№ 3
гр. ХАСКОВО, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. П.А
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело №
20225600100238 по описа за 2022 година
Гр.д. № 238 по описа на ОС Хасково за 2022 г. е образувано по искова молба
подадена от Н. К. К. – П.а от ***, с която е предявила обективно съединени искове против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД ***, както следва: с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ и правно основание чл.497 от КЗ - за заплащане на сумата от 60 000 лв./ изм.
с.з.12.12.2022 г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 02.07.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху
тази сума, считано от 30.07.2021 г. до окончателното й изплащане и с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ и правно основание чл.497 от КЗ - за заплащане на сумата от 333.56 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП
настъпило на 02.07.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано
от 30.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди,че на 02.07.2021 г. около 16.10 часа на път I-8 км. в посока от гр.
Пловдив към гр. Хасково е настъпило ПТП, при което А. А. Б. от с. Брезница, водач на
товарен автомобил **** поради неспазване на необходимата дистанция и поради
недостатъчно упражнено внимание от негова страна застига и удря отзад лек автомобил
****, управляван от нея. При така настъпилото произшествие пострадала ищцата П.а, която
е била откарана в ЦСМП в МБАЛ Хасково, където била приета с оплаквания от болки в
областта на врата, дясното рамо и изтръпване на десните крайници. След извършения
преглед била освободена за лечение и възстановяване в домашни условия.
Т.като болките и сковаността в крайниците не намалявали, а дори се усилвали на
06.07.2021 г. ищцата П.а потърсила медицинска помощ и била настанена на лечение в
неврохирургично отделение на МБАЛ Хасково. При извършения преглед били
констатирани травматични увреждания, описани подробно в исковата молба. След
изписването й от болничното заведение на 09.07.2021 г. лечението й продължило в домашни
условия. Т.като болките не стихвали на 23.07.2021 г. извършила нов преглед, при което
било констатирано, че е налице бурсит в дясното рамо, както и болезнени и ограничени
движения на същото. Била изписана лекарствена терапия, както и провеждането на
рехабилитация, която ищцата провела от 04 до 11.08.2021 г.
1
В периода от 15.09.2021 г. до 18.01.2022 г. ищцата провела множество прегледи и
консултации, т.като сковаността и болките в десните крайници продължавали. Твърди,че
през целия този период, а и към момента търпи болки и ограничения в движението.
Възстановителният процес не бил приключил и към момента, като тя продължавала да
изпитва болки, скованост, ограничения в движението на дясната ръка. Съществувало
вероятност ограниченията в движението на дясната ръка да останат завинаги.
Виновен за настъпилото ПТП бил А. А. Б. от с. Брезница, водач на товарен
автомобил ****. За реализираното произшествие на същия бил съставен АУАН №
358732/02.07.2021 г. Водачът имал сключена валидна застраховка „ ГО“ в ответното
дружество.
Твърди,че освен неимуществени вреди в резултат на произшествието претърпяла и
имуществени вреди в размер на 336,56 лв., представляващи разходи за закупуване на
медицински изделия, медикаменти, прегледи и медицински изследвания.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 02.07.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху
тази сума, считано от 30.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 333.56
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП
настъпило на 02.07.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано
от 30.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове и моли те да бъдат отхвърлени.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и получените от пострадалата увреждания;
оспорва наличието на причинно следствена връзка между реализираното ПТП и описаните в
исковата молба травми и влошено здравословно състояние на ищцата;оспорва ,че към
момента ищцата продължава да изпитва затруднения в нормалния начин на живот;
оспорва,че в резултат на ПТП за ищцата са настъпили психологически проблеми; оспорва
размерите на предявените искове.
Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „ ГО“ в ответното
дружество.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, т.като ищцата не е
пътувала с поставен обезопасителен колан.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани, алтернативно да намали размера на претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Моли да бъдат заплатени направените по
делото разноски.
Третото лице помагач А. А. Б.,счита че не са налице основания за регресна
отговорност от страна на ответното дружество, т.като не са налице доказателства,
установяващи,че е управлявал автомобила след употреба на алкохол. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. М. поддържа предявените
искове. Моли същите да бъдат уважени в пълния предявен размер, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.Адв.М. прави искане да бъде определено
възнаграждение за оказаната адвокатска защита на основание чл.38 от ЗА.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Г., взема
2
становище за прекомерност на претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. Счита,че със своето бездействие и несвоевременно провеждане на необходимото
лечение ищцата до голяма степен е допринесла за продължителния срок на лечение и за по-
дългия период от време, през който е търпяла болки и страдания. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание третото лице, чрез процесуалния си представител адв. Х. взема
становище за липса на основания счита за регресна отговорност от страна на ответното
дружество, т.като не са налице доказателства, установяващи,че е управлявал автомобила
след употреба на алкохол. Моли ответникът да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.07.2021 г. около 16.10 часа на път I-8 км. в посока от гр. Пловдив към гр.
Хасково ищцата е управлявала лек автомобил ****. Според показанията на св. М. П.,
ищцата управлявала със скорост около 80-90 км. ч. Тъй като в далечината се виждал
аварирал ТИР, започнала постепенно да намаля скоростта. В този момент движещият се зад
тях товарен автомобил ****, управляван от А. А. Б. ударил отзад автомобила, който се
завъртял на пътното платно и спрял в храстите, встрани от банкета.
Видно от съставеният АУАН и издаденото НП е,че водачът на товарния автомобил А.
Б. не е спазил необходимата дистанция, за да може да избегне удряне в движещото се преди
него МПС при намаляне на скоростта или неговото рязко спиране. Ангажирана е
административно наказателната отговорност на А. Б.. Водачите са тествани за употреба на
алкохол и са дадени талони за кръвна проба. Няма данни водачите, в частност водачът Б. да
е управлявал МПС след употреба на алкохол.
Според заключението на назначената по делото комплексна експертиза,
произшествието е станало през светлата част на денонощието, по път за двупосочно
движение. При км.282+350м. лекият автомобил *** е бил застигнат от товарния автомобил,
управляван от А. Б.. Движейки се в тази последователност ищцата е предприела намаляне на
скоростта и спиране зад спрели на платното за движение, в лентата за движение на лекия
автомобил, при наличие на насрещно движещи се автомобили. В процеса на намаляне на
скоростта лекият автомобил е бил ударен от следващия го товарен автомобил **** . Ударът
между двата автомобила по характер е бил заден, кос, при сблъсък на предната дясна част и
предната централна част на товарния автомобил, с прикачено полуремарке, със задната част
на лекия автомобил.
При конкретната пътна обстановка водачът на товарния автомобил е имал техническа
възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на участъка от пътя
преди ПТП и наличието на спрели автомобили в лентата им за движение и насрещно
движещи се МПС и да предотврати настъпването на ПТП,чрез адекватен контрол върху
3
автомобила. Най-вероятната причина за възникването на произшествието, според
експертизата, е неспазването на необходимата дистанция или закъснялата реакция за
спиране от страна на водача на товарния автомобил
Предвид изложеното съдът намира,че водачът товарния автомобил ****, с прикачено
към него полуремарке, е нарушил правилата за движение по пътищата, като не спазил
необходимата дистанция и при избиране на скоростта на движение не се съобразил с
характера на пътния участък и наличието на спрели автомобили в лентата му за движение и
движещи се в насрещната лента за движение леки автомобили, в резултат на което ударил
отзад движещият се преди него лек автомобил, управляван от ищцата П.а. Водачът на
товарния автомобил е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП,
чрез своевременно намаляне на собствената скорост и движение със скорост и на разстояние
от движещият се преди него автомобил позволяващо му да спре своевременно при намаляне
на скоростта му или неговото рязко спиране. Участъкът на ПТП, е прав, хоризонтален и не е
имало препятствия, които да ограничават видимостта на водача на автомобила, още повече,
че както се посочва в заключението, поради по-голямата височина на зрителните му точки
спрямо габаритната височина на лекия автомобил **** е имал техническата възможност да
възприеме спрелите на пътното платно леки автомобили преди произшествието. Този извод
на съда, направен въз основа на заключението на ВЛ се подкрепя и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на св. П., т.като те са
последователни, непротиворечиви и в съответствие с останалите, събрани в производството
доказателства / протокол за ПТП и заключение на комплексната експертиза/.
По делото не е спорно, че за товарния автомобил ****, с прикачено към него
полуремарке, управляван от А. Б. има сключена, валидна към датата на произшествието,
застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество.
Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя „ ЗК
Лев инс” “ АД за претърпените от ищцата Н. К. К. – П.а вреди от настъпилото на
02.07.2021 г. ПТП.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица на увреждането. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според
приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и
начинът на увреждането, продължителността на проведеното лечение, специфики при
неговото провеждане, обстоятелствата, при които е извършено деянието, евентуално
допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
За безспорно установени следва да се приемат получените от ищцата увреждания, в
резултат на произшествието, а именно : травми на нервните коренчета в шийната област на
гръбначния мозък. Травма на дясната раменна става – масивно разкъсване на сухожилието
на мускул супраспинатус. Високостепенна ретракция на проксималния чукан. Умерена
4
мускулна атрофия. Травмите са установени от представените по делото писмени
доказателства, епикризи, амбулаторни листове и др.,неоспорени от ответника, и в
заключението на назначаната по делото комплексна експертиза.
Според заключението травмата на нервните коренчета в шийната област протича с
проява на болка и чувство на изтръпване в областа на шията, които прояви са преходни и
отзвучават в рамките на един месец. Разкъсването на сухожилието на мускул
супраспинатус в областта на дясното рамо причинява затруднение в движението на дясната
ръка. В случая затруднението е непреодолимо и води до развитие на контрактура и атрофия.
Според ВЛ, за възстановяване от тази травма може да се говори в случаите, когато
диагнозата се постави своевременно и се проведе адекватно оперативно лечение. В
конкретния случай диагнозата е поставена едва шест месеца след травмата, когато е
проведено изследване на ЯМР. В момента переспективата за успешно опаративно лечение е
несигурна. Без успешно оперативно лечение затруднението в движението на крайника
остава пожизнено. Получените увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието. В устния си доклад в съдебно заседание д-р Е. посочи,че е закъсняло
разпозването на проблема и оттам на решаването, но е възможно да бъде проведено
оперативно лечение и евентуално възстановено движението на ръката.
Според показанията на св. П., съпругата му е била няколко пъти в болница,
провеждала е предписаното й лечение в домашни условия, ходела е на нагревки. Поискали
да бъде извършено изследване с ЯМР, при което вече било установено ,че има скъсан
ротаторен маншон. Било им обяснено,че при извършване на операция максимално
движението на ръката би било възстановено на 50%. В момента съпругата му не можела да
вдига ръката догоре. Междувременно отключила онкологично заболяване и била извършена
операция за премахване на тумора. Жена му изпитвала болки, не желаела да се качи повече в
автомобил, побеляла след катастрофата и не искала да се вижда с други хора.
За да определи справедливият размер на обезщетението, съдът съобрази описаните
по-горе увреждания, последиците от тях и свързаните с тях физически и емоционални
болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност. За период от
около шест месеца ищцата е търпяла болки, в резултат на увреждането на ръката. Не би
могло да се твърди,че е проявила небрежност към лечението си и в този смисъл направеното
от ответника възражение е неоснователно. Ищцата е постъпила в болница, където са й
правени изследвания, провеждала е предписаното й лечение, провеждала е физиотерапия.
Това, че по-късно е назначено изследване с ЯМР, което е довело и до късното установяване
на травмата, не може да се вмени във вина на ищцата. През целият този период от време е
търпяла болки и дикомфорт, като към момента тези болки не са отшумели и не е
възстановено в пълен обем движението на ръката. Не би могло да се приеме в нейна вреда
не извършването на операция на ръката до момента, доколкото от една страна
переспективата за успешно опаративно лечение е несигурна и от друга ищцата е имала и
други здравословни проблеми, които е трябвало да разреши. Следва обаче да се отбележи,че
без провеждане на оперативно лечение, при което е възможно да бъде възстановено
разкъсването на ротаторния маншон, затруднението в движението на ръката ще продължи
пожизнено. Т.е към момента не би могло да се направи извод за трайно затруднение
движение на ръката, което да обуславя и по-висок размер на обезщетението, дококото
теоретично има възможност тази последица да бъде преодоляна. С оглед на това и като се
съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че
справедливото обезщетение е в размер на 40 000 лв., който размер следва да заплати
ответникът. Описаните травми и претърпените болки и страдания от ищцата, както вече се
посочи са безспорно доказани, както от представените медицински документи, така и от
заключението на комплексната експертиза и събраните по делото гласни доказателства.
Всички тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност водят до извода, направен по-
горе за претърпени,след произшествието, болки и страдания, ограничения в движението на
5
ръката, което продължава и към момента. Взета предвид, както се посочи и по-горе, е
възможността при успешно проведено оперативно лечение движението на ръката да бъде
възстановено, което е изцяло решение на ищцата. Това мотивира определяне на посоченото
обезщетение. В този размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен,
като в останалата част до пълния предявен размер от 60 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пътувала без поставен
обезопасителен колан. Доказателства в тази насока не са събрани в производството. Видно
от показанията на св. П., ищцата е пътувала с предпазен колан. Съдът кредитира тези
показания, т.като са в съответствие със заключението на назначената по делото комплексна
експертиза. Според ВЛ ищцата със сигурност е била с поставен предпазен колан. След удара
на автомобила тялото е останало прибрано към седалката, а травмиращата сила е действала
по протежение на дясната ръка, която е била поставена върху волана. При този механизъм
на травмата рамото поема непосилно натоварване и това води до разкъсване на т.н. роторен
моншон на дясната става. Също така ВЛ посочват,че при заден удар задържащото действие
на обезопасителния колан не е така ефикасно, както при челен удар. Дори и при задействан
обезопасителен колан, при заден, кос удар, какъвто е в случая, тялото може да се измества
настрани , под въздействието на преносните инерционни сили и да контактува с детайли от
оборудването на купето на автомобила, разположени в близост, в страни от него – при
процесното ПТП в дясно от позицията му – облегалката на предна дясна седалка. Липсата на
доказателства, сочещи на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
обосновава извод за липса на основания за намаляване на така определеното обезщетение от
40 000 лв.
Във връзка с претърпяната травма и проведеното лечение ищцата е направила
разходи в размер на 333.56 лв. Представените фактури и касови бонове за извършени
плащания не са оспорени от ответника и установяват този размер. Според устния доклад на
ВЛ в съдебно заседание тези разходи са относими към травмата и провежданото лечение и
са били необходими. Ето защо предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
Ищцата е отправила искане до ответното застрахователно дружество за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди, получано от ответника на 30.07.2021 г. / л.49 и л. 57/ .
Няма данни и ответникът не твърди,че е платил обезщетение. Ето защо той дължи
заплащане на лихви за забава върху присъдените размери на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди от 30.07.2021 г. до окончателното им изплащане.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно заседание страните са
направили искане за присъждане на разноски.
Ищцата е направила разноски в производството в размер на 2850 лв., от които 2450
лв. / 2400 лв. + 50 лв/ платена ДТ и 400 лв. възнаграждение за комплексна експертиза.
Ответникът е направил разноски в производството в размер на 400 лв.. Претендира
заплащането на юрк.възнаграждение на основание 78 ал.8 от ГПК.
Доколкото разноските от страните за експертиза касаят преди всичко предявения иск
за неимуществени вреди, разпределението на тези разноски в производството следва да бъде
извършено съобразно уважената и отхвърлената част на исковете.
6
Разноските сторени от ищцата са в размер на 2800 лв. – 2400 лв. заплатена ДТ и 400
лв. – платено възнаграждение на ВЛ. Съобразно уважената част на иска ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 1866.67 лв. Ответникът дължи и
разноски по обективно съединения иск, които възлизат на 50 лв. – платена ДТ. Или общо
дължимите от ответника разноски са в размер на 1916.67 лв.
Разноските сторени от ответника са в размер на 940 лв., от които 400 лв. – платено
възнаграждение на ВЛ и 540 лв. определено възнаграждение на юрисконсулт по реда на
Наредбата за заплащането на правната помощ – чл.25 ал.2 вр. ал.1. съобразно отхвърлената
част на иска на ответника се дължат разноски в размер на 313.33 лв. По обективно
съединения иск, който е уважен изцяло, не следва да се определя възнаграждение по чл.78
ал.8 от ГПК.
По компенсация между двете суми ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 1603.34 лв. / 1916.67 лв.– 313.33 лв./.
С оглед на уважените размери на исковете и на основание чл. 7, ал. 2 т. 1 и т.4 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / ред. ДВ
бр. 88/2022 г./ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатско дружество „ Г. и
М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 5100 лв. с вкл.ДДС / 4620 лв. с вкл.ДДС по чл.7
ал.2 т.4 и 480 лв. с вкл.ДДС по чл.7 ал.2 т.1/.
Искане за разноски е направило и третото лице помагач, което искане е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл.78 ал.10 от ГПК на
третото лице помагач не се присъждат разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД ***, *** *****, ЕИК **** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К. К. – П.а, ЕГН ********** от ***, сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на
02.07.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 30.07.2021
г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер
от 60 000 лв. и за заплащане на законна лихва върху тази част ,като неоснователен и
недоказан - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД ***, *** *****, ЕИК **** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К. К. – П.а, ЕГН ********** от ***, сумата от 333.56 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 02.07.2021
г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 30.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД ***, *** *****, ЕИК **** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К. К. – П.а, ЕГН ********** от ***, сумата от 1603.34 лв., разноски по
делото, по компенсация.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД ***, *** *****, ЕИК **** ДА
ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Г. и М.“, БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на
управление: *** ***, представлявано от К. К. Г. сумата от 5100 лв. с вкл.ДДС, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 А от ЗА.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на третото лице А. А. Б., ЕГН **********
, ***.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач А. А. Б., ЕГН
7
********** , ***.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
8