Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 353

град Габрово, 04.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет четвърти август ....................................... през две хиляди и двадесета година ............................ в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ..................................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 520 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя С.В.Г. *** като управител на „Графити СГ” ООД, ЕИК *********, е обжалвала Наказателно постановление № 07-001255, издадено на 29.04.2020 г. от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА “Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на представляваното от същата дружество в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2000 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. По съображения, изложени в подадената жалба и развити в проведеното съдебно производство чрез процесуален представител, който е упълномощила по предвидения за това ред, жалбоподателката е счела наказателното постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала в качеството на такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Като алтернативно от страна на този процесуален представител се поддържа и искане за изменяване на наказателното постановление, чрез намаляване на така определената за нарушението имуществена санкция до минимално предвидения от закона размер.

Ответната по жалба страна чрез свой процесуален представител, който е упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в подадената жалба, като застъпва становище за оставяне на последната без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. От тази страна се поддържа искане за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство при разглеждането на делото, съобразно указаното в чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Към месец март 2020 година санкционираното дружество е наемало самостоятелно работници на трудово правоотношение, като с оглед на това обстоятелство е представлявало работодател по смисъла на указаното в & 1 т.1 от ДР на КТ.

Свидетелите Ц.К. и М.А. са служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово.

През периода 16,30 – 17,15 часа на 10.03.2020 година посочените свидетели осъществили проверка в обект – сладкарски цех, който се намирал на ул. „Найден Геров” № 13 в гр. Габрово и бил стопанисван от санкционираното дружество. При проверката те установили в този обект да работи лице – св. Р.С.Т. от гр. Габрово, ЕГН **********, което полагало такъв с всички останали наети лица, с подходящо за дейността на сладкарската работилница работно облекло. Посоченото по-горе физическо лице подписало декларация, приложена на л. 8, в която собственоръчно отразило, че работи в сладкарски цех, стопанисван от „Графити СГ” ЕООД като хигиенист въз основа на сключен граждански договор, както и че е било наето за срок от 10.03. до 10.04. за извършване на услуга.

 Като са се базирали на изложеното по-горе, както и на данните в допълнително представената писмена документация от управителя на дружеството, проверяващите са приели, че след като на 10.03.2020 година в качеството си работодател по смисъла на & 1 т.1 от ДР на КТ, същото е допуснало до работа посоченото физическо лице като „хигиенист” през часовия диапазон 16,30-17,15 часа в сладкарския цех на ул. „Найден Геров” № 13 в гр. Габрово, без преди това да е сключило писмен трудов договор с него, на същата дата то е допуснало нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Резултатите от описаната по-горе проверка са отразени в протокол за извършена проверка Изх. № ПР2007843 от 03.04.2020 година. Въз основа на констатациите в тях и останалите писмени материали, съдържащи се в административно-наказателната преписка, на тази дата – 03.04.2020 година, срещу дружеството е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение в присъствието на неговия управител, който е получил препис след неговото съставяне. Въз основа на него от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово е издадено и посоченото наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Копието от съответната разписка в приложения на л. 16 екземпляр от постановлението сочи, че то е било връчено на управителя на дружеството на датата 29.05.2020 година. Жалбата против това постановление е постъпила при наказващия орган на 04.06.2020 година, или на предпоследния ден от определения в чл. 59 от ЗАНН 7 дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от него. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за основателна единствено по отношение на искането за неговото изменяване.

Законосъобразността на всяко едно НП се предпоставя от тази на акта за установяване на нарушението, което се санкционира чрез него. Той следва да бъде  съобразен с определени изисквания, посочени в чл. 42, т. 1-10 от ЗАНН, между които и това да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е осъществено. Актът отговаря на тези изисквания, като съдържа необходимите данни не само за датата и мястото, на които нарушението е било извършено (и установено), но и в какво точно се е изразило самото то. Наличието на последното може да се приеме за безспорно от фактическа и правна страна, след като данните в приложеното (на л. 9) писмено обяснение от страна на управителя сочи, че към датата (10.03.2020 г.), на която е извършена проверката по работни места, съответното физическо лице – св. Р.Т., не е имало сключен трудов договор. На тази дата тя е извършвала трудова дейност, която (с оглед на предоставения при същата труд и указаното в нормата на чл. 2, ал. 1 от КТ) е определяла отношенията между нея и дружеството като трудови и е установявала необходимост от сключване на писмен трудов договор във връзка с тях. Той е следвало да бъде сключен преди момента за постъпването на лицето на работа, и след като не е изпълнил това свое задължение по чл. 61, ал. 1 от КТ, дружеството действително е допуснало нарушение по този текст, което обосновано е довело до ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност като работодател въз основа на предвиденото в чл. 414, ал. 3 от КТ. Нарушението е установено съобразно нормативно предвидения в ЗАНН ред, като от компетентен (по смисъла на указаното в чл. 416, ал. 5 от КТ) орган е било издадено и обжалваното постановление, с което то е санкционирано впоследствие от него.

В рамките на проведеното съдебно производство процесуалния представител на жалбоподателя пледира, че свидетелката Р.Т. е изпълнявала дейност въз основа на сключен граждански договор към момента на проверката, поради която нарушението не е осъществено от обективна страна. В този смисъл са и дадените от тази свидетелка показания пред съда, но същите не биха могли да бъдат кредитирани с доверие, доколкото нейните твърдения по отношение на посоченото обстоятелство не намират опора в останалите събрани по делото доказателства. Въпросния договор (под № 001/09.03.2020 г.)  е приложен на гърба на л. 9 от делото, като от него е видно, че в същият липсват: уговорена продължителност за времетраене на самия договор; срок за изпълнение на описаната в него дейност; както и конкретни количествени или качествени параметри, по които тя следва да бъде оценявана след нейното изпълнение. При естеството на отбелязаните по-горе елементи, които са липсвали от този договор, наказващия орган обосновано е приел, че същият съдържа в себе си характеристики на едно трудово правооотношение, и то не само с оглед на определеното място за изпълнение на дейността по миене на тави и тенджери, почистването на обекта и създадените (чрез т. 3 от него) отношения на йерархична зависимост, свързани с изисквания за спазване на трудова дисциплина и за явяване на свидетелката на определен ден – 10.03.2020 година с определено работно време за извършване на тази дейност в подходящо (т.е работно) облекло, но и при наличие на уговорено (а впоследствие – и действително заплатено) възнаграждение за нея, което също води до заключение за това.

Макар за определена правилно по вид с оглед на правилно изведената правна квалификация на нарушението и съответната правно-организационна форма на отговорния за него нарушител, който се явява ЮЛ, съдът намери наложената за нарушението имуществена санкция за незаконосъобразна по отношение на нейния размер. При издаване на НП наказващия орган е посочил обстоятелства, които водят до невъзможност за санкциониране на самото нарушение въз основа на установеното с чл. 415в от КТ поради факта, че (според чл. 415в, ал. 2 от КТ) за вида, към който то се числи, не е предвидена възможност за квалификация като маловажен случай. Доколкото това отговаря на действително установеното от закона, а заради естеството на самото нарушение не е имало и предпоставки, които биха могли да обосноват приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН, наказателното постановление не може да се счита за незаконосъобразно с оглед на указанията по приложението на закона, дадени в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по т.н.д. № 1 за 2005г. на ВКС на РБ, НК и изискването за неговата законосъобразност по същество. От друга страна обаче, всички свързани с него обстоятелства очевидно не са били отчетени в тяхната съвкупност от страна на наказващия орган при индивидуализацията на наложеното наказание, доколкото същият не е отделил внимание на такива данни (като липса на друго извършено нарушение на трудовото законодателство от дружеството, както и наличието на трудов договор, сключен между последното и св. Р.Т. преди неговото издаване, за което показания са дали не само посоченото лице, но и разпитаните служители на Дирекция „ИТ” Габрово), които не биха могли да обосноват индивидуализация на имуществената санкция над минимално предвидения с чл. 414, ал. 3 от КТ размер. С оглед на тези обстоятелства съдът прие че обжалваното постановление следва да се измени, както и че имуществената санкция следва да бъде намалена до по-нисък, позволен от закона размер. Въз основа на изложеното по-горе намери, че същата следва да бъде определена в лицето на минималния размер, предвиден с нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ, а именно – от 1500 лева, тъй като в този вид наказанието би отговаряло в най-пълна степен не само на естеството на констатираното нарушение и тежестта на същото, но и на целите на административно-наказателната репресия, които се преследват чрез неговото налагане по смисъла на отразеното в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се измени. С оглед на това, след като отчете направеното искане в тази насока и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално представителство, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали заради фактическа или правна сложност на делото, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база (чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ), жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалба страна минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, предложение 2-ро от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 07-001255, издадено на 29.04.2020 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на „ГРАФИТИ СГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Люлякова градина” № 19, ет. 3, ап. 6, в качеството на работодател е била наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 2000 (две хиляди) лева – на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция от този размер в РАЗМЕР на сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА „ГРАФИТИ СГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Габрово, улица „Люлякова градина” № 19, ет. 3, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 3, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр. Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................