РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 539
гр. Пловдив, 12 март 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2063 по
описа за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на Л.К.В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника си адвокат Н., против Решение № Ц1040-02-67/30.07.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № Д-02-000-00-01398072/23.06.2020
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 4 от КСО е спряно образуваното производство
за изплащане на обезщетение по болничен лист № 1286287, серия Е2020 на Л.К.В.,
считано от 23.06.2020 г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ - Бургас, чрез
процесуалния си представител в писмено становище счита жалбата за
неоснователна и като такава се иска да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Производството е започнало по повод подадено
за Л.К.В. в ТП на НОИ - Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД удостоверение Приложение
№ 9 за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност със
справка вх. № Р14-02-000-00-**********/16.06.2020 г. /л.44/
към болничен лист №
Е20201286287 /л.
100/ за периода от
08.06.2020 г. до 14.07.2020 г. /вкл./.
При
анализа на данните от информационната система на НОИ относно осигурителния
статус на В. са установени факти и обстоятелства, представляващи индиция за
липса на правно основание за получаване на парично обезщетение, които
предпоставят издаване на разпореждане за спиране на същото. Установено е, че се
извършва проверка от контролните органи на НОИ относно упражняването на трудова
дейност от лицето и коректността на подадените данни от осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД във връзка с правото и размера на паричното обезщетение по
представения болничен лист.
При
това положение и като е прието, че са установени доказателства за липсата на
възникнало основание за изплащане на парично обезщетение, е изведен извод за
наличие на хипотезата на чл. 40, ал. 4 от КСО.
В
тази връзка и с Разпореждане № Д-02-000-00-01398072/23.06.2020 г., издадено от
Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите на основание на чл. 40,
ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на обезщетение за временната
неработоспособност по болничен лист № 1286287, серия Е2020 на Л.К.В., считано
от 23.06.2020 г. /л.
35/.
6. Този резултат е обжалван от В. пред
горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № Ц1040-02-67/30.07.2020
г. е оставил в сила оспореното Разпореждане № Д-02-000-00-01398072/23.06.2020
г., издадено от Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите /л.29-30/.
7. За да постанови посочения резултат,
Директорът на ТП на НОИ - Бургас е приел следеното от фактическа и правна
страна:
7.1. В ТП на НОИ - Бургас е представено
Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО по болничен лист № Е20201286287 за
периода от 08.06.2020 г. до 14.07.2020 г., издаден на Л.В., за изплащане на
парично обезщетение.
7.2. Във връзка с анализирани данни за
неизрядни осигурители, които периодично подават данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с
високи осигурителни доходи, на лица с регистрирани трудови договори, но в
последствие данните се използват за определяне и отпускане на осигурителни
плащания, е издадена Заповед № ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ - Бургас за извършване на проверка
в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с ЕИК ********* /л.99/.
7.3. От докладна записка изх. №
1042-02-30#1/10.03.2020 г. на контролния орган, на който е възложено
извършването на проверката /л.37-38/,
при изясняване на факти и обстоятелства, свързани с дейността, осъществявана от
осигурителя, е установено, че дружеството е с единствен управител Я.Л.- Украйна,
а собственик е „Нимиц 3“ ЕООД с ЕИК ********* гр.
Ловеч. На посочения за седалище адрес в с. Свети влас
управителят и дружеството не са известни. След справка по ЕГН на лицата с данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО е установено, че всички са с постоянни адреси на
територията на област Пловдив. Също така адрес, известен от електронния подпис,
чрез който се подават данни, е в ***, с тел. ***.
По
ЕИК на дружеството са установени данни за наети лица по трудови правоотношения
през периода 2015 - 2020 г. и подадени уведомления за 29 договора с 24 лица.
Последно по време е подадено уведомление за сключен трудов договор на
26.02.2020 г. Към момента на съставяне на докладната записка /10.03.2020 г./ непрекратени са договорите на общо 9
лица. Месечните осигурителни доходи на работещите в дружеството през периода
2018 г. - 2019 г. са в диапазон 1500 лв. - 3000 лв. За разглеждания период няма
данни за постъпили осигурителни вноски към ДОО.
В
опит за контакт със законен представител на дружеството, контролният орган се е
свързал с лицето П.Г.Б.от гр. Пловдив - работил в дружеството. Б.обяснил, че
няма пълномощно от управителя на дружеството, но е посочил друго упълномощено
лице - адв. Г.Г.. В
разговора контролният орган е установил, че той е запознат с новоназначените работници
в „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУС“ ЕООД, като е обяснил, че поради отсъствието на Л.от
България повече от година, за подписване на трудовите договори, същите се
изпращали до гр. Киев.
7.4. Изпратено е писмо с изх. №
1042-02-30#2/12.03.2020 г. до ТП на НОИ - Пловдив за извършване на проверка на
дружеството за установяване на действителното полагане на труд от наетия
персонал, уточняване на реда за възникване на трудовите правоотношения и лицето
подписвало документите в дружеството /л. 39-41/.
До
издаване на процесното разпореждане няма данни проверката от контролни органи на
ТП на НОИ - Пловдив в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с ЕИК *********
да е приключила.
7.5. В отговор на сигнал от ТП на НОИ -
Бургас до ТД на НАП - гр. Бургас за невнесени осигурителни вноски от дружеството
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, е получено писмо с вх. № 9101-02-297/24.02.2020
г. /л.42-43/, от което е установено, че срещу
дружеството е образувано изпълнително дело № *********/2018 по описа на ТД на
НАП - Бургас на 23.02.2018 г. С постановление № С170002-023-0000828/07.03.2017
г. е наложен запор на банкови сметки във всички банки на територията на
страната. Към датата на налагане на запора, задълженото лице има сметка в „ЦКБ“
АД, съгласно отговор от банката - без авоар. На 11.10.2018 г. е изпратено
разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, като
съгласно постъпил отговор от банката - сметката е без авоар. Документите не са
връчени на представител на дружеството - върнати са в НАП - Бургас с печат
„непотърсен“. Същите са изпратени за връчване и чрез информационна система
„Връчвания“ в приложение БИДИС. Към момента на съставяне на писмото /24.02.2020 г./ няма потвърждение за връчването им.
Изготвено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от
задълженото лице, което заедно със съобщението за доброволно изпълнение и
постановленията за налагане на обезпечителни мерки са изпратени за връчване
чрез полиция на адреса на управителя на дружеството (съгласно справка в
Търговския регистър, считано от 23.05.2018 г. управител е Я.И.Л.- гражданин на
Република Украйна) в гр. Пловдив, ул. „Белград“ № 21. На 29.10.2018 г. е
получена докладна записка от началника на 03 - РУ Пловдив — посетен е адресът
на управителя и е проведен разговор с домоуправителя на жилищната кооперация.
Установено е, че лицето Я.И.Л.никога не е живяло на адреса.
Във
връзка с изпратено искане до дирекция „Контрол“ при ТД на НАП е извършена
проверка на паричните потоци и начините на разплащане от страна на задълженото
лице, при която е установено следното:
-
По данни на управителя - дружеството осъществява дейност в гр. Пловдив, бул.
„Марица“ № 93 и ул. „Васил Левски“ № 3;
-
Дружеството няма декларирани приходи от продажба за 2018 г.;
-
Дружеството декларира, че не извършва плащания през чужда банкова сметка ***.
На
22.03.2019 г. до ТД на НАП - Пловдив е изпратено искане за извършване на
действия по делегация - връчване на документите по изпълнителното дело на
декларираните от управителя адреси. Посетени са адресите в гр. Пловдив - бул. „Марица“
№ 93 и ул. „Васил Левски“ № 8. На нито един от двата адреса не е открит офис
или база на задълженото лице.
На
01.04.2019 г. е посетен адресът на дружеството в гр. Свети влас
- ул. „Сирена“ № 1, ет. 1, ап. 2 (деклариран като адрес за кореспонденция и
адрес по чл. 8 от ДОПК). На посочения адрес се намира хотел - неработещ,
заключен и не е открит офис или представителство на дружеството. Извършено е и
второ посещение и отново е установено, че няма такова дружество на този адрес.
На
19.06.2019 г. на електронния адрес на управителя е изпратено искане за
предоставяне на документи, относно притежаваните от дружеството активи и покана
за среща в ТД на НАП - Бургас, като отново не е получено потвърждаване за
получаването на документа, нито отговор.
Извършено
е пълно проучване на имущественото състояние на задълженото лице, изпратени са
запитвания до ОД „Земеделие“, Община Бургас, Община Пловдив, Община Несебър,
сектор „ПП“ към ОД на МВР, Министерство на земеделието, храните и горите.
Извършвани са справки в регистрите на ЦРОЗ, ГД „Гражданска въздухоплавателна
администрация“, Морска администрация, ИКАР, регистър „Заеми“. Установено е, че
задълженото лице не притежава активи, които да послужат за удовлетворяване на
публичното вземане.
7.6. Посочено е, че съгласно чл. 40, ал. 4
от КСО, длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на
производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна
неработоспособност, трудова злополука или професионална болест,
трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато: 1. са
обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2. са представени
доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са предоставени данни за
издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл.
33, ал. 5, т. 12.
Мотивирано
е, че хипотезата на т. 2 като условие за спирането КСО определя наличието на
доказателства, които не могат по категоричен начин да обосноват извод за
правото на обезщетение, респ. за неговия размер, напротив, тяхната преценка от
органа би довела до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване
изплащането на обезщетението.
Изискването
за наличие на осигурителен стаж по смисъла на чл. 40, ал. 1 от КСО и правилата
за определяне на размера на паричното обезщетение за временна
неработоспособност е прието, че предполагат предоставяне на данни, които безпротиворечиво да обосноват правото на обезщетение и
неговия размер. В конкретния случай (при който следва да бъде изяснено полагането
от лицето на трудова дейност при осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД и
коректността на подадените от него данни в Регистъра на осигурените лица), категоричен извод за наличието на
право на обезщетение и неговия размер с оглед събраните по административната
преписка доказателства, е прието, че не може да бъде направен.
В
този смисъл е прието, че необходимостта от проверка на коректността на
подадените данни в достатъчна степен обосновава разпореждането, издадено на
основание чл. 40, ал. 4 от КСО.
Освен
изложеното е посочено също така, че макар и формално Л.В. да има правен интерес
от подаване на жалба срещу разпореждането, спирането на изплащането на
паричното обезщетение за временна неработоспособност, безспорно охранява и
неговите интереси, доколкото ако се установи, че това обезщетение е отпуснато
неправомерно или неправилно е определен неговият размер, може де се стигне до
връщането му, ведно със съответните лихви, тъй като очевидно са налице достатъчно
данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на същото, или намаляване на неговия размер. С
обжалвания административен акт се цели законосъобразно, т.е. в интерес на
жалбоподателя произнасяне относно наличието и размера на обезщетението.
8. В хода на съдебното производство по
делото са приети, представени от жалбоподателя Трудов договор № 018/23.11.2018
г., сключен между „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД и Л.К.В.; Длъжностна
характеристика за длъжност „Оператор на металорежещи машини“; Справка по чл.
62, ал. 5 от КТ с вх. № 02388183141941/23.11.2018 г.;
Заявление
от Л.К.В. до „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД от 24.03.2020 г. за ползване на
платен отпуск в размер на 21 работни дни, считано от 16.03.2020 г., ведно със
Заповед № 1 от 24.03.2020 г., с която е разрешен платен отпуск за 21 дни,
считано от 16.03.2020 г. до 13.04.2020 г.; Заявление от Л.К.В. до „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД от 07.04.2020г. за ползване на платен отпуск в размер на 18
работни дни, считано от 14.04.2020 г., ведно със Заповед № 2 от 07.04.2020 г.,
с която е разрешен платен отпуск за 18 дни, считано от 14.04.2020 г. до
13.05.2020 г. /л.
15 и сл./, както и доказателства за срочността на жалбата /л. 117 и сл./.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са и представените от ответника с писмо
изх. № Д1029-02-5027#1/18.09.2020
г. документи, съставени след издаване на процесното решение /л. 53 и сл./, както и заверен препис от болничен
лист № Е20201286287 и Заповед № ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, част от административната
преписка, представени с писмо изх. № Д1029-02-5027#3/22.10.2020 г. /л. 98 и сл./.
А
така също и доказателства за срочността на жалбата, представени с писмо вх. №
21213/29.12.2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив от „Еконт
Експрес“ ООД /л.
113 и сл./.
ІV. За правото:
9. Оспореното Решение на Директора на ТП
на НОИ - Бургас е постановено от материално компетентен орган на
осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено от
компетентен орган – ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите.
В
конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства,
налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са
истинни, но направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на
материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията
за тези изводи.
10. По делото не се формира спор по
установените факти. Противоположните становища, поддържани от страните в
настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния
закон и се концентрират във въпроса законосъобразно ли е спряно от
административния орган производството по изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по цитирания по-горе болничен лист.
11. Като правно основание за издаване на
оспореното разпореждане е посочена разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО,
съгласно която в приложимата редакция, длъжностното лице по ал. 3 издава
разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест,
трудоустрояване,
бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, когато: 1. са
обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2. са представени
доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са предоставени данни за
издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл.
33, ал. 5, т. 12.
В
конкретния случай, издателят на разпореждането за спиране, не е конкретизирал
коя е относимата хипотеза на чл. 40, ал. 4 от КСО.
От
текстовото съдържание на разпореждането и посочването в мотивите на решаващия
орган, може да се направи извод все пак, че се визира хипотезата на чл. 40, ал.
4, т. 2 от КСО, която сочи, че производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност се спира, когато са представени
доказателства, които могат да доведат да издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението.
Такива
доказателства в случая не са представени.
Действително,
административният орган се е позовал на възложената на осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД проверка, представени са и заповедта, с която това е сторено,
както и докладни, протоколи и писма, в които са обективирани опитите на
проверяващите органи да се свържат с управителя на дружеството-осигурител и/или
с други упълномощени лица, но разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО
изисква представянето на конкретни доказателства, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или за прекратяване на обезщетението, т.е.
предположенията от изхода на дадена проверка, не могат да бъдат основание за
спиране, когато не са подкрепени с доказателства. А сам по себе си фактът на
извършване на проверка или ревизия и евентуално установените задължения за
осигуровки и други на работодателя, не са сред основанията за спиране на
производствата по изплащане на обезщетение за бременност и раждане.
На
следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 48а от КСО осигурените лица
за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност
и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск.
А
съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се
лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени
за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От
така цитираните разпоредби се налага извод, че за да има едно лице качеството
на осигурено такова, освен, че следва да извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по КСО, за него следва да са внесени или да
са дължими осигурителни вноски.
В
случая не е спорно, че между „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД и Л.К.В. е сключен
трудов договор, за който е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ и същият
е бил регистриран по надлежния ред.
Установява
се също така и от представените справки за статус на социално осигуряване, че
жалбоподателят има непрекъснат осигурителен стаж като осигурен за всички
социални рискове.
Действително,
няма данни дължимите осигурителни вноски да са били внесени, но доколкото В. не
е самоосигуряващо се лице, последиците от невнасяне на осигурителните вноски от
осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД не следва да рефлектират върху неговите
осигурителни права.
Това
е така, защото неизпълнението на задължението на осигурителя за заплащане на
осигурителните вноски, не означава, че същият не дължи на ДОО осигурителни
вноски за лицето. Това неизпълнение води до щета на ДОО, която може да се
отстрани по предвидените в закона способи (какъвто например е редът по ДОПК). Наличието на неизправен осигурител
обаче, не може да има за последица прекратяване на правата на добросъвестните
задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като страна по
осигурително правоотношение. Основно задължение на осигурителния орган по
произтичащото от разпоредбата на чл. 10 от КСО осигурително правоотношение с
осигуреното лице, е да му изплаща парично обезщетение съответно на вида и
характера на осъществения социален риск. По този начин се осъществява и
конституционно гарантираното на гражданите право на обществено осигуряване.
Действително,
съгласно сега действащата редакция на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО,
производството по
отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност се
спира и когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг
компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на
обезщетението, като в този случай спирането е до приключване на проверката, но
за не повече от 6 месеца. Тази норма обаче не е била в сила към момента на
постановяване на оспорения административен акт. Няма пречка обаче във всеки
един момент административният орган да постанови спиране на това основание, в
случай, че приеме, че са налице основанията за това.
12. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение № Ц1040-02-67/30.07.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него Разпореждане № Д-02-000-00-01398072/23.06.2020
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, поради което и същите следва да бъдат отменени.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да
бъде изпратено като преписка на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас
за продължаване на производството и произнасяне по подадено за Л.К.В. в
ТП на НОИ - Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД удостоверение Приложение № 9
за изплащане на парично обезщетение за временната неработоспособност със
справка вх. № Р14-02-000-00-**********/16.06.2020 г. към болничен лист №
Е20201286287 за периода от 08.06.2020 г. до 14.07.2020 г. /вкл./, при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
V. За разноските:
13. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължат извършените
разноски по производството.
Преди
съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да
бъде обсъдено възражението на ответния административен орган относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение. В конкретния случай по делото са
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв. Възнаграждението за един адвокат, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 350 лв. При това
положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар като основателно и съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, приема, че на жалбоподателя трябва да бъдат
заплатени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 450
лева.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-02-67/30.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас и
потвърденото с него Разпореждане № Д-02-000-00-01398072/23.06.2020 г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас за продължаване на производството
и произнасяне по подадено за Л.К.В. в ТП на НОИ - Бургас от „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД удостоверение Приложение № 9 за изплащане на парично обезщетение
за временната неработоспособност със справка вх. № Р14-02-000-00-**********/16.06.2020
г. към болничен лист № Е20201286287 за периода от 08.06.2020 г. до 14.07.2020
г. /вкл./, при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт -
София, да заплати на Л.К.В., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 450
лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: