№ 732
гр. Пловдив , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300501930 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от адвокат М.Г. П. като
пълномощник на А.Г. Д., ЕГН:********** с постоянен адрес: с.З.,
ул.*********, със съдебен адрес: с.П., ул.*********, обл.Пловдив, срещу
Определение № 2946 от 13.05.2021 г., постановено по гр. дело №
20215330104304 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с., с
което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по
подсъдност на Софийски районен съд.
В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е
неправилно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано с искане да бъде отменено.
Оспорва се приложението на чл.108, ал.1 ГПК при определяне на местната
подсъдност и се поддържа, че ищцата е потребител на финансова услуга по
смисъла на §13, т.1, вр. с т.12 от ДР на ЗЗП, поради което следва да намери
приложение разпоредбата на чл.113 ГПК. Поддържа се, че правото на избор
от ищцата е упражнено с предявяване на иска пред РС - Пловдив, в чийто
съдебен район се намира нейният постоянен адрес, с което е дерогирана
общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК. С оглед на изложеното се
възразява за неправилно приложение на разпоредбата на чл.108 ГПК вместо
1
това на чл.113 ГПК.Моли се за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на РС - Пловдив за неговото разглеждане.
В законоустановения срок по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпил отговор на
частната жалба от „Българска банка за развитие“ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец“, ул.“Дякон
Игнатий“ № 1, чрез пълномощника юрисконсулт Б.Г. - Д.. Взема се
становище за недопустимост на частната жалба с довода, че е подадена от
лице, по отношение на което липсва правен интерес. По същество се
възразява, че частната жалба е неоснователна, необоснована и недоказана с
искане да се остави без уважение като такава. Излагат се доводи за
неприложимостта на чл.113 ГПК с довода, че предявеният иск е от А.Г. Д. в
качеството й на собственик на ЕТ „Д.-А. Д.“ и установителен иск по реда на
чл.439 ГПК, която уредба се прилагала по отношение на търговските спорове.
Оспорва се качеството на ищцата като потребител по смисъла на §13, т.1, вр. с
т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като претенцията й се основавала на сключен с Банка
ДСК договор за банков кредит в качеството й на ЕТ „Д.-А. Д.“, при
сключването на който е действала в рамките на своята търговска и
професионална дейност. Също така се поддържа, че разпоредбата на чл.113
ГПК намира приложение при потребителски спорове и се възразява, че
предметът на спора, с който съдът е сезиран няма характеристиките на
потребителски, доколкото ищцата не навеждала аргументи за неравноправни
клаузи по смисъла на чл.145, ал.2 във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗП на договора
за банков кредит. С оглед на изложеното се моли да се остави частната жалба
без разглеждане като недопустима. В случай, че е допустима се моли за
отхвърлянето на частната жалба като неоснователна.
Съдът след като разгледа частната жалба намира, че същата е
депозирана в преклузивния едноседмичен срок, от активно легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Неоснователно е възражението за подаването на жалбата от трето
за производството лице без правен интерес, тъй като данни за това не се
установяват. Напротив жалбата е подадена от адвокат М.Г. П., който е
надлежно упълномощен за представителство в производството от ищцата
А.Г. Д.. Ето защо частната жалба е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК, предявен от А.Г. Д.,
ЕГН:********** с постоянен адрес: с.З., ул.********* в качеството й на
собственик на ЕТ „Д.-А. Д.“ с ЕИК: ********** - заличен, против „Българска
банка за развитие“ЕАД, ЕИК: *********, за установяване на недължимостта
на вземания на ответника спрямо ищцата за главница по изп.лист от
24.06.2010 г. в размер на 8 986, 17 лева, издаден във връзка със заповед за
изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д.№ 9353/2010 г. по
описа на РС-Пловдив, като погасени по давност, както и за установяване
недължимостта на произтичащите от главницата акцесорни вземания в т.ч.
мораторна лихва от 649, 25 лева за периода от 25.10.2009 г. - до 22.06.2010 г.,
152, 71 лева - разноски по делото за издаване на изп.лист, 429.06 лв.-
юрисконсултско възнаграждение и законна лихва, считано от 22.06.2010 г. до
изплащане на вземането.
С подадения по реда на чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
„Българска банка за развитие“ЕАД, ЕИК: ********* е направил възражение
за местна неподсъдност на спора с позоваването на чл.108, ал.1 ГПК и искане
за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Софийски
районен съд.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
уважил възражение на ответника за местна неподсъдност на делото на
Пловдивски районен съд, поради което е прекратил производството по делото
и е изпратил същото на местно компетентния по чл. 105 ГПК, във връзка с
чл.108 ГПК /предвид седалището и адреса на управление на ответника/
Софийски районен съд.
Ето защо, поставеният пред въззивния съд въпрос е за местната
подсъдност на предявения иск.
С разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.1 ГПК е въведена обща подсъдност
на искове срещу юридически лица, които се предявяват пред съда, в чийто
район се намира тяхното седалище, а с нормата на чл. 113 от ГПК е установен
специален ред за местна подсъдност, тогава, когато ищецът е потребител. В
3
тази хипотеза ищецът, имайки качеството на потребител, може да предяви
иска си пред съда по своя настоящ адрес, а при липса на такъв, по своя
постоянен адрес. Нормата на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите определя като потребител всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и
професионална дейност. Конкретно за настоящото дело, според представения
изпълнителен лист от 24.06.2010 г. на л.55, вземането произтича от договор
за кредит № 24 от 23.05.2008 г. с Банка „ДСК“ЕАД, по който е задължена
ищцата в качеството й на ЕТ „Д.-А. Д.“ с ЕИК: **********. Тези факти
кореспондират и с твърденията в исковата молба като ищцата сочи за
образуването на изпълнително дело срещу представлявания от нея едноличен
търговец, предвид на което при предявяването на иска се легитимира като ЕТ
„Д.-А. Д.“ - заличен. Това обосновава извода, че вземането произтича от
договор за банков кредит, който е сключен във връзка с осъществяваната от
ищцата търговска дейност под фирма ЕТ „Д.-А. Д.“. Следователно се налага
и изводът, че ползваната финансова услуга по процесния договор за кредит е
предназначена за финансиране на дейността на физическото лице като
едноличен търговец, а не за негови лични нужди, стоящи извън последната
дейност. Предвид на това съдът намира, че ищцата няма качеството на
потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП при сключванe на
процесния договор за кредит и не може да се ползва от дадената с последния
закон по- силна защита за потребителите физически лица.
Ето защо, изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК не намира
приложение за разглеждането на предявения иск от Районен съд Пловдив.
Предвид изложените съображения въззивният съд приема, че
обжалваното определение като обосновано и правилно следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Окръжен съд Пловдив
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2946 от 13.05.2021 г., постановено
по гр. дело № 20215330104304 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив,
XIX гр.с., с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5