Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
гр.Варна, 03.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№254/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Д.К.М. чрез процесуалния му
представител адв.С. П. против решение №170/13.02.2019г., постановено по
гр.д.№2518/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му,
с които е отхвърлен предявеният от Д.К.М. против
Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 500лв. до
50 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, унизително и нечовешко отношение,
страх, накърняване на честта и достойнството
му, както и на личния,
и семейния му живот в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение
в извършването на престъпление, приключило с оправдателна присъда по НОХД №616/17г.
по описа на ВРС, поради
недоказаност на деянието, както и за присъждане на законна лихва върху сумата на
обезщетението, считано от 30.01.2017г.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени и в
горепосочените им части.Претендира
се
присъждането на разноски.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република
България, редовно уведомена, не е депозирала в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
отговор по въззивната жалба. В о.с.з. чрез представителя си поддържа становище
за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му части да
бъде потвърдено.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и
уточняващата такава към нея от 03.12.2018г. ищецът Д.К.М. излага, че изтърпява
наказание „Доживотен затвор” в Зат -вора гр.Варна.На 30.01.2017г. в стаята, в
която бил настанен, служители на затвора извършили обиск и претърсване. В дреха с неустановена собственост
открили хероин. Било образувано
БП №165/17г. по описа на ІІІ РПУ гр.Варна.С постановление от 03.02.2017г. бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.С внесен от ВРП обвинителен акт от 08.02.2017г. е обвинен за извършено
престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.С присъда №296/11.10. 2017г. по НОХД
№616/17г. по описа на ВРС е бил оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.С
решение №47/01.02.2018г., постановено по ВНОХД №1467/17г. по описа на ВОС,
неподлежащо на обжалване, постановената от ВРС присъда е потвърдена изцяло.В
продължение на една година - периода 30.01.2017г.-01.02. 2018г. живял в
страх.Натискът върху него бил огромен.Използвали се служители на затвора,
лишените от свобода, както и служители на МВР, за да бъде унижаван, да бъдат
накърнявани неговите чест, достойнство и нравствени чувства, да бъде смазан
психически и физически, вкл. с оглед тежкото му здравословно състояние.
Пострадали личният и семейният му живот.Семейството му много тежко понесло
случващото се с него.Всички претърпени неимуществени вреди в периода са в резултат
от незаконно повдигнатото и поддържано против него обвинение и извършените от
разследващите органи следствени действия.Предвид изложеното претендира
ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати за
претърпените от него неимуществени вреди - горепосочените психични болки и
страдания и физически такива обезщетение в размер на 50 000лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано 30.01.2017г. до оконча -телното й
изплащане.
Ответникът Прокуратурата
на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода
на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Твърди, че ищецът не установява твърдените, че са претърпени от
него неимуществени вреди, съответно и причинно-следствената връзка между тях и
воденото наказателно производство. Предвид съдебното минало на ищеца - осъждан
многократно преди да му бъде наложено наказание „Доживотен затвор”, ако и да е
претърпял неимуществени вреди, то същите са с много нисък интензитет, поради
което претендираното обезщетение се явява с изключително завишен размер,
несъответстващ на трайната съдебна практика по аналогични случай.Поддържа, че
за процесния период не единствено повдигнатото обвинение на ищеца съставлява
увреждащ фактор за него, както и, че в обичайното му ежедневие не е настъпвала
никаква промяна. Неоснователна е претенцията за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 30.01.2017г.Такава би се дължала
от датата на влизане в сила оправдателната присъда - 01.02.2018г.
С влязло в сила в тази
му част решение предявените искове са уважени за сумата от 500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от 01.02.2018г. до
окончателното изплащане.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са в условията
на обективно кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е
спорно, а и от приобщеното към доказателствения материал по делото НОХД
№616/17г. по описа на ВРС и приложеното по него БП №165/ 17г. по описа на ІІІ
РУ-Варна към ОД „МВР”-Варна се установява, че с постановление от 03.02.2017г.
на разследващ полицай при ІІІ РУ-Варна въззивникът е бил привлечен в качеството
му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.354, ал.3, т.1 от НК, а
именно за това, че на 30.01.2017г. в Затвора-гр.Варна без надлежно разрешително
държал високорисково наркотично вещество - хероин с нетно тегло 0, 22 грама,
съдържащо активен, наркотично действащ компонент - диацетилморфин 16,8%, на
стойност 14,30лв. На
08.02.2017г. е внесен от РП-Варна обвинителен акт против Д.К.М., с който е
обвинен в извършването на горепосоченото престъпление. По внесения обвинителен акт е
образувано НОХД №616/17г. по описа на ВРС. С
присъда №296/11.10.2017г., постановена по НОХД №616/17г. по описа на ВРС, Д.К.М.
е оправдан по така повдигнатото му обвинение. Присъдата е била протестирана и потвърдена с решение
№47/01. 02.2018г., постановено по ВНОХД №1467/17г. по описа на ВОС, неподлежащо
на обжалване.
Въззивникът претендира
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в горепосочените физически
и психически болки и страдания, унизително и нечовешко отношение, страх,
накърняване на честта и достойнството му, както и на личния и семейния му живот,
всички резултат от воденото против него наказателното производство.
Наред с безспорно
установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата
на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Д. М. е оправдан по повдигнатото му
обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и
причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и
настъпилите неблагоприятни последици. От своя страна размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Съгласно показанията на
св.К.Р. същият излежава присъда „Доживотен затвор” в Затвора гр.Варна и се е
запознал там с Д.М. през 2007г.Знае, че през 2017г. против Д.М. било водено
наказателно производство и това било негова „болна” тема. Знае, че
производството е по повод подхвърлени наркотици в килията на Д.М., намерени при
обиск и претърсване, зашити в ръкав на дреха.Знае го лично от него, както и от
коментарите на другите лишени от свобода.Чувал е от Надзорно охранителния
състав злостни, недоброжелателни и подигравателни коментари по този повод. Надзирателите
не вярвали на тезата на Д.М., че наркотиците не са негови и му се
подигравали.Другите лишени от свобода, макар и да не повярвали, че наркотиците
са на Д.М., започнали да странят от него.Д. М. понесъл тежко случващото
се.Развил параноя, че случилото се може да се повтори, че пак могат да му
подхвърлят наркотици.Страхувал се и как се отразява на режима му, на присъдата
му и на делото, което води в Страсбург в Европейския съд по правата на
човека.Родителите продължили да му идват на свиждане, те били едни от
най-редовните на свижданията, но се разделил с приятелката си и основната
причина била петното, което имал спрямо неговия авторитет от повдигнатото
обвинение.Д.М. се затворил в себе си, отслабнал от яд, нерви, притеснения. Спрял
за контактува от страх да не попадне в подобна ситуация - някой да му подхвърли
наркотици срещу обещано му например удължено свиждане, хранителна пратка или
по-лек режим в затвора.Всички затворници изпитват подобни страхове, защото
всички се стремят да докажат и покажат, че водят законопослужен живот, че са се
поправили.Изменило се и отношението на затворническата администрация, станала
негативно, т.к. са две страни по делото и е нормално едната страна да защитава
своите интереси.Започнали рестриктивни мерки, изразяващи се в това, че Д.М. е
бил лишен от награди, които се дават по субективна преценка на инспектора по
социална дейност и възпитание на осъдени, които не са замесени в скандали и
нямат нарушения и наказания, като напр. облекчен режим, удължено свиждане,
повече време престой на открито.Враждебното отношение на затворническата
администрация се изразявало именно в това, че Д.М. получавал само и единствено
закуска, обяд и вечеря, само и единствено задължителната едночасова разходка,
само и единствено задължителните свиждания и никакви облекчени процедури, които
се дават по субективна преценка.След като го оправдали Д.М. се почувствал
по-добре.
Съгласно показанията на
св.К.К. /баща на въззивника/ един ден синът му се обадил и му казал, че са
намерили наркотици в килията му, подхвърлени в някакво яке, което не е негово
чрез постановка.Свидетелят останал изненадан, т.к. синът му нито ползва, нито
разпространява наркотици.Свидетелят редовно, без изключение, посещавал сина си
в затвора, когато има свиждане, а именно всяка втора събота от месеца, като
свиждането е с фиксирана продължителност от 45 минути.Не му е пращал колети в
затвора. Преди и приятелката на сина му М. идвала на свиждане, но след този
случай спряла, като разказала на Д., че някакви инспектори от затвора идвали на
работното й място и искали да разберат дали Д. употребява наркотици.Тя се
уплашила и спряла да го посещава. М. е от Варна, на възраст от около 50 години,
имала връзка с Д. отдавна. По повод воденото производство Д. се изнервил,
притеснил, вкл. и поради това, че било възможно това производство да се отрази
на делото, което водил в Страсбург. Впоследствие делото в Страсбург приключило
добре за Д.. Удължените свиждания, за които затворникът подава молба, са
двучасови или четиричасови. Свидетелят е присъствал на такива, не знае дали М.
е присъствала.Тези свиждания са рядкост, може би на три месеца веднъж. След
скандала с наркотиците, за Д. тези удължени свиждания спрели.След като го
оправдали синът му се поуспокоил.
При съвкупния анализ на
така събраните гласни доказателства/тези на св.К. К., ценени при условията на
чл.172 от ГПК, предвид родствената му връзка със страната, но едновременно с
това и като непротиворечиви на останалия събран по делото доказателствен
материал/, съдът приема, че в резултат от воденото против въззивника
наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в психични страдания - изживени силна тревожност, безпокойство, затваряне в
себе си.Съгласно съвпадащите показания на двамата свидетели основните
притеснения на въззивника са били свързани с обстоятелството как воденото
производство по повод повдигнатото му на 03.02.2017г. обвинение би се отразило
на воденото от него пред Европейски съд по правата на човека дело по повод
нарушения на §6 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
твърдени, че са допуснати в хода на воденото против Д.М. наказателно
производство, приключило през 2008г. с налагане на наказание „Доживотен затвор”
за извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1
от НК.Касае се за ирационални субективни изживявания, доколкото в производството
пред ЕСПЧ са се изследвали твърдени нарушения, допуснати по повод
горепосоченото наказателно производство, приключило 2008г., като е било ирелевантно
дали през 2017г. Д.М. е бил обвинен или не в извършване на ново престъпление.На
следващо място съгласно показанията на св.К.Р. притесненията на Д.М. били
свързани с това да не му бъдат „отново подхвърлени” наркотици. Твърденията на
въззивника, че са му били „подхвърлени” наркотици/пресъздадени от св.К.Р. като
чути от Д.М./ не се подкрепят от събрани по делото доказателства.Сам по себе си
фактът на оправдаването му по повдигнатото обвинение по чл.354а от НК поради
недоказаност на обвинението не установява така твърдяното
обстоятелство.Въззивникът многократно е подавал молби и жалби през 2016г. и
2017г. до началника на Затвора гр.Варна,
до ОП-Варна, до министъра на правосъдието, до главен директор на ГД
„Изпълнение на наказанията” /копия, приложени към НОХД №616/17г. по описа на ВРС/ с
твърдения, че в Затвора гр.Варна действа организиран канал от високопоставени
служители и от лишени от свобода за разпространение на наркотици и тъй като той
направил този факт обществено достояние, ще му бъдат подхвърлени забранени
вещи, за да бъде злепоставян и изнудван. По жалбата до ОП-Варна е била
извършена проверка по преписка вх.№ 2402/17г., по която е издадено
постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство от
11.05.2017г. и прекратяване на преписката/представено като доказателство от
въззивника/, тъй като не са се установили при проверката данни за противоправно
поведение на инспектори или други служители на затвора, вкл. твърдяното от Д.М.
обстоятелство, че лице, разузнавач V степен в Затвора гр. Варна, е мотивирал
някой лишен от свобода да подхвърли забранени вещества на Д.М..Изживените от Д.М.
притеснения от „подхвърляне” на наркотици от някой „мотивиран” лишен от свобода
са такива, които той е имал и от преди повдигане на процесното обвинение против
него, а има и след оправдаването му по него, т.е. тези негативни емоционални
изживявания не се явяват резултат единствено от повдигнатото му обвинение.На
следващо място притесненията на Д.М. били свързани с това как обвинението се
отразява на обичайното му пребиваване в затвора.Няма твърдения, нито данни, по
време на воденото наказателно производство да му е бил променян определеният му
вече режим по ЗИНЗС за изтърпяване на наказанието „Доживотен затвор”.И двамата
свидетели безпротиворечиво сочат, че Д.М. е продължил да се ползва от
следващите му се права по чл.84 и чл.86 от ЗИНЗС /храна, престой на открито,
ежемесечни свиждания/.Поощренията по 98 от ЗИНЗС са поставени на субективната
преценка на съответните длъжностни лица, оправомощени да ги дават, преценяващи
положителните прояви на лишените от свобода.Според изготвената справка за
поощренията и наказанията на Д.М. в периода 15.08.2006г.-30.01.2017г./приложена
по НОХД №616/17г./ същият е имал поощрения в периода 2006г.-2007г., впоследствие
за периода 2009г.-2013г. не е имал поощрения, за периода 2014г.-01.09.2016г.
отново е имал поощрения.Преценката на съответните длъжностни лица, както се
изложи е субективна, като и в производството въззивникът не установи в периода
на воденото наказателно преследване той да е имал такива положителните прояви и
подчертана дисциплинираност по см. на чл.98 от ЗИНЗС, които биха могли да
предпоставят получаването на поощрение, но поради воденото производство такова
да не му е било предоставено, нито твърденията, че задължително на всички
непровинили се затворници се дават поощрения/в периода 19.01.2010г.-2013г не е
имал наказания, но не имал и награди/.Извън горното недоброжелателните и
подигравателни коментари /според показанията на св.К.Р./ от страна на
затворническата администрация по повод производството и отдръпването от страна
на лишените от свобода безспорно са се отразили на негативно върху чувствата на
въззивника.Не се установява, обаче производството да е довело до физически болки
и страдания, съответно влошаване на здравословното му състояние.Видно от
представените епикризи, издадени от МБАЛ „Света Анна-Варна”, гр.Варна, е, че
същият е бил четирикратно приеман за болнично лечение с проведени операции
предвид заболяване с диагноза чревни сраствания с непроходимост, но те всички
са в периода 28.06.2015г.-19.11.2015г., т.е. 1 г. и 2 м. преди повдигане на
процесното обвинение. В периода от 30.01.2017г.-01.02. 2018г. Д.М. не е бил
хоспитализиран.Посещавал е лекарския кабинет на Медицински център при Затвора
гр.Варна 43 пъти, като обобщено оплакванията му са били по повод зъбобол,
киселини, хемороиди, жлъчни колики, жлъчна криза, кашлица, главоболие, гастрит,
два пъти бъбречна криза и два пъти разговор с психиатър. Съгласно представената
медицинска справка за периода 18.08.2006г.-30.01.2017г./приложена по НОХД
№616/17г./, издадена от Затвора гр.Варна, горепосоченият брой годишни посещения
на лекарския кабинет е приблизително такъв и за всяка от годините в
периода.Посочените гастрит, фарингит, жлъчни кризи, бъбречни колики,
главоболие, зъбобол, са заболявания и оплаквания, които въззивникът е имал и в
предходните години, т.е. не се установява това му състояние да е следствие от
повдигнатото обвинение.Същият е продължил да пребивава в медицинския център към
затвора, където е настанен от 19.11.2015г., за да бъде под наблюдение с оглед
заболяванията, за които е бил лекуван през 2015г в болница. Заболяванията на
очите - астигматизъм, птеригиум и нистагъм, посочени в амбулаторен лист от
13.05.2016г. и амбулаторен лист от 02.12.2016г., с първия от които е дадено
предписание за оперативно планово лечение на дясното око, а с втория на лявото,
са такива посочвани в прегледи от офталмолог, извършвани и в предходните
години.През 2009г. също е давано предписание от офталмолог за опреративно
лечение, но няма данни такова да е било извършвано, т.е. не би могло да се
приеме за безспорно, че именно предвид воденото наказателно производство през
2017г. не е проведено такова оперативно лечение.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъдат съобразени следните обстоятелства. Естеството и вида на
повдигнатото обвинение - въззивникът е обвинен в извършване на престъпление с
предвиденото за него наказание лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от две до десет хиляди лева, т.е. обвинен за извършването на тежко
умишлено престъпление по см. на чл.93, т.7 от НК. Периодът на продължилото
наказателно преследване - от повдигане на обвинението на 03.02.2017г. до
влизане в сила на оправдателната присъда - 01.02.2018г. е изминал период от
една година, който следва да се определи като разумен. Извършването на
процесуално-следст -вени действия по отношение на него пред повдигане на
обвинението е за много кратък период-30.01.2017г.-02.02.2017г. Същия е бил
оправдан още с постановената от първоинстанционния съд присъда на 11.10.2017г.,
поради недоказаност на извършването на деянието.
На
следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължителността на
наложената мярка за неотклонение.На въззивника не е налагана мярка за процесуална
принуда, доколкото същият в хода на цялото производство е пребивавал в Затвора
гр.Варна.
На
следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения,
съответно отражението на наказателното преследване върху личния, професионалния
и обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.Необходимо е да
бъде посочено, че
основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният
факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което
впоследствие е било оправдано от съд и прокуратурата отговаря, т.к. с
действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето
му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети
в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие с процесуалния закон, не
е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице,
пряк причинител на вредите. Обвинението в престъпление се явява неоснователно
винаги щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, като на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно
обвинение. Няма данни воденото производство да се е отразило на професионалния
или обществения живот на въззивника. Твърди се накърняване на личния му живот. От
показанията на водените от него свидетели се установява, че той е продължил да
получава същата емоционална подкрепа от своите родители, каквато е имал до тогава,
които и са продължили да го посещават със същия интензитет, без данни у тях да
е имало съмнения, синът им е извършил подобно деяние.Според показанията на
св.К.Р. приятелката на въззивника М., с която били близки емоционални приятели
от няколко години, след образуванe на производството е престанала да го посещава, заради
петното върху авторитета му.Според показанията на св.К.К. престанала да го
посещава, защото се уплашила, т.к. са я притеснявали на работното й място инспектори
от затвора.В каква степен на близост е бил въззивникът с посоченото от
свидетелите лице не се установява, но и каквато и да е била степента, би могло
да се приеме, че прекъсването на отношенията е повлияло на емоционалния му
живот.По отношение на ползвания до момента на повдигане на обвинението морален
облик, следва да бъде посочено, че въззивникът е изтърпявал наказание „Доживотен
затвор” по присъда, постановена през 2008г., а преди нея е бил осъждан седем
пъти, начиная от 1991г., за други извършени престъпления все с налагани
наказания „лишаване от свобода”, които е изтърпявал ефективно, предвид което и
не би могло да се приеме, че до повдигане на настоящото обвинение се е ползвал
в обществото с много добър морален облик, както и, че е изживял особено силен емоционален
стрес от потенциалната възможност да му бъде наложено ново наказание „лишаване
от свобода”.Не се установява на обвинението да е била дадена публична гласност
чрез публикации в пресата.
Съобразявайки в
съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от
въззивника следствие от воденото против него наказателно преследване, изразяващи
се в изживян стрес, тревожност, безпокойство, затваряне в себе си, съдът
приема, че справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, вкл.
съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, следва да
бъде определен на 500 лв. Този размер е обусловен от продължителността и
интензитета на търпените психични страдания, който не е бил изключително висок,
като се съобразява и обстоятелството, че съобразно показанията на двамата
свидетели след приключване на производството въззивникът е подобрил значително
емоционалното си състояние.Съобразяват се данните за неговата личност,
притежаваният до този момент морален облик, отзвукът в обществена среда, както
и продължителността на наказателното производство. Върху посочената сума се
дължи законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - т.4
от ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, т.е., считано от 01.02.2018г., поради
което и искането за присъждане на такава от 30.01.2017г. се явява
неоснователно.
Исковете
са основателни до размера от 500лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 01.02.2018г. до окончателното
изплащане, до който и са уважени с влязлата в сила част от реше -нието на
ВОС.За разликата над 500лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 30.01.2017г., исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени,
така и искът по чл.86 от ЗЗД в частта му за присъждане на законна лихва върху
главницата от 500лв. за периода 30.01.2017г.-01.02.2018г.
С
оглед съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстан -ционния
съд, решението на ВОС в обжалваните му части следва да потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№170/13.02.2019г., постановено по гр.д.№2518/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е отхвърлен
предявеният от Д.К.М. против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн.
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата, представляваща разликата над 500лв. до 50 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, унизително и нечовешко отношение,
страх, накърняване на честта и достойнството му, както и на личния и семейния
му живот в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в
извършването на престъпление, приключило с оправдателна присъда по НОХД №616/17г.
по описа на ВРС, поради недоказаност на деянието, както и за присъждане на
законна лихва върху сумата на обезщетението, считано от 30.01.2017г.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: