№………………/…………………….2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Варна, ХХХІV-ти състав, в публичното заседание на четиринадесети декември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова, като
разгледа докладваното от съдията адм.дело №2978 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.118 ал.3 от КСО вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Й.Й. ЕГН **********, действащ чрез законния си
представител Й.М.Й. ЕГН **********, против Решение № 2153-03-67/28.09.2018г. на
Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане № **********/03.08.2018г. на Ръководител на „ПО“ в ТП на НОИ -
Варна, с което по заявление от 11.07.2018г., на основание чл.31 ал.2 от НПОС му
е отказано отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Според него
забраната, разпоредена в чл.31 ал.2 от НПОС за получаване на пенсия от
рождените родители в случаите на осиновяване, се отнася единствено до института
на пълното осиновяване. Излага подробни доводи, че предприетото в конкретния
случай непълно осиновяване, преценено в аспекта на разпоредбата на чл.102 от СК
, сочи категорично на основателност на жалбата. Позовава се на обстоятелството,
че текстът на чл.31 ал.2 от НПОС не е съобразен с изменената регламентация на
СК от 2000г., както и че дословно преповтаря разпоредбата на чл.67 ал.2 от ППЗП
/отм./, която като приета през 1958г. е съобразена само със законодателството в
този период, а то не припознава различия в осиновяването. Поради изложените
съображения моли съда да отмени
оспореното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, се представлява от представител по пълномощие, упълномощен от
законния представител, която поддържа жалбата. В заседанието, както и в
депозираното по делото писмено становище по същество моли съда да я уважи. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли като неоснователна.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия материален закон,
намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана от активно процесулно легитимирано лице, чиито права и
законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното
правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14- дневен
преклузивен срок по чл.149 ал.1 от АПК /решението е връчено на 05.10.2018г.,
видно от писмо вх.№ 19142/06.11.2018г. на Директор РУ „Североизточен регион“ на
„Български пощи“ АД /л.20/, а жалбата е постъпила при ответника на 17.10.2018г.
Правата на жалбоподателя, поради констатираната малолетност са упражнени от
неговия законен представител Й.М.Й., видно от Решение № 1148/22.06.2018г. на
Варненски Окръжен съд. Предвид установеното представителство, жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
По основателността:
Видно от съдържащите се в пенсионната преписка доказателства, детето С.Й.Й.
е наследник (син) на починалата на 16.12.2017г.
С.С.И. – негова майка. Последната била пенсионер и получавала лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, видно от Разпореждане № **********, взето
по Протокол № 203/м.10.2015г. / л.10 от преписката/.
Със Заявление за отпускане вх. №
МП-2116-03-1460/11.07.2085г. жалбоподателят, чрез законния си представител поискал
от ТП „НОИ“ – Варна да му бъде отпусната наследствена пенсия за инвалидност.
Към Заявлението е представено пред административния орган Решение №
1148/22.06.2018, постановено от Варненски окръжен съд по гр.д.№ 1370/2018г., с
което е допуснато непълно осиновяване на С. Й.Й. от Й. М.Й.. В съдебното
решение изрично е отбелязано, че молителят и детето нямат родство.
С Разпореждане № **********/03.08.2018г., Ръководителят на „ПО“ в ТП на НОИ
- Варна, е отказал отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Позовал се е на разпоредбата на чл.31 ал.2 от НПОС и на
обстоятелството, че е допуснато непълно
осиновяване.
Разпореждането е оспорено по реда на
чл.117 ал.1 т.2 б.„а“ от КСО. Жалбата, подадена по административен ред е
мотивирана по идентичен начин с тук подадената жалба. Производството пред Директора на ТП на НОИ-
Варна е приключило с процесното Решение № 2153-03-67/28.09.2018г., с което
жалбата е отхвърлена като
неоснователна.
При горната фактическа
установеност, съдът формира следните
правни изводи:
На основание чл.168 от АПК, приложим на основание чл.118 ал.1 от КСО, при
преценката на законосъобразността на атакувания административен акт съдът
следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Анализът на оспорения административен акт във връзка с правното основание
на молбата, инициирала административното производство, обуславя извода на съда,
че същия е издаден от компетентен орган. Решението е издадено в
законоустановената форма, мотивирано е и е постановено при спазване на
процесуалноправните предпоставки за издаването му.
По същество, съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Страните не спорят по фактите. Следва да се отбележи обаче, че в съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя уточнява за първи път, че
осиновителят всъщност е родния баща на детето С. Й.Й..
Материалноправните разпоредби на чл. 31, ал. 2 НПОС във връзка с чл. 96, ал. 1, т. 2 КСО, тълкувани според
точния смисъл на текстовете им, лишават от право на наследствена пенсия от
рождените им родители, както пълно осиновените деца, така и непълно
осиновените. Тези норми са изцяло съобразени с Тълкувателно решение № 79 от 14.XI.1969 г.
на Общото събрание на ГК на ВС, съгласно което осиновеният няма право на
наследствена пенсия от рождения си родител.
Тълкуването, направено в жалбата
досежно произхода на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от НПОС се възприема от съда
като формално правилно, до колкото действително чл.67 ал.2 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите, действащ до 31.12.1999г. е разпореден в
идентичен смисъл. Независимо от това, няма основание да се счита, че сега
действащата разпоредба на чл.31 ал.2 от НПОС
е с отпаднало действие. Така защото разделението между пълно и непълно
осиновяване се констатира още в разпоредбите на чл.54 и чл.55 от СК, /макар и
ненаименовано изрично/, обнародван ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от
22.05.1968 г., отм. бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.
Според чл.54 и чл.55 от СК/отм., приет
22.03.1968г./, по съгласие между лицата, посочени в чл. 51, ал. 1 , както и когато осиновеният е
дете на неизвестни родители или е оставен в обществено заведение със съгласие
за осиновяване, между осиновителя и неговите роднини, от една страна, и
осиновения и неговите низходящи, от друга, възникват права и задължения като
между роднини по произход, а правата и
задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините
им по произход, от друга, се прекратяват.
Според чл. 55 от СК /отм., приет 22.03.1968г./, в останалите
случаи правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една
страна, и роднините им по произход, от друга, се запазват, а права и задължения
като между роднини по произход възникват само между осиновителя, от една
страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга. В този случай родителските
права и задължения преминават върху осиновителя, а рожденият родител не
наследява осиновения.
Анализът на гореизложената регламентация сочи на извод,
че Тълкувателно
решение № 79 от 14.XI.1969 г. на Общото събрание на
ГК на ВС, съгласно което осиновеният няма право на наследствена пенсия от
рождения си родител, е постановено при действието на нормоустановено различие
между двата института на осиновяването.
Тоест, въпреки регламентираното диференциране, правото на наследствена пенсия
при осиновяване е санкционирано по арг. тълкувателното решение винаги, без
значение от вида на осиновяването. Внимание в тази връзка следва да се обърне
на мотивите на тълкувателното решение, съобразно които „ Съгласно § 67, ал. 3 ППЗП "осиновените деца
нямат право на пенсия от рождените си родители...". При тази изричност на
разпоредбата не може да се приеме, че тя се отнася само до единия вид
осиновявания, а именно до осиновяванията с пълно прекъсване на родствените
отношения между осиновения и неговите рождени родители. Наистина разпоредбата е
създадена по време, когато нашето законодателство познаваше само такъв вид
осиновяване. Обстоятелството обаче, че след създаване на втория вид осиновяване
- осиновяването с непълно прекъсване на родствените отношения между осиновения
и рождените му родители, разпоредбата на § 67, ал. 3 ППЗП бе запазена в същата й
редакция, показва, че настъпилата промяна в семейното право не е била
съпроводена с промяна в пенсионното право. Не може да се приеме, че такава
промяна е настъпила мълчаливо и че само поради законодателен пропуск не е
намерила отражение в редакцията на § 67, ал. 3 ППЗП. За такова мълчаливо
отменяване на разпоредбата на § 67,
ал. 3 ППЗП би могло да се говори само ако родствените отношения биха били
единственото основание за пораждане по правото на пенсия (както е при правото
на наследство), в какъвто само случай всяка промяна в родствените отношения
неминуемо би предизвикала промяна и в правото на пенсия. Такава пряка и
непосредствена връзка между родствени отношения и право на пенсия обаче не
съществува. Съгласно Закона за пенсиите в основанието за пораждане на правото
на пенсия влизат не само родствените връзки, но и загубената поради смъртта
издръжка. Затова не може да се счете, че със създаване на възможността да се
запазват родствените връзки между осиновения и рождените родители, се
възстановява и възможността за пораждане на право на наследствена пенсия на
осиновения от рождения му родител“.
При това установяване,
правилно от ответника е съобразена
разпоредбата на чл.96 ал.1 т.2 предп. последно от КСО, а не разпоредбата
на чл.102 от СК, регламентираща непълното осиновяване.
Възраженията, изложени в
писменото становище по същество на жалбоподателя, за противоконституционност на
НПОС на чл.6 от Конституцията, не могат да бъдат обсъдени в това производство,
поради некомпетентност на състава, до колкото се констатира родова неподсъдност.
По повод уточнението, че
осиновителят на С. Й.Й. е и негов роден баща, следва да се отбележи, че в този
случай осиновяването е абсолютно недопустимо по арг. чл.80 ал.1 от СК,
съобразно който не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между
братя и сестри. Буди недоумение защо
този факт е премълчан в производството пред окръжния съд, до колкото видно от
съдебното решение, с което е допуснато непълното осиновяване, изрично е
отбелязано, че между осиновителя и осиновения няма родство. Както и поради
какви причини детето не е припознато от родния си баща, съобразно чл.64 и чл.65
от СК, какъвто именно е реда в конкретния случай. Ако в действителност Й. М.Й.
е роден баща на детето С.Й.Й., / тъй като тази хипотеза се обсъжда в
евентуалност от изявлението на адв.Л./, е нямало пречка от правно естество той да извърши припознаване, заедно с
оборването по исков ред наличният
произход, установен с акта за раждане или с предположението по чл. 61 от СК. Двата иска могат да се гледат
съвместно, по арг.чл.71 от СК. В този случай и след прекратяване на
осиновяването, няма да има пречка детето да се позове на произхода си от майката и да наследи
отпуснатата й инвалидна пенсия. Във
всяка различна от горепосочената законоустановена процедура, отпускането на
наследствена пенсия е незаконосъобразно, както правилно е преценил и ответника.
В обобщение, не се установява както
нехармонизиране, така и противоречие на чл.31 ал.2 от НПОС с чл.102 от СК.
Посочената разпоредба в наредбата кореспондира с незагубилото значение Тълкувателно решение № 79 от 14.XI.1969 г.
на Общото събрание на ГК на ВС, съгласно което осиновеният няма право на наследствена
пенсия от рождения си родител, без значение дали осиновяването е пълно или
непълно.
Съдът изцяло споделя подробно изложените съображения на административния
орган в тази насока.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да се отхвърли.
/ Така Решение № 3272/21.03.2008г. на ВАС, шесто отделение по адм.д.№
12391/2007г.; Решение № 7218/29.11.2000г. на ВАС по адм.д.№ 4624/2000г., първо
отделение; Решение № 9893/14.11.2005г. на ВАС по адм.д.№1888/2005г., шесто
отделение/.
Въпреки изхода на спора ответната страна не е направила искане за разноски,
поради което такива не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Й.Й. ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Й.М.Й.
ЕГН **********, против Решение № 2153-03-67/28.09.2018г. на Директора на ТП на
НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № **********/03.08.2018г.
на Ръководител на „ПО“ в ТП на НОИ - Варна, с което по заявление от
11.07.2018г., на основание чл.31 ал.2 от НПОС му е отказано отпускане на
наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
Административен съдия: