№ 217
гр. Тетевен, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20234330100467 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК :**********,
представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И.Е.- Председател на Управителния
съвет, чрез процесуален представител Ф. И., с адрес: гр. С. срещу: В. Д. Й. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гС ххххххххххх и Н. Ц. Ц. сЕГН:**********, с
постоянен адрес: С.хххххххххххххххххххх с цена на иска по ½ за всеки ответник от общо
4409,45 лева.
С решение №101/28.05.2024г по в.гр.д. №101/2024г е обезсилено решение №
158/12.12.2024г по гр.д. №467/2023г на Р.С.Тетевен.
С разпореждане № 1675/12.06.2024г по делото исковата молба е оставена без движение
.
В същото време е постъпила молба от “Топлофикация София” ЕАД за поправка на
очевидна фактическа грешка по ч. гр.д. №217/2023г , което е приолжено към настоящото
дело.
В указаният срок е постъпила молба от “Топлофикация София” ЕАД, във връзка с
разпореждане № 1675/12.06.2024г с изх. №С-1568/03.07.2024г и входирана в съда с вх.
№4257/08.07.2024г, като заявяват ,че не променят основанието с което е заведен иска , тъй
като заявлението по чл.410 от ГПК е подадено в условията на разделност, при квоти по ½
ид. част за всеки от длъжниците.
С разпореждане №2097/26.07.2024г по ч. гр.д. №217/2023г на Р.С.Тетевен , допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение №96/28.03.2023г , като е
прието ,че длъжниците следва да заплатят дължимото при условията на разделност при
квоти по ½ за всеки .
На ответниците е връчена молба с изх.№С-1568/03.07.2024г и входирана в съда с вх.
№4257/08.07.2024г, договор за продажба на държавен недвижим имот и разпореждане
№2097/26.07.2024г по ч. гр.д. №217/2023г., разпореждане №496/08.08.2024г.
В исковата молба се твърди ,че на 29.11.2022г.дружеството е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 262978 срещу В. Д. Й. с
1
ЕГН:********** и Н. Ц. Ц. с ЕГН:**********, в условията на разделна отговорност, при
квоти по 1/2 за сумата от 4409,45 лева, от които 3 814,80 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
577,80 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 10.11.2022г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 13,80 - главница за периода от м.10.2019г. до м.02.2020г.,
ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,05
лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 10.11.2022г., като претендират и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане,
постановено по гр. дело № 217/2023г., по описа на Районен съд-Тетевен, 2 състав е уважено
искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Със съобщение.
получено от дружеството ни на 23.05.202Зг. съдията докладчик по цитираното дело им е
указал, че дружеството може да предяви иск срещу длъжниците относно вземането си в
едномесечен срок.
Твърди се ,че ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабдения имот, са
клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04,2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно
чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия
от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
“Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Твърди се ,че ответната страна не е упражнила правата си по чл. 150, ал, 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В
раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е
определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да шащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в
сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Ответниците били използвали доставяната от дружеството ТЕ/топлинна енергия/ през
процесния период и към настоящия момент не са заплатили задължението си. На основание
чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл, 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ,
собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма “Техем сървисис” ЕООД за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1,
т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “Техем
2
сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки.Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните Сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне
от най-старото.
Молят съдът да постановите решение, с което да признаете за установено по
отношение на В. Д. Й. с ЕГН:********** и Н. Ц. Ц. с ЕГН:**********, че дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД, в условията на разделна отговорност, за сумата от 4409,45
лева, от които 3 814,80 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 577,80 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 10Л1.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на
13,80 - главница за периода от м.10.2019г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва от
29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,05 лева - лихва за периода от
01.12.2019г. до 10.11.2022г., като претендират и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както следва:
1. В. Д. Й. с ЕГН:********** - 1/2, а именно: сумата от 2 204,73 лева, от А които 1 907,0
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 288,90 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 10.11.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 6,90
- главница за периода от м.10.2019г. до м.02.2020г., ведно със законната лйхва от 29.11.2022г.
до окончателното изплащане на вземането, и 1,53 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до
10.11.2022г., като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение;
2. Н. Ц. Ц. с ЕГН:********** - 1/2, а именно: сумата от 2 204,73 лева, от които 1 907,0
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29Л1.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и 288,90 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
10.11.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 6,90 - главница за периода от
м.10.2019г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва от 29Л 1.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и 1,53 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 10.11.2022г., като
претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В законово установеният срок е постъпил отговор от двамата ответници .
В отговорите се твърди ,че :Считат, че исковата молба е изцяло недопустима и
неоснователна. В същата са посочени различни суми и периоди от тези в издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Сумите в заповедта не били
индивидуализирани като главница, мораторна лихва и т.н. Периода, за който се претендира
лихва за забава в заповедта е 01.05,2019г. - 01.04.2021г., а в исковата молба периода на
претенцията за лихва е 15,09.2020г. до 10.11.2022г. Освен това сумите в заповедта, издадена
по ч.гр.д № 217/23г. по описа на 2 с-в PC Тетевен са претендирани солидарно, докато в
исковата молба сумите са претндиоани при условията на разделност при квоти по 1/2ид.ч. от
всеки от двамата ответници. В исковата молба са претендирани суми за дялово
разпределение - главница и лихва, както и законна лихва. Тези суми не са претендирани в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.03.2023г. Във връзка
с това молят съда да прекрети производството по делото и претендират разноски .
Алтернативно , ако съдът не приеме възраженията им не оспорват приложеното от
„Топлофикация София“ ЕАД извлечение от сметки по абонатен номер 89105 не оспорват
3
размера на начислената топлинна енергия за периода. не оспорват счетоводното отразяване
на начислената топлинна енергия за периода. Не оспорват приложеното към исковата молба
„извлечение от сметки за разпределение на топлинна енергия за аб. № 89105 досежно факта,
че така посочените в това извлечение суми са осчетоводени в счетоводството, поради което
е безпредметно да бъде назначавана съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа
експертиза за тези суми. Противопоставят се на искането на ищеца да бъдат назначени две
експертизи - съдебно- техническа и съдебно-счетоводна, посредством които да се
установяват факти, конто не оспорват, а именно - дали са заплатени процесиите суми и
какъв е техният размер. Същата информация е предоставена на съда и на тях , като
ответници под формата на извлечение от сметки, което за тях се явява единственият
счетоводен документ, въз основа на който да организират защитата си. Твърдят че част от
сумите са недължими. като се позовават и на изтекла погасителна давност досежно
вземането на ответника. Задълженията за плащане на потребена топлинна енергия са за
периодично изпълнение, поради което приложима е кратката тригодишна давност, уредена в
чл. 111, б. "в", пр. 3-то от ЗЗД и трайната съдебна практика( Тълкувателно решение от
18,05.2012г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия по
тълкувателно дело № 3/2011г.) Считат, че сумите за отоплителен сезон за период м.05.2019г.
- м.04.2020г. са погасени по давност, доколкото евентуално доставените количества топлинна
енергия касаят период, които е погасен с кратка тригодишна давност. С оглед на
гореизложеното, молят да не се допуска поисканите от ищеца техническа и съдебно-
икономическа експертиза, считат че същите са неотносими към предмета на доказване по
делото.Твърдят ,че сумите за периода м. май 2019г. до м. април 2020г. са погасени по
давност.
Молят съдът да да отхвърли исковата претенция изцяло и да им присъдите направените
по делото разноски, вкл. изцяло изплатения адв. хонорар.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи: Предявен установителен иск с правно основание чл.79 и чл.86 във вр. с чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК
Видно от приложения по делото Договор за продажба на недвижим имот от военно
жилищния фонд по реда на наредбата за държавните имоти на дата 29.12.1992г ответниците
Н.й Ц. Ц. и В. Д. Йолова са придобили недвижим имот -апартамент в гр. София ,ул. „Гео
Милев“№112,ап.30 на 6 етаж , вх.Б състоящ се от една стая , кухня и сервизни помещения
със застроена площ от 46,79 кв.м., избено помещение №36, с площ от 9,80 кв.м.С договор от
28.08.2013г. етажната собственост , част от която са и ответниците е сключил договор с
„Топлофикация София“ЕАД.
От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между
страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в
Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите
разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.След като облигационната връзка е възникнала по
силата на закона и се регламентира от него, цените на топлоенергията не се определят от
страните по облигационното правоотношение, а от държавен орган – регулатор,
топлофикационните дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по
закон да ги топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да
избират своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите
технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява
специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и други
нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като последните се явяват
общи.
Разглеждането на това основание за възникване отношенията между страните не е
извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите
условия, ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между
него и ответниците, възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
4
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ,
бр. 74 от 2006 ) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ
времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати
различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са
приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и
са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща
дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 31, ал. 1 заплащането на консумираната
топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Общите
условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се
събира по реда на чл.410 ГПК .
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. В отговора си
ответниците са заявили ,че не оспорват измлечението от сметките на абонатен номер 89105
и размера на енергията за периода , както и счетоводното начисляване на отразената
топлинна енергия , но твърдят ,че част от сучите са недължими поради изтекла погасителна
давност.
В случая заповедтта за изпълнение №96/28.03.2023г по ч. гр.д. №217/2023г на ТРС е
издадена за солидарно задължение на ответниците , но не е проблем с иска по чл.415 от ГПК
да се заведе за разделно заплащане от ответниците , тъй като се касае за едно и също вземане
и без значение след като кредитора е решил да го събира разделно .
Заповедното производство е заведено в Р.С.София на 29.11.2022г и е образувано и
разпределено на дата 01.12.2022г пред Р.С.София като ч.гр.д. № 20221110165305 , което е
прекратено пред Р.С.София и изпретено по подсъдност на Р.С.Тетевен , където е
образувано в един по-късен момент ч.гр.д. №217/2023г .
По делото са представени два броя общи фактури фактури ,а именно : За Сумата от
общо 1494,20лв задължение по Обща Фактура № **********/31.07.2020г. за период
01.05.2019г. до 30.04.2020г. Стойността на тази фактура е образуванаот топлинна енергия за
периода 01.05.30.06.2019г. на стойност 0 лв ; топлинна енергия за периода 01.07.2019г.-
5
31.03.2020г. на стойност 1175,58лв ;топлинна енергия за периода 01.04.2020г. до 30.04.2020г.
69,59лв . Обща сума 1245,17лв , а с ДДС 1494,20лв. Фактурата е със срок на плащане
14.09.2020г. , т.е след тази дата сумата по фактурата става изискуема и след тази дата се
начисляват лихви и започва да тече та .
За сумата от общо 2538,70лв задължение по обща фактура № ********** /31.07.2021г.
за отчетен период 01.05.2020г. до 30.04.2021г.. ,като стойността на тази фактура е
образувана от топлинна енергия за периода 01.05.2020-01.06.2020г. с дължима сума от 0лв ,
топлинна енергия за периода 01.07.2020г. до 30.04.2021г. на стойност 2115,58лв , а с
включево ДДС 2538,70лв .Фактурата е със срок на плащане 14.09.2021г. , т.е след тази дата
сумата по фактурата става изискуема и след тази дата се начисляват лихви и започва да тече
давността .
Предвид факта ,че заповедното производство е заведено в Р.С.София на 29.11.2022г,
то давността за вземанията би започнало да тече от 29.11.2019г.и то само за дяловото
разпределение видно от представената справка л.36, ако описаните по-горе задължения не
бяха изискуеми и дължими в един по-късен период , а именно по обща Фактура №
**********/31.07.2020г. за отчетен период 01.05.2019г. до 30.04.2020г. за сумата от
1494,20лв., датата за плащане , т.е. изискуемостта на вземането е дата 14.09.2020г. и след
тази дата започва да тече три годишната давност за вземането на ищеца. По обща фактура
№ ********** /31.07.2021г. за период 01.05.2020г. -30.04.2021г за сумата 2115,58лв ,датата за
плащане , т.е изискуемостта на вземането е дата 14.09.2020г. и след тази дата започва да
тече тригодижната давност за вземането на ищеца.Предвид на което давността за вземанията
изтича на 14.09.2023г., поради което възражението за изтекла давност за взененто на ищеца
срещу ответниците следва да се остави без уважение .
Общата стойност на двете фактури за стойността на топлинната енергия се равнява
на 4032,90 лв, като с иска се претендира главница от 3814,80лв стойност на незаплатена
топлинна енергия в едно с мораторна лихва 577,80лв за период 15.09.2020г. -10.11.2022г.,
като останалите суми са дялово разпределение 13,80лв и лихвиа върху сумата от 3,05лв за
период 01.12.2019г. до 10.11.2022г.
Представена е и справка за задълженията на ответниците , която не се оспорва от
ответната страна видно от, която задължението е в размер на 3826,60лв , а лихвата 580,85лв.
, общо лихва и главница 4409,45лв .
По отношение на възражението ,че в исковата молба са претендирани суми за дялово
разпределение - главница и лихва, както и законна лихва. Тези суми не са претендирани в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.03.2023г, то
съобразно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №4/2013 от 18.06.2014 год.на Върховният
касационен съд на Република България, Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии-т.9. В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавноизпълнение в образувания изпълнителен процес.
Видно от заявлението по чл.410 от ГПК претендира се главница от 3814,80 лв и за
дялово разпределение сумата от 13,80 лв , чийто сбор общо дава сумата от 3828,50 лв , както
и лихви върху главницата от 577,80лв и 3,05 върху сумата от дялово разпределение , чийто
сбор е равен на 580,85 лева , като тези суми са посочени като общ сбор в заповедтта за
парично вземане по чл.410 от ГПК №96/28.03.2023г по ч. гр.д. №217/2023г.Тоест
претенцията за за дялово разпределение - главница и лихва, както и законна лихва е
допустима и е отразена в заповедтта като общ сбор .
Искът се явява основателен и всеки от съсобствениците следва да отговаря до размер на
задължението, съответен от притежаваната от него идеална част. Касателно настоящия
6
случай видно от доказателствата по делото ответниците са собственици на ½ идеална част
от процесния апартамент, предвид на това и следва да отговаря и за задълженията до този
размер съобразно петитума на иска .
По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на
ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки
отговорността за разноските, както в исковото така и в заповедното производство, след като
установи че ищеца е направил разноски в настоящето производство – 214,40лв., за държавна
такса , юристконсулско възнаграждение - 100.00 лв., като всеки от ответниците следва да ги
заплати разделно съобразно своя дял , а именно по 157,20 лева .
В заповедното производство по гр.д. №217/2023г на ТРС държавна такса 88,19лв и
50лв юрисконсултско възнаграждение или общо 138,19лв., като разноските от заповедното
производство следва да се заплатят разделно по 69,10 лева за всеки ответник .
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.415 ал.1 т. ГПК по отношение на по
отношение на В. Д. Й. с ЕГН:********** с постоянен адрес :********** и настоящ адрес
,с:********** че ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – София ” ЕАД с ЕИК :**********, със
седалище и адрес на управление гр. С. , представлявано от Изп. Директор И.Е. ½ от
обощата сума от 4409,45лв , а именно :сумата от 2 204,73 лева, от които 1 907,0 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и 288,90 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
10.11.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 6,90 - главница за периода от
м.10.2019г. до м.02.2020г., ведно със законната лйхва от 29.11.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и 1,53 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 10.11.2022г..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.415 ал.1 т.1 ГПК по отношение на по
отношение на Н. Ц. Ц. с ЕГН:********** с постоянен адрес :********** и настоящ адрес
,с:********** че ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – София ” ЕАД с ЕИК :**********, със
седалище и адрес на управление гр. С. , представлявано от Изп. Директор И.Е. ½ от
обощата сума от 4409,45лв , а именно :сумата от 2 204,73 лева, от които 1 907,0 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и 288,90 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
10.11.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 6,90 - главница за периода от
м.10.2019г. до м.02.2020г., ведно със законната лйхва от 29.11.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и 1,53 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 10.11.2022г.
ОСЪЖДА В. Д. Й. с ЕГН:********** с постоянен адрес :********** и настоящ адрес
,с:********** че ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – София ” ЕАД с ЕИК :**********, със
седалище и адрес на управление гр. С. , представлявано от Изп. Директор И.Е. сумата от
157,20 лева разноски по настоящотото дело.
ОСЪЖДА на оснн. Чл.78ал.1 ГПК Н. Ц. Ц. с ЕГН:********** с постоянен адрес
:********** и настоящ адрес ,с:********** че ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – София ”
ЕАД с ЕИК :**********, със седалище и адрес на управление гр. С. , представлявано от
Изп. Директор И.Е. сумата от 157,20 лева разноски по настоящотото дело.
7
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК В. Д. Й. с ЕГН:********** с постоянен адрес
:********** и настоящ адрес ,с:********** да заплати на на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – София ”
ЕАД с ЕИК :**********, със седалище и адрес на управление гр. С. , представлявано от
Изп. Директор И.Е. сумата от 69,10 лева разноски по ч. гр.д.№217/2023г на ТРС .
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК Н. Ц. Ц. с ЕГН:********** с постоянен адрес
:********** и настоящ адрес ,с:********** да заплати на на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – София ”
ЕАД с ЕИК :**********, със седалище и адрес на управление гр. С. , представлявано от
Изп. Директор И.Е. сумата от 69,10 лева разноски по ч. гр.д.№217/2023г на ТРС .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Ловешки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за
прилагане по ч.гр.д. 217/2023 по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на
съдията-докладчик издал заповед № 96/28.03.2023г.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8