МОТИВИ към присъда № 1385/28.07.2010
г. по Н.О.Х.Д. № 2869 / 2010 г. по описа на
БРС, НК, ХІІІ състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на :
С.М.С., ЕГН – **********,
за това, че на 25.12.2009 г. около 00.10 часа в гр. Б., ж.к.”Бр. М.”, ул. „Р.” № **, от магазин за плодове и зеленчуци, при условията на опасен рецидив, след
предварителен сговор в немаловажен случай, в съучастие като съизвършител с В.Ж.Т.,
ЕГН – **********, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот – разбиване на входна врата от PVC дограма
и използване на техническо средство - отверка, отнел чужди движими вещи –
метално подкасово чекмедже марка „Prosiflex”
на стойност 210 лева и сумата от 20 лева, всичко на обща стойност 230 лева от
владението на Д.И.Ч., ЕГН – **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3, т.4, предл.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и
б.”Б”, вр. чл.20, ал.2 от НК ;
В.Ж.Т., ЕГН – **********,
за това, че на 25.12.2009 г. около 00.10 часа в гр. Б., ж.к.”Бр.М.”, ул. „Р.” № ** от магазин за плодове и зеленчуци, при условията на повторност, след
предварителен сговор в немаловажен случай, в съучастие като съизвършител със С.М.С.,
ЕГН – **********, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот – разбиване на входна врата от PVC дограма
и използване на техническо средство - отверка, отнел чужди движими вещи –
метално подкасово чекмедже марка „Prosiflex”
на стойност 210 лева и сумата от 20 лева, всичко на обща стойност 230 лева от
владението на Д.И.Ч., ЕГН – **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, т.4, предл.2, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимите са извършил инкриминираното
престъпление. Пледира на подсъдимия С. да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от две години и шест месеца, което да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален „строг” режим, а на подсъдимия Т. да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален „строг” режим, а вещественото доказателство да бъде върнато на
пострадалото лице Д.Ч..
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия С. пледира при налагане на наказанието да
приложи разпоредбата на чл.58а от НК в редакцията му преди изменението,
обнародвано в ДВ, бр.26/2010 г.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия Т. изтъква, че обвинението срещу последния е
доказано от обективна и субективна страна, но предложеното от обвинението
наказание е прекомерно и моли съда да наложи наказание „лишаване от свобода” в
минимален размер.
Подсъдимият С. признава
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В последната си
дума моли съда да му наложи по-леко наказание.
Подсъдимият Т. признава
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В последната си
дума моли съда да му наложи минимално наказание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът
прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимите самопризнание, а именно :
Подсъдимият С.М.С. е роден на *** ***, живущ ***,
понастоящем в затвора гр. Бургас, с ромски произход, български гражданин,
осъждан, неженен, с начално образование, , ЕГН – **********.
Подсъдимият В.Ж.Т. е роден на *** ***, живущ ***,
понастоящем в затвора гр. Бургас, с ромски произход, български гражданин,
осъждан, неженен, с начално образование, ЕГН – **********.
Свидетелят Д.И.Ч. притежава
магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Б., ж.к. „Бр.М.”, ул. „Р.” № **, като същият е оборудван със сигнално-охранителна система. За нуждите на
търговската си дейност той държи в магазина касов апарат, под който е монтирано
подкасово чекмедже “Prosiflex”, закупено от фирма „Инсофт” за
сумата от 210 лева на 07.12.2009 г. В чекмеджето се съхраняват парите от
оборота на магазина.
На 25.12.2009 г.
подсъдимите С.М.С. и В.Ж.Т. ***, заедно със свидетелите С.М. А. с прозвище „П. М.а”, И. В. С. и М. В. С.. Тъй като имат нужда от парични средства, подсъдимите решават да си
набавят, като извършат кражба от някой магазин. В изпълнение на взетото решение
подсъдимите, придружени от свидетелите А. и И.С. наемат такси и се придвижват
до Военна болница, след което се предвижват пеша между блоковете на ж.к. „Братя
Миладинови”. Вървейки, четиримата стигат до магазина за плодове и зеленчуци на
свидетеля Ч..
Подсъдимият С.М.С.
се придвижва до входната врата от PVC дограма
и я изритва с крак, като по този начин я разбива, което задейства
сигнално-охранителната система. Подсъдимият Т. влиза в магазина и взема оттам
подкасовото чекмедже, което е поставено под касовия апарат и излиза от
магазина, след което побягва заедно с подсъдимия С., последвани от свидетелите
А. и И. С..
Четиримата стигат
до трафопост, находящ се в близост до бл.5 в ж.к. „Бр. М.”. Там подсъдимият Т. с помощта
на отверка, която носи в себе си, успява да отвори чекмеджето, от което взема
намиращите се там 20 лева на монети, а впоследствие подсъдимият С. хвърля
подкасовото чекмедже върху покрива на трафопоста.
Няколко дни
по-късно на 14.01.2010 г. свидетелят И.С.
споменава на свидетеля С.С., инспектор в І РУП – Бургас, за кражбата и го завежда до трафопоста,
където е изхвърлено чекмеджето.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза се установява, че
стойността на отнетото от подсъдимите метално чекмедже към деня на деянието е
210 лева.
Подсъдимият С.М.С.
е осъждан многократно, а подсъдимият Т. ( също осъждан многократно ) към деня
на осъществяване на деянието е бил вече осъждан за кражба, която не
представлява маловажен случай, с присъда по НОХД № 3632/2008 г. по описа на
БРС, влязла в сила на 14.01.2009 г., като му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от девет месеца.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимите са направили
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите Д.И.Ч., С. С., С. А., И.С., протоколи за оглед на местопроизшествието, заключението на вещото лице
по назначената съдебно-оценъчна експертиза, справки за съдимост на подсъдимите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият С.М.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б”, вр. чл.20,
ал.2 НК, а подсъдимият В.Ж.Т. - на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Мотивите за този правен извод са следните :
От обективна страна
подсъдимите са се сговорили предварително за осъществяването на кражбата, като
деянието е извършено чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита
на имот, каквато безспорно е вратата на магазина от PVC дограма. Независимо, че само подсъдимият С. е въздействал физически върху
преградата, то подсъдимият Т. също следва да носи отговорност за този
квалифициращ признак, защото общият умисъл на двамата е да бъде извършена
кражбата по този начин, като Т. е участвал в отнемането на фактическата власт върху
вещта и установяване на такава от страна на подсъдимите.
Макар и подсъдимите
да не са знаели съдържанието на чекмеджето към момента на извършване на
деянието умисълът им е обхващал като предмет на престъплението освен вещта - и
нейното съдържание, т.е. находящата се в нея сума пари в размер на 20 лева,
защото вещта е предназначена
за съхраняване или пренасяне на вещи, пари или други ценности – в този смисъл Решение № 20 от 30.I.1985 г. по н. д. №
700/84 г., II н. о.
на ВС.
От субективна
страна подсъдимите са действали при форма на вина “пряк” умисъл, като са
съзнавали, че лишават от фактическа власт собственика на чужди движими вещи,
като след деянието са желаели да се разпореждат с тях в свой интерес, като
всеки един от е съзнавал участието на другия в осъществяването на
изпълнителното деяние и че престъпният резултат ще настъпи в следствие техните
общи действия.
Подсъдимият С.М.С. е осъществил деянието при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 от НК. Аргументите за
този правен извод са следните :
С присъда по НОХД №
1481/2005 г. по описа на БРС, влязла в сила на 05.07.2006 г., С. е осъден ефективно
на две години „лишаване от свобода” за тежко умишлено престъпление. Със
споразумение от 04.12.2007 г. по НОХД № 271/2007 г. по описа на БОС, в сила от
същата дата, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”
ефективно отново за тежко умишлено престъпление, което наказание е изтърпяно на
08.10.2009 г. Деянията по двете дела не са извършени в условията на съвкупност,
поради което не е налице реална съвкупност и се касае именно до две осъждания,
каквото е изискването на разпоредбата на НК, а не до две престъпления ( в този смисъл Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с
постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и постановление
№ 7 от 26.VII.1987 г. на ВС ). Срокът, визиран в чл.30,
ал.1 от НК, не е изтекъл към деня на деянието. Предвид горното са изпълнени предпоставките
деянието да бъде квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив
както по буква „А”, така и по буква „Б” на чл.29, ал.1 от НК.
Подсъдимият В.Ж.Т. е осъществил деянието при
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като с присъда по
НОХД № 3632/2008 г. по описа на БРС, влязла в сила на 14.01.2009 г., е признат
за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5, и т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което
му е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода” за срок от единадесет
месеца. Срокът, визиран в чл.30, ал.1 от НК, не е изтекъл към деня на деянието.
Същевременно обаче деянието
не е извършено чрез използване на техническо средство отверка, като мотивите за
това са следните :
При тази квалифицирана
кражба извършването на техническа операция е необходимо условие за осигуряване
достъп до вещта или за отнемането й, или пък съществено е улеснила последното.
Следователно с конкретно техническо средство деецът осъществява действия, които
във времето предхождат или съпътстват отнемането на вещта. Видно от
доказателствата по делото кражбата е довършена с напускането на магазина от
подсъдимите и отдалечаването им от него. Ето защо последващите въздействия
върху отнетата вещ, дори и да са извършени с техническо средство, не изпълват
състава на кражба при условията на чл.195, ал.1, т.4 от НК, независимо че
подсъдимите признаха фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, сред които е и този, че след отнемането на вещта подсъдимият Т. е
използвал отверка за отваряне на чекмеджето.
Предвид горното
съдът призна подсъдимите за невиновни и ги оправда по първоначално повдигнатото
им обвинение да са извършили деянието при условията на чл.195, ал.1, т.4,
предл.2 от НК чрез използване на техническо средство отверка.
ПО НАКАЗАНИЕТО
По отношение на подсъдимия С. :
За престъплението чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А”
и б.”Б”, вр. чл.20, ал.2 от НК законът предвижда наказание “лишаване от
свобода” от три до петнадесет години. Нормата на чл.373, ал.2 от НПК обаче
задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на обстоятелствата по
обвинението по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е одобрил с определение.
Редакцията на чл.58а от НК обаче е изменена с ЗИДНК, обн. в ДВ, бр.26 от 2010
г. В новата си редакция разпоредбата предвижда усложнен режим за определяне на
наказанието в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, който е по-неблагоприятен за
дееца от предишната редакция на чл.58а НК, действала към деня на извършване на
деянието, поради което следва да намери приложение последната на основание
чл.2, ал.2 от НК да се приложи чл.55 от НК при индивидуализиране на наказанието.
Тъй като е установен специален минимум на наказанието „лишаване от свобода”, то
приложима се явява разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, т.е. надлежното
наказание е „лишаване от свобода”. От друга страна, съгласно чл. 39, ал.1 от НК, минималната продължителност на наказанието “лишаване от свобода” е 3
месеца, т.е. на подсъдимия С. следва да се определи и наложи наказание
“лишаване от свобода” в границите от 3 месеца до 3 години. При определяне
размера на наказанието съдът взе предвид следното :
Подсъдимият е многократно
осъждан, с трайно установени престъпни навици да засяга обществените отношения,
свързани със собствеността ; към момента на деянието същият е търпял наказание
„лишаване от свобода”, което не е оказало предупредително-възпиращо и възпитателно
въздействие върху него. Начинът на осъществяване на деянието – въпреки
задействането на сигнално-охранителната система на магазина подсъдимите не
преустановяват дейността си, е доказателство за желанието им за неправомерно
облагодетелстване на всяка цена.
Ето защо
наказателната репресия спрямо подсъдимия С. следва да бъде завишена. Наказание
“лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален “строг” режим в затвор и затворническо общежитие от
„закрит” тип е от естество да осъществи в пълнота генералната и специалната
превенция – да отдели за срока на присъдата подсъдимия от средата му, играеща
негативна роля спрямо него, и същевременно за същия срок да го лиши от
възможността да върши други престъпления, като му даде възможност да преосмисли
и коригира поведението си. Срокът на принудителното му изолиране в местата за
лишени от свобода според настоящия съдебен състав е справедлив, съответства на
обществената опасност на дееца и няма да създаде убеждение у него, че му е
занижена наказателната отговорност с оглед приложението на чл.55 от НК. Съдът
намери, че за целите на наказанието, не следва да налага наказание конфискация
до една втора от имуществото на виновния.
По отношение на подсъдимия Т. :
Спрямо този
подсъдим отново следва да намери приложение редакцията на чл.58а НК преди
изменението с ЗИДНК, обн. в ДВ, бр.26 от 2010 г., и оттук и разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, доколкото за престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и
т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК има установен специален
минимум на наказанието. При индивидуализиране на наказателната отговорност съдът
взе предвид, че подсъдимият е склонен да засяга обществените отношения,
свързани със собствеността, че към момента на извършване на деянието е осъждан на
ефективно наказание „лишаване от свобода” за такова престъпление, което не е
оказало предупредително-възпиращо и възпитателно въздействие върху него, съобрази
и начина на извършване на престъплението – от две лица, които не преустановяват
престъпната си дейност въпреки възможността да бъде заловени, предвид
задействането на охранителната система на обекта. Ето защо репресията трябва да
е засилена, поради което на подсъдимия беше наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от единадесет месеца, което да бъде изтърпяно в затвор и
затворническо общежитие от „закрит” тип при първоначален „строг” режим. Съдът
намира това наказание за справедливо, съответстващо на обществената опасност на
деянието и дееца, и няма да създаде убеждение у него, че му е занижена
наказателната отговорност.
ПО ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТО
На основание
чл.112, ал.1 от НПК веществено доказателство 1 брой метално подкасово чекмедже
марка „Prosiflex” с размери 40/40/9 см. с огъната
метална правоъгълна част след влизане на присъдата в сила да се върне на
собственика му Д.И.Ч., ЕГН – **********.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимите да заплатят в полза на държавата по сметка на Бургаски
районен съд направените по делото разноски в размер на 41,20 лева, като всеки
заплати припадащата му се част в размер на 20,60 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия Стоян Мутафчиев )
Вярно с оригинала!
А.Р.