Р
Е Ш Е Н И Е
№
241/6.4.2022г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XI състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря Радослава Цоневска
и с участието на прокурора Стоян Пешев,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
касационно административнонаказателно дело № 177 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на А.С.
Доспадски, чрез адв. Д. против Решение № 83/30.12.2021 г. постановено
по АНД № 449/2021
г. по описа на Районен съд гр. Велинград.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление №-36-0000809 от 29.10.2021 г. на и. д. Директор на РД Автомобилна
администрация Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 500,00 лв., на основание чл. 178в, ал. 5, пр. 3 ЗДвП, за нарушение на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП.
В касационната жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на решението. Твърди се, че водъчът не е извършвал обществен превоз на товари и не е
осъществил състава на нарушението по чл. 178в ал.5 от ЗДвП. Иска
се отмяна на решението на съда и отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание
касационния жалбоподател се представлява
от адв. Д., който поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът не се
представлява.
Прокурорът сочи че обжалваното решение
на РС Пещера следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно и допустимо. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №-36-0000809 от 29.10.2021
г. на и. д. Директор на РД Автомобилна администрация Пловдив, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00
лв., на основание чл. 178в, ал. 5, пр. 3 ЗДвП, за нарушение на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно:
На 13.10.2021 г., във връзка с
провеждана съвместно от служители на РУ Велинград и на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ специализирана операция за установяване и
предотвратяване на незаконен добив и превоз на дървесина от горския фонд на територията
на общините Велинград, Ракитово и Сърница, била извършена проверка на товарен
автомобил Шкода МТС-24, с per. № РА7099ВР, превозващ дървесина от вида бял бор. Автомобилът се движил в
посока за гр. Велинград и бил спрян от служители на РУ Велинград на разклона за
с. Грашево, на път Ш-843. На мястото пристигнали служителят на РУ Велинград,
свидетелят А.Т.и служителите на РД АА Пловдив свидетелите ст. инспектор Т.Г.и
инспектор И.П.. При проверката на документите на водача и на автомобила, се
установило, че превозното средство е собственост на С.А.Д. и се управлява от
неговия баща А.С.Д.. С него били превозвани дърва от вида бял бор от землището
на с. Бозьова, ДЛС Чепино, до гр. Велинград. Превозваният товар бил придружен с
издадени два превозни билета № 5261/00369/2 TD8B20/13.10.2021 г. и № 5261 /00370/С303В30/13.10.2021 г. на
името на лица, различни от водача или собственика на камиона. От водача било
изискано удостоверение за психологическа годност, каквото той не представил.
След справка в информационната
система на ИА АА за издадени удостоверения за психологическа годност, се
установило, че на водача А.С.Д. не е издавано такова.
От водача и от лицето, което
придружавало товара-свидетеля М.Г., били изискани писмени обяснения. Водачът А.Д.
не отрекъл, че е извършвал превоз на товар, предназначен за лицата, на чието
име били издадени превозните билети, за което му били платени 60,00 лв. за
горивото.
В писмените си обяснения, М.Г.
заявил, че е платил на шофьора за превоза на дървата и на товарачите и че
дървата са предназначени за съпругата и за сина му, на чието име са издадени
превозните билети.
В мотивите си съдът е
приел, че е безспорно доказано осъществяването на това нарушение. Посочил е, че
са неоснователни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и е
изложил аргументи защо счита това. Освен това, съдът е коментирал и е направил подробен
анализ на събраните по делото гласни доказателства, като е изложил съображения
кои от тях кредитира и кои не.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция
изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са
въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно
нарушение и са достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема
осъществяването на соченото административно нарушение. Не се пораждат съмнения
и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и
в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Спорът по делото е правен и се свежда до това дали
извършвания превоз е обществен превоз по смисъла на §1 от ДР на ЗАвПр.
Съгласно § 1, т. 1 /ДВ бр.
108/22.12.2020г. в сила от 26.12.2020г./
от ДР на ЗАвП предвижда, че "обществен превоз" е превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се
извършва с моторно превозно средство.
По смисъла на §1 т.3 от ДР на
ЗАвП "превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно
средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с
моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както
и празните курсове, направени във връзка с превоза. За да се дефинира превозът
като обществен, е достатъчно да е налице една от горните две алтернативни
предпоставки - превозът да е извършен за чужда сметка или срещу възнаграждение
и икономическа облага. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието превоз
за чужда сметка, но съдържа дефиниция на превоз
на товари за собствена сметка. Съгласно § 1, т. 4, б. „а“ от ДР на ЗАвП,
това е превоз на товари без
заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и
превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в
рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието,
а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са
били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него. Всеки превоз, който не попада в нито една от хипотезите
на § 1, т. 4, б. „а“ от ДР на ЗАвП,
представлява превоз за чужда сметка. В конкретния случай, по делото е
безспорно, че превозът на дърва е бил предназначен за св. М.Г., т.е. за сметка
на собственика на превозения товар, откъдето следва извода, че той не попада в
хипотезата на § 1, т. 4, б. „а“ от ДР на ЗАвП и се явява
извършван за чужда сметка. Ето защо, правилен се явява извода на АНО и на
първоинстанционния съд, че водачът е извършил обществен превоз на товари, с
моторно превозно средство, за което не е имал валидно удостоверение за
психологическа годност.
Обсъдена е възможността по делото
да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН и правилно е отречена, доколкото нарушението
разкрива типичната за тези случаи степен на обществена опасност. Освен това, на
съда му е служебно известно, че при извършената проверка е констатирано и друго
нарушение, извършено от касатора.
Предвид
на изложеното, настоящата инстанция
намира, че следва да се остави в сила
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен
съд Пазарджик,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 83/30.12.2021 г.
постановено по АНД № 449/2021
г. по описа на Районен съд гр. Велинград.
Решението
е окончателно.
Председател: /п/
Членове: 1. /п/
2. /п/