Р Е Ш Е Н И Е
№….........../09.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 442 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Й.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.М.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и С.З.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен
иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик
на дворно място, находящо се в село ***, община ***,
обл. Варна, с площ от 1760 кв.м, съставляващо ***по
действащия план на село ***, общ. ***, обл. Варна,
одобрен със заповед № 7/04.01.1986 г., при граници: от две страни - улици, ***,
озеленяване, ***, заедно с построените в
имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 46 кв.м и лятна кухня със застроена площ от 21
кв.м, въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност ***., нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придаден по регулация ***. и нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти ***., евентуално – по силата на
давностно владение, осъществено в периода от 1930 г. до 2019 г., и за осъждане
на ответниците да й предадат владението върху посочените недвижими вещи.
По твърдения на ищцата, по
силата на давностно владение, осъществявано от Г.И.К.(баща на Й.К.), в периода
от 1930 г. до неговата смърт през 1975 г., той придобил дворно място с площ от
2075 кв.м, за което с утвърдения със заповед № 945/31.03.1930 г.
дворищно-регулационен план на село *** били отредени два парцела - ***с площ от
925 кв.м и ***с площ от 1150 кв.м в кв.
56 по плана на село ***, община ***, обл. Варна, при
общи граници за дворното място: улица, дере, С.С.и С.С., заедно с построените в дворното място къща с лятна
кухня и плевник.
След смъртта на Г.И.К.неговите наследници – ищцата Й.К., брат й И. Г. К. и
майка им С.И.К. били признати за собственици по наследство при равни квоти на
тези имоти съгласно нотариален акт ***г. на Провадийския нотариус.
По силата на дворищно-регулационния план на село ***, утвърден със заповед № 945/31.03.1930 г.,
към *** с площ от 925 кв.м било
придадено дворно място с площ от 870 кв.м. и граници: улица, улица, наследници на Г.И.и С.С.,
а към ***с площ от 1150 кв. м – дворно място с площ от 70 кв. м и граници:
улица и наследници на Г. К.. След заплащане стойността на тези придадени по
регулация части, посочени в протоколно решение № 13/22.11.1948 г. на
СОНС-Синдел, Варненски окръг, регулацията била приложена и бил съставен нотариален
акт *** на Провадийския нотариус, по силата на който ищцата, нейния брат И. К.
и майка им С. К. били признати за собственици по регулация при равни квоти на
придадените части.
След смъртта на С. К. през 1979 г. и И. К. през 2011 г. съсобственици на
горните имоти останали следните лица и при следните квоти: ищцата – ½ ид.ч, Т.П.К. - съпруга на И. К.) – ¼ ид.ч и Т.И.М.– негова дъщеря – ¼ ид.
ч.
По силата на нотариален акт ***г. на АВп-Варна, Т.П.К.
и Т.И.М.прехвърлили техните дялове от процесните имоти в полза на ищцата и тя
станала едноличен техен собственик.
На 15.09.2003 г. бил подписан предварителен договор с ответника А.А. за покупко-продажба на процесните имоти: къща, лятна
кухня и дворно място от 1780 кв.м, като фактическата власт била предадена на
купувача и неговото семейство. Ответникът отлагал неколкократно
сключването на окончателен договор, поради което на 04.07.2018 г. ищцата му
изпратила покана да освободи имотите. След като това не се случило, на
24.08.2018 г. ищцата подала жалба до Районна прокуратура – Варна, като при
извършената проверка от прокуратурата било установено, че ответниците
А.М.А. и С.З.Е. са се снабдили с нотариален акт ***от 22.08.2018 г. на АВп-Варна, по силата на който били признати за собственици
по давностно владение на притежаваните от ищцата имоти, а именно: дворно място,
находящо се в село ***, община ***, обл. Варна, с площ от 1760 кв.м, съставляващо ***по плана
на селото, при граници: от две страни улици, ***, ***, заедно с построените в
имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 46 кв.м, и лятна кухня
със застроена площ от 21 кв.м. Ищцата счита, че ответниците не са могли да
придобият по давност посочените имоти, тъй като до 2018 г. същите са били техни
държатели.
В условията на евентуалност
ищцата поддържа, че е придобила собствеността по силата на давностно владение
на процесното дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда и лятна
кухня, осъществено в периода от 1930 г. до настоящия момент, както следва: за
периода 1930 г. – 1975 г. – владение, осъществено лично и съвместно от
родителите на ищцата Г.И.К. и С.И.К.; за периода 1975 г. – 1979 г. – владение,
осъществено лично от С.И.К., Й.Г. К. и И. Г. К.; за периода 1979 г. – 2003 г. –
владение, осъществено лично от Й. К. и И. К.; за периода от 2003 г. – 2011 г. -
владение, осъществено от Й. К. и И. К., чрез ответниците като държатели на
имота; за периода след 2011 г. - владение, осъществено от Й. К., чрез
ответниците като държатели на имота.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното
искане по същество: да бъде признато за установено
спрямо ответниците, че ищцата е собственик на недвижимите имоти, описани в
констативния нотариален акт, и да бъдат осъдени ответниците да й предадат
владението върху тях, както и да бъде отменен въпросният нотариален акт.
Претендира и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. М.Г., поддържа исковата молба и формулираното искане
по същество и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В предоставяния срок по чл. 131 ГПК ответниците, чрез процесуалните им представители,
депозират отговори на исковата молба
с идентично съдържание, в които оспорват основателността на предявения иск.
Твърдят, че с договор от 15.09.2003 г., сключен между И. Г. К. и А.М.А. била
извършена продажба на процесното дворно място, ведно с построените в него къща
и лятна кухня, за сумата от 2 500 лв., като при сключване на договора на
ответника А.А. било предадено владението на имота, за
да живее там с неговото семейство. Уговорената продажна цена била изплатена
изцяло.
Ответниците поддържат, че от 15.09.2003 г. до
настоящия момент живеят в къщата и се грижат за нея, поддържат я и обработват
дворното място, като същите са владели имота и са станали негови собственици по
давност, което обстоятелство било установено при извършена по реда на чл. 587,
ал. 2 ГПК обстоятелствена проверка и обективирано в съставения констативен
нотариален акт ***г. на нотариус А.Г.с рег. № 194 на НК.
Оспорват ищцата да е собственик на
процесния имот с твърдения за липса на идентичност между него и описаните в
обстоятелствената част на исковата молба недвижими имоти, придобити от Й.К.. В
условията на евентуалност – ако се приеме, че имотите са идентични и че
ответниците не са придобили собствеността на годно основание, релевират възражение за изтекла в тяхна полза десетгодишна
придобивна давност, считано от 15.09.2003 г.
По изложените аргументи молят за
отхвърляне на предявения иск и претендират разноски, включително адвокатски
възнаграждения.
В открито
съдебно заседание ответниците, чрез процесуалните им представители адв. И.Н. и адв. Т.Г., поддържат
депозираните отговори и обективираното в тях искане и представят списъци по чл.
80 ГПК. В подадена писмена защита ответникът А.А.,
чрез адв. Ив. Н., излага аргументи по същество на
спора, с оглед събраните по делото доказателства.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От представения
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност ***. (л. 5), се
изяснява, че след извършена обстоятелствена проверка С.И.К., И. Г. К. и Й.Г. Д.
са признати за собственици по наследство и давност на дворно място с площ от
2075 кв.м, находящ се в с. Д., Варненски окръг, съставляващо парцели: парцел ***по плана на селото с площ от 925 кв.м
и парцел X***по плана на селото с площ от 1150 кв.м, при граници на
двата парцела: улица, дере, С.С.и С.С., заедно с построените в дворното място къща с лятна
кухня и плевник.
От представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придаден по
регулация ***. (л. 6) се установява, че С.И.К., И. Г. К. и Й.Г. Д. са признати за собственици
по регулация на следните недвижими имоти съгласно утвърдения със заповед № 946
от 31.03.1930 г. регулационен план, а именно: 870 кв.м празно дворно място при
съседи: от две страни улици, наследници на
Г.И.и С.С., което се придава към парцел ***по
плана на село ***, Варненски окръг, и 70 кв.м празно дворно място при съседи:
улица и наследници на Г. К., което се придава към парцел X***по плана на село ***,
Варненски окръг.
Приет и приложен по делото е и писмен договор от 15.09.2003 г. (л. 31),
сключен между И. Г. К., в качеството му на продавач, и А.М.А., като купувач, в
който е уговорено, че продавачът продава на купувача едноетажна масивна къща
заедно с построената до нея лятна кухня за живеене и 1780 кв.м дворно място за
сумата от 2500 лв., платима, както следва: 500 лв. при сключване на договора
(като капаро, за да му бъде предотавена къщата
предварително за живеене поради липса на жилище), 1000 лв. в срок до 31.12.2003
г. (като първа вноска за покупката) и 1000 лв. до 31.05.2004 г. (като втора
вноска). В чл. 3 от договора е уговорено, че продавачът предоставя на купувача
след сключване на договора къщата с дворното място за ползване без ограничения.
Видно от приложените удостоверения за наследници с изх. №
Д-ГП-18/11.03.2019 г. (л. 136) и изх. № Д-ГП-133/13.11.2018 г. (л. 7), Г.И.К.е
починал на 10.07.1975 г., като негови наследници по закон са С.И.К. (съпруга), Й.Г.К. (дъщеря) и И. Г. К. (син). С.И.К.
е починала на 29.01.1979 г. и е оставила за законни наследници децата й Й.Г.К.
и И. Г. К.. След смъртта на последния, настъпила на 05.06.2011 г., наследството
му е преминало към преживялата му съпруга Т.П.К. и тяхната дъщетя
Т.И.М..
От приетия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***. (л.
134) се изяснява, че Т.П.К. и Т.И.М., в качеството им на продавачи, са
прехвърлили в полза на Й.Г.К. – купувач, правото на собственост върху
притежаваната по наследство от тях ½ ид.ч. от
следните недвижими имоти, находящи се в с. ***, общ. ***, обл.
Варна, а именно: ***по плана на селото с площ от 1760 кв.м (идентичен с парцел ***по
стар план на с. *** с площ 1895 кв.м), заедно с построените в него къща с площ
от 46 кв.м и лятна кухня с площ от 21 кв.м, както и всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, както и *** в кв.
42 по плана на селото с площ от 760 кв.м (идентичен с парцел X***по стар план
на с. *** с площ 1220 кв.м), ведно с всички подобрения, приращения
и трайни насаждения в имота.
От представения нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давностно владение № ***(л. 9) се установява,
че след извършена обстоятелствена проверка ответниците
А.М.А. и С.З.Е. са признати за собственици в режим на СИО на недвижими имоти,
придобити по давностно владение, както следва: дворно място, находящо се в землището на с. ***, общ. ***, обл. Варна, с площ от 1760 кв.м, съставляващо ***по плана
на селото, одобрен със заповед № 7/04.01.1986 г. за дворищна и улична
регулация, при граници: от две страни – улици, ***, озеленяване, ***; жилищна
сграда на един етаж със застроена площ 46 кв.м и лятна кухня със застроена площ
21 кв. м, находящи се в дворното място.
Приобщени са ангажираните и от двете страни документити,
въз основа на които е издаден констативният нотариален акт в полза на
ответниците, а именно: молба-декларация от 12.12.2017
г. за извършване на проверката (л. 26), в която ответниците са се легитимирали
като собственици на процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба от
2003 г. и осъществено владение, считано от 2003 г., удостоверение №
ГП-468/13.07.2018 г., издадено от Община *** (л. 24), според което за имота
няма акт за общинска собственост и няма данни за постъпили реституционни
претенции, удостоверение № ГП-450/11.07.2018 г., издадено от Община *** (л. 23)
за идентичност на ***по действащия регулационен план на с. ***, одобрен със
заповед № 7/04.01.1986 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на ОНС-***
за улична и дворищна регулация, и УПИ ***по
предходен план на с. ***, одобрен с Указ на Царя № 151 от 21.03.1930 г.;
заявление вх. № ОП-18-9400-267/17.07.2018 г. (л. 25) и удостоверение №
ОП-18-9400-267/1/27.07.2018 г., издадено от Областния управител на област Варна
(л. 21), според което за процесния имот няма издаден акт за държавна
собственост, скица № 396/06.07.2018 г. (л. 22), удостоверение за данъчна оценка
(л. 75) и постановление от 22.08.2018 г. на нотариус А.Г.с рег. № 194 в НК (л.
72).
От ищцата е представена и приета покана от 04.07.2018 г., изходяща от нея и
адресирана до ответника А.А., с която уведомява
последния, че е собственик на ***заедно с построените в него къща и лятна кухня
и на ***, като кани ответника да се изнесе от имотите и да ги освободи в седемдневен
срок от получаване на поканата.
По повод неизпълнението на същата на 24.08.2018 г. ищцата е подала жалба до
Районна прокуратура-Варна (л. 10) с искане за съдействие във връзка с
освобождаването на имота. В жалбата е записано, че ищцата лично е разговаряла с
ответника А.М.А., който е отказал да
освободи имота, твърдейки, че притежава документ за собственост.
Въз основа на жалбата е образувана преписка № 12559/2018 г. по описа на
РП-Варна и след извършена проверка сезираният орган се е произнесъл с
постановление от 16.10.2018 г. (л. 12), с което е отказал образуването на
наказателно производство за престъпление от общ характер и преписката е
прекратена.
Към доказателствения материал по делото са приобщени и представени от
ищцата приходни квитанции за заплатени местни данъци и такси за процесния
поземлен имот и жилищна сграда за периода 2010 г. – 2017 г., вкл. (л. 17-20),
както и представени от ответника А.А. приходни
квитанции за заплатени местни данъци и такси за същия имот за 2019 г. (л.
83-84).
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза
(л. 141 и сл.) се изяснява, че за с. *** е
имало изработен кадастрално-регулационен план, одобрен със Заповед №
945/31.03.1930 г., като впоследствие е изготвен и действащ към настоящия момент
кадастрално-регулационен план, одобрен със Заповед № 7/04.01.1986 г. Заключението
установява съвпадение на процесния ***по сега действащия план на селото с парцел ***по
плана от 1930 г. (по *** с придаваеми части по
регулация по ***.) с малки разлики, дължащи се на начина на ползване на имота и
материализираните граници на терена. Според вещото лице инж. Ш.Х. процесният ***по действащия план от 1986 г. е образуван от
стар имот пл. № 20, за който с регулационния план от 1930 г. са формирани три
парцела с ***, като процесният имот представлява част от парцел № ******(по НА ***г.
на Провадийския нотариус и НА ***г. на Провадийския нотариус) и съответства на имота,
описан в титула за собственост на ответниците. Съгласно заключението имот пл. №
201, който е бил част от имот пл. № 20, за
който е бил отреден и парцел ***попада в рамките на ***по сега действащия план
на селото и същият е с площ от 1750 кв.м (изчислена графически след сканиране и
векторизиране), а по нотариален акт – 1760 кв.м.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на
ангажираните от страните свидетели (л. 165 и сл).
От
показанията на св. А..(без дела и родство със страните), разпитан по инициатива
на ищцата, се изяснява, че родителите на Й.К. да живели в процесния имот преди
да починат, а след смъртта им брат й И. го посещавал събота и неделя и
обработвал двора. По данни на свидетеля в имота се нанесли ответниците преди
7-8 или повече години, след което И. спрял да ходи в къщата и впоследствие
починал. Преди това – около 2009 г. И. двукратно търсил съдействие от
свидетеля, в качеството му на кмет на с. ***, за да намери ответника А. във
връзка с парично негово вземане по повод къщата. Такова съдействие търсила и
ищцата преди 2-3 години.
От
показанията на св. С.С.(без дела и родство със
страните), също разпитан по инициатива на ищцовата
страна, се потвърждават обстоятелствата, че процесният имот е бил обитаван от
родителите на ищцата, а след смъртта им същият е посещаван спорадично от нея и
брат й, както и че преди години ответниците са се нанесли в имота, като живеят
там и понастоящем.
От
показанията на третия ангажиран от ищцата свидетел - Д.Х. (без дела и родство
със страните), се установява, че преди две години същият имал намерение да
закупи къщата в с. *** и отишъл на оглед заедно с ищцата, но в имота имало
човек, който им заявил, че ще го купува, и не ги допуснал да влязат.
От
свидетелските показания на св. Н.И.(без дела и родство със страните),
ангажирана от ответната страна, се установява, че в процесния имот
необезпокоявано живеят ответниците от преди 16-17 г., като поддържат къщата,
вкл. са й направили ремонт, и обработват двора. По данни на свидетеля имотът е
закупен от предишния собственик – бай И..
В този
смисъл са и показанията на св. М.Д.и И. И.ов (без
дела и родство със страните), разпитани по инициатива на ответниците. От
показанията на св. М. Д. се изяснява още, че преди 1-2 години сестрата на И.
предявила претенции към ответника А.А. да й даде пари
за къщата.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.
108 ЗС, под чиято хипотеза попада съдебно предявения спор, собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това.
Следователно основателността на ревандикационния иск
е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: придобито от ищцата право на собственост върху
процесния поземлен имот и постройки в него на твърдяното придобивно основание (наследствено
правоприемство и по регулация на ½ ид.ч. и покупко-продажба на другата ½ ид.ч., евентуално – давностно владение), както и упражнявана
от ответниците фактическа власт върху вещта. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. С оглед предприетата от ответниците защита
срещу предявения иск, в тежест на ищцата е да установи още, че имотът, описан в
представените от нея титули за собственост, е идентичен с процесния такъв. В
тежест на ответниците, от друга страна, е да докажат, че владеят имота на заявеното
правно основание (придобито право на собственост по силата на договор за
покупко-продажба, евентуално – придобивна давност).
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено и обосновано, съответно на останалия
доказателствен материал, се установява, че процесният УПИ IV – 201 в кв. 42 по
действащия план на с. *** от 1986 г. е идентичен и изцяло попада в границите на
имотите, описани по предходния план на селото от 1930 г. в представените от
ищцата титули за собственост - нотариални актове от 1975 г. и 1986 г., според
които същите са придобити от ищцата, нейния брат И. К. и майка им С. К. по
наследство и по регулация. При това положение и доколкото правата на праводателите на ищцата (нейните родители Г. и С. К.и) не
са оспорени от ответната страна, съответно не подлежат на отделно доказване, съдът
приема, че след смъртта на С. К. през 1979 г. правото на собственост върху
процесния поземлен имот, ведно с построените в него жилищна сграда и лятна
кухня, е придобито от ищцата и нейния брат при равни квоти (по ½ ид.ч.), на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Страните не спорят, че през 2003 г. И. К. е сключил договор с ответника А.А. с предмет тези имоти. Документът е в писмена форма и
съдържа точно описание на вещите и тяхната продажна цена като съществени
елементи на продажбата, с оглед на което същият обективира предварителен
договор за покупко-продажба (арг. от чл. 18 и чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗЗД). Последният няма вещно-правно действие и доколкото няма данни да
е сключен последващ окончателен договор в изискуемата от закона нотариална
форма за действителност на сделката, съдът намира, че ответниците не са
придобили вещни права върху имотите по силата на този договор, а възраженията
им в тази насока са неоснователни. Така направеният извод не се опровергава,
дори ответниците да са заплатили цялата уговорена продажна цена (което не е категорично
доказано по делото), тъй като договорът за покупко-продажба е консенсуален, респ. плащането е относимо към неговото
изпълнение и ирелевантно за възникване на облигационното правоотношение. За последното
е достатъчно съгласието на страните, което обаче следва да бъде обективирано в
предвидената за това задължителна форма, която в случая не е спазена.
Макар предварителният договор да няма транслативен
ефект, според трайната съдебна практика (напр. решение № 40 от 04.07.2017 г. по
гр.д. № 3171/2016 г., II ГО на ВКС, решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр.д.
1218/2009 г. I ГО на ВКС) купувачът по предварителния договор, на когото е
предадена фактическата власт върху предмета на договора, упражнява същата с
намерение за своене, предвид увереността му, че ще
придобие собствеността след сключване на окончателния договор. В настоящия
случай страните не спорят, че фактическата власт е предадена на ответника А.А. през 2003 г. и същият я упражнява и понастоящем, което
се потвърждава и от клаузите в предварителния договор, както и от всички
свидетелски показания по делото. Следователно ответникът като купувач по
предварителния договор е установил владение (а не държане) върху поземления
имот и постройките в него и не е необходимо да доказва промяна в намерението си
като условие за поставяне началото на давностния срок,
каквито доводи навежда процесуалният представител на ищцата в хода на устните
състезания.
От събраните по делото свидетелски показания, в това число и тези на
ангажираните от ищцата свидетели, се доказват и допълнителните признаци на
упражняваното от ответниците владение, необходими, за да е годно то да породи
правно действие по отношение течението на придобивна давност, а именно да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Според свидетелите откакто са се
нанесли в имота (през 2003 г.), само ответниците го обитават необезпокоявано и
не допускат чуждо въздействие в него, вкл. не са осигурили достъп на ищцата, за
да бъде направен оглед на имота от доведения от нея купувач. Това именно тяхно поведение
опровергава и твърденията на ищцата за осъществено от нея (и брат й до неговата
смърт през 2011 г.) владение върху имота след 2003 г. чрез ответниците,
доколкото в хипотезата на владение чрез другиго следва това друго лице да
упражнява фактическата власт върху вещта със съзнанието, че я владее за друг, а
не за себе си. Затова е ирелевантно и обстоятелството, че ищцата е заплащала
местните данъци за земята и сградата в периода 2010 г. – 2017 г., което само по
себе си не е достатъчно нито да докаже евентуално поддържаното от нея
придобивно основание, нито да обори намерението за своене
на купувача по предварителния договор, установено както от характера на
правното основание, на което е придобита фактическата власт, така и от последващото негово поведение, насочено към отблъскване на
заявените от ищцата претенции.
Не са налице и никакви данни за
смущаване на владението в десетгодишния давностен
срок, считано от 2003 г. до 2013 г. Ищцата е предприела действия в тази насока
едва през 2018 г. (с отправянето на покана до ответника А. да освободи имота и
подаването на последваща жалба до РП – Варна), тоест след този срок, поради
което и съдът не намира за необходимо да обсъжда годността на същите да смутят
владението или да прекъснат придобивната давност.
Следователно през 2013 г. ответниците са придобили правото на собственост
върху целия процесен поземлен имот и постройки в
него, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, респ. ищцата е изгубила придобитите от нея
до тогава права върху ½ ид.ч. от вещите и
изобщо не е придобила правото на собственост върху останалата ½ ид.ч. с договора за покупко-продажба през 2016 г., тъй като
към момента на сделката продавачите (наследници на И. К.) също не са били
собственици - арг. от чл. 99, предл.
първо ЗС. По изложените по-горе мотиви правото на собственост не е придобито и
на евентуално поддържаното от ищцовата страна
основание (придобивна давност). Абсолютното вещно право е преминало в патримониума на ответниците и понастоящем същите владеят
имотите на годно правно основание, поради което предявеният срещу тях ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза всеки от
ответниците следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение от
по 600 лв., доказателства за заплащането на които са представени по делото –
договори за правна защита и съдействие от 16.09.2019 г., ведно с отбелязване,
че уговорените възнаграждения са изплатени изцяло в брой (л. 160 и 162).
Разноски
на ищцата не се следват, предвид отхвърлянето на предявения иск.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Й.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу А.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и С.З.Е., ЕГН **********, с
адрес: ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на дворно място, находящо се в село ***, община ***, обл.
Варна, с площ от 1760 кв.м, съставляващо ***по действащия план на селото,
одобрен със заповед № 7/04.01.1986 г., при граници: от две страни - улици, ***,
озеленяване, ***, заедно с построените в
имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 46 кв.м и лятна кухня със застроена площ от 21
кв.м, въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност ***., нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придаден по регулация ***. и нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти ***., евентуално – по силата на
давностно владение, осъществено в периода от 1930 г. до 2019 г., и за осъждане
на ответниците да й предадат владението върху посочените недвижими вещи;
ОСЪЖДА Й.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на А.М.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 600 лв.
(шестстотин лева), представляваща сторени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК;
ОСЪЖДА Й.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на С.З.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 600 лв.
(шестстотин лева), представляваща сторени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: