостоверение, издадено на 03.12.1999г. от Община
Пловдив се установява, че И.А. Й. и П.К.М. са сключили граждански брак на
03.12.1999г.
От удостоверение за семейно положение и членове на
семейство с изх. №ЗАО-729/ 10.01.2012г., издадено от Община Врана се
установява,че Т.Н.А. е със семейно положение „женен“ и съпруга Н.М.А..
С КНА №21, том X, рег. № 11709, дело №1664/
16.12.2008г. на нот. №333-Зоя Аврамова Т.Н.А. е признат за собственик по
давностно владение на Дворно място, находящо се в с.***, общ.Ветрино, обл.Варна
с площ от 1360 кв.м., включено в УПИ XI- 331 в кв.44 по плана на селото,
при граници : улица, ПИ с №№ XII-332; XIII-333; X-330, с построените в това място жилищна
сграда с площ от 62 кв.м. с избено помещение с площ от 13 кв.м., лятна кухня с
площ от 30 кв.м. , стопанска постройка с площ от 8 кв.м.
От приложената преписка по нот.дело №1664/2011г. е
видно, че КНА №21, том X, рег. № 11709, дело №1664/
16.12.2008г. на нот. №333-Зоя Аврамова е издаден въз основа на молба-
декларация от Т.Н.А. , протокол от 15.12.2008г. , в който са вписани
показанията на трима свидетели, удостоверение за наследници №7/17.01.2007г., от
което е видно , че И. А. Й. е починал на 07.03.1989г. , удостоверение за
данъчна оценка и скица.
В разписен лист, приложен на л.50 от делото за собственици на имот №1360- двор в кв.44 ,
парцел №XII са вписани
наследници на А. Й. В., като е
извършване поправка със зачеркване, след което е вписан Т.Н.А. с отбелязан
документ – НА 81, т. X, р. 11 709, д. 1664/08г.
От декларация по чл.14 ЗМДТ е видно, че същата е
подадена на 04.08.2008г. от Т.Н.А. по отношение имот , находящ се в с.***,
общ.Ветрино, обл.Варна, с посочен способ на придобИ.е „наследство“.
В издаденото удостоверение от 12.11.2012г. от Енерго –Про Продажби АД е отразено, че титуляр на в с.***за обект с абонатен №**********,
клиентски №********** от
03.03.2012г. до 02.03.2012г. е И. А. Й.,
като след тази дата е Т.Н.А..
В издаденото удостоверение от Енерго –Про Продажби АД е отразено, че титуляр на обект
УПИ -331 в кв.44 по плана на с.***за обект с абонатен №**********, клиентски
№********** от 03.03.2012г. е Т.Н.А. въз основа на подадено заявление и
представен нот.акт №21/16.12.2008г. за обект УПИ XI-331.
От представената справка, издадена на 23.10.2012г. от
„ВиК Варна“ООД се установява, че за услуга битови нужди за имот в с.***като
титуляр е вписан И. А.ов В..
Свидетелката М. А. /майка
на ищците В. и И./ излага, че познава имота от 1960г., от когато датира
познанството ѝ със съпруга ѝ А. Й.. Известно ѝ е , че този имот е бил на дядото на съпруга ѝ. В мястото била построена къща от И. и А., които до смъртта си живели там. Те
нямали документи за имота. Когато починал И., за имота се грижел съпругът ѝ А.. Той поел разноските и плащанията за имота, защото свекърва ѝ имала малка пенсия. Всяка събота и неделя, отпуските и всяко свободно време
посещавал имота. След смъртта на И. всички сметки се прехвърлили на А.,
телефонът се водел на него. След
смъртта на А. през 1999г. нямало никой в имота. В., Т. и И. ходели в имота. А.
бил погребан в с.*** и затова И. и В. ходели там. В. закрила телефонният пост,
защото Т. ходел с компании и правел големи сметки. Имали уговорка с Т., че ще
ползват имота заедно. В. посещавала
имота и се грижела за него. Когато имало празници посещавала гроба на баща си,
а през отпуските ходела с децата. Оставала с приспИ.е. Ключът бил в съседите,
които били врата срещу врата и се вземал от тях. Не ѝ е известно имотът да е бил обещаван на Т.. И. бил в напреднал стадий на диабет и му отрязали крака, като
за него се грижел А.. И. починал през 1995г. След това в имота останала А..
През 1999г. А. си счупила крака и влязла в болница, като за нея се грижели
внучките ѝ. Сочи, че дъщерите ѝ ходят поне два пъти в месеца, придружавани от техните съпрузи. Спели там, сеели, поливали. В двора имало плодни дръвчета.
Тихо мир сключил тайно брак и нямало сватбено тържество.
Свидетелката С. Р., сочи
че е приятелка на В. от 14-16 години. Знае, че имат наследствен имот в с. *** от дядо ѝ и баща ѝ – двор около декар ,
декар и половина, с къща на два етажа.
Излага, че е ходила в имота с В., тъй като , дядо ѝ, баба ѝ и баща ѝ бил погребани там. Заявявал, че за първи
път посетила имота след смъртта на бащата на В. , а за
последно била ходила с нея миналата
година. Знае, че В. нямала ключове, а ги вземала от един съсед. Знае, че през
2007-8 година В. ходила да вади скици за имота, но после имала здравословен
проблем и спряла. Когато ходели в имота, не били заварвали никой. От началото,
докато не разбили имота, оставали да спят в него. Това било преди 5-6 години.
Не знае в имота да са правени ремонти. Сеели лук, чесън първите години. В.
плащала ток и вода и се ядосвала, че плаща за неща, които не ползва. Сочи, че
познава сестрата на В. -И.,*** и била
идвала с тях на гробищата.
Свидетелят Л. Т. излага,
че има имот в с.*** и е роден там, като 1975г. живее в кв.“Аспарухово“. Сочи,
че работел бащата на В.. Заявява, че знае имота и той представлява двор с къща
на два етажа и стопански постройки. Посочва за граници : баба Г. , Г. К..
Излага, че е ходил в имота с А. между
1993-96 г., когато свидетелят държал ресторанта. Тогава А. идвал да взема храна за А., която
живеела там. А. си карала почивните дни и отпуската там. А. починал преди А.. Сочи, че освен А. и А.
не виждал други хора в имота. Не знае кой се грижи за имота. Виждал Т. и В. в
селото. И. не бил виждал скоро.
Свидетелят Г. С. излага,
че живее в с.***, комшия е на Т. – на 250 м. и има магазин в селото. Бабата и дядото на Т. били А. и И.. Не познава други хора в този имот освен Т. и
съпругата му. Те го поддържали и работели. А. ходел при него да пие. Не познава
В.. Сочи, е не минава често покрай къщата, но тя била на центъра на селото.
Сочи, че първо правели ремонт на тоалетната, после паднал покрива и той им намерил човек да го оправи през
2007г. Свидетелят излага , че е бил кмет на селото от 2003г. до 2007г. Сочи, че
изхвърлял с газката боклук от имота. Скоро не бил имал повод да ходи в имота.
Твърди, че майка му се имала много с бабата. Не знае кой е плащал сметките на
имота- токът се плащал в пощата в гр.Провадия, а данъците в с.Ветрино.
Свидетелят А. К. излага,
че познава Т. и съпругата му от 1980г. Присъствал, когато правели кръщене на
дъщеря им в с.***а и сочи, че са през
една къща. Дядо И. бил казал на
всеослушание, че тази къща един ден щяла да остане на Т.,*** бил на името на А..
Познава А. и сочи, че той не бил правел нищо по къщата, бил скаран с работата.
Идвал от дъжд на вятър в селото да се почерпи. Т. и жена му се грижели за
старите и идвали почти всяка седмица при тях. Те им направили погребенията.
Имотът бил работен само от тях. Т. и жена му го викали всяка пролет и есен да
оре двора. Направили основен ремонт на покрива. Излага, че не познава дъщерите
на А.. Завява, че ключовете за имота били в него, ходел да бърка джибри там
лятно време. Сочи, че сеели зеленчуци, пипер, домати, отзад имало царевици и
фиданки. Рядко се оставял ключа на М. да наглежда двора. Сочи, че влизал навсякъде в къщата. В момента на
първия етаж нямало мебели. Преди 2009-10 г. правили ремонт на всичко дървено. Г.
В. им изхвърлил боклуците. Сочи, че не познава В. и И. и никога не ги е виждал
в селото.
Свидетелят Я. В. излага,
че братовчед на страните. Заявява, че имотът се стопанисва изцяло от Т. най-малко
от 10-12 години. Той се занимавал изцяло с обработката на двора. През 2007г. ги
закарал до с.***, тъй като бил паднал покрива. Предложил му да му даде 2000
лева да го оправи, тъй като нямали финанси. Сочи, че ако не бил направен ремонт
, къщата щяла да падне. Излага, че е кръстник на двете дъщери на А.. На
кръщенето на Велислава дядото на В. в присъствието на баща ѝ казал, че желанието му е да подари къщата на Т., тъй
като бил останал рано сирак. От там нататък само Т. се грижел за имота. Бабата
починала при Т., той я погребал. Заявява, че е родом от с.***, прибира се почти
всяка вечер там, посещавал е имота е не
бил виждал В. и И. там. Сочи, че двора се обработва непрекъснато. Хората
знаели, че имотът е на Т. и на съпругата му. Когато карал Т., той имал ключ в
себе си, но имало и оставен ключ на комшиите, които живеят срещу тях. Не му е
известно дали в къщата има телефон. А. идвал в *** на гости и се прибирал.
Описва, че къщата на горния етаж има две стаи с коридор, на долния –коридор,
две стаи, отвън голяма тераса с маза към двора. От едната страна имало баня и
тоалетна , отзад е пещта , която е паднала и стопанска постройка.
Съдът като взе предвид събраните в производството
доказателства, и становищата на страните намира за установено от правна страна
следното:
По предявен иск с правно основание чл.34 ЗС за
делба следва да се установи притежанието
на правото на собственост в патримониума на съделителите в делбата и
основанието, на което е възникнала съсобствеността.
Ищците твърдят,
че общият им наследодател И. А. Й. е бил
собственик на заявения за делба имот на
основание осъществявано от него
давностно владение, което било присъединено към това на праводател
му А. Й. В., починал
на 07.03.1912г, което обстоятелство не оспорва от
ответниците. Последните от своя страна
обаче заявяват собственически права върху имота на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност за периода с твърдението, че са осъществявали владение върху имота от 1979г. до настоящия момент.
Фактическият състав на соченото от ответниците придобивно основание по чл.79,ал.1 ЗС включва
два елемента : владение и изтичане на предвидения от закона срок. Владението
следва да отговаря на признаците, посочени в чл.68, ал.1 ЗС, а именно
несъменено и спокойно упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът следва да е осъществявал
лично или чрез друго лице, считайки тази вещ за своя.
Съобразно съвкупната оценка на гласните доказателства и
представените писмени такива –
удостоверение за наследници и вписване в разписен лист, съдът намира за
безспорно установено , че И. Й. се е легитимирал като собственик на процесния
имот. Наследници на последния са
съпругата му А. Й.а , синът му А.
Й. и внука му Т.А.. Съответно след смъртта на А. през 1995г. – В.Г. и И.М..
По отношение
на обстоятелството кои лица са осъществявала фактическа власт върху имота след
смъртта на праводателя И. Й. са събрани
две групи гласни доказателства. Разпитаните свидетели на ищците излагат, че
имотът е посещаван за този период от наследодателя на двете ищци А. и от Т..
Разпитаните свидетели на ответниците
заявяват, че само Т. е посещавал имота, грижел се за баба А., грижел се
за къщата, правел ремонти, обработвал двора. Съдът кредитира показанията на втората
група свидетели, които намира за обективни и последователни, незаинтересовани
от изхода на делото. Свидетелите на ответницата са лица, които живеят в с.Невша,
имат непосредствени и преки впечатления за имота. Първият от тях – Г. С. от тях е бил кмет на селото, държал е
магазин. Другият - А. К. е помагал в обработването на двора и е имал ключ за
имота. Третият Я. В. се явява братовчед
на страните и също често посещава населеното място. Първите двама свидетели с
категоричност заявяват, че не познават В. и И. и никога не са ги виждали в
селото.
Предвид
обстоятелството, че по делото се установява, че съпругата А. е живяла в имота
до смъртта си през 1999г. , то макар и през това време Т. да е посещавал имота
същият не е могъл да е установи еднолично фактическа власт върху спорния имот,
като съдът намира, че това е осъществено след 25.06.1999г. До 2008г. той не е
могъл да придобие имота по давност,
предвид че към датата на позоваването ѝ / снабдяването с КНА за собственост/ не е бил изтекъл
законоизискуемия 10 годишен срок, съгласно чл.79,ал.1 ЗС.След 25.06.1999г. до
завеждането на иска през 2011г. фактическите
действия по упражняване на владение върху имота / ремонт, обработване/
са осъществявани от Т. и неговата съпруга. Макар и да има данни за посещения на
имота от страна на В. и И. по повод посещенията им на гробищата, съдът намира,
че тези посещения са спорадични и по никакъв начин не са могли да се отразят и
да смутят владението на ответниците. И
тримата разпитани свидетели на ответниците с категоричност заявяват, че са
присъствали, когато дядо И. е изразил желанието си пред Т. и А., че имота
следва да остане на Т., каквото е било и неговото съзнание, което е било
обективирано и външно – деклариране на имота, вписване в разписния лист и
манифестирането на собствеността пред трети лица – в тази връзка свидетелят Я. В.
излага, че хората знаели, че имотът е на Т..
Обстоятелствата на чие име и докога са се водели партидите на имота за
електроенергия и вода не влияят на горните изводи.
На изложените
съображения съдът намира, че Т.А. и съпругата му Н.А. са изключителни
собственици на процесния имот въз основа на изтекла по време на брака им
придобивна давност чрез осъществявано от тях давностно владение за периода 1999г. -2011г., предвид и на което
по отношение на имота липсва съсобственост. Искът за делба се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските :
На основание
чл. 8 от ТДДССГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят д.т в размер на
100 лева
Воден от
горното, съдът :
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск с правно основание чл.34 ЗС от В.А.Г.,
ЕГН: ********** с адрес ***, ***, Л.Р.Г., ЕГН: ********** с адрес ***, ***, И.А.М.,
ЕГН: ********** с адрес *** и П.К.М., ЕГН:********** с адрес *** срещу Т.Н.А.,
ЕГН: ********** *** и Н.М.А., ЕГН:********** *** за делба на Дворно място, находящо се в с.Невша, съставляващо УПИ №-331 в кв.44 по РП на селото, при
граници : от две страни улица, УПИ с №№XII-332;
XIII-333 и X-330, ведно с изградените в него : Масивна жилищна сграда
с площ от 62 кв.м., избено помещение с ЗП от 13 кв.м., Лятна кухня със ЗП 30
кв.м. и Стопанска постройка със ЗП от 8 кв.м.
ОСЪЖДА
В.А.Г., ЕГН:
********** с адрес ***, ***, Л.Р.Г., ЕГН: ********** с адрес ***, ***, И.А.М.,
ЕГН: ********** с адрес *** и П.К.М., ЕГН:********** с адрес *** да
заплатят държавна такса в размер на 100
/сто/ лева по сметка бюджета на съдебната власт, на основание чл. 8 от ТДДССГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: