№ 414
гр. Русе, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Виржиния К. Караджова
Катина Кавърова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500565 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Л. К., чрез адв. Н.Б. от АК – Русе, в
качеството му на пълномощник, против Решение № 388/10.03.2025 г.,
постановено по гр. д. № 2411/2024 г. на Русенския районен съд, в частта, с
която искът да се осъди ответното дружество да върне недължимо платени
вноски по ДПК е отхвърлен над сумата 6 490 лева до пълния предявен размер
от 7940 лева.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу заключението на
приетата от съда съдебна икономическа експертиза, въз основа на което е
формиран извод на районния съд за размера на погасените вноски, съобразно
представените платежни документи.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено ново, с което предявеният от ищцата иск се уважи в пълния
претендиран размер от 7940 лева – главница, ведно със законната лихва върху
нея, като се претендират разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна „ ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, чрез адв. Е. Ц. от
АК - София, оспорва основателността на жалбата по съображенията,
изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Претендира разноски за производството
пред въззивната инстанция.
Постъпила е и въззивна жалба от „ ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, чрез
1
адв. Е. Ц. от АК - София, с която се атакува съдебното решение в частта, с
която е уважен предявеният иск. Твърди се, че същото е неправилно, по
подробно изложени съображения, касаещи неправилно възприемане от съда
на размера на ГПР и на клаузата за обезпечаване на кредита. Иска се отмяна
на решението и отхвърляне на предявения иск.
Ответницата по въззивната жалба от „ ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД не
е подала отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК. В открито
съдебно заседание пред настоящата инстанция взема становище, чрез
процесуалния си представител, за нейната неоснователност и прави искане тя
да не се уважава.
Русенският окръжен съд намира, че жалбите за процесуално допустими
като подадени от легитимирана страна и в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК,
поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид пределите
на въззивното производство, очертани с въззивните жалби, след преценка на
всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
На 16.09.2022г. между ищеца в първоинстанционното производство А.
К. и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит,
съгласно който на кредитополучателя била предоставена сумата от 6000 лева,
като следвало да върне обща сума от 8100 лева - сбор от главницата и лихва
2 100 лева, изчислени съобразно уговорения лихвен процент – 35 %.
Плащанията следвало да бъдат извършени на 18 вноски, по погасителен план
към договора, като падежът на първата вноска бил на 16.10.2022г., а на
последната - 09.03.2024. Уговореният в договора годишен процент на
разходите по кредита бил 49,66. По силата на чл. 5 от договора кредитът бил
обезпечен с поръчителство от FERRATUM BANK.
По делото са ангажирани писмени доказателства – разписки, че А. К. е
извършила плащания по кредита в общ размер на 12 490 лева.
При тази приета за установена и от районния съд фактическа обстановка
правилно са изведи правни изводи, както следва :
Доколкото кредитополучателят е бил задължен, по силата на чл. 5 от
ДПК да сключи в полза да кредитора договор за гаранция с FERRATUM
BANK, за да получи кредита при посочените условия, плащането на
възнаграждение по договора за гаранция е част от разходите по кредита и
следва да се съобрази при изчисляване на ГПР. Императивното посочването
на гаранта в процесния договор и обвързването на кредитополучателя сочат
на предварително едностранно определени от кредитора допълнителни
разходи – за възнаграждение по гарантиращата сделка. С тях се надвишава
максимално допустимият ГПР по чл. 19 от ЗПК. Непосочването в договора на
всички разходи, които формират ГПР, формулирани общо като „
допълнителни разходи „, препятства потребителя да провери дали в тях не
са включени и изрично изключените от законодателя такива по чл. 19 ал.3 от
ЗПК. На практика, с тази уговорка се заобикаля императивното изискването
2
за максимален ГПР по чл.19 ал.4 от ЗПК, и незаконосъообразността й, както и
недобросъвестността на кредитора обуславят нищожността на чл. 5 от
договора.
При тези констатации правилно от районния съд е изведен извод, че
процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК - поради
нарушение на чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК при неговото сключване, както и поради
констатирано нарушение на чл. 11, ал.1 т.20 от ЗПК – непосочване на
лихвения процент по договора на ден.
Недействителността на процесния ДПК води до задължение на
кредитополучателя да върне на кредитора единствено предоставената в
заем главница, в случая – 6 000 лева / в този смисъл е и задължителното за
българските съдилища, съгласно чл. 633 от ГПК, решение на СЕС по дело
C‑714/22 /. Тъй като същият е платил общо 12 490 лева, надплатената сума -
6490 лева, подлежи на връщане от страна на кредитора.
Както районният съд, така и въззивната инстанция намират за доказано
плащане на сумата от 12 490 лева, за което са ангажирани писмени
доказателства, и каквото е и приетото от съда и неоспорено от страните
заключението на вещото лице по назначената съдебна счетоводна експертиза.
Затова и правилно и законосъобразно предявеният иск за връщане на
надплатената сума е уважен до размера 6 490 лева, и отхвърлен като
неоснователен и недоказан над тази сума до претендирания размер от 7 490
лева. Изложеното обуславя неоснователността на в. жалба на А. К..
Неоснователни са доводите във в.жалба на „ ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД относно изчисляването на ГПР. Видно от приетото
експертно заключение, ГПР при посочените параметри на процесния договор
е 41,19 % или 41,43 %, а не както е посочен в процесния ДПК – 49,66 %, което
несъответствие води и до невъзможност кредитополучателят да узнае какъв
точно е заложеният в договора годишен процент на разходите. Начинът на
формулиране на чл. 5 от ДПК не сочи на индивидуално договорена клауза. Не
е налице твърденият избор на потребителя на база преддоговорната
информация, тъй като в нея само е посочено, че следва да подпише договор за
поръчителство/гаранция. Неясно остава за въззивната инстанция твърдяното
във в.жалба, че кредитополучателят сам е избрал поръчителство,
възнаграждението за което не е известно на кредитора, и следователно не
може да го включи в ГПР, освен ако не е Мултитюд Банк / Малта/, след като в
ДПК като поръчител е посочена FERRATUM BANK.
Предвид изложеното, като неоснователна следва да се отхвърли и
в.жалба от „ ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД.
Въззивната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед отхвърлянето и на двете в.жалби, инициирали и предмет на
разглеждане в настоящото производство, сторените в същото от
жалбоподателите разноски са в тяхна тежест.
Мотивиран така, Окръжният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 388/10.03.2025 г., постановено по гр. д. №
2411/2024 г. на Русенския районен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4