Р Е
Ш Е Н
И Е №.........
гр.К., 08.02.2016 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Казанлъшки районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи януари, две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
ТЕНЕВА
при секретаря Е.Д. като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2917 по описа за 2015 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба по чл. 143 от СК и чл.
149 от СК.
Производството е образувано по предявени искове от
А.М.Ч., в качеството й на майка и законен представител - родител на малолетния М.П.
Я. против П.Г.Я. за определяне на издръжка за бъдеще време в размер на *** лева
месечно, както и за минал период (от 01.10.2015 г. до 19.11.2015 г.) в размер
на *** лева.
В исковата молба се твърди, че ищцата издържа
дванадесетгодишния им син М. изцяло сама от началото на м. октомври тази
година. Майката твърди, че живее с детето на квартира в гр. К. и плаща ежемесечен
наем в размер на *** лева, понеже няма собствено жилище. Работи в завод „А."
и представя удостоверение за трудовите си доходи една година назад. М. учи за
поредна година в ОУ „Д-р П.Б." в с. О., тъй като в същото село живеят
родителите на ищеца, респ. баба и дядо на М., при които той се прибирал от м.
юли на 2014 г. до към 20.09.2015 г., като за това време синът й си идвал и
нощувал в квартирата на ищцата в гр. К. от петък вечер до неделя. Тези обстоятелства,
за този период били отчасти наложени от двумесечното отсъствие на майката от
страната през това лято, заради работа в чужбина, и отчасти заради честите и
продължителни отсъствия на бащата на М. - ответната страна, свързано и с
неговата работа като шофьор по международни превози. С ответната страна са
разделени от години, макар да е имало периоди на безуспешни опити да заживеят
съвместно и със сина им.
Ищцата споделя, че й е много трудно да издържа
сама детето, не само заради заплащания наем за квартирата, но най-вече заради
порасналите нужди, интереси и желания на детето им. От друга страна бащата на М.
има възможност, но от октомври тази година не допринася за издръжката на сина
им.
Моли съда да постанови решение, с което да се
осъди бащата на детето да заплаща ежемесечна издръжка за М.П. Я., считано от
датата на завеждане на настоящия иск в размер на *** лв. /сто и десет лева/, до
настъпване на предвидените в закона основания за нейното изменение или
прекратяване ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до момента на
плащането й.
Предявен е на основание чл.149 от Семейния кодекс
от името на сина и и иск за издръжка за минало време в общ размер на *** лева
за периода от 01.09.2015 г. до 19.11.2015 г., ведно със законната лихва върху същата
сума, до момента на изплащането й.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който се искът се счита за неоснователен, тъй като
бащата не е лишил детето от издръжка и се включва по всякакъв начин в тази
издръжка-било като полага пряко грижи за него, било като му дава парични
средства, както и в осигуряване на продукти. Вярно било,че с майката на детето
живеят ту заедно, ту се разделят. От м.юли 2014 г.до края на м.септември 2015
г. детето е живеело трайно при бащата в дома на неговите родители в с.О.,
където живее и бащата. Детето започнало да учи в ОУ"Д-р П.Б.", където
продължава да учи и до момента. В този едногодишен период ищцата не е давала
издръжка на детето, а грижите по неговото отглеждане са поети изцяло само от
ответника и неговите родители. Бащата не е предявявал иск срещу ищцата за
плащане на издръжка за този период. Макар и да са разделени бащата продължавал
да поддържа контакти с майката и детето, което учи в с.О., давал й парични
средства за издръжката му. Детето продължава да идва в дома му, когато има
възможност и не е лишавано от храна и от пари. За съжаление в момента ответникът
не можел да представя доказателства за дадените пари, тъй като до този момент
между родителите не е имало напрежение и недоверие в отношенията им относно
даването на издръжка на детето.
Неоснователно ищцата претендирала за издръжка от
01.09. до 19.11.2015 г. в размер на общо *** лв., тъй като самата тя сочела в
исковата молба, че до 20.09.2015 г.детето е живяло при бащата, следователно за
тези 20 дни претенцията й се явява неоснователна.
От около 4 месеца бащата твърди, че не работи и не
получава възнаграждение от трудова дейност. Няма доходи, няма недвижими имоти,
от които би могъл да получава доходи. Вярно е ,че претенцията като размер на
издръжка, е съобразена с минималната работна заплата в страната, считано от
01.01.2016 г. и отговаря на потребностите на детето, но на този етап ще му бъде
трудно плащането й, поради липса на работа и на доходи.
С оглед на претенциите на ищцата и на неговите
финансови възможности на този етап предоставял на съда да прецени дали искът е
основателен по размер. Моли да не се уважава искането за плащане на издръжка за
минало време, а само занапред, но считано от датата на съдебното решение.
С допълнително становище ищцата чрез своя
процесуален представител е поиска да се уточни петитума на исковата молба, като
издръжката за минал период да се претендира от 01.10.2015 г. до датата на
исковата молба – 19.11.2015 г. С определение в открито съдебно заседание
уточнението беше прието.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Безспорно между страните
е, че баща на детето М.П. Я. (към настоящия момент на 13 години) е ответникът П.Г.Я.
(удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 19 от
09.01.2003 г.). Като безспорни могат да се отделят и обстоятелствата, че детето
посещава училище и е записано за учебната 2015/2016г. в ОУ „Д-р П.Б.“ с. О. и живее
на квартира при майката в гр. К., като пътува всеки ден през седмицата, считано
от октомври 2015 г. насам.
От представеното
удостоверение за трудови доходи на майката е видно, че същата работи в „А.“ АД
гр. К., като брутното и трудово възнаграждение варира от *** лева до *** лева
през различните месеци.
Бащата не работи към
настоящия момент и получава обезщетение за безработица, като това е видно от
представена от самия него декларация, заверени копия на трудова книжка и
разпореждане на ТП на НОИ гр. С.З.. От последния документ е видно, че
последното прекратяване на осигуряването е от 22.05.2015 г., а обезщетението за
безработица е отпуснато за периода от 05.06.2015 г. до 01.03.2016 г. в размер
на *** лева дневно.
Видно от служебно
изисканата справка от НАП и от представеното от самия ответник удостоверение за
доходите за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. същият е работил и е
получавал трудови доходи от януари 2015 г. до май 2015 г., като от януари 2015
г. до април 2015 г. е работил във „В.т.“ ЕООД, а април и май 2015 г. е работил
в „Маринчев транс“ ЕООД. Средното брутно трудово възнаграждение за този период
е било около *** лева.
В съдебно заседание
ответникът заяви, че е съгласен да заплаща издръжка в размер на *** лева
занапред, но считано от датата на съдебното решение. Държи да подчертае, че той
е гледал детето една година назад, считано от септември 2015 г. и за този
период не е искал издръжка от майката. По реда на чл. 176 от ГПК същият заявява,
че след месец септември 2015 г. не е давал средства за издръжка на майката.
По делото беше разпитана
като свидетел и сестрата на ищцата, която потвърждава, че детето живее от края
на септември 2015 г. или началото на октомври 2015 г. при майката на квартира,
а бащата не дава средства за издръжка.
От социалния доклад се
установяват потребностите на детето М. – същият е ученик и в свободното си
време тренира таекуондо три пъти седмично, като месечната такса е ** лева. Има
ежедневни разходи за транспорт, защото пътува през седмицата с автобус от и до
учебното заведение. Здравословното му състояние е добро, като не се нуждае от
специални грижи.
След направения доказателствен анализ съдът намира от правна страна
следното:
При присъждане на издръжка
на ненавършили пълнолетие деца родителите винаги дължат издръжка независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът
на издръжката се определя от нуждите на лицата, които имат право на издръжка (и
които са винаги конкретни) и от възможностите на лицата, които дължат издръжка
(които пък се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация).
В тежест на ищеца е да
установи какви са възможностите на ответната страна да изплаща издръжка, както
и потребностите на детето.
В тежест на ответника е да
установи, че заплаща издръжка или да противопостави възражения за други
алиментни задължения.
Съгласно Постановление на
МС от 01.01.2016 г. минималната работна заплата за страната е в размер на ***
лева т.е. минималната издръжка не може да бъде по-малко от 105 лева месечно.
Поисканото от ищцата в случая е *** лева от датата на исковата молба занапред
ведно със законната лихва за забава и *** лева за периода от 01.10.2015 г. до
19.11.2015 г. т.е. и за миналия период издръжката е съобразена и дори е под
минималната месечна издръжка за периода октомври - ноември 2015 г.
От доказателствата се
установи, че бащата е безработен към настоящия момент, няма други алиментни
задължения и е съгласен да плаща издръжка в размер на *** лева. Основните
спорни моменти по делото бяха, че бащата въпреки че признава, че след септември
2015 г. не е плащал издръжка за детето си, той не следва да плаща такава за
посочения минал период, а за вбъдеще желае това да е от датата на съдебното
решение. Като основен аргумент изтъква, че една година той бил издържал сина им
и така счита, че ще се компенсират неговите грижи. Следва да се отбележи, че
детето към настоящия момент е на 13 години и през годините закономерно е било
издържано от родителите си. Всеки родител е длъжен да издържа децата си според
възможностите си и потребностите на децата и това е негово морално задължение.
Не е възможно да се направи прихващане на суми, още повече че по делото според
настоящият състав остана неизяснено дали бащата или бабата и дядото са поемали
по-голямата част от издръжката, нито за какви суми става въпрос. За периода от
юли 2014 г. до септември майката признава, че детето е било при нея само през
уикендите и е заплащала телефона на детето и сметките по него т.е. полагала е
грижи за детето, макар и в по-малка степен.
Няма причина, поради която съдът да не присъди
издръжката, така както е поискана от майката за посочения период. Същата е в
минималните размери и е съобразена с материалното положение на бащата.
Месечната издръжка за М. съдът определя на ***- **0 лева, като по-голямата част
ще се поема от майката. В последното съдебно заседание чрез процесуалния си
представител същият заяви, че е съгласен да заплаща издръжка за бъдеще време от
датата на исковата молба, но счита, че по делото не било доказано детето да
живее при майката от октомври 2015 г. Последното не е вярно – в самия отговор
ответникът признава, че детето е живяло в дома му с бабата и дядото по бащина
линия до края на септември 2015 г., а по делото беше разпитана свидетелка
специално за изясняване на този факт.
Ето защо съдът намира, че следва да присъди
исканата издръжка за минал период в размер на *** лева от 01.10.2015 г. до
19.11.2015 г., ведно със законната лихва за забава, както и за бъдеще време в
размер на *** лева месечно от датата на исковата молба занапред ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на предвидените в
закона основания за нейното изменение или прекратяване.
По
разноските.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху предявените искове за издръжка в размер на *** лева по
сметка на Казанлъшки районен съд.
По отношение на сторените разноски за адвокат на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати сумата от *** лева
на ищцата.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
П.Г.Я. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплаща на М.П. Я. с ЕГН **********,
чрез неговата майка А.М.Ч. с ЕГН ********** – и двамата с постоянен адрес ***
издръжка в размер на *** лева месечно, считано от датата на завеждане на
исковата молба -19.11.2015 г. до настъпване на предвидените в закона основания
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до момента на плащането й.
ОСЪЖДА П.Г.Я. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.П. Я. с ЕГН **********,
чрез неговата майка А.М.Ч. с ЕГН ********** – и двамата с постоянен адрес ***
издръжка за периода от 01.10.2015 г. до 19.11.2015 г. в размер на *** лева,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА П.Г.Я. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по
сметка на Казанлъшки районен съд държавна такса в размер на *** лева.
ОСЪЖДА П.Г.Я. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
М.П. Я. с ЕГН **********, чрез неговата майка А.М.Ч. с ЕГН ********** – и
двамата с постоянен адрес *** разноски в размер на *** лева, представляващи
адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: