Р Е Ш Е Н И Е
№: 1584 03.10.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас IІІ-ти състав
На четвърти
септември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
Секретар:
Ирина Ламбова
Прокурор: А.Ч.
като разгледа
докладваното от съдия Димитров
административно
дело № 1752 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по постъпила искова молба на Б.Д.Г. с ЕГН
**********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис №2, чрез адв. Т.С., срещу
Областна Дирекция на МВР Бургас, с ЕИК *********, с адрес гр. Бургас, ул.
Христо Ботев №46, представлявана от Директора на дирекцията, за осъждане на
същата на основание чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищеца
сума в размер на 820 лева, представляваща причинени имуществени вреди, сочени
като пряк и непосредствен резултат от постановено от служител на юридическото
лице НП №17-0769-004722, отменено като незаконосъобразно с Решение по
к.н.а.х.д. №2752/2018г. по описа на Административен съд Бургас. Обезщетението
се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
решението по к.н.а.х.д. №2752/2018г. по описа на АС Бургас, до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че за обжалване на наказателно
постановление (НП) №17-0769-004722, издадено от Р. Паязова, Началник Група към ОД на
МВР – Бургас, с-р Пътна полиция – Бургас, ищецът е ангажирал адвокат, който е
подготвил жалбата и е осъществил процесуално представителство пред съда, за което
му е заплатил възнаграждение от 300лв. за всяка една от двете съдебни инстанции
по оспорване на наказателното постановление. Това НП е било отменено от административния
съд, както бе споменато по-горе с негово решение №2055 от 12.11.2018г. по к.н.а.х.д.
№ 2752/2018г., поради което претендира обезщетение за заплатеното адвокатско
възнаграждение, ведно с дължимата законна лихва. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски по настоящото производство – държавна такса и
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща
процесуален представител. Депозирано е писмено становище от процесуалния му
представител.
Ответникът, Областна Дирекция на Министареството на
вътрешните работи – Бургас , редовно уведомена, не се представлява.
Процесуалният представител на страната - ю.к. Димчева изпраща пусмено становище,
като оспорва исковата молба, както и размера на заплатения адв. хонорар за
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. Обръща
внимание, че съобразно доказателствата приложени по н.а.х.д. №2544/2018г. по
описа на БРС и к.н.а.х.д. №2752/2018г. по писа на АСБ, е било заплатено едно
единствено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв. пред касационната
инстанция. Претендира за прекомерност на адвокатския хонорар по настоящото
дело.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за частична основателност на иска и пледира за уважаването му до
размера от 500,00 лева, а за разликата
до 1000 намира за недокозана по
съображение, че договор от 23.07.2018 година не е бил представен своевременно по касационното
дело и към настоящия етап не може да бъде установено кога е съставен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
от фактическа страна, намира за установено следното:
С НП № 17-0769-004722/14.11.2017г., издадено от Р. Паязова,
Началник Група към ОД на МВР – Бургас, с-р Пътна полиция – Бургас, на ищеца Б.Д.Г.
за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата на
основание чл.177, ал.3, пр.2 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 500,00
лева, за това, че на 27.07.2017г., около 15.30 часа, в гр. Бургас, на
Бензиностанция Ромпетрол до пристанище Бургас
извършвал обществен превоз на товари, като при допустима максимална маса
за движение на съчленени ППС с пет оси (40тона), същата била 40, 640 тона, без
издадено разрешение от администрацията, стопанисваща пътя.
Наказателното постановление било оспорено пред Районен
съд - Бургас, за което е било образувано НАХД № 2544/2018г. С решение № 1209/31.08.2018г.,
съдът е потвърдил НП. Решението е било обжалвано пред Административен съд
Бургас, където било образувано к.н.а.х.д. № 2752 по описа на съда за 2018г. С
решение на касационната инстанция №2055/12.11.2018г., влязло в сила на същата
дата, Решението на БРС, ведно с оспореното НП били отменени. В образуваното
административно-наказателно дело при разглеждането му в открито съдебно
заседание както пред районния съд, така и пред административния ищецът не е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, но такива са
изготвяли жалбите до съответните инстанции.
По делото пред въззивната инстанция не е бил
представен договор за правна защита и съдействие касателно процесуалното
представителство там, а единствено пълномощно.
Видно от представения при провеждане на откритото
съдебно заседание пред административния съд договор за правна защита и
съдействие, в него е уговорено възнаграждение в размер на 300лв., за което е
отбелязано, че е платено изцяло в брой, като договорът има характера и на
разписка за направеното плащане. В същият е било отбелязано и това, че предмет
на договорът е обжалване на процесното решение на РС Бургас, като приложеното
към самия договор пълномощно, предоставя процесуални права на адвоката за
текущата инстанция.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Налице е отменено наказателно постановление с което са
били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 500лв. На
основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС,
искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на
увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането
е настъпило от издадено НП на Началник Група към ОД на МВР – Бургас, с-р Пътна
полиция – Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност,
компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.
Областната дирекция на МВР – Бургас е юридическото
лице, съгласно чл.37, ал.2 ЗМВР. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е
предявен срещу надлежен ответник. Отмяната на НП касателно наложената глоба в
размер на 500лв., като властнически акт на административен орган, представлява
материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на
претенция по възмездяване на причинените от ищеца щети, в това число и
заплатените разноски за процесуално представителство.
За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена
причинноследствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по
ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да се установи наличието на договорно правоотнощение за
правна защита с уговорена цена, плащане на това възнаграждение към момента на
ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по този ред.
Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от
договор, каквито са договорите, чиито разноски се претендират като обезщетение.
Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. №
6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението и е представила договора по делото. В договора следва да е вписан
начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съдът приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по
реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна
предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно
решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление.
Съществено за изхода на спора е да бъде установено
дали от този незаконосъобразен акт ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването
му. В тежест на ищеца е да докаже както договарянето, така и заплащането на
разноските към момента на приключване на съответния правен спор, респ.
съответната съдебна инстанция за която те се отнасят. В тази връзка, в настоящото
дело като доказателства са приложени както нахд №2544/2018г. на БРС, така и
кнахд№2752/2018г. на АС – Бургас.
Видно от делото
пред въззивната инстанция е това, че по същото не е представен договор за
правна защита и съдействие, поради което исковата претенция в тази й част е
недоказана.
Що се отнася до претенцията, по сочения като заплатен
адвокатски хонорар от 300,00 лева за процесуално представителство пред
касационната инстанция, съдът намира същата за доказана и съответно основателна.
Договорът за правна защита и съдействие за оспорване на Решение №1209/2018г. на
БРС по АНД №2544/2018г. на същия съд е представен пред самата касационна
инстанция, като размерът му не е бил оспорен като прекомерен, а договорът
съдържа изявление, че представлява и разписка за заплащане на сумата на датата
на сключването му. Доколкото същият е частен свидетелстващ документ,
установяването на достоверността на датата на сключване, съответно заплащане на
цената е в тежест на ищеца и тази достоверност бива потвърдена в настоящото
производство посредством депозиране на договора едновременно с касационната
жалба на ищеца, поради което съдът приема за надлежно доказано обстоятелството,
че цената по договор с коментирания предмет (л.9 касационно дело 2752/2018г.) е
била заплатена от ищеца в полза на адвоката му на посочената в документа дата,
поради което претенцията в тази част се явява основателна.
По отношение на такадоказаната като платена сума от
500,00лева пред БРС, настоящата съдебна инстанция намира, че ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление,
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка
оспорващият притежава свободата и правото на лична преценка да ангажира
адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на
спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт –
наказателното постановление. От това
следва, че по отношение на коментираната сума е налице и втората
материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
За уважаване на претенцията е изпълнено и третото
условие за реализиране на тази отговорност, а именно да е налице причинна
връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото
обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между
издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и
интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар
е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй
като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административнонаказващия орган.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 300лв., представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление само пред
касационната инстанция, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба, а не от датата на влизане в сила на самото решение, както е
поискано това от ищеца.
Относно посочения договорен и заплатен размер, съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 300лв. представлява
минималния размер за подобни дела съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г. Таказаплатеният
размер не е прекомерен, доколкото видно от хода на делото се касае за сложен
казус, при който мнението на въззивната и касационна инстанции коренно се
различава, като се е наложило да бъдат положени допълнителни усилия пред
последната за отстояване на защитната теза на ищеца. По тази причина съдът
счита, че същата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост, включае
дължимата законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, –
25.07.2019г., доколкото търсената сума не се дължи автоматично с отмяна на НП,
а след покана и предоставяне на подходящ срок за заплащането й, тъй като не се
касае за деликтна, а за специален вид отговорност.
По отношение на претендираните съдебно-деловодни
разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.
Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на
10лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., съобразно
представения договор за правна защита и съдействие от 24.07.2019г. (л.6). Видно
от същия, негов предмет е „предявяване на искова молба против ОД на МВР за
вреди от незаконосъобразно НП - № 17-0769-004722/14.11.2017г., издадено от
Росица Паязова, Начлник Група към ОД на МВР – Бургас, с-р Пътна полиция –
Бургас“. Уважени в настоящия случай са били 30% от размера на претенцията, в
който случай присъден в тежест на ответника следва на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ да бъдат съразмерен дял от адвокатския хонорара, а именно 150,00 лева и
д.т. в размер на 10,00 лева.
В този случай, предвид нормата на чл.10, ал.2 ЗОДОВ не
следва да бъдат присъждани в тежест на ответния орган разноски.
Мотивиран от това Административен съд - Бургас, III-ти състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас,
ул.”Христо Ботев” № 46 да заплати на Б.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес ***, офис №2, сумата от 300лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди (заплатен адвокатски хонорар), настъпили в резултат
на отменено с решение №2055/12.11.2018г. по к.н.а.х.д. 2752/2018г. по описа на
АС – Бургас, (влязло в сила на 12.11.2018г.) незаконосъобразно наказателно постановление
(НП) № 17-0769-004722/14.11.2017г., издадено от Р. Паязова, Начлник Група към ОД на
МВР – Бургас, с-р Пътна полиция – Бургас, с което му е била наложена глоба в
размер на 500,00 лева, ведно със законната лихва за времето от 25.07.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на Б.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис
№2, за горницата над 300лв. до пълния размер на претенцията от 1000 лева, ведно
със законната лихва върху нея като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за присъждане на законна лихва върху присъдената сума от 300,00 лева
за времето от 12.11.2018г. до 25.07.2019г. като неоснователна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ да заплати на Б.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 160,00лв.
разноски по делото, представляващи платена държавна такса и част от размера на платеното
възнаграждение за един адвокат съразмерна на уважената искова претенция.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: