№ 193
гр. Габрово, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20234210200728 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от С. М. К. с ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.
„***********” № 5, ет.6, ап.16 – чрез адв. Г. Н. от ГАК, против Наказателно
постановление № 23-0892-000653/02.08.2023 година на Началника на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР-Габрово, с което на основание чл. 174, ал.3,
предл. първо от ЗДвП са му наложени следните административни наказания:
“Глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца” за извършено нарушение по чл. 174,
ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се моли за цялостна отмяна на атакуваното Наказателно
постановление поради неизвършване на вмененото нарушение и неясно
негово словесно описание.
В съдебно заседание адв. Н. М. от ГАК в качеството си на защитник на
жалбоподателя подкрепя искането за отмяна на атакувания санкционен акт,
поставяйки акцент върху липсата на надлежно разпореждане от полицейските
служители спрямо неговия доверител за извършване на проба за употреба на
алкохол и разминаване между описанието на изследваното деяние в АУАН и
атакуваното Наказателно постановление и действително установеното.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която
моли за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление с оглед
доказаност на изложената в него фактическа обстановка, законосъобразно
развита процедура за установяване нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и
липсата на допуснати процесуални пропуски в хода на
административнонаказателната процедура. Моли и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
съгласно която началниците на сектори „Пътна полиция” в съответното ОД
на МВР са оправомощени да издават наказателни постановления за
извършени нарушения на ЗДвП.
На 25.06.2023 г. около 03:20 ч. автопатрулен екип на РУ – Габрово,
състоящ се от свидетелите И. И. и И. Д., спрял движещ се по ул. „Капитан
Дядо Никола” /до пазара/ в посока бул. „Столетов” гр. Габрово лек автомобил
„БМВ Х5” с рег. № ЕВ 66 67 ВН, управляван от жалбоподателя, като на
предна дясна седалка се намирала и живущата на съпружески начала с него
свидетелка Даниела Генанова – собственик на превозното средство. При
развилата се на място проверка полицейските служители изискали от С. К. да
им представи своите и на автомобила документи, което той направил.
Впоследствие И. И. и И. Д. възприели явни признаци за употреба на алкохол
от жалбоподателя, поради което му разпоредили да остане на място, за да
бъде тестван с надлежно техническо средство. От своя страна С. К. изрично
им заявил, че не желае да се подложи на подобен тест за употреба на алкохол.
Въпреки даденото му ново разпореждане в идентична насока и разяснението
2
от полицейските служители за последствията от подобен отказ,
жалбоподателят заявил, че ще си ходи, след което привел автомобила в
движение и се отдалечил. И. И. и И. Д. незабавно го последвали, като на ул.
„Йосиф Соколски” до № 36 установили лекия автомобил „БМВ Х5” с рег. №
ЕВ 66 67 ВН, но не и С. К..
На 26.06.2023 г. свидетелят И. И. изготвил призовка до жалбоподателя
за актосъставяне, която била връчена на адресата от свидетеля С. Я..
Впоследствие последният съставил в присъствието на И. И. и И. Д. АУАН
серия GА, № 988806/27.06.2023 г. против С. К. за нарушение по чл. 174, ал.3
от ЗДвП. Със ЗППАМ № 23-0892-000161/27.06.2023 година на Началника на
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Габрово на жалбоподателя била
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от
ЗДвП, а именно – „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
неговата отговорност за срок не по-дълъг от 18 месеца”. Впоследствие е
издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на С.
К. на 16.08.2023 г., като на 25.08.2023 г. е подадена и настоящата жалба срещу
него.
Съдът намира за достоверна и категорично отговаряща на обективната
действителност именно тази фактология, която има изключително ясна и
безусловна опора в единните, последователни и вътрешно непротиворечиви
показания на свидетелите И. И. и И. Д., реализирали процесната проверка в
качеството им на служители на РУ – Габрово. В тях и двамата посочиха С. К.
като водач на процесното МПС „БМВ Х5” с рег. № ЕВ 66 67 ВН около 03:20
ч. на 25.06.2023 г. по ул. „Капитан Дядо Никола” /до пазара/ в посока бул.
„Столетов” гр. Габрово, което обстоятелство всъщност и самият той не
оспорва. Тези свидетели също така подробно изложиха пред съда и че след
като жалбоподателят им е предоставил своите и тези на автомобила
документи, първоначално словесно е отказал да изпълни тяхното
недвусмислено разпореждане да остане на място с цел последващо тестване с
техническо средство за употреба на алкохол. И. И. и И. Д. също така
категорично заявиха, че този вербален отказ е бил заявен няколко пъти, а
впоследствие - затвърден от жалбоподателя с конклудентни действия, а
именно самоволното му напускане мястото на проверката, фактическо
осуетило нейното развитие и приключване посредством тест за употреба на
алкохол. Липсва каквото и да е разминаване в заявленията на тези двама
3
свидетели по отношение централните за процеса факти, като въпросът въз
основа на какви точно свои възприятия двамата са взели решение да тестват
жалбоподателя за употреба на алкохол няма никаква връзка с предмета на
изследване по настоящото производство. Единствените важни и доказани по
несъмнен начин факти по делото са, че на С. К. е било дадено ясно
разпореждане от надлежен орган да остане на мястото на проверката, за да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол, както и че чрез думи и
действия той съзнателно и категорично е отказал да бъде тестван, което
категорично прави и вмененото му нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП от
ЗДвП обективно и субективно съставомерно.
Съдът категорично не кредитира показанията на разпитаната по делото
свидетелка Даниела Генанова – пътник в посочения автомобил, коята
лансирана далеч по-различна версия на процесната проверка и по-конкретно
отрича дадено спрямо жалбоподателя разпореждане от полицейските
служители да остане на място с цел тестване за употреба на алкохол.
Причините да не бъдат споделени събраните при разпита и гласни
доказателства а многобройни, като водеща е съжителството и на семейни
начала със С. К., което естествено я прави силно и пряко заинтересована от
изхода на делото. Освен това нейните заявления са изолирани и влизат в ярко
и трудно обяснимо противоречие с показанията на другите разпитани по
делото свидетели И. И. и И. Д., които от образуването на
административнонаказателното производство до края на съдебното такова са
изключително ясни и непротиворечиви. Съвсем не на последно място съдът
не намира елементарна житейска логика в твърденията на свидетелката
Даниела Генанова, а именно, че полицейските служители единствено
поискали документите на жалбоподателя, а той, въпреки че не бил употребил
алкохол, внезапно по средата на прроверката решил да си тръгне, без да си ги
вземе или пък да поиска разрешение за това си действие, понеже „не му е
добре на стомаха”. Натрупването на тези съображения води до единствено
възможния извод, а именно, че показанията на свидетелката Даниела
Генанова са неубедителни, недостоверни и категорично не водещи до
различен от гореизложения извод за доказаност на вмененото на С. К.
административно нарушение.
Несъстоятелни са възраженията на адв. М. за някакви процесуални
пропуски във връзка с текстовото и цифрово описание на изследваното
4
деяние в процесните АУАН и Наказателно постановление. И в двата
документа е налице посочване в абсолютна пълнота както на извършеното от
жалбоподателя, така и на нарушената заК.а разпоредба. В случая е безспорно,
че С. К. е реализирал първото от двете проявни форми на виновно поведение
по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, а именно е отказал да се подложи на тест за
установяване употребата на алкохол в кръвта, което достатъчно ясно е
указано в описателната част както на АУАН серия GА, № 988806/27.06.2023
г., така и в атакуваното Наказателно постановление. Впоследствие както
актосъставителят, така и АНО е предал дословно и цялата разпоредба на чл.
174, ал.3 от ЗДвП, която е и цифрово упомената. Налице е ясна конкретизация
на осъщественото от жалбоподателя, изцяло в синхрон с разпоредбите на чл.
42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Не на последно място за доказаното
нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП АНО законосъобразно е наложил на С. К.
двете предвидени административни санкции в техните константни размери,
което предопределя цялостното потвърждаване на атакуваното Наказателно
постановление.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН С. М. К.
следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Габрово направените
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 23-0892-000653/02.08.2023 година на Началника на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР-Габрово, с което на основание чл. 174, ал.3,
предл. първо от ЗДвП на С. М. К. с ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.
„***********” № 5, ет.6, ап.16, са наложени следните административни
наказания: “Глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца” за извършено нарушение по чл. 174,
ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН С. М. К., ЕГН:
**********, да заплати на ОД на МВР - Габрово направените деловодни
5
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6