Решение по дело №613/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260768
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20213110200613
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

260768/8.10.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Мария Миланова, като разгледа докладваното АНД №613/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от К.С.М., ЕГН **********, срещу НП №545549-F569819 от 03.11.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.264, ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), на въззивника е наложено наказание глоба в размер 200.00 лв.

Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и моли същото да бъде отменено. Твърди, че поради извънредните епидемологични условия през 2020 г. с дистанционна форма на кореспонденция и ограничена обратна връзка с данъчната институция, въпреки осъществено изпращане през м. март 2020 г. по поща с обратна разписка на годишна декларация по чл.92, ал.2 ЗКПО за 2019 г., получаване на документа така и не било потвърдено. Изтъква също, че в законоустановения срок са подадени и годишни отчети в НСИ, които следва да са видими за НАП. Моли, наложеното наказание да бъде отменено.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 03.08.2020 г. при извършена служебно справка в информационния масив на НАП, служителят Е.М. констатирала, че от дружеството „Сън енд сий“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********,  не е представило в законоустановения срок до 30.06.2020 г. годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, както и че съответна декларация не била представена и към момента на извършване на проверката. При тази констатация, до търговеца „Сън енд сий“ ЕООД било изпратено съобщение изх.№310-169 от 03.08.2020 г. за явяване в ТП НАП Варна за съставяне на АУАН за неподадена годишна декларация по чл.92 ЗКПО. На 14.09.2020 г., при явяване на въззивника, в качеството му на представляващ „Сън енд сий“ ЕООД, срещу него лично бил съставен и му бил връчен АУАН № F569819, в който било посочено, че проверка от 03.08.2020 г. установила, че той, в качеството си на представляващ дружеството като данъчно задължено лице, облагано с корпоративен данък, не е изпълнило задължението да подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 ЗКПО за 2019 г. в ТД НАП Варна в законоустановения срок по чл.92, ал.2 ЗКПО, удължен съгласно §25, ал.1 ЗМДВИППП до 30.06.2020 г., с което е нарушил разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗКПО.

 На 03.11.2020 г. спрямо въззивника било издадено процесното НП №545549-F569819, в което фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло възпроизведени и на въззивника било наложено административно наказание глоба в размер 200.00 лв. Издаденото НП било връчено на въззивника с пощенска пратка с обратна разписка на 06.01.2021 г.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи – НП №545549-F569819 от 03.11.2020 г., Обратна разписка от 06.01.2021 г., АУАН №F569819 от 14.09.2020 г., Възражение срещу АУАН, Покана №310-169 от 03.08.2020 г., Известие за доставяне от 08.09.2020 г., Електронна покана №310-169 от 03.08.2020 г., справка-данни от ТР, справка-обороти на ФУ, справка от ПП СУП за подадени декларации, заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ИД на НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директор на дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ИД на НАП.   

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Въпреки това, в конкретния случай, при цялостна проверка на НП, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, каквито възражения въззивникът не е отправил.

Преди всичко, в обстоятелствената част на НП, а и в АУАН не се визират действия на въззивника, в качеството му на представляващ на дружеството, а се сочи само, че той има такова качество. Отразено е, че "Сън енд сии" ЕООД като данъчно задължено лице, облагано с корпоративен данък не е изпълнило задължението да подаде ГДД по чл.92, ал.1 ЗКПО в законоустановения срок по чл.92, ал.2 ЗКПО, удължен до 30.06.2020 г.

Видно от АУАН и НП, отговорността на въззивника е ангажирана в качеството му на представляващ дружеството, за това, че дружеството не е подало ГДД в законоустановения срок, както и че е осъществен състава на чл.264, ал.1 ЗКПО вр. чл.261, ал.1 ЗКПО.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице, като този срок през 2020 г. е бил удължен до 30.06.2020 г. съгласно §25, ал.1 ЗМДВИППП. Следователно, задължението за подаване на ГДД е за данъчно задължените лица, като в случая данъчно задълженото лице, съгласно нормата на чл.2, ал.1, т.1 ЗКПО е ЮЛ "Сън енд сий" ЕООД. Безспорно по делото е установено, че не е спазен срокът за подаване на декларация по чл.92, ал.2 ЗКПО, т. е допуснато е визираното нарушение. Неизпълнението на задължението по чл.92, ал.2 ЗКПО може да доведе до осъществяване на състава на две административни нарушения – по чл.261, ал.1 ЗКПО и по чл.264, ал.1 ЗКПО. В първия случай, субект на нарушението е данъчно задълженото лице – в случая това следва да е дружеството, а във втория случай, субект на нарушение е представляващият данъчно задълженото лице, но нарушението не се изразява в неподаване на декларация, а в това, че управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.261, чл.262 или чл.263. Тоест, разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗКПО въвежда самостоятелен състав на административно нарушение, респективно две самостоятелни форми на изпълнителното деяние. Както в АУАН, така и в НП не са посочени никакви факти, относими към състава на  чл.264, ал.1 ЗКПО. В случая, описанието на нарушението съответства на разпоредбата на чл.261 ЗКПО, при което отговорността е за данъчно задълженото лице, т. е. на дружеството. Такава препратка е направена в АУАН и НП, доколкото е посочена привръзка с чл.261, ал.1 ЗКПО. В самия АУАН и НП нарушението е квалифицирано като такова във връзка с чл.92, ал.1 ЗКПО, субект на което може да е само данъчно-задълженото лице. Както в АУАН, така и в НП не са посочени никакви факти, които да обосновават състава на чл.264, ал.1 ЗКПО. Вярно е че нарушителят се защитава срещу фактите, но посочените такива в АУАН и НП недвусмислено сочат на нарушение по чл.92, ал.2 ЗКПО, а не по чл.264, ал.1 ЗКПО. Налице е несъответствие между посочените в АУАН и НП съставомерни факти, описанието на нарушението от правна страна и приложената санкционна норма по  чл.264, ал.1 ЗКПО, което нарушение е било преценено от състави на Административен съд - Варна като съществено (в този смисъл Решения по КАНД №1350 от 20.07.2015 г., КАНД №541/2014 г., КАНД №522/2015 г., КАНД №3075/2015 г., КАНД №950/2016 г., КНАХД №1755/16 г., КНАХД №3359 /2017 г., КНАХД №1554/2018 г., КНАХД №890/2021 г., всички на Административен съд – Варна).

Недопустимо е да е налице несъответствие между описанието на нарушението от фактическа и правна страна, тъй като горното съществено ограничава правото на защита на нарушителя, което е видно и от жалбата срещу НП. Недопустимо е факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението да се установяват едва в с. з., тъй като същите следва императивно да присъстват в НП. С разпоредбата на чл.264 ЗКПО се ангажира отговорността на представляващия дружеството, като физическо лице, което води до необходимост от доказване на субективния елемент на нарушението, а именно, че същото е извършено виновно. Такива доказателства не са ангажирани от АНО, нито по преписката нито в с. з.

На следващо място, нито в АУАН, нито в НП е посочена конкретна дата на нарушението, явяваща се задължителен реквизит на посочените два акта. Посочено е че ЗЛ не е изпълнило изискването да подаде ГДД в законоустановения срок по чл.92, ал.2 ЗКПО, удължен до 30.06.2020 г. Но не е отразено, коя дата АНО е приел за такава на извършване на нарушението – първата, от която лицето е в забава (01.07.2020 г.) или 03.08.2020 г., на която дата е установено. Административно-наказателното производство е формален процес поради въведените от закона изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните АУАН и НП, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Тук следва да се посочи, че съдебната практика относно тези задължителни реквизити, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването им представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези, които водят до безусловна отмяна на НП. В този смисъл са Решения по КНАХД №2075/2011 г., КНАХД №3344/2016 г., КНАХД №2946/2014 г., КНАХД №370/2017 г. и КНАХД №1915/2017 г., всички на Административен съд - Варна и много други.

С АУАН и НП се повдига и поддържа обвинението в административно-наказателното производство и в обстоятелствената и диспозитивната им част не трябва да остава съмнение за волята на наказващия орган досежно извършеното нарушение, кога е извършено, от кого и извършено ли е виновно то.

По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН, съдът

 

 РЕШИ:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление НП №545549-F569819 от 03.11.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.264, ал.1 ЗКПО, на К.С.М., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер 200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: