О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV-112 17.01.2018 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На седемнадесети януари, две хиляди и осемнадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Членове:1.Веселка Узунова
2.мл.с.Красимир Сотиров
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Въззивно гражданско дело №62 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от Т.С. А. от гр.Бургас против решение №1652 от 19.10.2017 г. , постановено от РС – Бургас по гр.д.№93/2015 г. , с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за неизплатено трудово възнаграждение за положен от него извънреден труд за частта над присъдения размер от 236.54 лв. до пълния претендиран размер от 13 946.60 лв. както и съответната мораторна лихва до претендирания пълен размер. Обжалваното решение се оспорва като незаконосъобразно и неправилно в отхвърлителната му част – поради неспазване на материалния и процесуалния закон , постановено при неправилни изводи и тълкувания на факти и доказателства по делото от първоинстанционния съд. Според жалбоподателя изводите са формални и не почиват на събраните доказателства в хода на съдебното производство като същите противоречат и на материалния закон поради което е постановен необоснован съдебен акт с формални и при липса на мотиви. Изложени са подробни съображения в подкрепа на жалбата: - на първо място според страната съдът неправилно е определил правната квалификация на иска – чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ / отм./ и чл.194 ал.3 от ЗОВСРБ / нов/ Страната сочи , че правилната правна квалификация е чл.203 ал.1 и 2 от ЗОВСРБ и чл.158 ал.2 във вр. с чл.159 от ПКВС и чл.194 ал.1 и 2 от новия ЗОВСРБ. Сочи се , че претенцията е за неизплатено възнаграждение за фактическо отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време , което се приравнява на извънреден труд. В тази насока е цитирана и практика на ВКС. Споделя се извода на РС , че ищецът е работил при удължено служебно време , което не му е компенсирано напълно с почивки по време на службата му , нито му е заплатено като обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение. Според страната удълженото служебно време при 24 – ч.ал.3 от ЗОВС , но некомпенсираното такова с намалено служебно време до прекратяването на правоотношението по договор за кадрова военна служба се заплаща като извънреден труд. Обосновава се с цитирана практика на ВКС. Оспорва се отхвърлителната част на решението поради погасяване на претенцията на ищеца по давност – чл.111 б.а от ЗЗД. Според жалбоподателя мотивите на съда са противоречиви: - за да отхвърли претенцията за периода преди 15.08.2011 г. РС се е позовал на разпоредбата на чл.136а ал.4 от КТ , което според страната в случая е погрешно. В случая според жалбоподателя вземането се трансформира в друго при прекратяване на правоотношението – на мястото на потестативното право на работника след прекратяване на правоотношението възниква вземане за парично обезщетение за извънреден труд като това ново вземане се погасява с нова давност , която започва да тече от прекратяването на правоотношението:- т.е. - иска е основателен и доказан и за периода начиная от 31.03.2001 г. цитира се и практика на ВКС в тази насока. Излагат се и подробни доводи относно прилагането на правилата за давността. Ицовата страна – въззивник обосновава претенцията си , че положения над нормалната продължителност на служебното време , некомпенсиран с почивка по реда на чл.152 ал.4 т.5 от ПКВС до прекратяване на служебното правоотношение , служебното време , отработено над нормата в съответствие с чл.152 ал.5 от ПКВС се заплаща като извънреден труд като не се касае за същински извънреден труд по смисъла на специалния закон , а до приравнен на него труд , чието възмездяване се дължи като извънреден труд в случай на прекратяване на правоотношението преди компенсирането му с почивка. Подробно се цитира съдебна практика в тази насока. На второ място се правят оплаквания във връзка с нарушаване на процесуални правила относно съмнения дали вещото лице Христов притежава валиден достъп до класифицирана информация и в тази връзка – за липсата на изследване от вещото лице на изброени от страната документи , които е следвало да изследва вещото лице при изготвяне на експертното си заключение.Правят се оплаквания и по повод недопускане на допълнителна задача по експертизата от в.л.Сребков по повод изложено от същия мнение за допуснати грешки за част от заключението. Моли се за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото за ново разглеждане с указания за извършване на нова повторна експертиза. При условия на евентуалност се моли да се постанови решение , с което да се отмени решението в обжалваната му част и да се постанови ново решение , с което исковете следва да бъдат уважени изцяло. Претендират се всички разноски по делото. Прави се искане за допускане на повторна експертиза , евентуално – на допълнителна експертиза с визирани въпроси – подробно посочени в жалбата на стр.16,17,18, 19 и 20.
Депозиран в законоустановения срок е отговор на въззивната жалба от страна на процесуалния представител на в.ф. 32890 – гр.Бургас. Жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения относно възникване на правото на възнаграждение на военнослужещия за положен труд над нормалната продължителност на работното време , некомпенсиран с почивки, за погасяването по давност на претенцията.Сочи се , че възнаграждението за извънреден труд представлява вземане с периодичен характер по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и се погасява с изтичане на тригодишна давност като се изчислява и изплаща през месеца следващ месеца , през кото е положен извънредния труд въз основа на писмена заповед на командира на поделението. Страната също се позовава на практика на ВКС , която прилага към отговора на жалбата. Подробно се анализира приложената практика по повдигнатите въпроси във въззивната жалба. По повод направените от въззивника искания за нови и допълнителни експертни заключения въззиваемата страна сочи , че в случая процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд няма. Проявена е процесуална пасивност от ищцовата страна и в срока , през който е имал възможност ищецът не е поискал нито нова , нито повторна експертиза , нито е поставил нови допълнителни задачи към вече изготвената. Страната изразява становището си , че правото на ищеца по ГПК в тази насока е преклудирано още след провеждане на откритото с.з. от 23.11.2015 г. Оспорват се и изводите на въззивната страна въз основа на цитирани от нея съдебни решения / стр.22 от отговора на жалбата/.Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение като се присъдят на страната и разноските по делото – юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила по делото е и въззивна жалба от военно формирование 32890 – гр.Бургас – ответник по гр.д.№93/15 г. по описа на ОС – Бургас против Решение №1652/19.10.2017 г. , постановено по гр.д.№93/2015 г. по описа на БРС в частта , с която страната е осъдена да заплати на Т.А. сумата от 2418.60 лв. , представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за периода 12.05.2009 г. – 31.12.2012 г. ведно със законната лихва върху тази главница считано от датата на подаване на исковата молба както и за заплащане на сумата от 150 лв. – представляваща общо дължима мораторна лихва от падежа на всяко месечно задължение за заплащане на трудово възнаграждение до предявяване на иска върху уважения размер на главницата , начислена за периода 12.05.2009 – 31.12.2012 г. Обжалваната част на решението се оспорва като незаконосъобразно , немотивирано и неправилно , постановено при груби нарушения на материалния и процесуалния закони. Постановен е необоснован съдебен акт с формални и при липса на смислени мотиви. Страната излага подробни съображения в подкрепа на жалбата си.Възнаграждението на военнослужещите е регламентирано от чл.212 ал.1 и 3 от ЗОВС в съответствие с военното звание. Според ал.2 размерите на основното месечно възнаграждение по ал.1 се определят с акт на МС по предложение на Министъра на отбраната. Това е сторено с МПС №86 от 03.05.2010 г. , което представлява нормативна основа за определяне на размера на възнаграждението. Размерите са посочени в това постановление и за процесния период не са претърпели промени , а министърът на отбраната не е упражнил предоставените му правомощия по чл.212 ал.2 от ЗОВСРБ.В случая чл.15 ал.3 от ЗНА не намира приложение , тъй като в по-високия по степен акт – ЗОВСРБ няма предвидени размери на възнагражденията. Поради това страната сочи , че предявените искове за заплащане на разликата от неизплатеното основно месечно възнаграждение ведно с лихвата са неоснователни. В тази част първоинстанционното решение според жалбоподателя следва да бъде отменено. Цитира се и съдебна практика в тази насока. Оспорва се и извода на РС , че по повод тази претенция не е направено възражение за погасяване на вземането по давност. По отношение на кумулативно предявените искови претенции в представения отговор на исковата молба ответникът е направил общо възражение за настъпила преклузивна давност.Страната сочи , че техническото изписване на възражението в отговора е структурирано преди становището за основателност на втория иск за заплащане на неплатената част от дължимото в повече според страната не следва да се тълкува , че възражението не се отнася и за него. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и да се постанови решение по съществото на спора като се отхвърлят предявените претенции от Т.А. като се претендира и присъждане на разноските по делото. Прилагат се копия от съдебните решения по цитираната практика на ВКС.
Депозиран по делото е и писмен отговор на въззивната жалба на военното формирование от страна на Т.С.А.. Жалбата се оспорва като неоснователна , незаконосъобразна и неправилна. Решението на РС – Бургас се поддържа в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Сочи се , че същото е постановено въз основа на събрания по делото доказателствен материал и претенцията за заплащане на неизплатената разлика в трудовото възнаграждение е основателна и доказана по основание и размер. Страната излага подробните си съображения чрез процесуалния си представител в тази насока / л.160-161 по делото на ОС/. Оспорва се възражението на насрещната страна за неприложимостта на разпоредбата на чл.15 ал.3 от ЗНА за приложение на разпоредбата на чл.212 ал.1 от ЗОВСРБ. Поддържа се решението и в частта относно направените в същото изводи за възражението за давност на насрещната страна – че е неотносимо към съответната претенция. Моли се решението в обжалваната от в.ф.32890 – гр.Бургас част да бъде оставено в сила , съответно – въззивната жалба – без уважение като неоснователна като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.
След преценка на доказателствата по делото , Бургаският окръжен съд установява следното:
Производството по гр.д.№93/2015 г. по описа на РС – Бургас е било образувано по исковата молба на Т.С.А. от гр.Бургас против военно формирование 32890 – Бургас за заплащане на сумата от 17 515.20 лв. - представляваща стойността на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд – фактически отработено време над месечната продължителност , от която 13 946.60 лв.- главница ведно с лихвата от датата на завеждане на иска , както и 1000 лв. – мораторна лихва за всяко закъснение по месеци, 2418.60 лв. – представляващи разлика от неизплатеното ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба както и мораторна лихва от 150 лв. за всяко закъснение по месеци. Направени са били доказателствени искания – вкл. – назначаване на експертиза.Приложени са били доказателства.
С отговора си на исковата молба ответната страна изцяло е оспорила исковете като неоснователни. Направено е било възражение за изтекла погасителна давност.Също са били ангажирани доказателства.
Безспорно е било установено , че ищецът е бил кадрови военнослужещ за периода 15.07.2002 – 15.12.2014 г.За периода на служба съгласно чл.203 ал.1 и 2 от ЗОВСРБ седмичната продължителност на служебното време е 40 часа.В ал.3 се предвижда , че в случаите на превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото в ал.2 на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер определен от Мин. Съвет. Въз основа на това първоинстанционният съд е квалифицирал исковете на соновани ечл.203 ал.3 от ЗОВСРБ за периода до 12.05.2009 г. и чл.194 ал.3 от ЗОВСРБ – след тази дата , а исковете за лихви – с правно основание чл.86 от ЗЗД.Въз основа на събраните доказателства , приети експертни заключения съдът е направил извода за частична основателност на претенциите: - предявения главен иск за неплатено възнаграждение е уважен до размера от 236.54 лв. за непогасения по давност период 15.08.2011 – 15.12.2014 г. като преди този период вземането е погасено по давност. Направен е анализ на трансформацията на правото на ищеца да ползва допълнителна почивка за дежурствата след прекратяване на правоотношението му с ответника в право на възнаграждение за извънреден труд , а оттам – и анализ на началния момент на погасителната давност. Претенцията за заплащане на дължимо и неплатено трудово възнаграждение – следваща се разлика в размер на 2 418.60 лв. за периода 12.05.2009 г. – 31.12.2012 г. е приета за основателна ведно с претендираната лихва като за тази част на претенцията съдът е приел , че възражението, направено от ответника за погасителна давност не се отнася/ тъй като е направено след становището си по първите два иска , а след въпросния няма такова възражение/.
Недоволни от постановения акт са и двете страни по делото. Ищцовата страна е обжалвала решението в частта , с която иска е отхвърлен , а ответната – в която е уважен за дължимото неизплатено възнаграждение за периода 2009 – 2012 г. за размера от 2418.60 лв. и лихвата.Спазени са процедурите по връчване на преписи от жалбите и съответно – насрещните страни са депозирали в срок своите отговори на въззивните жалби. И двете въззивни жалби са редовни и допустими и следва да бъдат разгледани при условията на чл.268 и сл. от ГПК в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Що се отнася до направените от страна на въззивника Т.А. искания за назначаване на нова и допълнителна експертиза с подробно поставени в жалбата задачи , то съдът намира същите за неоснователни. Пред първоинстанционния съд са били направени такива искания и същият мотивирано и обосновано е отказал на страната , поради което настоящият съдебен състав намира , че не са налице основанията по чл.266 от ГПК за допускане на исканите експертизи. Твърденията за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд в случая са необосновани.
На основание чл.267 от ГПК , Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ делото по въззивните жалби на Т.С.А. от гр.Бургас и военно формирование 32890 – гр.Бургас против Решение №1625/19.10.2017 г. , постановено от РС – Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание като го НАСРОЧВА за 12.02.2018 г. от 14.00 ч. , за когато да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника Т.А., съдържащи се във въззивната жалба за назначаване на нова и при условията на евентуалност - допълнителна експертиза с подробно поставени към тях въпроси в жалбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.