МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 811 от 14.06.2018 г. по НAХД № 1570/2018 г. по описа на РС - Бургас, XXI състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Бургас постановление
с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на обвиняемия И.Т.Д., ЕГН: **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, неженен, със средно
образование, безработен, неосъждан, за това, че на
31.01.2017 г. в гр. Бургас кв.,Долно Езерово”. ул. „Запад”, № от постройка
находяща се зад къщата като извършител в съучастие с П.П.М., роден на *** г.
/също извършител/ направил опит да отнеме чужда движима вещ – един брой фреза
неустановен модел и марка, на стойност 220 /двеста и двадесет/ лева от
владението на В.С.Т., роден ****г., без неговото съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини, а именно бил е спрян от Л А Х, като случаят е
маловажен - престъпление по чл.
194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18 НК.
Производството се разви по реда на
чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” НПК в
отсъствие на обвиняемия.
Представителят на РП – Бургас
поддържа внесеното постановление и счита, че безспорно се доказва авторството
на извършеното престъпление. Предлага обвиняемият бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление и да му бъде наложена глоба в
размер на 1000 лева.
Служебният защитник на обвиняемия
адв. С.П. не възразява срещу внесеното постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия. Пледира на обвиняемия
да бъде наложена глоба в минимално предвидения размер.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият И.Т.Д., ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес:***, неженен, със средно образование, безработен. От свидетелството за съдимост на
лицето е видно, че към момента на извършване на процесното деяние (31.01.2017 г.)
обвиняемият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност.
На 31.01.2017 г., обвиняемият И.Т.Д.
заедно с П.П.М. решили да отидат до една къща в гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“
ул. „Запад” № и да откраднат една моторна фреза, за която знаели, че се
съхранява в постройка в двора на къщата. Около 15:00 часа двамата пристигнали
на мястото и влезли в двора на къщата през дупка в оградата, която била
направена преди това от неизвестно лице. След като влезли започнали да хвърлят
бидони от този двор в двора на съседната къща, тъй като те пречели да вземат
фрезата. Когато двамата махнали бидоните, те започнали да влачат фрезата към
оградата, за да могат да я изнесат през оградата. В този момент от съседната
къща излязъл свидетелят Людмил А Х и видял, че носят фрезата и се развикал към
тях, при което излезли и свидетелите Г А Д и И В К. Обвиняемият и П М се
уплашили, оставили фрезата и избягали през дупката в оградата. На
местопроизшествието бил изпратен свидетелят БМ Д полицейски служител в Сектор „ОП“ във Второ РУ при ОД на МВР –
Бургас. Свидетелят Д провел разговор със свидетелката Д И К, живуща ***, която
заявила, че е познала един от извършителите, а именно П М. В проведена беседа М
признал за извършеното деяние и посочил, че е бил заедно с обвиняемия Д..
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите Л А Х, Г А Д, И В К, Б М Д, Д И К, Т А П са последователни
и непротиворечиви. Показанията на свидетелите се потвърждават и от събраните по
делото писмени доказателства, а именно протокол от оглед на местопроизшествие,
протокол за разпознаване, справка за съдимост, справка за криминалистични
регистрации и образувани ДП. По делото е била изготвена съдебно-оценъчна
експертиза, която посочва стойността на вещта, предмет на опит за кражба. В досъдебно производство обвиняемият се е възползвал от правото си да
не дава обяснения. Не признава извършването на процесното престъпление.
От изложеното се налага извод, че
събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за
категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставят под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 194,
ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18 НК.
От обективна страна безспорно по делото
се установи, че обвиняемият се е опитал да отнеме чужда движима вещ, а именно фреза от двора на къща в гр.
Бургас, кв. „Долно Езерово“. Обвиняемият
заедно с Михайлов са се опитали да отнемат вещта от владението на собственика
–свидетеля В.С.Т. без негово съгласие. Чрез отнемане на предмета на
престъплението, обвиняемият е целял да преустанови упражняваната дотогава
фактическата власт от свидетеля Т относно вещта и да установи своя.
Изпълнителното деянието е останало недовършено по независещи от обвиняемия
причини. От доказателствата по делото се установява, че след като са започнали
действия по отнемане на вещта, съседи на имота – свидетелите Л А Х, Г А Д
и И В К са
видели обвиняемия и М да носят фрезата и са се развикали, което изплашило
обвиняемия и М и двамата избягали. Обвиняемият е извършил опит да отнеме чужда
движима вещ в съучастие с лицето П.П.М. по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, като
всеки един от двамата е участвал в изпълнение на деянието, което е останало
недовършено. Извършеното от обвиняемия деяние осъществява признаците на
маловажен смисъл съгласно чл. 93, т. 9 НК. Разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
гласи, че маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. В случая обвиняемият се е опитал да
отнеме вещ на стойност 220 лева, под размера на минимално установена работна
заплата за страната към момента на деянието. Отделно от това деецът не е
осъждан и е на сравнително млада възраст, поради което същият се характеризира
с ниска степен на обществена опасност.
Ето защо правилно извършеното от обвиняемия деяние е било квалифицирано
по чл. 194, ал. 3 НК като такова с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от същия вид.
От субективна страна обвиняемият е
действал с пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои чужда движима
вещ, т.е. имал е намерение да си служи с вещта като неин собственик, като се
разпорежда с нея фактически или юридически в свой или чужд интерес. Обвиняемият
е съзнавал, че с поведението си цели отнемане на чужда движима вещ, която не му
се следва по закон, без съгласието на лицето, упражняващо фактическа власт
върху нея. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици,
като е целял тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на
престъпление по по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 18 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освободи от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.
По вида и размера на наказанието:
Съдът
прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
В чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК са предвидени наказания до
една години лишаване от свобода, или пробация, или глоба от 100 лева до 300
лева. Както се установи по-горе в изложението обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност към момента на извършване на деянието. От
престъплението не са причинени имуществени вреди. С тези мотиви съдът приложи
чл. 78а, ал. 1 НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание „глоба”.
При определяне размера на глобата съдът
взе предвид, постановките, дадени в т. 6
от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по
н.д. № 4/1985г., пленум на ВС, според която след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК,
се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и наказания,
включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
В
така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемия следва бъде
определено като „глоба” в минимално предвидения размер от 1000 лв. Обществената
опасност на извършеното от обвиняемия не е висока, като и самият той следва да
се определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Тези обстоятелства
се отчитат като смекчаващи отговорността от настоящата инстанция. Съдът
определи наказанието глоба в минималния размер от 1000 лв. при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Така наложеното наказание в пълнота ще
изпълни и целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и
обществото.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О:К.А.