Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и втори ноември през
двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Александра Сергева като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 782 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1109 от 11.07.2018 г по гр. дело
№ 754/2017 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл. 45 от ЗЗД Р.Й.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на АГЕНЦИЯ „П***********”,
адрес: гр.С., бул.”М****”, №3, сумата от 3 361,76лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 22.12.2016г. вследствие противоправно поведение на
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до пълния претендиран размер
от 3 661,08лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.Съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските.
Въззивна жалба срещу решението в осъдителната
му част е постъпила от Р.Й.Г. ,в която се възразява, че РС не е съобразил
доводите и възраженията в отговора на исковата молба, което е съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Възразява се, че доказателствата по
делото сочат на неоснователност на предявения иск. Възразява се, че от
твърденията на другата страна и от доказателствата по делото се установява, че
мантинела на пътя е подменена в участък, различен от този, в който е станало
ПТП на 22.12.2016 г при участието на ответника пред РС и въззивник пред Пл ОС. Участъкът,
в който е подменена мантинелата е на значително отстояние от участъка на ПТП. Претендира се отмяна на постановеното решение
и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска изцяло.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че РС
е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и
законосъобразно решение. Твърди се, че
протоколът за ПТП е подписан от другата
страна като участник и причинител
на ПТП като същото се е случило
след предприето изпреварване от страна на въззивника. Събрани са доказателства
по делото относно подменената мантинела. Претендира се потвърждаване на атакуваното
решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на причинител на ПТП за претърпени имуществени вреди от повредена
и подменена мантинела на мястото на ПТП
ЖАЛБАТА
е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че от приложения
препис на Протокол за ПТП №1625981 от 22.12.2016г. се установява, че на 22.12.2016г.,
около 14,10ч., на ПП-3 км. 77+810, в посока към изхода за гр.С. настъпило ПТП
между товарен автомобил „********” с
рег.№ РК ****ВН, управляван от ответника Р.Й.Г. и товарен автомобил „****“ с рег.№ ЕН ****КА, управляван от Д.К.Ц.
. Относно факта на настъпилото пътнотранспортно произшествие не се е спорило между страните.
Спорен е бил въпросът относно механизма на произшествието и увредена ли
е била при него разположена в пътния участък мантинела, стопанисвана от ищеца.
Видно е било от съставения при произшествието протокол
№1625981/22.12.2016г., че посетилия мястото полицейски служител е описал
механизъм на настъпването му, според който ответникът Р.Г., като водач на
товарен автомобил „********” с рег.№ РК ****ВН, по време на изпреварване на
товарен автомобил „****“ с рег.№ ЕН ****КА,
управляван от Д.К.Ц. , не е осигурил достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното МПС, вследствие на което го блъснал и допуснал ПТП с
материални щети. В Протокола са описани и констатираните от полицейския
служител видими щети по автомобилите, както и такива по около 50метра
мантинела. Видно е било, че документът е бил подписан и от двамата участници в
произшествието.
РС е приел, че според съдебната
практика, изразена в Решение №15/25.07.2014 по дело №1506/2013 на ВКС, ТК, I
т.о. и др., протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв, според РС, той се полза, не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените
от него и пред него действия. При съобразяване на това разбиране, съдът е приел, че и представеният по делото
Протокол за ПТП се ползва с такава обвързваща материална доказателствена сила.
В същото време е подписан от ответника, като участник в произшествието и по
този начин обективира негово извънсъдебно признание на съдържащите се в
документа неизгодни за тази страна факти, касаещи механизма на ПТП и
констатираните видими щети, както по автомобилите, така и по мантинелата.
В о.с.з. на 07.02.2018г. и 28.02.2018г. е бил проведен разпит на
свидетелите Д.К.Ц. и М. Г. О., сочени от
ищеца. Свидетелят Д.Ц. излага в
показанията си, че е участник в процесното ПТП. Твърдял е , че се прибирал с
автомобил от гр.Р.и в участък до с.Г.бил настигнат от микробус с пернишка
регистрация, който го ударил отзад. Твърдял е също, че се движел със скорост около 80 км/ч.
в дясната лента за движение, като пред него се движели и други автомобили.
Излагал е, че вследствие на удара автомобила му бил изтласкан напред. Посочил е , че непосредствено след това
другия автомобил го ударил в страничната част, закачил го с платформата си и
започнал да го дърпа напред. При това управлявания от св.Ц. автомобил се качил
върху мантинелата и около 50 метра от нея били съборени. Свидетелят е пояснил още, че преди удара мантинелата в
този участък била здрава. Твърдял е, че
другия участник в произшествието напуснал мястото, но след около 30-40 минути
бил доведен от дошлите на място полицейски служители. Излагал е също, че обяснил на последните какво се е
случило и на място бил съставен акт на другия водач. Твърдял е, че на място
дошъл и служител от Пътна агенция и заснел увредената мантинела.
Свидетелят
М. Г. излагал пред съда , че е посетил мястото на процесното произшествие в
качеството си на полицейски служител. Сочил е, че то се случило през м.декември,
като същия ден времето било лошо – имало сняг и настилката била мокра, но
пътния участък, в който станало произшествието бил прав и изчистен. Твърдял е,
че когато отишъл на мястото, там бил само св. Д.Ц. , чийто автомобил се намирал
върху мантинелата в дясната част на платното за движение в посока гр.С..
Сочения свидетел обяснил, че при предприето изпреварване от другия участващ в
произшествието автомобил, последния го притиснал надясно по начин, че го
принудил да се качи върху мантинелата. Св.Г. твърди, че се обадил на управителя
на дружеството, собственик на другия автомобил и след известно време ответника
се върнал на мястото на произшествието. Също дал своите обяснения, съставил се
протокола за ПТП, както и АУАН. Св.Г. е
посочил също, че в съставения протокол били описани констатираните видими
щети.
Съдът е
възприел обсъдените свидетелски
показания и ги е съобразел при формиране на изводите по спорните факти, т.к.
напълно кореспондират помежду си и със
съставения при произшествието Протокол от 22.12.2016г., като в същото време не
противоречат на други доказателства.
В о.с.з. на 21.03.2018г. е било изслушано и
заключението по допусната авто-техническа експертиза, изготвено от вещото лице В.П.
. От него се установяват, според РС, следните обстоятелства: Процесното ПТП е
настъпило на път от Републиканската пътна мрежа Бела – Ботевград на км 78+950 в
посока на движение на автомобилите към запад – гр.С.. Автомобилът „****“ с
рег.№ ЕН****КА, управляван от св.Д.Ц. се движел в дясната лента. Управляваният
от ответника Р.Г. товарен автомобил „Ф******“
с рег.№ РК****ВН предприел маневра „изпреварване“ на автомобила „****“ без да
осигури странична дистанция и с дясната си страна ударил управлявания от кв.Ц. автомобил
в задната лява част. От удара между двата автомобила, товарният автомобил „****“
се качил върху мантинелата и в резултат на това я разрушил на разстояние около
50м. Експертът е дал заключение също
така, че разрушаването на мантинелата е в пряка причинна връзка с
пътнотранспортоно произшествие, т.к. е настъпило вследствие страничното
притискане на автомобила, управляван от св.Ц. .
Съдът е възприел експертното
заключение в обсъдената част, т.к. е изготвено при съобразяване на
кредитираните гласни и писмени доказателства, от експерт разполагащ с
необходимите специални знания.
От представения препис на Планова заявка за
доставка и монтаж на ограничителни системи по републиканските пътища на
територията на ОПУ-Плевен, Планово задание №14 и двустранен констативен
протокол №38 от 23.05.2017г. (на
л.13-л.18) се установява, според РС, че е била извършена доставка и монтаж на
ограничителни системи през 2017г., в това число на път I-3 от
78+950 до км 79+000 – 50м., където е станало процесното ПТП.
От представения препис на Решение №413 от 18.05.2017г. по АНД
№1103/2017г. по описа на ПлРС се
установява, според РС, че Наказателното постановление, с което на ответника е
наложено административно наказание във връзка с процесното ПТП, е било
отменено.
От приложените преписи на Уведомление за
настъпило застрахователно събитие, изходящо от АПИ-ОПУ-Плевен и адресирано до
третото лице помагач ЗК „О****“-Клон България и отговор от последното с
изх.№ЗК-1977/04.04.2017г. се установява, че ищецът е претендирал от соченото
застрахователно дружество възстановяване на причинените му имещуствени вреди в
резултат на увредената при произшествието мантинела, но такова е било отказано,
поради това, че към датата на произшествието за управлявания от ответника
автомобил не е имало валидна застраховка по риска „ГО“ – поради неплащане в
срок на дължима вноска от разсрочена застрахователна премия по застрахователна
полица № BG/28/116000924289.
Видно е било
от приложените препис на застрахователна полица по задължителна застраховка „ГО“ № BG/28/116000924289 от 23.03.2016г. и справка от ГФ-С., че за управлявания
от ответника Р.Г. товарен автомобил „********” с рег.№ РК ****ВН е бил сключен
на 23.03.2016г. договор за застраховка „ГО“ с третото лице-помагач „ЗК-О****-
клон България“, но действието му е било прекратено на 10.10.2016г., т.е. преди
датата на процесното ПТП.
От представените преписи на писмо, изходящо от ищеца с
№416/17.05.2017г., адресирано до Гаранционен фонд – гр.С. и отговор от
последния с изх.№15-00-114/07.06.2017г. е било видно, че Агенция „П***********“ е
претендирала възстановяване и от ГФ на щетите от увредената мантинела, но
такова е било отказано, т.к. нямало доказателства, установяващи вината на
ответника за процесното ПТП, предвид на това, че било отменено НП, с което се
налагало наказание.
От изслушаното в о.с.з. на 21.03.2018г. експертно заключение, изготвено
от вещото лице В.П. се установява, че
разходите за възстановяване на 12 броя мантинели, които са с дължина около 50
метра, възлизат на 2 920,63лв. без ДДС или 3 504,76лв. с ДДС. Установява
се също така, че на мястото на произшествието са подменени такъв брой
мантинели. Както пояснява вещото лице при изслушването му, тези съоръжения не
се продават свободно на пазара, а при необходимост от подмяната им се доставят
от определен търговец на определена цена, която е съобразена при формиране на
експертните изводи. Експертното заключение в тази част също се възприема от
съда, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
От изслушаното в о.с.з. на 11.06.2018г. заключение по допусната от съда
оценителна експертиза, изготвено от
вещото лице А.С. , се установява,според РС, че пазарната стойност на демонтирани 12 броя
мантинели като отпадъчен материал възлиза на 175,50лв., а при нарязване и
транспорт на скрап от страна на купувача, цената възлиза на 220лв. Съдът е възприел
и съобразил при формиране на изводите си това експертно заключение, като
пълно, обосновано и неоспорено от страните. Изготвените от експерта В.П. експертни заключения по този въпрос,
докладвани в съдебни заседания на 25.04.2018г. и 18.05.2018г., не са приети от
съда.
Фактическият състав на непозволеното увреждане, уреден в
нормата на чл.45 от ЗЗД, според РС, включва
следните елементи: противоправно виновно деяние; вреда; причинна връзка между противоправното деяние
и настъпилата вреда.
Съдът е приел , че съобразявайки установените факти
от събраните писмени и гласни доказателства и експертно заключение по АТЕ, се налага
извода, че се доказа в производството противоправно деяние на ответника.
Същият, като водач на товарен автомобил „********” с рег.№ РК ****ВН е нарушил
разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, задължаваща го по време на изпреварване да осигури достатъчно странично разстояние
между своето и изпреварваното пътно превозно средство.
Установило се е от обсъдените гласни
доказателства, Протокол за ПТП №1625981/22.12.2016г. и експертно заключение по
АТЕ, че на 22.12.2016г. ответникът като участник в движението и управляващ
соченото МПС, е предприел маневра изпреварване на товарен автомобил „****“ с
рег.№ ЕН ****КА, управляван от св.Д. Ц. , при която не осигурил достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното МПС, вследствие на което с
дясната страна на своя автомобил ударил изпреварвания в задната лява част и
последвало изместване и качване на последния върху монтираната в пътния участък
мантинела, и съответно увреждането на около 50 метра от същата.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на делинквента се
предполага до доказване на противното.
Фактът, че съставеното за нарушението наказателно постановление е
отменено,според РС, е напълно
ирелевантен за настоящия спор.
Установи се също така от заключението по
автотехническата и оценителна експертиза, докладвано в о.с.з. на 21.03.2018г.,
че разходите за възстановяване на увредената мантинела възлизат на
3 504,76лв. С тези разходи се съизмерява и причинената вследствие деянието
на ответника вреда. Пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП е част
от републиканската пътна мрежа и съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗП
ответната Агенция има задължението да осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на този участък. Поради това вредата е засегнала
патримониума на ищеца и в негова полза следва да бъде репарирана.
Съдът е приел , че от посочената
стойност на разходите за възстановяване следва да се приспадне стойността на
отстранената увредена мантинела, оценена като отпадъчен материал, за да не се допусне
неоснователно обогатяване на увредения. Установи се от изслушаното в о.с.з. на
11.06.2018г. заключение по допуснатата оценителна експертиза, че ако този
материал бъде продаден като скрап, при нарязване и транспорт от страна на
изкупвача, реализирания приход би възлязъл на 143лв. Съдът е съобразил тази стойност, т.к. това е най-удобния за
увреденото лице способ за освобождаване от отпадъка с реализиране на приход. Не
се установява, според РС, в случая да е
била получена по-голяма печалба от отстранената мантинела.
Ирелевантно за спора между страните в настоящото производство е дали за
управлявания от ответника автомобил е имало валидна застраховка „ГО“ към датата
на произшествието.
Съобразявайки горният анализ, съдът е приел,
че предявената искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД се явява
основателна и доказана до размера на сумата от 3 361,76лв. (3
504,76 – 143) и следва да бъде уважена като такава,
респективно осъден ответника да заплати на ищеца тази сума, ведно със законата лихва върху нея,
считано от датата на увреждането – 22.12.2016г. до окончателното изплащане.
Исковата претенция в останалата част до пълния претендиран размер от
3 661,08лв. е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно
РС е
изложил мотиви, които се споделят в по –голямата си
част от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са
изложени. Не е основателно възражението относно липсата на съвпадение между
участъка на ПТП и участъка на подменената мантинела.Действително от протокола
за ПТП е видно, че ПТП е станало на км 77+810, а от доказателствата по делото
на л. 13 и сл. от първоинстанционното дело за подмяна на мантинела се установява,
че това е станало в участък от км 78+950 до км 79 +000. От показанията на св. Д.Ц. в съдебно заседание
на 7.02.2018г пред Пл РС се установява, че е имало удар от МПС на въззивника
отзад на автомобила на свидетеля, с който удар предния автомобил е изтласкан
напред. След изтласкването напред е станало застигане от МПС на въззивника на
автомобила на свидетеля и се е стигнало до странични удари, с които автомобила
на свидетеля се е качил върху
мантинелата. В този смисъл следва да се приеме, че произшествието се е развило по протежение на пътя на
известно разстояние, което обяснява разликата в метри при описанието на ПТП-то
и участъка с подменена мантинела.
Предвид гореизложеното следва да
се потвърди атакуваното решение. При този изход на делото следва да се присъди
юрк.възнаграждение в полза на въззиваемата страна в размер на 100 лв с оглед
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1109 от 11.07.2018 г по гр. дело № 754/2017 г по описа на
РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Р.Й.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на АГЕНЦИЯ „П***********”,
адрес: гр.С., бул.”М****” №3
юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА : Считам, че решението следва да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. От представения по
делото протокол за ПТП е видно, че ПТП се е случило на км 77+810 , а от
доказателствата по делото за подмяна на мантинела това е станало в участък от км 78+950 до км 79+000. В
протокола за ПТП е отбелязано повреждането на около 50 м мантинела. Толкова е
посочена и за подменена. Действително от показанията на св. Ц. е видно, че е
имало първоначален заден удар и последващи странични удари при
съприкосновението на двата автомобила участници в ПТП.Безспорно е по делото, че
има увредена мантинела. Вредите, ако има такива, следва да бъдат репарирани от
причинителя на ПТП. Разликата обаче от
км 77+810 до км 78+950 е повече от километър
и по делото липсват категорични доказателства, които да установяват по
безспорен начин, че подменената мантинела от км 78+950 до км 78+000 е точно
тази, която е повредена при процесното
ПТП. Протоколът за ПТП е представен от ищеца пред РС, не е оспорван, а в тежест
на ищеца пред РС и въззиваем пред Пл ОС е да установи наличието на вредата и
причинната връзка с поведението на другата страна и участието и причиняването
на ПТП.