Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 25.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №4941 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание, чл.128, вр.чл.242 КТ с цена на иска 6229,27
лева, чл.221, ал.1 КТ с цена на иска 1596,00 лева, чл.224, ал.1 КТ с цена на иска
1129,24 лева и чл.86 ЗЗД с цена на иска 501,50 лева.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от И.Й.Й., ЕГН**********,*** против П.х.
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***. В исковата молба се твърди,
че съгласно сключен между страните трудов договор № 20/17.02.2017 г., считано
от 21.02.2017 г., ищецът е работил в ответното дружество на длъжността “***".
Твърди, че през целия период на трудовото си правоотношение ищецът отговорно е
изпълнявал трудовите си задължения, но ***ят не е изплащал редовно дължимите
месечни трудови възнаграждения, като е останало неизплатено трудово
възнаграждение за периода от м. май 2017 г. до м. ноември 2017 г. включително.
Твърди, че поради това, на 29.11.2017 г. ищецът подава заявление на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение. На
същата дата заявлението с вх. № 68/29.11.2017 г. е получено от ответника- ***,
който го парафира „Считано от 1.XII. 17“ и подписва. Твърди, че в същото
заявление на осн. чл. 5, ал.7, т.2 от КСО ищецът е изискал ***ят да оформи и му
връчи всички законовоизискуеми документи, свързани с прекратяване на трудовото
му правоотношение - заповед на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, надлежно оформена
трудова книжка със съответното отбелязване и др., както и да му заплати всички
дължими към момента суми. Твърди, че ***ят е оформил и връчил на работника
трудовата книжка ведно със заповед за прекратяване на трудовия договор и
уведомлението до НАП, но не е изплатил дължимите суми. Излага съображения, че
всяка страна по трудово правоотношение има права и задължения, които са строго
регламентирани в КТ и в трудовия договор и страните следва да ги спазват. Право
на работника е едностранно да прекрати трудовото си правоотношение при
виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника-***, а
именно - при неизплащане на трудовото му възнаграждение. Сочи, че заявлението,
подадено на осн. чл. 327, ал.1, т.2 от КТ не подлежи на "преценка” от ***я,
а води единствено до задължението на последния да се съобрази с него, като
издаде на работника съответните документи, както и да му заплати дължимите суми
- трудово възнаграждение, осигуровки и дължими обезщетения. Твърди, че до
настоящия момент такова плащане от страна на ответника не е постъпило. Моли,
след допуснатото изменение в размера на предявените претенции, ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ -
дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. май 2017 г. до
30.11.2017 г. включително общо в размер на 6229,27 лв., ведно с мораторната лихва за всяко едно от
дължимите трудови възнаграждения за периода от м. май 2017 г. до 30.11.2017 г.
включително, считано от последното число на съответния текущ месец до датата на
подаване на исковата молба в размер на 501,50 лева. Моли, на осн. чл. 224. ал.1 от КТ ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца дължимо и неизплатено обезщетение за неползван
платен годишен отпуск пропорционално на отработеното време /21.02.2017 г. до
30.11.2017 г. - общо за десет месеца/-17 дни в размер на 1129,24 лв. Моли, на
осн. чл. 221 от КТ ответника да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение от
едно БТВ в размер на 1596 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който твърди, че И.Й.Й. живее
на семейни начала с адв.Д.. Счита предявените искове за неоснователни,
недопустими и недоказани. Твърди, че се претендират неполучени трудови
възнаграждения, при условие че на ищеца същите са заплатени и това е известно
не само на него, но и на представляващата го адвокатка, живееща с него на
семейни начала. Твърди, че претендирания период е от м.май 2017г.до м.ноември
2017г., като трудовия му договор е прекратен на 01.12.2017г. като надлежно му е
оформена трудовата книжка със съответните отбелязвания. Твърди, че съгласно
сключения трудов договор от 17.02.2017г., подписан от П.П.Г.за представляващ „П.х.П."ЕООД,
лицето И.Й. е назначен с основно месечно възнаграждение 1200лв., а съгласно
уведомление от 21.02.2017г. основното трудово възнаграждение е в размер на
565лв., т.е. предполага, че е последвало
предоговаряне на трудовите правоотношения. Твърди, че сключения трудов договор
№20 е на база подадена молба от 18.02.2018г. от лицето И.Й. до П.П.като е
поискал да бъде назначен на длъжността ***, но не са приложени необходимите
документи за заемане на длъжността съгласно КТ и ЗЕК, освен приложеното копие
от лична карта. Ето защо счита, че сключения трудов договор не отговаря на
законовите изисквания за заеманата длъжност, поради което се явява нищожен и не
може да породи правни последици. Твърди, че съгласно регистрацията на
дружеството „П.х.П.“ е било със седалище и адрес на управление *** към дата
17.02.2017г. Твърди, че видно от съобщение за разваляне по право на договор за
наем издаден от „***“със същото седалище и адрес на управление ***, връчено на
17.02.2017г.от представляващи дружеството г-жа И.и адв.И.на П.П.чрез И.М.като ***,
то договора за наем се счита за развален от дата 30.01.2017г. Твърди, че прави
впечатление, че трудовия договор на ищеца е сключен на 17.02.2017г., т.е. на
същата дата от когато е връчено съобщението за разваляне на договора за наем и
отстраняването на дружеството „П.х.П. ЕООД“ от активите на „***“на адрес
гр.Плевен ***, т.е сключения трудов договор със съответния предмет на дейност е
изначално невъзможен за изпълнение, поради липса на работно място и място на
работа за извършване на дейността по договора. Счита, че в тази насока
претенцията е насочена единствено спрямо законния представител на ответното
дружество като собственик на „П.х.П.“ЕООД, а би следвало като необходими
другари и по негово искане да бъде конституирана като страна и П.П.Г.като
предишен собственик на дружеството и подписала заповедта и трудовия договор на
лицето И.Й.. Твърди, че от месец юни 2017г. до настоящият момент „П.х.П.
ЕООД е със седалище и адрес на
управление *** на който адрес И.М.живее и твърди, че не му е известно ищеца да
е полагал труд на ново работно място и да е изпълнявал своите трудови задължения
по процесиия договор. Твърди, че на 24.04.2017г. е извършен арест на
представители на „П.х.П.“ЕООД с последващи обиски на различни адреси вкл.и „***,
като дейността на практика на територията на предприятието ***е била
прекратена, което е още една предпоставка за невъзможния предмет и трудова
дейност по трудов договор №20 от 17.02.2017г. В тази връзка, моли съдът да се
произнесе по правната му природа и неговата нищожност. Твръди, че в Специализиран съд гр.София е висящо НОХД №
523/18 със същите страни, по което дело *** на законния предтавител на
ответника е адв.Д., живееща на семейни начала с ищеца. Твърди, че от месец юни
2017г. до м.ноември 2017г. ищеца е получавал трудовото си възнаграждение и не е
имал никакви претенции, като дори е отказвал да бъде съкратен, освободен от
длъжността с невъзможен предмет на дейност за да може в определен момент след
натрупване на шест месеца работа да се регистрира в Бюрото по труда и получава
обезщетение като безработен на база получаваното предходно високо
възнаграждение, както и на ползването на постоянни болнични листове. Твърди, че
към момента архива на дружеството не му е предоставен по надлежния ред, като
част от него открил на адрес ***. Твърди, че в процесния период за получавани
суми, ищеца се е подписвал на разходни ордери, някой от които е запазил, а
друга част е предоставил на него за да ги предаде за осчетоводяване. Твърди, че
относно претендираната от ищеца отпуска ищеца е пребивавал седем нощувки, т.е.
девет дни през м.август 2017г., т.е. ползвал е отпуск, който му е заплатен и
освен това е посещавал и гр.София на три дати до Специализиран наказателен съд
с престой в гр.София отново в периода за претендирания и неизползван годишен
отпуск. Счита, че предявените искове са недопустими и с оглед разпоредбите на
КТ, ЗЗД и ГПК поради погасяването им по давност. Твърди, че ищеца нито ги е
уведомил по съотвения ред, нито се е възползвал от правото си, ако действително
е бил в трудово правоотоношение с дружеството да го прекрати. Моли, да бъдат
уважени направените от ответника възражения и бъде отхвърлена исковата претенция като
неоснователна, недоказана. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Установява се от Молба от 18.02.2017г., че И.Й. е
подал същата до П.х.П. ЕООД, да бъде назначен на длъжност „***“. Молбата е
резолирана с „Да“ на дата 21.02.2017г.
Видно от Трудов договор № 20/17.02.2017г. същия е
сключен между ***ЕООД в качеството на *** и И.Й.Й. в качеството си на работник,
назначен на длъжност „***, инфраструктура и логистика на предприятието“, с
месторабота: П.х.П. ЕООД, адрес ***. Трудовият договор е безсрочен, считано от
21.02.2017г., при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. Уговорено е
месечно трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. и допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер в размер на 1% за всяка година трудов стаж.
В договора е посочено, че И.Й. е с придобит трудов стаж към 21.02.2017г. в
размер на 32 г., 3 мес. и 16 дни, в това число по специалността 26г., 2 мес. и
12 дни. Полагащото се трудово възнаграждение се изплаща всеки месец дав
пъти-авансово до 5-то число на месеца и окончателно- до последно число на
текущия месец. Основния платне годишен отпуск е в размер на 20 работни дни.
Срокът на предизвестието за прекратяването на трудовия договор е 30 дни и е
еднакъв за двете страни.
От трудова книжка на И.Й. се установява, че тя е оформена от ***я,
подписана от управителя и в нея е посочено, че И.Й. е работил за ответното
дружество на длъжност „***“ при трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. и
33%, считано от 21.02.2017г. до 01.12.2017г., когато трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Прослуженото
време е 9 месеца и 11 дни.
По делото са представени две Уведомления по чл.62,
ал.5 КТ. Едното носи дата 21.02.2017г. и в него е посочено трудово
възнаграждение на И.Й. по трудов договор №20 от 17.02.2017г. в размер на 565,00
лв. Второто уведомление е отново за трудово правоотношение с И.Й., като не е
посочен трудов договор, но е посочено, че датата на сключване е 01.04.2017г. и
е посочено трудово възнаграждение в размер на 1200 лв.
Видно от Заявление вх.№ 68/29.11.2017г., че И.Й. е
подал същото до П.х.П. ЕООД на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. С него ***я е
уведомен, че на посоченото основание И.Й. прекратява трудовото си
правоотношение, считано от 01.12.2017г. поради забавяне изплащането на
трудовото му възнаграждение и поради невнесени вноски за обществено
осигуряване. Отправена е молба за изплащане на неплатеното трудово
възнаграждение за периода от м.05.2017г. до датата на подаване на заявлението,
дължим неизползван платен годишен отпуск пропорционално на отработените месеци.
Издадена е Заповед № 38/01.12.2017г., подписана от
законния представител на ответното дружество И.М., с която на основание чл.327,
ал.1, т.2 КТ е прекратено, считано от от 01.12.2017г. трудовото правоотношение
на И.Й., възникнало на основание Трудов договор № 20/17.02.2017г. Посочено е на
лицето да бъде изплатено обезщетение на основание чл.224, ал.1 КТ за 10 дни
неплатен годишен отпуск за 2017г.
Видно от Декларация от 27.11.2017г. от И.В.М., в качеството
му на управител на П.х.П. ЕООД е декларирал, че е съгласен сумата от 3993 лв.
от разпределението, извършено по изп.д.№ 75/2015г. на ЧСИ Т.К., определена за
получаване от П.х.П. ЕООД, да бъде преведена по банковата сметка на И.Й. № ***в Уникредит Булбанк АД.
От Извлечение от банкова сметка *** И.Й. е видно,
че по нея на дата 21.08.2017г. е постъпила сумата от 1800 лв., преведена от И.В.М.
и като основание е посочено „Адвокатски хонорар А.Д.“. На 24.10.2017г. по
сметката е постъпила сумата от 300 лв. от И.В.М. и като основание е посочено
„Възнаграждение за И.Й.“
Видно от Вносна бележка от 18.08.2017г./л.22 от
делото/ И.В.М. е превел по сметка на И.Й.Й. сумата от 1800 лв.
Установява се от Разходен касов ордер №
57/21.09.2017г., че на И.Й. е изплатена от П.х.П. ЕООД сумата от 350 лв. за
възнаграждения II аванс и заплата м.септември.
Видно от Разходен касов ордер № 64/05.10.2017г. на
И.Й. е изплатено от П.х.П. ЕООД сумата
от 200 лв. заплата окончателно м.октомври.
Установява се от Платежно нареждане от
23.10.2017г., че П.х.П. ЕАД е превело на И.Й. сумата от 300 лв. за
възнаграждение.
Съдът възприема заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза като компетентно и обективно, безпристрастно
и обосновано. От него се установява, че видно от приложената трудова книжка на
ищеца по делото (стр.7), основното ТВ на ищеца отразено в същата е
съответстващото на посоченото в ТД - 1200 лв., както и 33% клас 396 лв. Със
заявление от И.Й.Й. до управителя на П.х.П. ЕООД, същият е поискал да прекрати
ТП на основание чл.327 ал.1 г.2, считано от 01.12.2017г. поради забавяне на
изплащането на трудовото възнаграждение и невнесени осигурителни вноски. Със
заповед №38/01,12,2017 г. на управителя на ответното дружество, трудовото
правоотношение на И.Й.Й. е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ,
считано от 01,12,2017 г., като е посочено, че на лицето следва да се изплати
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за
2017 г. Поради това, на адреса на ответника ***ЕООД гр.Плевен на ***не се
намира представител на ответното дружество, от ТД на НАП гр.Велико Търново, са установени
следните начислени суми - брутни и нетни суми, посочени в Декларация №1,
подадени ежемесечно от ***ят: брутно
трудово възнаграждение 6005,16 лева, 4707,72 лева нетно трудово възнаграждение
за периода от м.05.2017г. до м.11.2017г. и лихва за забава в общ размер от 379,26 лева, изчислена от
настъпването на изискуемостта на всяка сума до датата на подаване на исковата
молба. Посочените суми са без начислен клас за прослужено време. Експертизата
не взема под внимание при изчисляване на дължимата сума представените по делото
документи, на които ответника се позовава като плащане поради непредставяне на
счетоводни регистри относно счетоводното отразяване. Посочва, че тези документи
са правен въпрос. Видно от приложената трудова книжка на ищеца се полага и клас
прослужено време, като видно от подадените данни от ***я в декларация образец
№1, такъв клас не е начисляван. Експертизата изчислява и вариант с включен клас
прослужено време в размер на 33%, така както е посочено в трудовата книжка на
ищеца, приложена по делото на стр.7, както следва: 7986,86 лева брутно трудово
възнаграждение, 6229,27 лева нетно
трудово възнаграждение за периода м.05.2017г. до м.11.2017г. и лихва за забава в общ размер от 501,50 лева, изчислена от настъпването на
изискуемостта на всяка сума до датата на подаване на исковата молба. Обезщетението
но чл.224 ал.1 от КТ за полагащи се 15 дни за времето, през което ищеца е
работил при ответника е в размер на 1 129,24 лв. брутна сума при средно дневно
възнаграждение от 75,28 лв. Няма данни това обезщетение да е начислено и
получено от ищеца. Ако обезщетението по чл.224 ал.1 се изчисли на база БТВ от
1200 лв. съгласно подаваната декларация образец №1, същото ще възлиза на 849,06
лв. при средно дневно възнаграждение от 56,60 лв. Обезщетението по чл.221 ал.1
от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение в размер на 1200 лв.
основна заплата и клас прослужено верме 33 % - 396 лв., или 1596 лв. общо за 1
месец при вариант с клас прослужено време. Ако не се начислява клас прослужено
време на база на регистрите на ТД на НАП гр.Велико Търново, обезщетението ще е
в размер на 1200 лв. Няма данни това обезщетение да е начислено и получено от
ищеца.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По искът с
правно основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ:
Разпоредбата на чл.128 от КТ установява възмездност на
полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на ***я задължението да
престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при
забавено изпълнение се дължи изплащането му заедно със законната лихва,
съгласно даденото в чл.245, ал.2 от кодекса разрешение. В този смисъл за
успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е
да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, а
последният, да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение
на задължението си за плащане на трудово възнаграждение. Изплащането на
уговореното трудово възнаграждение е не само задължение на ***я по чл.128 вр.
чл.270 КТ, но и гарантирано от закона право на работника да го получи в пълен
размер /арг. чл.242 КТ/, като основен източник на средства за издръжка.
В конкретния случай безспорно установено се явява
обстоятелството, че страните са били във валидни трудовоправни отношения, по
силата на които ищеца е изпълнявал задължението си да престира труд.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на процесния трудов
договор поради това, че при сключването на договора не са представени всички необходими
документи за заемането на длъжността и на основание, факта, че договора за
наем, по силата на който ответното дружество е ползвало помещение на посочения
адрес гр.Плевен, ***и поради това е липсвало място на работа и работно място,
тъй както е посочено в трудовия договор на ищеца. Съгласно чл.61, ал.1 КТ Трудовият
договор се сключва между работника или служителя и ***я преди постъпването на
работа, а съгласно чл.62,ал.2 КТ Трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно е, че за
действителното сключване на трудовия договор е достатъчно постигането на
съгласие между страните и спазването на изискуемата от закона писмена форма.
Липсва законово изискване за действителност трудовия договор да бъдат представяни
от работника други документи. Видно е от представения трудов договор е, че като
място на работа е посочено П.х.П. ЕООД, ***. Съгласно чл. 66, ал.3 от Кодекса
на труда за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е
сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от
характера на работата. Видно е, че мястото на работа е определено в процесния
трудов договор в съответствие с КТ. Мястото на работа е задължителен реквизит в
трудовия договори такова в процесния
договор е уговорено. Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато
работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото
предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът
на основната заплата на работника или служителя. В съответствие с § 1 т.4. от
Допълнителни разпоредби на Кодекса на труда, работното място е помещение, цех,
стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално
определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание
на ***я полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото
правоотношение. ***ят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални
условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е
уговорил, като му осигури работно място и условия в съответствие с характера на
работата. Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът
или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да
се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната
заплата на работника или служителя. Видно е, че между страните е уговорено
място на работа, поради което не е налице твърдяната недействителност на
трудовия договор.
Спорно между страните е, дали ответника е заплатил на ищеца
дължимото трудово възнаграждение за процесния период от м.05.2017г. до
м.11.2017г., както и неговия размер. Съдът намира, че от представените по
делото доказателства по несъмнен начин се установи, че уговореното между
страните трудово възнаграждение за процесния период е в размер на 1200 лв.,
както и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 1 % за година или общо 33 %. Този факт се установява
от представения трудов договор № 20/17.02.2017г., оформената и подписана от
законния представител на ответното дружество трудова книжка, както и от
Уведомление по чл.62, ал.5 КТ от 01.04.2017г., в което също е посочено трудово
възнаграждение в размер на 1200 лв. Другото представено от ответника
Уведомление по чл.62, ал.5 КТ от 17.02.2017г. касае периода от подаването му до
подаването на последващото такова на 01.04.2017г. и поради се явява неотносимо
към предяввената претенция за периода от м.05.2017г. до м.11.2017г. Отделно от
това, дори ответното дружество да е изпълнило неточно задължението си по чл.62,
ал.5 КТ, това не може да опровергае доказателствената сила на представения по
делото писмен трудов договор и уговореното в него трудово възнаграждение.
Поради изложеното, съдът намира, че между страните е съществувало трудово
правоотношение през периода м.05.2017г. до м.11.2017г. при уговорено между тях
трудово възнаграждение в размер на 1200
лв., както и 33 % допълнително трудово възнаграждение за прослужено време.
Дължимия размер трудово възнаграждение на ищеца по делото за периода от
01.05.2017г. до 30.11.2017г. е в размер на 6229,27 лева. Ответника по делото, обаче е
представил доказателства, които не са съобразени при изготвяне на
съдебно-счетоводната експертиза. Съдът намира, че от представените
доказателства относими са Вносна бележка от 18.08.2017г./л.22 от делото/, с
която И.В.М. е превел по сметка на И.Й.Й. сумата от 1800 лв., Разходен касов ордер № 57/21.09.2017г., с
който на И.Й. е изплатена от П.х.П. ЕООД сумата от 350 лв. за възнаграждения II
аванс и заплата м.септември, Разходен
касов ордер № 64/05.10.2017г., с който на
И.Й. е изплатено от П.х.П. ЕООД сумата от 200 лв. заплата окончателно
м.октомври и Платежно нареждане от 23.10.2017г., с което П.х.П. ЕАД е превело
на И.Й. сумата от 300 лв. за възнаграждение. Останалите представени
доказателства за теглене на суми не са относими към настоящия спор. Съдът
приема, че по делото се установи от представеното извлечение от банкова сметка ***
И.Й., че сумата от 1800 лв. е преведа по негова сметка, но за заплащане на
адвокатско възнаграждение на адв.А.Д., поради което не може да бъде прието, че
съставлява плащане на трудово възнаграждение. От останалите 2 разходни касови
ордера и едно платежно нареждане, съдът намира, че се установява заплащане на
трудово възнаграждение на И.Й. от ответника по делото, видно от посочените в
тях основания. Неоснователни са възраженията на ищеца, че представените РКО са
дописвани. Същите съдържат необходимите реквизити, обща сума изписана и цифром
и словом, както и подпис на И.Й., който не е оспорен. Поради изложеното, съдът
приема за доказано изплащането на трудово възнаграждение в размер на 850,00 лв./350+200+300
лв./. с оглед гореизложеното, искът се явява основателен и доказан до размер от
5379,27 лева, за която сума следва да бъде уважен, в едно със законната лихва
от подаване на исковата молба 05.07.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, а за разликата до предявения размер от 6229,27 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.86 ЗЗД с цена на иска 501,50
лв.:
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по
отношение на предявената искова претенция с правно основание чл.128, вр.чл.242 КТ и от уважаването на последната зависи съдбата на акцесорния иск. Съгласно
чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение (ТПО) е възмезден, а
съгласно нормата на чл. 128, ал.2 от КТ, ***ят е длъжен да заплаща в
установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа,
като в противен случай изпада в забава и без да е нужна покана. Съгласно
разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение на работника или
служителя се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго. По делото се установи, че страните са уговорили
заплащане на трудовото възнаграждение на два пъти-авансово до 5-то число на
месеца и окончателно – до последното число на текущия месец, поради което,
съдът приема, че ответника е изпаднал в забава след изтичане на месеца, за
който се дължи трудовото възнаграждение. Съгласно приетата по делото съдебно-икономическа
експретиза и след самостоятелни изчисления от съда на аснование чл.162 ГПК
дължимата лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца
от 5379,27 за периода от 01.06.2017г. до 05.07.2018г. е в размер на 407,06 лв. за която сума следва
искът да бъде уважен а за разликата до предявения размер от 501.50 лв. следва
искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ:
Налице са условията по чл. 224, ал. 1 КТ за
пораждане правото на ищеца за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
тъй като трудовото му правоотношение е прекратено и към датата на уволнението
той е имал неизползван платен годишен отпуск. От приетата по делото съдебно-счетоводна експретиза се
установява, че за отработеното време на ищеца при ответното дружество му се
дължи ползването на 15 дни платен
годишен отпуск, за който няма данни по делото да е ползван или да му е
изплатен. Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението се изчислява по реда на чл.
177 към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Последната цитирана
норма предвижда като основа за изчисляването полученото среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на
отпуска - в случая прекратяването на трудовото правоотношение, през който са
отработени най-малко 10 работни дни. Съгласно §. 1 от Наредбата за
допълнителните и други трудови възнаграждения в брутното трудово възнаграждение
по чл. 177 КТ и чл. 228 КТ се включват наред с основното трудово възнаграждение
за отработеното време и допълнителните възнаграждения с постоянен характер,
определени с КТД и/или Вътрешните правила за работната заплата. Ето защо в
конкретния случай дължимото на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ следва да
бъде определено на база среднодневно брутно трудово възнаграждение с включени в
него основно и допълнителни възнаграждения, предвид постоянния им характер или видно
от възприетата по делото СИЕ общо възлиза на 1129,24 лв. нетна сума за 15 дни
неизползван платен годишен отпуск. По делото не са ангажирани доказателства за
изплащането на сумата, от носещия доказателствената тещест- ответника по
делото. По изложените съображения на ищеца следва да се присъди сумата от 1129,24
лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2018г.- датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
По искът с правно основание чл.221, ал.1 КТ:
Трудовият
договор на ищеца е прекратен на основание чл. 327, т. 2 КТ, поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение. При прекратяване на трудовото
правоотношение на това основание, съгласно чл. 221, ал. 1 КТ работникът или
служителят има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието. По делото се установи от Заповед № 38/01.12.2017г.,
че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено именно на
основание чл.327, т.2 КТ. Съгласно вещото лице БТВ на ищеца е в размер на 1596,00
лв. Искът се явява основателен и доказан до посочения размер, като следва да
бъде уважен в предявения си размер. Върху дължимата сума следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на исковата молба/05.07.2018г./ до
окончателното ѝ изплащане.
Съобразно изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ищеца има право на разноски съразмерно с уважената част на
претенцията, но по делото няма доказателства за направени деловодни разноски и
не е направено искане за присъждане на такива, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Съобразно
изхода на делото ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
на претенцията. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие с
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1335 лв. но няма доказателства
същото да е заплатено. Не е направено и искане за присъждане на деловодни
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 365,17 лв./215,17 лв.+3 иска по 50лв./, както и 120 лв. за
вещо лице.
Следва да
се допусне предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.128, вр.чл.242 КТ, П.х. ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Й.Й., ЕГН**********,***, сумата от 5379,27
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2017
г. – 30.11.2017 г. по трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов
договор № 20/17.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 05.07.2018г. до окончателното ѝ изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 6229,27 лева отхвърля иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.86 ЗЗД, П.х. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Й.Й., ЕГН**********,***
сумата от 407,06 лв. , представляваща лихва за забава върху
сумата от 5379,27 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.06.2017г.
до 05.07.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълният му предявен
размер от 501,50 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.224, ал.1 КТ, П.х. ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Й.Й., ЕГН**********,***,
сумата от 1129,24 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение за 15 дни неизползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.221, ал.1 КТ П.х. ЕООД, ***, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на
И.Й.Й., ЕГН**********,***, сумата от 1129,24 лв. сумата от 1596,00 лв., представляваща неизплатено
обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, П.х. ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса
върху цената на уважените искове в размер на 365,17 лв, както и 120 лв. за вещо
лице.
ДОПУСКА
на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в
частта му относно присъденото трудово възнаграждение и обезщетение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: