Решение по дело №2174/2019 на Районен съд - Казанлък

                                                 Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  №.......

                                                 гр.К., 19.12.2019 год.

 

                                     В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

               К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на пети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря .........................Х. К..…................................... като разгледа докладваното от съдията ............................................гр.дело №2174 по описа за 2019 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за издръжка с правно основание чл.139 от СК във връзка с чл.***, ал.1, т.1 от СК.

Ищцата твърди, че ответникът Д.Д.Д., е неин син, че го е отгледала, винаги е полагала необходимите грижи за него и му помагала, въпреки трудностите си. Въпреки това той не й е отвръщал с дължимата синовна грижа, а я отбягвал я предлог, че е изключително зает, не й отказвал необходимата помощ, подкрепа и внимание, не проявявал никакъв интерес относно здравословното ѝ състояние, а тя е инвалид с установена степен на увреждане ***%. Въпреки, че в решението на ТЕЛК било посочено, че не й е необходима чужда помощ, като всеки възрастен и болен човек, се нуждаела от такава, а синът й бил човекът, на когото трябвало да може да разчита в тези трудни момента. Сочи, че за съжаление ответникът прекъснал връзката си с нея изцяло и не проявявал никаква синовна обич към не, както и заинтересованост към здравословното ѝ състояние, без да го е заслужила по някакъв начин. Твърди, че доходът ѝ е изключително малък, и бил само от месечната й пенсия в размер на *** лв. Позовава се на чл.139 от СК, според който право на издръжка имало лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.  Заявява, че месечната ѝ пенсия не е достатъчна да покрие елементарните ѝ разходи за храна, лекарства, дрехи и режийни разноски, а нямала друг източник на доход. Ответникът работел в „Капрони“ АД гр.К. и получавал трудово възнаграждение, а имала информация, че той имал и влог в банка, нямал деца и счита, че сума в размер на *** лв. месечно, която да ѝ заплаща, няма да съставлява особена трудност за него. Поради това счита, че са налице законовите предпоставки на чл.139, във връзка с чл.***, ал.1, т.1 от СК за уважаване на предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да ѝ заплаща месечна издръжка в размер на *** лв., считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, която издръжка да ѝ бъде заплащана чрез пощенски запис, тъй като нямала банкова сметка.

 ***, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер. Заявява, че родителите му са разведени от дълги години и го отгледали баба му и дядо му по майчина линия – Л.Ц. Н. и Н. В.Н.. Въпреки, че не бил отглеждан от ищцата и тя не е полагала майчински грижи за него, се старал да прави необходимото за нея според възможностите си. Оспорва твърдението на ищцата, че не проявявал и не проявява никакъв интерес към здравословното й състояние. Твърди, че тъй като тя имала онкологично заболяване, всеки месец, със собствен транспорт я карал в болница в гр.С.. Правел това по всякакъв повод и по-рано, в това число и до гр.С. нееднократно, когато това изисквало здравословното ѝ състояние. Поради недоброто ѝ здравословно състояние той я карал на прегледи и консултации при лекари. След диагностициране на заболяването ѝ през м.12.2016 г. ищцата била оперирана по спешност в гр.С., за която той поел ангажимента да я закара до болницата, да се интересува от състоянието ѝ, няколко пъти ходил с нея на консултации. Наложило се да й бъде направена втора операция в С., нови консултации, и майка му отново разчитала на него и получила помощ и подкрепа от него и тоя е закарвал и придружавал при тези посещения в болницата. Около година време ищцата била обгрижвана единствено от него, във връзка с проблемите в здравословното ѝ състояние - посещения при лекари, превоз и финансова и морална помощ. Твърди, че наред с това  подпомагал ищцата като негова майка и чрез периодично закупуване на хранителни продукти. Баща му живеел на село, отглеждал зеленчуци, плодове и въпреки че били разведени, той ѝ е носел от тези продукти, за да ѝ помага. Въпреки, че ищцата имала втори съпруг и син от втория си брак, когато имала нужда от помощ, тя разчитала на него. Всеки месец я е карал с автомобила си или ангажирал такси, за да може тя да отиде до пощата, където си вземала пенсията и интеграционните добавки.Заявява, че претенцията на ищцата за заплащане издръжка в размер на *** лв. месечно е неоснователна. Твърди, че няма финансова възможност да заделя средства за издръжката й. От 09.06.2019г. бил в брак с Г. А. Б.-Д., която от 20.09.2019 г. била в отпуск по бременност и раждане, с очакване раждането на първото им дете в началото на м.11.2019 г. За бъдещето на детето им и за отглеждането му били необходими не малко финансови средства, които следвало да отдели на първо място, преди всички други разходи. От м.04.2019 г. работел в „Капрони“ АД, а за периода от м.09.2018 г. до м.04.2019 г. работил в „Ми МБ Е.“ ООД като офис мениджър като за изминалата една година получил средно месечно нетно възнаграждение в размер на около 700 лв. Имал свои здравословни проблеми-  заболяване на черния дроб, както и на белите дробове. През периода от 15.11.2018 г. до 26.11.2018 г.  бил на лечение в „Специализирана болница за активно лечение на б. б.“ Г.“ ЕООД, гр. Г. заради двустранна пневмония, а след това бил лекуван в същото лечебно заведение с диагноза „И.-п. ТБ на б.д.“ и изписан на 03.01.2019г. През м.01.2019 г. имал сърдечни проблеми-сърцебиене, повишени стойности на артериалното налягане, заради което се наложило да направи консултация с кардиолог, който му предписал лечение и терапия. През м.03.2019 г. получил притискане на нервни коренчета и п. при с., което предизвиквало болки в гърба, ребрата и целия гръбначен стълб, с назначено лечение и бил временно неработоспособен. Заради заболяването на черния дроб през м.08 и м.09.2019 г. след проведени консултации със специалисти му били предписани лекарства, които закупувал сам. Заболяванията му налагали ежедневен прием на лекарства, които не се покривали от НЗОК, а цената им била твърде висока. Лекарствата, които приемал основно за заболяването на черния дроб възлизали на около *** лв. месечно, а заедно с другите лекарства, които приемал, общата стойност надвишава *** лв. месечно. От учебната 2019/2020 г. бил приет задочна форма на обучение в Технически университет – Г., факултет „Машиностроене и уредостроене“ в специалността „Компютърни технологии в машиностроенето“. За обучението си заплащал семестриална такса в размер на ***лв. Съпругата му Г. А. Б.-Д. имала задължения като кредитополучател по договор за кредит №***от 07.06.2017 г., със срок за погасяване 15.05.2024 г., както и договор за стоков кредит №3781173 от 22.07.2019 г. със срок за погасяване 14.07.2020 г. Месечната вноска по първия договор възлизала на ***лв., а по втория - на ***лв., или общо на месец заплащала по ***лв. Така че от общият им семеен бюджет следвало да заделят средства за погасяване на месечните вноски по кредитите. Ответникът заявява, че родителите на ищцата притежавали двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 70 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП от 18 кв.м., находящи се в УПИ ***в кв. 44 по плана на с.К., община К., за което на 16.12.2013г. бил издаден констативен нотариален акт и след смъртта им този недвижим имот е останал в собственост на ищцата и нейната сестра Ц. Н. И.. Наред с този недвижим имот, в наследство от баба му Лиляна Н. ищцата придобила и правото на собственост върху ½ идеална част от земеделска земя, представляваща поземлен имот № *** с площ от 4.000 дка. в местността „М. р.“ в землището на гр.К., обл.В., за което на 02.07.2015 г. бил сключен договор за аренда за срок от 5 години. Освен тези имоти майка му притежава по наследство от баба му Л.Ц. Н. и недвижим имот в гр.К., ул***. За същия имот имало подавана данъчна декларация и открита партида №***, по която заплатил данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2018 г. По наследство от дядо му Н. В. Н.ищцата притежавала и наследствен имот в с.И.м., общ.К., обл.В.. За имота също е подавана данъчна декларация и е съставена партида № ***, като за 2018 г. отново заплатил данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Ищцата многократно подавала заявления до Дирекция „Социално подпомагане“ гр.К. за отпускане на помощи и интеграционни добавки, като самият той я придружавал до тази институция, за да подаде необходимите заявления. Не без значение било обстоятелството, че тя има втори граждански брак с М. З., от когото има още един син на 27 години и макар да била разведена с втория си съпруг, живеела с тях в едно жилище и домакинство и те полагали грижи за нея и тя имала възможност да изисква грижи и издръжка и от втория си син, който работел, получавал трудови доходи и няма собствено семейство. Като низходящ на ищцата от първа степен по права линия попадал в кръга на задължените лица по чл.***, ал.1 СК. Ищцата получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер над *** лв., на възраст 65 г., пенсионер и със здравословни проблеми, поради което можело да се приеме, че е неработоспособна, но имала право на собственост върху недвижими имоти и земеделска земя, от които можела да получава доходи, а има и жилище, в което живее, очевидно без да заплаща наем за това, а даването на издръжка в случая за него ще представлява особено и изключително затруднение до степен на невъзможност да покрива най-минималните  нужди за семейството му. Моли съда да отхвърли изцяло предявения против него иск с правно основание чл.***, ал.1 т.1 от СК като неоснователен. Претендира съдебни разноски.

              От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

              Не е спорно, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че ищцата В.Н.В. е майка на ответника Д.Д.Д.. От представените заверени копия на кардиологична консултация от МЦ „C***“-К. от 30.04.2019 г., 2 бр. амбулаторни листа от 23.04.2019 г. и от 27.09.2019 г., както и от експертно решение №*** от 153/07.12.2017 г. на УМБАЛ „***“ АД- С.се установява, че В.Н. З. е със *** % ст. на увреждане без чужда помощ, със срок две години и посочени водеща диагноза и общо заболяване в т.ч. С-е след р. м. на д. м. ж., А. IIст., умерен ст. ИБС.НАП и др. Предвид възрастта на ищцата – 65 години и 7 месеца, дадената оценка на работоспособността от ТЕЛК предвид водещата диагноза и общо заболяване, съдът приема, че за В. З. е налице невъзможност да полага труд, т.е. че е нетрудоспособна. Съгласно разпореждане от 01.07.2019 г. на НОИ ищцата получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на ***лв., а от удостоверение изх.№***#1/23.10.2019 г. на ДСП-К. е видно, че В. З. е получила в периода м.08.2018 г.- м.09.2019 г. финансова подкрепа по ППЗИХУ в общ размер ***лв. или средно месечно по ***лв.

            Не е спорно, а и от представените декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 14.11.2019 г., заверени копия на писмо вх.№13315/18.10.2019 г. от ОСЗ- гр.К., удостоверение за декларирани данни вх.№13442/22.10.2019 г., удостоверение за декларирани данни вх.№13443/22.10.2019 г., 2 бр. удостоверения за наследници изх.№74/21.06.2016 г. и изх.№74/02.08.2018 г. се установява, че ищцата е собственик на 1/2 ид.част от следните недвижими имоти: двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 70 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП от 18 кв.м., находящи се в УПИ ***, в кв.44 по плана на с.К., общ.К.; земеделска земя, представляваща поземлен имот №*** с площ от 4.000 дка. в местността „М. р.“ в землището на гр.К., обл.В.; и недвижим имот в гр.К., обл.В., ул***.

            Представените заверени копия на 12 бр. касови бележки установяват, че посочените в тях медикаменти са закупени в периода м.08.2019 г.-м.10.2019 г., а  4 бр. билети за пътуване, че е осъществено пътуване до населени места, то документите  не установяват дали са във връзка със здравословното състояние на ищцата и дали са направен от нея разход.

От заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак е видно, че на 09.06.2019 г. Д.Д.Д. е сключил граждански брак с Г. А. Б.-Д..  Съгласно уверение изх.№74722/30.06.2019 г. на ТУ –Г. /л.44/, Д.Д.Д. е записан студент 1-ви курс за учебната 2019/2020 г., зимен семестър, факултет Машиностроене и уредостроене в ТУ, четири годишно задочно обучение-бакалавър, а от 3 бр.квитанции, с фискални бон е видно, че е заплатил семестриална такса в размер на *** лв.,*** лв. гаранция КСП и 30 лв. такса КСП. От удостоверение №334/15.09.2019 г. и удостоверение №869827.09.2019 г. се установява, че за една година назад от м.08.2019 г. средно месечния доход на ответника е бил ***лв. В декларация за материално и имотно състояние ответникът е декларирал, че притежава лек автомобил марка „П.“ ***.

Представени са заверени копия на болничен лист №Е20180102320 от 20.09.2019г., амбулаторен лист /АЛ/ № 000061/11.01.2018г. епикриза от СБАЛББ-Г. от 26,11.2018г., епикриза от СБАЛББ-Г. от 03.01.2019г., Болничен лист за временна неработоспособност №Е20170249053 от 11.12.2018г., к. к. от МЦ „C***“-К. от 14.01.2019 г., АЛ №000277 от 12.03.2019г., Болничен лист за временна неработоспособност №Е20197143865 от 08.04.2019г., АЛ №1022 от 21.08.2019г. и АЛ№1172/18.09.2019г., от които е видно, че ответникът има заболяване и е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност. Представени са заверени копия на рецепта и касова бележка, съгласно които на 07.10.2019 г.  ответникът е заплатил за лекарства сумата от ***лв.

От представените договор за кредит №***от 07.06.2017 г. е видно, че е сключен между ЦКБ АД и Г. А. Б.-Д. като кредитополучател за сумата ***00 лв., с месечна вноска ***лв. и  срок за погасяване 15.05.2024 г. и договор за стоков кредит №3781173 от 22.07.2019 г. сключен между „У.К. Ф.“ ЕАД и Г. А. Б.-Д. като кредитополучател, за закупуване на стока-компютър, с цена на стоката *** лв., с месечна вноска ***лв. и срок за погасяване 14.07.2020 г.

              От заверено копие на удостоверение за раждане се установява, че Г.А. Б.-Д. и Д.Д.Д. са родители на детето Д. Д. Д., роден на *** г. 

   В показанията си св.Г.М.З., сочи, че е син на ищцата и живее с нея в едно домакинство, че тя има нужда от специални грижи, тъй като е о., с и. с. и се нуждае от чужда помощ. Всеки месец купувал лекарствата на майка си със свои средства поради ниската й пенсия. Заплащал ***-*** лв., тъй като не всички лекарства се покривали от здравната каса или се покривали частично. Ищцата ходела на периодични прегледи в ДКЦ в гр.К. и в КОТС – С., което било свързано с допълнителни разходи / „….В КОТС – С. ходим с майка ми веднъж месечно, а в поликлиниката в гр.К., в зависимост от това колко пъти ще се наложи. Някой път се налага два пъти в месеца, за да изпишат лекарства. Имало е случаи в някой месеци, да ходим повече в поликлиниката.. Аз работя в „П. с.“ в гр.К.. Работя в зависимост от графика на предприятието, в повечето случаи съм редовна смяна... Средно месечно работната ми заплата е ***-***0 лв.. Не съм женен. Нямам деца…“/.

   От показанията на св.К. И. К. и св.К. Т. С. се установява, че през годините ищецът периодично помагал на ищцата, като я карал с колата си до лечебните заведения или поемал разходите за такси. Освен разходи за транспортиране и прегледи и е указвал помощ с хранителни продукти /“…доколкото знам е доставял от градината в с.Г.. Там той произвежда всичко – картофи, домати и други зеленчуци. Д. ми е споделял, че много пъти е викал такси, когато майка му е трябвало да посети здравно заведение в гр.К. и нямало как да се прибере… Помощта, която е указвал на майка си, е откакто е започнало заболяването на майка му, докато е работил в куриерската агенция… Знам, че Д. понастоящем работи в „К.“….Чувал съм от него, че съпругата му работи като начален учителка в с.К.. Знам, че Д. има брат, но ми е споделял, че брат му не поемал много грижи към майка си…..Д. казваше, че не са в добри отношения с брат си.“св.К. К.; „….Д. поддържаше отношения с майка си. Веднъж от месеца, той отсъстваше от работа мисля, че беше в петък и ходеше в гр.С. в болницата. Това беше няколко месеца.. Знам, че апартамента, в който живее Д. е на баща му…Д. ходи в с.Г.. След смъртта на баба му, имотът там остана на баща му… Знам, че на Д. съпругата е учител в училището в с.К.…“св.К. С./.

              От така установеното съдът прави следните правни изводи:

               Съгласно чл.139 от СК право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си, а в разпоредбата на в чл.***, ал.1, т.1 от СК е предвидено, че то може да я търси най-напред от децата и съпруга си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи – чл.142, ал.1 от СК. Следователно, издръжка в хипотезата на чл.***, ал.1, т.1 във вр. с чл.139 от СК не се дължи безусловно и неотменимо, каквото е задължението за издръжка на непълнолетни деца, а е обусловена и от материалните възможности на децата и съпруга да я дават. Според Постановление №5/16.11.1970 г., Пленум на ВС, право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Ако нетрудоспособният има имущество, той е длъжен да осигури издръжката си от доходите или от стойността на имуществото, без да е задължен да отчуждава необходимото му жилище и покъщнина. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. За уважаването на иска следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1.лицето, от което се търси издръжката, да попада в кръга на задължените лица по чл.***, ал.1 от СК; 2. нуждаещият се от издръжка да е неработоспособен; 3. нуждата от издръжка да се обосновава от невъзможността лицето да се издържа от имуществото си; 4. лицето, от което се търси издръжка, да има възможност да я дава.  Ответникът Д.Д.Д. е син на ищцата В. Здравкова поради което попада в кръга на лицата по чл.***, ал.1, т.1 от СК. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че към датата на подаване на исковата молба реалният месечен доход на ищцата, формиран от пенсия за осигурителен стаж и възраст и месечната помощ по ППЗИХУ е в размер ***лв. Тя е нетрудоспособна, в пенсионна възраст, разведена, а се установи, че е и в недобро здравословно състояние, поради установени общи заболявания, които предполагат ежемесечно приемане на лекарства, но не се събраха категорични доказателства за месечните й разходи с постоянен характер. Ищцата притежава идеална част от наследствени имоти т.е. би могла да получава средства и от притежаваното от нея имущество, за да покрива поне част от необходимите ежемесечни средства за издръжка. Въпреки, че точният размер на средствата, необходими на ищцата за месечната й издръжка не бе установен, предвид общото й здравословно състояние, финансово положение, което е под размерът на линията на бедността- *** лв., определен с ПМС №170 от 17.08.2018 г. на МС, обн. ДВ, бр.70/2018 г./ съдът приема, че за нея е налице реална нужда от допълнителна издръжка, обуславяща правото й да я търси от своите нисходящи, в случай от ответника.

Ответникът реализира средно месечен доход от ***лв. От този доход следва да се приспаднат задължението му за издръжка към малолетното дете Д., роден на *** г., което е абсолютно и е с приоритет, в минимално определения в чл.142, ал.2 от СК месечен размер- *** лв., разхода за нуждите на ответника от издръжка в посочения от НСИ размер на фактическия паричен разход на едно лице за 2019 г.- *** лв., разхода за домакинството на семейството му, като се вземат предвид и периодичните му нужда от средства за образование и за задоволяване на здравословните му потребности доколкото не се установи по категоричен начин да са ежемесечни  т.е. с постоянен характер. От сумата, която остава съдът счита, че ответникът може да заплаща издръжка на ищцата в размер на*** лв. месечно, а в останалата част до претендираните *** лв. искът е неоснователен и следва да бъде  отхвърлен.            

              Ищцата следва да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв. разноски съразмерно  с отхвърлената част от иска.

             Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К.,  на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на*** лв. държавна такса.

               Водим от гореизложеното съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И  :

 

                ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН-********** *** да заплаща на В.Н.В., с ЕГН-********** ***, на основание чл.***, ал.1, т.1 от СК, месечна издръжка в размер на*** лв., считано от 07.08.2019 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над*** лв. до претендираните *** лв. като  неоснователен.

             НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдената с решението издръжка следва да бъде заплащана чрез пощенски запис.

              ОСЪЖДА В.Н.В., с ЕГН-********** ***, да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.

                ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на*** лв.                  

 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок, който тече от 19.12.2019 г.- деня обявен в протокола от последното с.з.

 

                                                                                                 Районен съдия: