О П Р
Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Русе, 27.10.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, 5 състав, в закрито заседание на 27
октомври през 2020 година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
като
сложи за разглеждане ч.адм. дело № 560
по описа за 2020г., съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал.5 от АПК във вр. с чл.188 от ЗДДС
Образувано е по жалба на „Ренида“ ЕООД с искане за отмяна на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 277- ФК/21.09.2020
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП. В жалбата се съдържа и искане за отмяна на допуснато с разпореждане
предварително изпълнение на заповедта.
Съдът, след
като се запозна с искането за спиране и доказателствата по делото намира искането
за недопустимо.
В разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, законодателя е
предвидил че предварителното изпълнение на заповедите издавани по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС става по реда на АПК. Това означава, че за
да се допусне предварително изпълнение на подобна заповед трябва да се
констатира поне едно от основанията посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно когато това се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Очевидно
от мотивите в оспорената заповед, органът не е констатирал нито една от
предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК и затова не е издал разпореждане за
допускане на предварително изпълнение на заповедта. Нещо повече, в мотивите той
е посочил, че изпълнението на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №277- ФК/21.09.2020г.
/запечатването на обекта/ще бъде извършено след
влизане в сила на заповедта:“ до 15 дни от влизане в сила на ЗНПАМ“ .
Доколкото актът не съдържа изричен
диспозитив, по силата на който да е допуснато предварителното му изпълнение,
разгледано в хипотезата на чл. 60, ал. 5 вр. ал.1 от АПК, искането се явява
недопустимо поради липса на предмет. Същото е недопустимо и в хипотезата на чл. 166, ал. 4 от АПК, доколкото в нормативен
акт не е предвидено предварително изпълнение на акта. Липсата на допуснато
предварително изпълнение по закон или с волеизявление на административен орган
прави искането за спиране на предварителното изпълнение на акта недопустимо
поради липса на предмет.
Предвид изложеното, искането е
недопустимо и образуваното по него производство следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание
чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на „Ренида“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №277- ФК/21.09.2020 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП
Определението може да се обжалва с
частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: