Решение по дело №95/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „А“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Д. М., против решение № 310 от 29.11.2023 г., постановено па а.н.д. № 217/2023 г. по описа на Районен съд – [област], с което е потвърдено наказателно постановление № 10-2200137/09.02.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място].

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответната страна - директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], чрез процесуалния си представител ст. юрк. Демиревски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – [област] е потвърдил наказателно постановление № 10-2200137/09.02.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], с което за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на „А“ ЕООД, [населено място], е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че с процесното наказателно постановление административнонаказателната отговорност спрямо дружеството касатор е ангажирана за това, че при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство, на 14.10.2022 г. по работни места и на 10.11.2022 г. по документи на „А“ ЕООД, стопанисващо ресторант „А в [населено място], дружеството в качеството му на работодател е допуснало на работа на 14.10.2022 г. в 14.15 ч. лицето Ц. Д. З. да изпълнява трудовите си задължения на длъжност „сервитьор“ в обекта, без да й е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП. По делото е представен трудов договор № 13/14.10.2022 г., в който е отбелязано, че служителят е постъпил на работа на 14.10.2022 г., както и попълнена декларация от Ц. З. от същата дата, в която е отразено от лицето, че няма сключен трудов договор, а в частта относно получено копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор липсва отбелязване. Приложена по делото е и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 10388223016949/17.10.2022 г. на ТД на НАП, видно от която процесното уведомление е регистрирано на 17.10.2022 г. в 12.07 ч. За констатирано нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ е съставен АУАН № 10 -2200137/10.11.2022 г., а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление.

За да постанови оспорения правен резултат, районният съд е приел, че акта не страда от пороци, касаещи неговата валидност и допустимост, както и че е приложен правилно материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави при постъпване на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Към момента на проверката – 14.10.2022 г. в 14:15 часа безспорно е установено, че лицето Ц. Д. З., работеща като "сервитьор" не е получило екземпляр от уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Съгласно представена пред въззивната инстанция (л. 20 от въззивното дело) справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 10388223016949/17.10.2022 г., уведомлението за сключен трудов договор между работодателя „А“ ЕООД и Ц. З. е подадено в НАП на 17.10.2022 г., след извършване на проверката от длъжностните лица.

Правилни са изводите на районния съд за липса на допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП, както и за доказаност на административното нарушение. В хода на проведеното административнонаказателно производство, АНО е доказал изпълнението на трудови функции по трудово правоотношение от работника на посочената дата, както и непредставянето на същия на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ при постъпването на работа – същото е регистрирано в ТД на НАП няколко дни след извършване на проверката. В този смисъл правилно е прието, че е извършено нарушение на трудовото законодателство във връзка с нарушаване на забраната работодателят да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Настоящата инстанция споделя и извода, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. Този извод е направен след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства. Административното нарушение е описано ясно и безпротиворечиво, с посочване на всички съставомерни елементи от обективна страна – дата на извършване 14.10.2022 г., място на извършване – ресторант „А“ в [населено място], изпълнително деяние – допускането до работа на работник, без да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Касационният състав не споделя доводите изложени в касационната жалба, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, както и липса на точно описание на нарушените разпоредби от закона. Въззивният съд е разгледал и обсъдил всички представени с административната преписка писмени и събраните гласни доказателства, които в пълна степен разкриват белезите на установеното административно нарушение. Обсъдил ги е и постановил правилен и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода от правия спор и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва касаторът да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – [област],

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 310 от 29.11.2023 г., постановено па а.н.д. № 217/2023 г. по описа на Районен съд – [област].

ОСЪЖДА „А 2022“ ЕООД, [населено място], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – [област], направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.

Решението е окончателно.