Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. ***, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, V граждански състав
в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4653 по описа за
Производството е по предявен иск за заплащане на предоставени услуги -
снабдяване с ВиК услуги по реда на Наредба 4/2004 г. на МРРБ с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ООД - *** твърди, че между него, като оператор
на ВиК-услуги и Л.К.К., като потребител, са съществували облигационни отношения
за снабдяване с ВиК услуги по реда на Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията
и реда за присъединяване на потребители и за ползване на В и К системи и Общите
условия на "ВиК" ООД, гр.*** за имот на адрес: гр. ***, ул. ,,***.
Поддържа, че за потреблението през периода 04.03.2017 г. - 07.08.2018 г. са издадени 8 бр. фактури /описани в
приложената справка-извлечение/ за изплащане на общо дължимите 200, 70 лв. -
главница и за начислената лихва върху нея. Сочи, че до потребителя била
изготвена покана за доброволно изпълнение, но не бил открит на адреса на
връчване. При извършената проверка се установило, че титулярът по партидата е
починал на 30.10.2017г. Изтъква, че след смъртта му неговите наследници Л.Т.К.
- съпруга, и Т.Л.Г. - дъщеря - ответниците по делото, не са заявили промяна по
партидата, поради което тя е продължила да бъде водена на името на
наследодателя. Твърди, че с откриването на наследството наследниците са
придобили съвкупността от правата и задълженията и качеството на потребители,
като страна в облигационните отношения с ВиК оператора, съобразно
наследствените си дялове - 3/4 части от общото задължение за Л.Т.К. (съпруга на
наследодателя) и 1/4 част за Т.Л.Г. (негово дете). Поддържа, че е изпратил
покана за доброволно изпълнение до ответниците, но плащане на дължимите суми не
е извършено. Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства, да
постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят следните суми: Л.Т.К.
- 150, 52 лева главница, Т.Л.Г. - 50, 18 лв. главница, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, като му присъди направените разноски по делото.
С определение № 135 от
14.01.2020г. съдът е прекратил производството по отношение на ответницата Т.Л.Г..
Ответницата Л.Т.К., редовно
известена, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не
прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискала
събирането на такива. Редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не
изпраща представител.
С молба вх. № 2779 от 12.02.2020г.
процесуалния представител на ищеца поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК
предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2.
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по предявения иск – ответницата е
получила съобщение по чл.131 от ГПК и не е представила в срок отговор на
исковата молба, същата е редовно призована, но не се е явила в съдебното
заседание и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие,
не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази
връзка (чл.238, ал.1 ГПК); с разпореждането по чл.131 от ГПК и с определението
по чл.140 от ГПК на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването на страните в съдебно заседание
и за съдържанието на чл.40-41 от ГПК; искът е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).
Поради изложеното, съдът счита,
че следва да осъди ответницата Л.Т.К. да заплати на ищцовото дружество
претендираната с исковата молба сума от 150, 52 лева главница за предоставени ВиК услуги през
периода 04.03.2017 г. - 07.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.11.2019г. до окончателното изплащане.
Съобразно с изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски за държавна такса за образуване на делото в размер 50 лева и
за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв.
Водим от горното, на основание
чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.Т.К. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ,,Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. ***, ул. ***, представлявано от управителя А.Ц.П., сумата 150,
52 лева главница за потребени ВиК услуги за имот на адрес: гр. ***, ул. ,,***, през
периода 04.03.2017 г. - 07.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда
– 14.11.2019г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски
за държавна такса за образуване на делото в размер 50 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: