Р Е Ш Е Н И Е № 584
10.04.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети
януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5696/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от „Алекс – 2003“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Пловдив-юг“ № 382 К, представлявано от Е.Г.К. против Наказателно постановление №
601/10.05.2019 г., издадено от Р. П. П.
– ************** ОИЗЕУО в Община Пловдив, с което на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община
Пловдив (приета с Решение № 215, взето с протокол 12 от 10.07.2014 г.) на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 400 (хиляда и
четиристотин) лева за нарушение по чл. 73 от Наредба за управление на
отпадъците на територията на Община Пловдив (НУОТОП).
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е допуснат съществен
порок, ограничаващ правото му на защита, поради липса на надлежно описание на
нарушението. Взема становище да не е доказано, че деянието е извършено именно
от санкционираното с НП търговско дружество. Сочи, че лицата, които са били
заварени да изхвърлят строителни отпадъци при проверката, не са служители на
наказаното лице. Поддържа, че отговорността му е ангажирана за чужди действия,
за които няма правно основание да отговаря. Моли наказателното постановление да
бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя
на дружеството Е.К. и от адв. Ш., които поддържат жалбата. Претендира се
заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна се представлява от ****** *********** М., която оспорва жалбата и
поддържа наказателното постановление. Взема становище при издаването му да не
са допуснати съществени процесуални нарушения, а възраженията на жалбоподателя
да са неоснователни. Поддържа извършването на нарушението да е доказано по
делото. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Алекс – 2003“ ЕООД, спрямо
което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от лице с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 30.08.2019 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО)
на 05.09.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Свидетелят Б.К.Т. се занимавал с къртене и извозване
на образуваните строителни отпадъци. Той осъществявал дейността си чрез
търговско дружество с фирма „Стойконсулт-3000“. Свидетелят Р.Ц. бил доведен син
на свид. Т. и заедно със своя приятел свид. С.Р. понякога помагали при
дейността по къртене и извозване на отпадъците.
На 10.04.2019 г. свидетелите Ц. и Р. щели да помагат
при изпълнението на поръчка. Тъй като за извозването на строителните отпадъци
щяло да им бъде необходимо превозно средство с по-голяма вместимост, те наели
товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ** **** **, собственост на
жалбоподателя „Алекс – 2003“ ЕООД. За това действие бил съставен договор за
наем от 10.04.2019 г. и приемо-предавателен протокол за наем на инвентар от
същата дата. След това свидетелите Ц. и Р. започнали да извършват заплануваната
дейност по къртене в баня на апартамент, находящ се в ж.к. „Тракия“, град
Пловдив. Отпадъците двамата решили да изхвърлят в намиращ се наблизо контейнер
за строителни отпадъци. Сред отпадъците имало също кашони и хартия.
Около 14:20 часа на същата дата – 10.04.2019 г.,
свидетелите Ц. и Р. започнали да изхвърлят строителните отпадъци в контейнера,
намиращ се в гр. Пловдив, район Тракия, ул. „Цар Симеон“, до ж.п. гарата. Този
контейнер бил предназначен за изхвърляне на строителни отпадъци единствено от
граждани. През това време до Ц. и Р. се приближили свидетелите Г.И.Г. и П. Й.
Й. – **********, качество на
производствените процеси в ОП „Чистота“ Пловдив. Те казали на Ц. и Р., че са
изхвърлили хартия в контейнер за строителни отпадъци, което представлявало
нарушение. Свидетелят Ц. изявил готовност да вземе обратно кашоните и другите
отпадъци, които не трябвало да изхвърля в този контейнер, но свид. Й. му
отговорила, че така щял да извърши друго нарушение, защото изхвърленият отпадък
вече бил собственост на Община Пловдив. Свидетелите Г. и Й. поискали личните
карти на Ц. и Р. и им казали, че ще бъдат глобени. Попитали на кого е товарният
автомобил, на което им било отговорено, че той е собственост на „Алекс – 2003“
ЕООД. На въпросите на Г. и Й. свидетелите Ц. и Р. заявили, че са служители на
„Алекс – 2003“ ЕООД и че отпадъкът не бил техен, а на посоченото дружество.
Въпреки това на място против двамата били съставени глоби с фишове – с бл. №
001164/10.04.2019 г. против свид. Ц. и с бл. № 001165/10.04.2019 г. против
свид. Р., за нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци.
Свидетелите Г. и Й. нито се поинтересували, нито
установили от кой обект били образувани процесните отпадъци, не били събрани и
доказателства кое лице е извършвало строително-монтажните работи в този обект.
По-късно същият ден Г. и Й. посетили адреса по
седалището на дружеството-жалбоподател, където разговаряли със свид. Д. И. И. ,
но не успели да намерят управителя на „Алекс – 2003“ ЕООД.
На 16.04.2019 г. свид. Г. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № 000690 против „Алекс – 2003“ ЕООД в
присъствието на управителя на дружеството Е.К., на когото бил връчен препис от
акта срещу разписка. Актът бил съставен и в присъствието на свид. Й..
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д. И.
И. и Б.К.Т.. Като неоснователно и
недоказано се цени възражението на въззиваемата страна тези двама свидетели да
били заинтересовани. За тях не се установява да се намират нито в икономическа,
нито в друга зависимост от жалбоподателя. Свидетелката И. ползва офис в същата сграда, където е
седалището на жалбоподателя, като имат сключен договор за обслужване на
сградния фонд, свид. Т. пък е наемал инструменти и инвентар от „Алекс – 2003“
ЕООД, но на възмездно основание, като между тях са съществували търговски
взаимоотношения. Следва да се има предвид, че предубедеността на свидетелите не
е обстоятелство, което да се предполага a priori спрямо определени лица само защото
са имали извънпроцесуални отношения с жалбоподателя. Ако това беше така,
законодателят изначално би изключил възможността тези лица да са свидетели в
процеса. Напротив – заинтересоваността на даден свидетел като всеки друг факт в
процеса следва да бъде доказана, а не се предполага. В показанията си свид.
И. възпроизвежда възприятията си от
трите посещения на служители на ОП „Чистота“ Пловдив в сградата на адрес гр.
Пловдив, ул. „Пловдив-юг“ № 382 К, както и за отношенията си с дружеството
„Алекс – 2003“ ЕООД. От своя страна свид. Т. възпроизвежда обстоятелства
относно дейността, която извършва, както и отново за отношенията си с
жалбоподателя „Алекс – 2003“ ЕООД. Съдът не констатира показанията на тези
свидетели да са оборени или противоречиви, поради което им дава вяра.
Показанията на свидетелите Г., Й., Ц. и Р. са взаимно
кореспондиращи относно датата и мястото на извършване на деянието,
присъствалите по време на проверката лица, както и фактът, че именно
свидетелите Ц. и Р. са били лицата, които са изхвърляли отпадъци в процесния
контейнер. Съществено противоречие се констатира между показанията на Г. и Й.
от една страна и на свидетелите Ц. и Р. от друга досежно две обстоятелства –
дали пред **********те от ОП „Чистота“ Пловдив свидетелите Ц. и Р. са заявили,
че са служители на „Алекс – 2003“ ЕООД и че отпадъкът, който изхвърляли, не бил
техен, а на дружеството-жалбоподател. Съдът намира, че по делото не са налице
обстоятелства, по които да се отрече достоверността на твърденията на
актосъставителя и на свидетеля по акта, като в показанията си те възпроизвеждат
обстоятелства, които са възприели и узнали по време на изпълнение на служебните
си задължения. Въпреки че в тази им част вяра се дава на показанията на Г. и
Й., това не означава, че изцяло се отрича доказателствената стойност на
показанията на свидетелите Ц. и Р.. В показанията си свид. Ц. за пръв път
въведе в процеса твърдения за релевантни за делото обстоятелства, за които се
доказа да съответстват на обективната действителност – Ц. изясни, че проверката
на свидетелите Г. и Й. е била инициирана, защото са видели да изхвърлят хартия
в съд за строителни отпадъци, за което проверяващите са казали, че е нарушение
и ще им бъде наложена глоба. Като цяло показанията на свид. Ц. са изключително
подробни, в тях изяснява начина, по който е намерил работата на конкретния
обект, че и друг път е ползвал товарния автомобил, който наемал от „Алекс –
2003“ ЕООД, какви вещи се съхранявали в него. Не може да се приеме за
категорично доказано и че лицето, наричано от свид. Ц. „шефе“, е бил
управителят на дружеството-жалбоподател, а не свид. Т., както твърди Ц.. Следва
да се има предвид, че последният доброволно е предоставил възможност на
проверяващите да говорят по телефона с това лице, което Г. и Й. сами са
отказали да направят и в резултат те нямат непосредствени впечатления с кого Ц.
всъщност е говорил по телефона.
От справка за актуално състояние на всички действащи
трудови договори за период от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г. с работодател
„Алекс – 2003“ ЕООД (лист 5 от делото) се установява, че свидетелите Р.Ц. и
С.Р. не са били в трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател през
периода, който обхваща справката.
От договор за наем от 10.04.2019 г. между „Алекс –
2003“ ЕООД и свид. Ц. и приемо-предавателен протокол от 10.04.2019 г. се
изяснява, че последният е наел от жалбоподателя товарен автомобил „Ситроен
Джъмпер“ с рег. №, както и че владението върху вещта е било предадено на свид.
Ц. на дата 10.04.2019 г.
От Заповед № 16ОА1007/27.04.2016 г. и Заповед №
19ОА542/22.03.2019 г. на кмета на Община Пловдив се установява, че
наказателното постановление и актът за установяване на административно
нарушение са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на
своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 73 от Наредба за управление на
отпадъците на територията на Община Пловдив. Съдът приема, че от събраните по
делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 10.04.2019 г. в
гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон“, район Тракия свидетелите Р.Ц. и С.Р. са
изхвърляли строителни отпадъци в съд за строителни отпадъци тип „лодка“, който
бил предназначен за граждани. Тази им дейност е квалифицирана като нарушение на
чл. 73 от Наредбата, което да е извършено от дружеството-жалбоподател.
Разпоредбата на чл. 73 НУОТОП гласи, че се забранява нерегламентираното
изхвърляне, изгаряне, както и всяка друга форма на нерегламентирано третиране
на строителни отпадъци, включително изхвърлянето им в контейнерите за събиране
на битови отпадъци или отпадъци от опаковки. Процесният случай касае единствено
хипотеза на изхвърляне, не и на изгаряне или друга форма на третиране на строителните
отпадъци. Тяхното изхвърляне обаче не е било в контейнер за събиране на битови
отпадъци или отпадъци от опаковки, каквато хипотеза изрично е предвидена в чл.
73 от НУОТОП. Установено от показанията на свид. Г. и на свид. Й., контейнерът,
в който свидетелите Ц. и Р. са изхвърляли процесните строителни отпадъци, е бил
предназначен именно за такъв вид отпадъци, но за ползване единствено от
физически лица. Доколкото контролните органи са приели, че отпадъкът е
производствен отпадък на юридическо лице, то следователно е била налице
хипотеза, при която юридическо лице не изхвърля отпадъците си в определените за
целта съдове. В тази връзка следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от НУОТОП е регламентирано изрично материалноправно задължение,
което има за свои адресати физическите и юридически лице, като ги задължава да
изхвърлят отпадъците си само в определените за целта съдове. Действително,
когато деянието представлява изхвърляне на строителен отпадък в контейнер за
събиране на битови отпадъци или отпадъци от опаковки, то в чл. 73 от НУОТОП се
съдържа изрично предвиждане, че тази форма на изхвърляне на отпадъка е
забранена. Посочи се обаче, че процесното деяния не попада в тази хипотеза.
Настоящият състав намира, че в случаите, когато физическо или юридическо лице
изхвърля отпадъците си не в определения за целта съд, то ще бъде извършено
нарушение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Посочената разпоредба има
материалноправен характер, юридическите лица са адресат на правилото й за поведение,
а установените по делото факти се подвеждат под хипотезата й. Тя изцяло
кореспондира и със санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от НУОТОП,
предвиждаща имуществена санкция за юридическо лице или едноличен търговец,
който изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места. Приетата за
нарушена разпоредба на чл. 73 от НУОТОП съдържа една обща и абстрактна забрана
за нерегламентирано изхвърляне, която би могла да приеме най-различни прояви
форми. В самата разпоредба на чл. 73 НУОТОП липсва и изрично отбелязване кои
лица са субекти на нарушението. По тези съображения съдът намира, че
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НУОТОП урежда специална хипотеза на
нерегламентирано третиране на отпадъка – когато той не е изхвърлен в
определения за конкретния случай съд за отпадъци, спрямо общата забрана по чл.
73 НУОТОП досежно строителните отпадъци. Налице е погрешна правна квалификация
на нарушението, която съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място съдът намира, че макар да се доказа,
че на посочените в НП време и място свидетелите Р.Ц. и С.Р. да са изхвърляли
строителни отпадъци в процесния съд за СО, то не беше доказано с изискуемата се
от закона категоричност, че нарушението е извършено именно от дружеството-жалбоподател.
Правните изводи на наказващия орган за авторството на деянието от страна на
„Алекс – 2003“ ЕООД почиват на предположения. На първо място основателно е
възражението на жалбоподателя срещу фактическия извод на наказващия орган
свидетелите Р.Ц. и С.Р. да са служители на „Алекс – 2003“ ЕООД. По делото на
лист 5 е приложена справка за всички действащи трудови договори на дружеството
за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., от която се установи, че нито Ц.,
нито Р. са били служители на жалбоподателя към датата на деянието. От своя
страна Община Пловдив не ангажира никакви доказателства, оборващи това
заключение. Следователно фактическият извод на наказващия орган се явява
необоснован. В случая той почива единствено на напълно безкритичното приемане за
достоверно на всичко съобщено пред свидетелите Г. и Й. от страна на Ц. и Р..
Всъщност показанията на свидетелите Г. и Й. за обстоятелствата, които те не са
възприели непосредствено при извършената проверка, а са узнали от съобщеното им
от Ц. и Р., се явяват производни доказателства. Трайно установено е, че ролята
на последните е преди всичко за проверка на други доказателствени материали, но
производните доказателства не следва да се използват за подмяна на първичните.
В тази връзка единственото доказателство по делото, от което се прави връзка
между жалбоподателя и процесния отпадък, е заявяването от Ц. и Р. пред
свидетелите Г. и Й., че изхвърляните отпадъци не били техни, а на
жалбоподателя. Това изявление на Ц. и Р. се явява отново напълно безкритично прието
за истина и без да е проверено или подкрепено от каквито и да е доказателства,
е послужило за ангажиране на отговорността на „Алекс – 2003“ ЕООД. На първо
място следва да се обърне внимание на конкретната фактическа обстановка, при
която е направено изявлението на свидетелите Ц. и Р. пред Г. и Й.. Първите
двама са били заварени да изхвърлят строителни отпадъци, поставени в кашони,
казано им е било от проверяващите, че кашоните не може да се изхвърлят в този
контейнер, тогава свид. Ц. е предложил да си прибере обратно отпадъка, който не
можело да се изхвърля в съответния контейнер, при което насреща му е обяснено,
че така би извършил ново нарушение, тъй като отпадъкът вече бил собственост на
Община Пловдив, след това са взети личните им карти и на двамата е заявено, че
са извършили нарушение. При тази фактическа обстановка, която в крайна сметка е
завършила и със съставянето на глоба с фиш - № 001164 и № 001165 от 10.04.2019
г., против всеки от двамата (свидетелите Ц. и Р.), те са казали, че отпадъкът
всъщност не бил техен, а на „Алекс – 2003“ ЕООД. Неясно остава за съда защо
административнонаказващият орган не е изследвал обстоятелството дали заявеното
от Ц. и Р. пред контролните органи не е било единствено защитна версия, чрез
която са целели да отблъснат реализирането на собствената си отговорност за
това, че в съд за СО са изхвърляли отпадъци, които не е следвало да попадат в
този контейнер, като заявят, че всъщност отпадъкът е на трето лице.
В тази връзка следва да се обърне внимание, че в
показанията си свидетелите Г. и Й. сочат, че по време на проверката на
10.04.2019 г. Ц. и Р. са твърдели, че са служители на „Алекс – 2003“ ЕООД. По
делото беше категорично доказано, че това твърдение на последните двама не
отговаря на обективната действителност. При тази проверка от 10.04.2019 г.
проверяващите са научили от Ц. и Р. освен, че последните били служители на
„Алекс – 2003“ ЕООД, така и че отпадъците, които те изхвърляли, също били на
това дружество. Логично възниква въпросът след като Ц. и Р. не са казали на Г.
и Й. истина за първото обстоятелство, то защо не е изследвано дали и второто
твърдение също не съответства на обективно случилото се. Вместо това, както
съдът посочи, то е прието за истина напълно безкритично. Още по-парадоксална и
непоследователна става процесуалната позиция на Община Пловдив след разпита на
Ц. и Р. като свидетели по делото. Административнонаказващият орган заема
позиция, че на твърденията на двамата не следва да бъде давана вяра, че в
показанията си те изопачават действително случилото се и в крайна сметка се
явяват ненадеждни свидетели. За недостоверни следва да се приемат и твърденията
им от 10.04.2019 г. пред свидетелите Г. и Й., че те са служители на „Алекс –
2003“ ЕООД. Така на практика Община Пловдив иска от съда изцяло да бъде отречена
доказателствената стойност на показанията на свидетелите Ц. и Р., но
същевременно твърденията на тези, дискредитирани според въззиваемата страна,
свидетели да послужат и като единственото доказателство в процеса за
съществуването на някаква връзка между дружеството-жалбоподател и процесните
отпадъци. Тук отново ясно трябва да се подчертае, че в показанията на
свидетелите Г. и Й. не се съдържат техни преки възприятия за това именно „Алекс
– 2003“ ЕООД да е образувало, да притежава или да се е разпоредило с процесния
отпадък. Те само възпроизвеждат това, което им е съобщено при проверката от Ц.
и Р.. Следователно твърденията на последните двама представляват единственото
обстоятелство, от което се прави връзка между жалбоподателя и изхвърляния строителен
отпадък, а оттук тези твърдения на Ц. и Р. се явяват единственото доказателство за
авторството на деянието от страна на „Алекс – 2003“ ЕООД. Подобен
избирателен подход на кои твърдения на свидетелите Ц. и Р. да бъде дадена вяра
не може да бъде подкрепен. Същественият проблем в тезата на
административнонаказващия орган е обстоятелството, че това твърдение на Ц. и Р.
не е било проверено и не се подкрепя от нито едно друго доказателство по
делото. Така изводът за авторството на нарушението от страна на жалбоподателя
почива единствено на производни доказателства и то чрез пресъздаването на
твърдение на дискредитирани свидетели.
Предвид гореизложеното съдът намира, че адекватните
действия, които е следвало да бъдат предприети за установяването на обективната
истина, са били да се изясни произходът на отпадъка – от кой обект той е бил
образуван и дали строително-монтажните работи на този обект са били
осъществявани от „Алекс – 2003“ ЕООД или от друго лице. Видно е, че по време на
проверката от 10.04.2019 г. свидетелите Ц. и Р. са съдействали на контролните
органи – дали са при поискване личните си карти, посочили са адреса по седалище
на „Алекс – 2003“ ЕООД, отговорили са на всички поставени им въпроси. Следвало
е тогава да бъде изяснено от кой обект са образувани тези отпадъци и по този
начин да бъде проверено дали действително дружеството-жалбоподател е извършвало
дейността, в резултат на която е образуван отпадъкът. По този начин изводът за
авторството на нарушението не би почивал на голословни твърдения и то на
дискредитирани свидетели, както е в момента, а би бил проверен и съответно
направеният извод – обоснован. Ако по делото беше приложен договор за
възлагането на СМР в апартамента, където свидетелите Ц. и Р. са къртили, би
имало убедително писмено доказателство за това дали дейността е била извършвана
от „Алекс – 2003“ ЕООД, от свид. Т. чрез неговата търговска дейност или пък от
свидетелите Ц. и Р. като физически лица. Дори и такъв договор да не е сключен в
писмена форма, то би могъл да бъде разпитан собственикът на съответния обект,
който е възложител на СМР. В административнонаказателния процес няма
доказателства с предварително определена стойност, поради което АНО е могъл с
всички допустими способи да доказва връзката на жалбоподателя с процесния отпадък
и обекта, от който той е образуван, а по този начин и да подложи твърдението на
Ц. и Р. на проверка. В случая обаче не са положени необходимите усилия за
разкриването на обективната истина. По тези съображения настоящият съдебен
състав приема, че изводът административното нарушение да е извършено от
санкционираното юридическо лице не е доказан по категоричен начин и почива на
предположения. Тук следва да бъде съобразено и че твърдението жалбоподателят да
е извършвал каквато и да е дейност в апартамента, при която да са образувани
строителните отпадъци, се явява оборено при съобразяване на показанията на
свид. Т. и приложените по делото договор за наем на инвентар и
приемно-предавателен протокол към него. Установи се, че свид. Т. извършва
строителни дейности чрез търговско дружество с фирма „Стойконсулт-3000“, което
обстоятелство не беше оспорено от въззиваемата страна. Т. изясни и че
свидетелите Ц. и Р. (като първият е негов доведен син) му помагали понякога при
извършваната от него строителна дейност. Съчетано с договора за наем на товарен
автомобил от „Алекс – 2003“ ЕООД в своята съвкупност тези доказателства оборват
извода, че жалбоподателят е извършвал СМР в обекта, при което да е бил
образуван процесният строителен отпадък. Тук ясно проличава неубедителната
дейност на АНО по доказване на авторството на нарушението. Без твърденията на
Ц. и Р. пред контролните органи от 10.04.2019 г. да са били подложени на
проверка и без да е събрано поне едно пряко доказателство за авторството на
нарушението, то изводът на административнонаказващия орган, че деянието е
извършено от жалбоподателя „Алекс – 2003“ ЕООД се явява не само разколебан, но
дори оборен и необоснован. Относно възразяването срещу договора за наем от
10.04.2019 г. действително същият е частен документ, който не се ползва с
достоверна дата. Предвид обаче доказаните по делото факти, че свидетелите Ц. и
Р. не са били служители на дружеството-жалбоподател, но същевременно са
ползвали негова вещ – товарен автомобил, то съдът не намира основания да
изключи договора за наем от доказателствената съвкупност, тъй като установените
от него обстоятелства по никакъв начин не са оборени по делото. Тук следва да
се напомни и че жалбоподателят няма задължение да доказва, че не той е извършил
нарушението, което му се вменява в отговорност. Доказателствената тежест в
процеса се носи единствено от наказващия орган. Чрез представения договор за
наем жалбоподателят провежда насрещно доказване, с което допълнително оборва
обвинителната теза.
Съдът намира и че Община Пловдив е проявила
непоследователност в правните си изводи, като установява се по делото, че и на
двамата свидетели Ц. и Р. е била наложена глоба с фиш за това, че на процесните
дата и място в лично
качество и като физически лица са изхвърляли нерегламентирано строителни
отпадъци. От друга страна отговорността на жалбоподателя е ангажирана с НП за
същото по време и място поведение на Ц. и Р., като тогава е прието, че те са
действали от името на „Алекс – 2003“ ЕООД. Напълно неясно остава как е
разграничено коя и каква част от процесните отпадъци свидетелите Ц. и Р. са
изхвърляли от свое име и коя част като са действали в поръчение на
жалбоподателя.
В заключение съдът намира, че макар по делото да е
налице индиция за възможното извършване на деянието от страна на жалбоподателя,
то същевременно това обстоятелство не може да бъде прието за доказан по
категоричен начин факт. Това е пряка последица от проявената от контролните
органи пасивност да съберат относими и необходими доказателства, която дейност
е била и напълно възможна за осъществяване. Оставяйки преписката непопълнена с
тези необходими доказателства, административнонаказващият орган се е произнесъл
при неизяснена фактическа обстановка, което е наложило да запълва празнотите в
доказателствената съвкупност с предположения. Подобна липса на процесуална
активност на административните органи не следва да бъде толерирана, тъй като в
случая тя изначално е препятствала възможността за събиране на важни
доказателствени материали за изясняване на делото. По тези съображения съдът
приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради приложена
погрешна правна квалификация, а и необосновано, тъй като изводът за авторството
на нарушението от страна на жалбоподателя не е доказан по категоричен начин, а
е изграден въз основа на предположение, което налага наказателното
постановление да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски в
процеса. Присъждането на такива е поискал единствено жалбоподателят, който е
направил искане за заплащане на разноски в размер на 700 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение. Доказано е по делото извършването на претендираните
разноски чрез реалното заплащане на адвокатското възнаграждение.
Съобразно
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност, което в случая
съдът намира за основателно. При тази преценка съдът се ръководи от
действителната фактическа и правна сложност на делото, като присъденият
по-нисък размер на разноските не може да бъде по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Последният в своята ал. 2
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Имайки предвид
тези съображения и като взе предвид действителната фактическа и правна сложност
на делото, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 430 лева. За заплащането им следва да бъде осъдена
въззиваемата страна Община Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 601/10.05.2019 г., издадено от Р.
П. П. – ************** ОИЗЕУО в Община
Пловдив, с което на „АЛЕКС – 2003“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Пловдив-юг“ № 382 К, вх. Б, ет. 2,
представлявано от Е.Г.К., ЕГН: ********** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Пловдив е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 400 (хиляда и четиристотин) лева за
нарушение по чл. 73 от Наредба за управление на отпадъците на територията на
Община Пловдив.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ да заплати на „АЛЕКС – 2003“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пловдив-юг“ № 382 К, вх. Б, ет. 2,
представлявано от Е.Г.К., ЕГН: ********** сумата от 430 (четиристотин и тридесет) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ВК