Разпореждане по дело №343/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1412
Дата: 29 януари 2025 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20251110200343
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 10 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1412
гр. София, 29.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Наказателно дело
частен характер № 20251110200343 по описа за 2025 година
след като се запознах с материалите по делото, намирам следното:
Производството е било образувано въз основа на постъпила молба
(тъжба) от В. Ц. Ц. срещу инспектората на 06 РУ-СДВР. В тъжбата се твърди,
че: „Инспекторатът на 06 РУ-СДВР изучавал метод за разследване на
заподозрян върху Ц., като използвали устройство, което му причинявало
болка с радио сигнал с приемник във втори горен ляв метален зъбен имплант
и наблюдавали реакциите му, като го провокирали словесно, с обиди и го
разпитвали за миналото от горния етаж, за да следят кога бил сам, и да
попречат на семейството му да станат свидетели, като го дразнели докато
бил сам“.
В случая и от представените от самия тъжител писмени доказателства
съдът установи, че тъжителят В. Ц. Ц. има психично заболяване –
„Параноидна шизофрения“, като от 2012 година насам многократно е бил
лекуван в различни психиатрични заведения на територията на град София. В
тази връзка съдът не намери за необходимо да дава някакви допълнителни
указания на тъжителя за изясняване на изложените в тъжбата факти, а и както
самият той е посочил в края на тъжбата: „Моля да разберете, че пиша
исковата молба под голям стрес и не мога да я опиша и представя в по-добър
вид, за което се извинявам“. Следователно, самият той заявява, че не би могъл
да опише по-добре това, което иска от съда. Предвид на това, с оглед
психичното състояние на тъжителя, съдът не намира за нужно да изисква и
внасянето на държавна такса от негова страна за разглеждане на делото, а и в
крайна сметка са налице няколко основания за прекратяване на наказателното
производство още на етап съдия-докладчик.
На първо място не е налице годен субект на престъплението. Понятията
„субект на престъплението“ и „наказателноотговорно лице“ не са напълно
тъждествени, макар и често да се употребяват като синоними. По-общото
понятие е това за субект на престъплението и с него се обозначава
принципната възможност едно лице да извърши престъпление въобще или
пък даден вид престъпление и съответно да понесе наказателна отговорност за
1
това, а наказателноотговорното лице според разпоредбата на чл.31, ал.1 от НК
е това, което притежава качествата за субект на престъплението и е извършило
престъпление. Според разпоредбата на чл.31 от НК, наказателноотговорно е
пълнолетното лице - навършило 18 годишна възраст, което в състояние на
вменяемост извърши престъпление, а непълнолетно лице - навършило 14
години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Преди всичко субектът на престъплението е само физическо лице, човек –
пълнолетно или непълнолетно лице. Само хората извършват деяния, защото
притежават втора сигнална система. Наказателната отговорност е лична – тя
не се търси от колектив от хора, няма наказателна отговорност за юридическо
лице или за държавни институции - участието на юридическите лица като
страни по различни правоотношения се осъществява само чрез поведението на
техните представители и ако последното има престъпен характер, за
извършеното ще отговарят наказателно само физическите лица. В случая
тъжбата е предявена срещу инспектората на 06 РУ-СДВР, като се иска те
незабавно да преустановят действията си срещу тъжителя, изразяващи се в
изучаване на метод за разследване върху него и да му заплатят обезщетение за
причинени неимуществени вреди. От една страна няма изрично искане да
бъде постановена присъда, а само искане за спиране на действия и
присъждане на обезщетение, но дори да има такова искане, то няма как да
бъде осъден в наказателно производство инспекторатът на 06 РУ-СДВР, който
не може да бъде субект на престъпление.
На следващо място, в тъжбата се твърдят някакви неправомерни
действия от инспектората на 06 РУ-СДВР спрямо тъжителя, което евентуално
може да е престъпление по служба (чл.282 - чл.285 от НК), но това са
престъпления от общ характер. За тяхното разследване компетентен да
образува наказателно производство е прокурорът. Съгласно чл.80 от НПК,
„пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия,
може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител“, а в
чл.161, ал.1 от НК са посочени престъпленията, за които наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, като тези по чл.282 -
чл.285 от НК не са сред изрично изброените. В тази връзка същите се явяват
престъпления от общ характер, поради което съдебно производство може да
бъде образувано само по внесен в съда обвинителен акт от прокурор, но не и
по тъжба на пострадалия. Разпоредбата на чл.24, ал.5, т.1 от НПК предвижда,
че наказателното производство от частен характер се прекратява, когато
липсва тъжба, а т.2 на същата алинея – когато депозирана тъжба не отговоря
на изисквания на чл.81 от НПК. Тъжбата е писмено материализирано
изявление на пострадалия от престъпление от частен характер за възбуждане
на наказателно преследване срещу извършителя на това престъпление. Липсва
тъжба в хипотезите, когато такава изобщо не е била подавана от пострадалия
или когато подадената тъжба не е подписана, не е в писмена форма, не е на
български език или в нея са изложени твърдения, че лицето е пострадало от
престъпление, което е от общ характер и иска подсъдимият да бъде предаден
на съд именно за това престъпление. Ето защо съдът намира, че тъжителят не
е процесуално легитимиран да инициира наказателно производство за
преследване на тези престъпления и в този смисъл депозираното от него
писмено изявление не съдържа признаци на тъжба като процесуален
документ, годен да постави началото на производство пред съд. Законодателят
е предвидил, че за престъпленията от общ характер обвинение пред съд може
2
да повдига и поддържа само прокурорът (чл.46, ал.1 от НПК). Правото на
пострадалото лице да поддържа обвинението наред с прокурора възниква едва
в съдебната фаза на наказателното производство, посредством
конституирането му като частен обвинител. За да може да упражни това право
обаче е необходимо да бъде внесен обвинителен акт в съда - действие, което е
от изключителната компетентност на прокурора. Предвид изложеното
намирам, че производството по делото следва да бъде прекратено и на това
основание, като тъжителят би могъл да се обърне към съответните
полицейски органи или прокуратурата. За съдията-докладчик, прекратил
наказателното производство от частен характер поради посоченото
обстоятелство, не съществува задължение да изпрати служебно на
прокуратурата препис от своето разпореждане, нито пък последното би могло
да задължи прокуратурата да образува досъдебно производство. В противен
случай би се стигнало до груба намеса от страна на съда при формиране на
вътрешното убеждение на представителите на държавното обвинение и до
нарушаване на разпоредбите на НПК (чл.14, ал.1) и Конституцията на
Република България (чл.117, ал.2).
На плоскостта на гореизложеното съдията-докладчик намира, че субект
на престъплението може да са само конкретни и изрично индивидуализирани
физически лица, а в случая тъжбата е предявена срещу инспектората на 06
РУ-СДВР, който се твърди да е субект на престъплението. Предвид на това
деянието, описано в тъжбата не съставлява престъпление, като наказателното
производство следва да се прекрати на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК,
както и поради това, че изложените обстоятелства евентуално касаят
престъпление от общ характер.
Мотивиран от горното, на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.1
и т.2 и чл.250, ал.1, т.2 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 343/2025 г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането само на частния тъжител В.
Ц. Ц., на основание чл.250, ал.3 от НПК.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването
на преписа пред Софийски градски съд по реда на глава ХХІI от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3