№ 361
гр. Пазарджик, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20245220102613 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното
Производството по делото е образувано по искова молба с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК на ищцата Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
С.З., ул. „М.“ № 55, чрез адвокат И. М., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Ц.С.“ № 28 срещу ответника А. М., роден на **********г., в Република
**********с адрес: гр. С.З., ул. „М.“ № 55.
В исковата молба и уточнението към нея ищцата твърди, че на 11.12.2021
г., в гр. С.З., е сключила граждански брак с ответника А. М.. Живели заедно
няколко месеца и се разделили, тъй като ответникът я напуснал и
преустановил всякакви контакти помежду им. Сочи, че не знае къде и какво
работи, като от познати разбрала, че се установил трайно в Гърция и пътува
между България и Гърция. Твърди, че не са се виждали от години, като
ответникът не я е търсил и нямат никаква комуникация. Намира, че е налице
трайна фактическа раздяла помежду ми, като пред познати ответникът заявил,
че няма намерение да се върне при ищцата. Счита бракът им за дълбоко и
непоправимо разстроен, поради настъпилата трайна фактическа раздяла
между тях, което състояние е трайно и не може да бъде преодоляно. Намира,
че вината за разстройството на брака е на ответника, доколкото я е напуснал и
е преустановил всякакви контакти и комуникация с нея. Същият бил
демонстрирал отказ от взаимопомощ за общото семейно благо, липса на
емоционални и духовни контакти, съответно пълна абдикация от
съпружеските му задължения. Излага, че от брака няма родени деца,
съответно семейното жилище, където живеели с ответника, находящо се в гр.
С.З., ул. „М.“ №55, е собственост на родителите й. Не претендира издръжка от
ответника, съответно сочи, че двамата съпрузи са запазили фамилните си
имена при сключване на брака. Отправя искане бракът им да бъде прекратен с
развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, за което вина има
1
ответника. Претендира присъждане на разноските по делото. Представя
писмени доказателства. Отправя искане за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за твърденията, изложени в исковата
молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения по
делото особен представител на ответника А. М. – адвокат Р. З.. Счита
предявеният иск за допустим. По отношение неговата основателност сочи, че
ще вземе становище след събиране на гласните доказателства по делото. Сочи,
че не се противопоставя на искането за прекратяване на брака, при доказване
на фактическите твърдения на ищцата. В случай, че се докаже установена
трайна фактическа раздяла между съпрузите, намира, че искът е вероятно
основателен. Намира, че предвид отсъствието на ответника, съдът не би
следвало да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Не се противопоставя на доказателствените искания на
ищцата.
В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат И.
М., като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака по вина на
ответника, с присъждане на разноски. Ответникът А. М., чрез назначения
особен представител – адвокат Р. З. намира, че са налице предпоставките за
прекратяване на брака между страните, както и че съдът не следва да се
произнася по въпроса за вината.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 11.12.2021 г. страните сключили граждански брак в гр. С.З. с акт за
граждански брак № 0600 от 11.12.2021 г., видно от приложеното
удостоверение за сключен граждански брак на общ. С.З.. И двамата съпрузи са
запазили предбрачните си фамилни имена, съответно съпругата е запазила
предбрачното си фамилно име – Г., а съпругът – М.. От брака няма родени
деца.
Видно от приложеното по делото копие от документ за самоличност № ...,
със срок на валидност 24.01.2026 г. ответникът А. М., роден на ********** г. е
албански гражданин.
Видно от приложената по делото справка от НБД „Население“ ответникът
няма регистрирани на територията на страната постоянен и настоящ адрес.
От приложеното по делото удостоверение от 02.10.2024 г., издадено от ОД
на МВР – Пазарджик се установява, че след извършени справки в
информационните масиви на МВР за пътуване ответникът А. М. е влязъл в
Република България на 17.12.2021 г. през ГКПП „Маказа“ и е напуснал страна
на 20.12.2021 г. през ГКПП „Гюешево“. Посочено е, че за лицето няма
отразени други пътувания, съответно Група „Миграция“ към ОД на МВР –
Пазарджик не разполага не данни за пребиваване и статут на лицето в
Република България, както няма данни и за адресна регистрация в страната.
От показанията на свидетелите Г.И.Г. - братовчед на ищцата, и А.К.И. -
нейна снаха, се установява, че същите са били свидетели по смисъла на СК на
сключения между ищцата и ответника граждански брак. Двамата свидетели
живеят в гр. С.З., на същия адрес като ищцата и делят един двор. Свидетелят
Г. бил предупредил ищцата, че ответникът я е използвал само за издаване на
документи, но доколкото същата била почти дете, не го послушала и сключила
2
граждански брак. И двамата свидетели сочат, че страните са фактически
разделени, като ответникът напуснал ищцата около 2-3 месеца след сключване
на брака. Според свидетелите ответникът е заминал за Гърция, като си
тръгнал и нищо не казал. И двамата са категорични, че ответникът не се е
обаждал на ищцата, не я е търсил през времето след като си е заминал и към
настоящия момент, съответно не й е пращал пари и не са се чували по
телефона. Свидетелката И.ова сочи, че ответникът не се е завръщал в С.З. при
ищцата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични,
последователни и допълващи се, съответно като непротиворечащи на
събраните по делото доказателства, като съобрази и разпоредбата на чл. 172 от
ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на
брака на страните с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
същия, с искане по чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по вината, отправено от
ищцата.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е
субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и
факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което
тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е
правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи,
независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и
неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в
пораждане на правото на развод.
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема, че между страните липсва изискваната
съгласно чл. 14 от СК взаимност, разбирана като отношения между съпрузите,
изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Установи се от събраните доказателства, че през последните 3
години страните фактически не живеят заедно и всеки от тях има свой живот,
в който на практика другият отсъства. Случилото се преди 3 години
окончателно разделно живеене на съпрузите сочи, че бракът е опразнен от
съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът
разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект,
а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите, което
състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания
на чл. 15 от СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са
налице “важни причини” по смисъла на чл. 15 от СК за отделно живеене на
страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на
съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и
интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство,
което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е
причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство
3
на брака - т. 3 от ППВС № 10/1971г.
Видно от събраните по делото доказателства ответникът е напуснал
ищцата, като и към настоящия момент нито е комуникирал с нея, нито я
търсил. Последното следва да се възприеме като налично непоправимо
разстройство на брака. В този смисъл, брачната връзка е невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо
състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на
решение за развод на страните.
С оглед изложеното съдът приема, че са налице материалноправните
предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод,
поради което същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
В исковата молба се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за
вината, на основание чл. 49 ал.1 от СК, като съдът приеме, че се касае до
изключителна вина на ответника.
Съдът, за да се произнесе на основание чл. 49, ал. 3 от СК по въпроса за
вината, съобрази, че страните от 2022 г. не съжителстват заедно и не
поддържат брачна връзка. Настъпилата фактическа раздяла безспорно е
довела до разрушаване на брачната привързаност, взаимното доверие и
разбирателство и разкъсване на брачната връзка, но от значение, в контекста
на повдигнатия спор, са причините за разстройството на брачните отношения
и дали същите са следствие от поведението на двамата съпрузи или само на
единия от тях. От показанията на разпитаните свидетели, кредитирани от съда
по реда на чл. 172 ГПК, може да се извлече извод, че именно съпругът М. е
този, който е напуснал ищцата и не е осъществил никакъв контакт със
семейството и се е дезинтересирал напълно от неговата съпруга. Безспорно с
това си поведение същият е станал причина и е допринесъл изключително за
разстройството на брачните отношения, поради липсата на каквато и да е
заинтересованост от негова страна към съпругата си и брачната връзка
помежду им. В този смисъл неоснователните са възраженията на назначения
по особен представител на ответника. С оглед изложеното, съдът приема, че
ищцата е доказала дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на
ответника, която е причина за разстройството на брачната връзка. В хода на
производството не се събраха доказателства за виновно поведение на
съпругата, с което последната да е съпричинила неговото разстройство и
съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има
съпругът.
По отношение на фамилното име на съпрузите:
Предвид, че никой от съпрузите не е променил фамилното си име при
сключване на брака, а са запазили предбрачното си такова, съдът намира, че
след прекратяване на брака съпругата следва да продължи да носи
предбрачното си фамилно име – Г., а съпругът предбрачното си фамилно име
– М..
По отношение ползването на семейното жилище:
Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК, когато от брака на
съпрузите няма ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса
за ползването на семейното жилище след развода, само ако има изрично
искане от някой от съпрузите с жилищна нужда. По делото липсва отправено
изрично искане от някой от съпрузите за ползването на семейното жилище,
4
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Никой от съпрузите не претендира издръжка по чл. 145 от СК, поради
което съдът не дължи произнасяне.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, доколкото по делото се установи, че
вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на
ответника, в полза на ищцата следва да се присъдят и сторените от нея
разноски в производството. Същата претендира заплащане на разноски в общ
размер на 1 655,00 лева, от които 25,00 лева – държавна такса, 1 200,00 лева –
адвокатско възнаграждение за представителство на ищцата, 30,00 лева –
държавна такса за извършено призоваване чрез „Държавен вестник“, както и
400,00 лева - възнаграждение за особен представител на ответника. По делото
са представени доказателства за реалното им извършване, като видно от
представения договор за правна защита и съдействие, ищцата е заплатила на
процесуалния си представител възнаграждение в размер на 1 200,00 лева, за
което е отразено, че е платено в брой. С оглед горното, ответникът следва да
заплати на ищцата сумата от общо 1 655,00 лева – сторени по делото
разноски.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
определят от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50,00 лева, която следва да бъде заплатена от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения на 11.12.2021 г. с акт за граждански
брак № 0600 от 11.12.2021 г. в гр. С.З., граждански брак между Н. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.З., ул. „М.“ № 55 и А. М., роден на ********** г. в
Република **********с документ за самоличност № ..., със срок на валидност
24.01.2026 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака
на основание чл. 49, ал. 1 от СК, КАТО ОБЯВЯВА, на основание чл. 49, ал. 3 от
СК, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът А. М..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Н. Д. Г. да носи
предбрачното си фамилно име Г..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака А. М. да носи
предбрачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА А. М., роден на ********** г. в Република **********с
документ за самоличност № ..., със срок на валидност 24.01.2026 г., ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. „М.“ № 55
сумата от общо 1 655,00 лева - сторени в производството разноски, от които
25,00 лева – държавна такса, 1 200,00 лева – адвокатско възнаграждение, 30,00
лева – държавна такса за извършено призоваване чрез „Държавен вестник“ и
400,00 лева - възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА А. М., роден на ********** г. в Република **********с
документ за самоличност № ..., със срок на валидност 24.01.2026 г., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Пазарджик, допълнителна държавна
такса по бракоразводното производство в размер на 50,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6