Определение по дело №68022/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32868
Дата: 13 август 2024 г. (в сила от 13 август 2024 г.)
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20231110168022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32868
гр. С., 13.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110168022 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С молба вх.№86560/15.03.2024 г. процесуалният представител на
ответника Д. Д. В. е направил искане за допълване на постановеното по делото
Определение №6065/07.02.2024 г., в частта относно разноските, като бъдат
присъдени направените такива в заповедното производство, представляващи
дължимо на адв. Кр. Б. адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна правна помощ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът ФИРМА, не е депозирал
становище по молбата на ищеца.
По искането за изменение и след изпълнение на съдопроизводствения
ред по чл. 248, ал. 2 от ГПК съдът прие за установено следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е
депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В настоящия
1
случай в постановеното съдебно определение липсва произнасяне по
отношение на направените от длъжника разноски в заповедното производство,
поради което съдебният акт следва да бъде допълнен и съобразно изхода на
спора на страната се дължи възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде
определено от съда и присъдено директно на процесуалния представител.
Настоящият съдебен състав намира, че същото може да се определи от
съда и под минимумите на Наредба № 1/2004 г., предвид задължителната
съдебна практика на СЕС – решение на СЕС по дело № С-427/16, според което
възнагражденията по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. имат характер на хоризонтално
определяне на минимални тарифи от сдружение на предприятия и
придържането към тях би довело до ограничаване на конкуренцията в рамките
на вътрешния пазар в нарушение на чл. 101 § 1 ДФЕС, ако същото не е
необходимо за постигането на определена легитимна цел.
В случая определянето на минимален хонорар от 480.00 лв. за
процесуално представителство по заповедното производство ще доведе до
осъждане на насрещната страна да плати прекомерно възнаграждение (като се
съобрази и обстоятелството, че процесуалното представителство в
заповедното производство се изразява единствено в попълване на заявление
по утвърден образец), което не съответства на защитавания по правило от
нормативната уредба (в това число и подзаконовата такава под формата на
наредби) обществен интерес и не преследва осъществяването на определена
легитимна цел, а обслужва единствено частния интерес на определена
професионална прослойка в обществото.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че съответният на
осъществената процесуална защита по заповедното дело размер на
адвокатското възнаграждение е 150.00 лв., като посочената сума следва да
бъде присъдена директно на процесуалния представител.
Така мотивиран и на основание чл.248 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *********, да заплати на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. Кр. И. Б., с адрес: гр.С., ул. „Г.” №...,
сумата от 150.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по делото
за осъщественото от адвоката безплатно процесуално представителство по по
ч.гр.д.№14789/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3