№ 21631
гр. София, 10.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110101094 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу К.
Р. М. за сумите: 500 лева – главница по договор за кредит от 13.11.2019 г., сключен между
длъжника и [фирма], ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, 33,70 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
13.11.2019 г. до 10.02.2020 г., 77,55 лева – законна лихва за периода от 11.12.2019 г. до
09.11.2021 г., 23,25 лева – административни разноски за извънсъдебно събиране на
задълженията по договора за кредит, 23,50 лева– възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 13.11.2019 г., сключен между заявителя и длъжника,
както и 22,76 лева – законна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода
от 11.12.2019 г. до 09.11.2021 г.
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В процесния случай според молбата на заявителя от 23.02.2022 г. задължението за
заплащане на административни разноски е предвидено в раздел VI, чл. 7, вр. с раздел VIII, т.
2.6 от общите условия за предоставяне на кредити към процесния договор за кредит от
13.11.2019 г. Според раздел VIII, т. 2.6 кредиторът има право да води кореспонденция с
кредитополучателя, да провежда разговори с него, да му изпаща електронни съобщения,
писма и стикери, в случай че последният не изпълни което и да е от задълженията по
договора, а в раздел VI, чл. 7 е предвидено, че ако кредитополучателят заплати сума, която
не е достатъчна, за да погаси всички дължими суми, с платената сума се погасяват първо
разноските, извършени от кредитора във връзка с неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за погасяване на кредита, след това законната лихва или неустойка за
забава, дължимата лихва и накрая главницата по кредита. Следователно задължението за
кредитополучателя да заплати претендираните административни разноски възниква при
допусната от него забава в плащанията на вноските по договора за кредит. Уговарянето му е
в противоречие с императивните норми на чл. 33 ЗПК. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Договарянето на задължение за заплащане на разноски въз основа на допусната забава в
1
изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е нищожно,
като противоречащо на посочените императивни норми. Следователно за длъжника не е
възникнало задължение да заплати сумата 23,25 лева – административни разноски.
С договора за предоставяне на поръчителство от 13.11.2019 г. [фирма] е поело
задължение към К. Р. М. да сключи договор за поръчителство с [фирма] за обезпечаване
задълженията на длъжника по договора за кредит, срещу което последният се е задължил да
му заплаща възнаграждение в размер и при условията, описани в приложение № 1, а именно:
52,24 лева месечно за периода на действие на договора за кредит, тоест до 10.02.2020 г.,
платимо на падежите на погасителните вноски по договора за кредит. Като разгледа този
договор, съдът приема, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната
сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици.
Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ
резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за
сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за
участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на
необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и
уговорки, при които се използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие. С чл. 9 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за
страните по сделките свободно да договарят съдържанието им, но е установил и
ограничение на тази свобода, като е постановил, че съдържанието не може да бъде
договаряно в противоречие с императивни правни норми и с добрите нрави. Нарушаването
на тези изисквания води до нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към него.
В процесния случай между К. Р. М. и [фирма] е сключен договор за кредит в размер
на 500 лева, по силата на който К. Р. М. се е задължил да върне на дружеството тази сума,
заедно с уговорена възнаградителна лихва в общ размер 533,70 лева, платими на 3 месечни
погасителни вноски в размер на 177,90 лева всяка от тях. Чрез договора за предоставяне на
поръчителство е договорено допълнително парично задължение за К. Р. М. под формата на
възнаграждение в размер на 52,24 лева месечно (общо 156,72 лева). Срещу получаването на
това значително възнаграждение в сравнение с предоставения кредит [фирма] се е
задължило да сключи договор за поръчителство с [фирма], по силата на който евентуално да
заплати дължимите от К. Р. М. суми по договора за кредит при неизпълнение на
задълженията му. Поради това съдът намира, че липсва еквивалентност в престациите на
страните по договора за предоставяне на поръчителство. Този резултат е във вреда на К. Р.
М. и води до неоснователното обогатяване на [фирма] за негова сметка. Следва да бъде
посочено също, че в договора за кредит е предвидена възможност за кредитополучателя по
своя преценка да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчителство (раздел III, т.
12), като от съдържанието му е видно, че в този случай би се ползвал от по-облекчени
условия, като 24-часов срок за разглеждане на документите за одобряване на кредита
(раздел IV, т. 4). В раздел III, т. 12 обаче е предвидено кредитополучателят да сключи
договор за предоставяне на поръчителство, а не да осигури физическо и/или юридическо
лице, което да сключи договор за поръчителство с кредитора. Тоест при избор да предостави
обезпечение чрез поръчителство К. Р. М. е обвързан да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с трето лице. В договора за поръчителство, сключен между [фирма] и
[фирма], е посочено, че [фирма] е включено в оповестения от [фирма] списък на лицата, от
които последното приема поръчителство за задължения, отпуснати по договори за
потребителски кредит. От анализа на тези клаузи се установява, че К. Р. М. не е имал
2
възможност при предоставяне на обезпечение чрез поръчителство да избере и предложи
поръчител на [фирма], а е бил обвързан от определен списък с лица и от задължението да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с някое от тях. Следователно [фирма],
като лице, включено в този списък, с което К. Р. М. е следвало да сключи договор за
предоставяне на поръчителство, е използвало това положение, налагайки заплащането на
необосновано високо възнаграждение в сравнение с предоставената услуга. Всички тези
съображения налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство
противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Тоест същият не е породил предвидените в него правни последици, включително
претенидираните вземане за възнаграждение в полза на заявителя и лихва за забава върху
него.
За пълнота следва да се посочи, че според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Чл. 19, ал. 4 предвижда, че годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а в
ал. 5 е регламентирано, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се
считат за нищожни. В случая с оглед на изложеното по-горе съдът приема, че договорът за
кредит е свързан с договора за предоставяне на поръчителство. Този извод се потвърждава и
от фактите, че е договорено възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство да се плаща на падежите на месечните погасителни вноски по договора за
кредит, както и с възможност плащанията да бъдат приемани от [фирма] (раздел IV, чл. 8,
ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство), а също и от договорката, че при
плащане от длъжника, което не е достатъчно да покрие дължимите суми по договора за
кредит и по договора за предоставяне на поръчителство, с внесената сума се погасяват с
приоритет задълженията към поръчителя (раздел IV, чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне
на поръчителство). Поради това договореното възнаграждение за поръчителя, доколкото е
пряко свързано с договора за потребителски кредит, следва да бъде калкулирано в годишния
процент на разходите по кредита, което не е направено. Последното от своя страна води до
извод за нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заявлението
на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу К. Р. М. следва да бъде отхвърлено в
частта за сумите 23,25 лева – административни разноски за извънсъдебно събиране на
задълженията по договор за кредит от 13.11.2019 г., 23,50 лева– възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство от 13.11.2019 г. и 22,76 лева – законна лихва по договора
за предоставяне на поръчителство за периода от 11.12.2019 г. до 09.11.2021 г.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
[фирма] срещу К. Р. М. в частта за сумите 23,25 лева – административни разноски за
извънсъдебно събиране на задълженията по договор за кредит от 13.11.2019 г., 23,50 лева–
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 13.11.2019 г. и 22,76 лева –
законна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 11.12.2019 г. до
3
09.11.2021 г.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4