№ 577
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501288 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. oт ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на В. К. АТ. , ЕГН: **********,
подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. П. Владикова, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“№ 116-118, ет. 2 против решение № 260741 от 19.05.2021
г., постановено по гр. дело № 8421/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което са отхвърлени
исковете й срещу ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ген. ВладимиР Вазов“,
представлявано от Ганчо Тенев, с правно основание чл.357, вр.чл.188, т.2 и т.3 и чл. 344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, както следва: 1. за отмяна като незаконосъбразна на
заповед №РД-09-1041/16.10.2020 г. на изп. директор на „ВиК“ ЕАД, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“; 2. за отмяна като
незаконосъбразна на заповед № РД-09-1124/04.11.2020 г. на изп.директор на „ВиК“ ЕАД, с
която й е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“; 3. за
отмяна като незаконосъбразна на заповед №РД-09-1174/13.11.2020 г. на Изп.Директор на
„ВиК“ ЕАД, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“; 4. за отмяна на
„акт за прекратяване на трудово правоотношение“ №**********/12.11.2020 г., считано
от 18.11.2020 г. – „поради дисциплинарно уволнение“; 5. за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди “ в район Поморие и 6. за
осъждане на ответника да й заплати сумата от 5675.64 лв. - главница, представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на
1
исковата молба – 21.12.2020г. до окончателното й изплащане, като решението се обжалване
и в частта за разноските, присъдени в полза на ответника в размер на 100 лв.
В жалбата се изразява недоволство от решението на първоинстанционният съд, като
се навеждат доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон,
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че
неправилно и необосновано районния съд е приел, че заповедите отговарят на изискванията
за законосъобразност, като при решаване на спора е разместил възложената с доклада
доказателствена тежест, приемайки, че заповедите са законосъобразни, по съображения, че
ищцата не е доказала тяхната незаконосъобразност. Въззивницата счита, че районният съд
необосновано е приел, че са спазени изискванията на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 от КТ, за което
излага подробни съображения. Заявява, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
възраженията й и не е извършил проверка за спазване на изискванията за сроковете по чл.
194 от КТ, като счита, че изводите на съда, че деянията са определени по време и място на
извършване са необосновани, тъй като не се съдържат в заповедите, нито се установяват от
данните по делото. Излага съображения, че с цел да постигне множественост на
нарушенията по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ за да наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“, работодателят е злоупотребил с дисциплинарната си
власт, тъй като е упражнил недобросъвестно правата си. С оглед наведените и подробно
развити във въззивната жалба доводи се иска отмяна на отхвърлителното решение на РС-
Бургас и постановяване на ново, с което исковете да бъде изцяло уважени, както и в полза
на въззивницата да бъдат присъдени разноските и пред двете съдебни инстанции. Не са
направени доказателствени искания. В съдебно заседание, въззивницата чрез
упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за
уважаването й. Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт
Белев е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, в който е изложил съображения за
неоснователността й. Посочил е, че правилно районният съд е разпределил
доказателствената тежест, като съдът е допуснал събиране единствено на допустимите и
относими по делото доказателства. Счита, че е налице спазване на процедурата на чл. 193,
ал. 1 от КТ, като сочи, че ищцата никога не е възразявала, че посочените в заповедите
нарушения касаят изпълнението на нейни задължения, нито е възразявала, че цитираните в
тях доклади не са й били предявени. Излага съображения, че заповедите са мотивирани и
съставени при спазване на законовите изисквания и процедура, за което ответникът е
ангажирал доказателства пред първата инстанция, с които е установил елементите на
фактическия състав на всяко едно от процесните дисциплинарни нарушения, доказвайки
соченото по всяко от тях неизпълнение на служебните задължения на ищцата. По подробно
изложените в писмения отговор доводи въззиваемото дружество счита, че въззивната жалба
е неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно,
правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноските, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, въззиваемото дружество не изпраща представител.
Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и
правна страна следното
Пред районният съд са били предявени искове с правно основание чл.357, вр.чл.188,
т.2 и т.3 и чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за незаконосъобразни
на наложените на ищцата две дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“ и
последвалото ги „дисциплинарно уволнение“, за възстановяване на ищцата на заеманата от
нея преди уволнението длъжност „о.и.у.“ в Район Поморие и за осъждане на ответника-
работодател да й заплати обезщетение от 5675.64 лв. за период от шест месеца, считано от
2
уволнението - 18.11.2020, през който е останала без работа поради прекратяване на
трудовото й правоотношение, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 21.12.2020г. до окончателното й изплащане.
С обжалваното решение, районният е отхвърлил изцяло предявените искове, като е
приел, че всяко от наложените дисциплинарни наказания е законосъобразно, при
съобразяване на тежестта на извършените нарушения с наложените наказания, които е
намерил за доказани и при спазване на процедурата по чл. 193 от КТ.
След служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от
ГПК, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените
в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно, а и от данните по делото е установено, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността
„отчетник измервателни уреди “ в предприятието на ответното дружество.
Със заповед № РД-09-1041 от 16.10.2020г. на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснато грубо нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.3 от КТ- неизпълнение на възложената работа, по чл. 187, ал.
1, т. 7 от КТ- неизпълнение на законните нареждания на работодателя и чл. 187, ал. 1, т. 9 от
КТ- увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини,
енергия и други средства. В заповедта е посочено, че нарушенията са удостоверени
съгласно доклад от 30.09.2020г., изготвен на базата на пет констатативни протоколи,
първият от 23.09.2020г., а останалите четири от 28.09.2020г., като същите се изразяват в
това, че ищцата е създала условия за ползване на питейна вода без монтирано измервателно
устройство, с което е ощетила дружеството и не е уведомила за това работодателя или
прекия си ръководител. Заповедта е връчена на ищцата лично срещу подпис на 19.10.2020г.
С последваща заповед № РД-09-1124 от 04.11.2020г. на ищцата е наложено второ
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за грубо нарушение на
трудовата дисциплина удостоверени съгласно доклад от 13.10.2020г. и писмо за изискване
на обяснения от ищцата от 21.10.2020г., както следва: по чл. 187, ал. 1, т.3 от КТ-
неизпълнение на възложената работа, по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ- неизпълнение на
законните нареждания на работодателя и по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на
други трудови задължения на работодателя, установени в длъжностната характеристика от
01.03.2020г. Нарушенията са описани в заповедта в шест пункта, като е посочено, че същите
се изразяват в 1./ надписани водомери; 2./ несъотвествие на адреси на имоти с базата данни;
3./ липса на реален отчет на водомери с наличие на голям разход на вода;4/. непломбирани
водомери; 5/. повредени водомери и 6/. сгради с повече от един потребител и без централни
водомери. Заповедта е връчена на ищцата лично срещу подпис на 09.11.2020г.
Със заповед №РД-09-1171/13.11.2020 г., работодателят е наложил на ищцата най-
тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188, т.3 от КТ за
извършени две дисциплинарни нарушения, установено съгласно доклад от 07.10.2020г. и
писмо от 13.10.2020г. за изискване на обяснения от ищцата, от които първото по чл.190,
ал.1, т.7 от КТ – за допуснати други тежки нарушения на трудовата дисциплина вр. с чл.
187, ал. 1, т. 7 и т. 10, описани в т. 3 от заповедта, а второто по чл.190, ал.1, т.3 от КТ – за
системни нарушения на трудовата дисциплина, описани в т. 1 – т. 3 от заповедта. За да
уволни дисцилинарно ищцата в мотивната част на заповедта работодателят е посочил, че е
взел предвид предходните й наложени две дисциплинарни наказания „предупреждение за
уволнение“, описани в т. 1 и т. 2, както и наличието на други допуснати от нея впоследствие
3
нарушения на трудовата дисциплина, които са подробно описани в т. 3 от заповедта за
уволнение, като за всяко от нарушенията е отразено в какво фактически се изразява то и
какво нарушение представлява. По отношение на второто нарушение по чл.190, ал.1, т.3 от
КТ работодателят е изложил съображения, че се касае за системност, тъй като са налице три
отделни нарушения на трудовата дисциплина в рамките на една календарна година, от които
за първите две са й наложени наказания „предупреждение за уволнение“, а за третото
работодателят й е наложено последното дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта
за уволнението е връчена на ищцата лично срещу подпис на 18.11.2020г.
С акт от 12.11.2020г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с ищцата, считано от 18.11.2020г., като видно от направеното
отбелязване актът й е връчен на 18.11.2020г. лично срещу подпис.
Видно от данните по делото, преди да наложи всяко от описаните дисциплинарни
наказания работодателя е изисквал писмено въз основа посочените във всяка от заповедите
писма от ищцата обяснения за всяко от констатираните нарушения на трудовата
дисциплина, както и информация дали страда от някоя от болестите по Наредба № 5 от
МНЗ, даващи право на закрила по чл. 333 от КТ.
По делото са представени посочените в заповедите за налагане на дисциплинарни
наказания констативни протоколи и изготвените въз основа на тях доклади за описаните в
тях нарушения, извършени от ищцата, за което е ангажирана дисциплинарната й
отговорност. Изложените в тях фактически обстоятелства се потвърждават по категоричен и
безспорен начин от ангажираните през първата инстанция свидетелски показания, които са
безпротиворечиви и еднозначни, поради което правилно районният съд ги е кредитирал
изцяло.
Горната фактическа обстановка е правилно възприета от районния съд, като с оглед
така установените факти настоящата инстанция настоящата съдебна инстанция напълно
споделя изложените в обжалваното решение съображения за неоснователност на исковете,
към които мотиви препраща на основание чл. 272 от ГПК, като в допълнение и с оглед
оплакванията в жалбата, намира следното:
Що се касае до оплакванията за нарушение на чл. 193 и чл. 195 от КТ:
С оглед проверката за законосъобразност на всяка от издадените заповеди за
дисциплинарно уволнение, на първо място в тежест на работодателят е да докаже, че преди
налагане наказанията, е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. Досежно изпълнение на
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, е необходимо работодателят да е поискал обяснения от
работника или служителя, без значение дали последният се е съгласил да даде такива, като
изпълнението на това задължение освобождава работодателят от санкцията по чл. 193, ал. 2
от КТ – отмяна на заповедта за уволнение без разглеждане на спора по същество.
Видно от данните по делото /л. 42, л. 58 и л. 72/, се установява, че преди да наложи
всяко от трите наказания работодателят е поискал с нарочни писма, връчени на ищцата да
даде в тридневен срок писмени обяснения и да посочи доказателства за подробно
изброените във всяко от писмото обстоятелства, съгласно съответния доклад за тях. Ищцата
е дала писмени обяснения, които видно от съдържанието на всяка от процесните заповеди са
взети предвид от работодателя, като наред с това се установява, че всяко от наказанията е
наложено на ищцата именно за обстоятелствата, за които работодателят е изискал
обясненията.
От гореизложеното следва, че правилно и напълно обосновано въз основа на данните
по делото районният съд е приел, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193
от КТ преди да наложи всяко от горепосочените дисциплинарни наказания. Този извод
напълно се споделя и от въззивният съд, поради което неоснователни се явяват изложените в
жалбата оплаквания в този смисъл.
4
Поради законосъобразно провеждане на процедурата по чл. 193 от КТ, съдът следва
да разгледа по същество и останалите оплаквания за законноста на наложените
дисциплинарни наказания.
Ищцата твърди, че процесните заповеди са немотивирани съгласно изискванията на
чл. 195 от КТ, в т.ч. не са й връчвани докладите, послужили като основание за издаването
им.
Съгласно чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.
В трайната съдебна практика / решение по гр. д. № 1208/09 г. на четвърто г. о.,
решение по гр. д. № 1008/11 г. и решение по гр. д. № 1576/10 г. на трето г. о., всички на
ВКС/ се приема, че заповедта по чл. 195 от ГПК може да се мотивира и с препращане към
други актове / вкл. обясненията на наказания работник/, в които се съдържат данни за
времето и начина на извършване на дисциплинарните нарушения и с които работникът или
служителят е запознат. По този начин се улеснява описанието на дисциплинарните
нарушения без с това да се накърнява правото на защита на работника или служителя, тъй
като Кодекса на труда не съдържа разпоредби за откриване на специална процедура за
дисциплинарно производство. Необходимо и достатъчно е работодателят да поиска
обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за
нарушения на трудовите задължения. В случая действително във всяка от заповедите за
наложените дисциплинарни наказания се съдържа позоваване на представените по делото
доклади и констативни протоколи, съставени от служители на работодателя, като наред с
препращането към тях всяко от вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина е
описано подробно от фактическа страна. Затова правилно районния съд е приел, че във
всяка от заповедите за дисциплинарно наказание деянията са определени по време и място
на извършване. Освен това, независимо, че докладите и протоколите няма данни изрично да
са връчени на ищцата видно от писмата, с които работодателят е изискал обяснения от нея, в
тях са изложени подробно именно съдържащите се в тези документи -доклади и
констативни протоколи обстоятелства, по които ищцата е дала обяснения по чл. 193 от КТ.
Това означава, че в случая не е нарушено правото на защита на ищцата, тъй като по повод
изисканите от нея обяснения тя е била запозната със съдържанието на докладите, вписано
във връчените й писма за изискване на обяснения по чл. 193 от КТ за конкретни
обстоятелства, поради което съдът намира изложените в тази връзка оплаквания са
неоснователни. Освен това в съдебната практика е прието, че в искането на обяснения
работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин. Искането и вземането на устни или писмени
обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, но е достатъчно
работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал
в обстоятелствата / в този смисъл са /решение № 74/2016 г. по гр. д. № 4792/2015 г. на ІІІ гр.
5
отд. на ВКС, решение № 722/2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. ІV г. о. ВКС, решение № 68/2014
г. по гр. д. № 3145/2013 г. ІV г. о. ВКС и решение № 270/2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. ІV
г. о. ВКС/.
В случая, видно от данните по делото преди да наложи всяко от наказанията,
работодателят не само е маркирал обстоятелствата, за които е поискал обяснения, но ги е
изложил подробно, затова оплакванията в този смисъл се явява неоснователни.
Неоснователни според настоящата инстанция са и възраженията на ищцата за
немотивираност на заповедите в нарушение на изискванията на чл. 195 от КТ, тъй като
видно от съдържанието на всяка от процесните заповеди работодателят е описал както
фактическия състав на всяко от деянията на ищцата, за които е ангажирал дисциплинарната
й отговорност така и в какво се изразява нарушението.
Що се касае до оплакването, че описаните в заповедните деяния не са точно и ясно
индивидуализирани по време и място, с оглед преценката за съобразяване дали са спазени
сроковете по чл. 194 от КТ, съдът намира същите за неоснователни, по следните
съображения:
Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Това означава, че дисциплинарното наказание не може да се наложи, ако е изтекъл
двумесечния срок от откриване на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок
от извършването му. В случая по делото е установено, че нарушенията са установени от
работодателя въз основа на извършени проверки през м. септември и октомври 2020г., за
които oще през м. октомври 2020г. са изгответни съответните доклади, послужили на
работодателя като основание за налагане на дисциплинарните наказания на ишцата. След
съпоставка на посочените в тях дати и датите на всяка от процесните заповеди за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата следва, че при налагане на всяко от
дисциплинарните наказания работодателят е спазил сроковете по чл. 194 от КТ.
На следващо място що се касае до съответствието на посочените във всяка от
атакуваните заповеди основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата
и действителното фактическо положение, респ. и правото да прекрати трудовото
правоотношение с нея въз основа на последната заповед за уволнение доказателствената
тежест за това носи работодателя, както правилно е приел районния съд съобразно
разпределена доказателствената тежест между страните в доклада му по чл. 140 от ГПК.
За да наложи на ищцата дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
съгласно първата заповед № РД-09-1041 от 16.10.2020г. работодателят е посочил, че тя е
извършила следните нарушения на трудовата дисциплина: чл. 187, ал. 1, т.3 от КТ-
неизпълнение на възложената работа, по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ- неизпълнение на
законните нареждания на работодателя и чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ- увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други
средства.
В случая обвиненията касаят създадени от ищцата условия за ползване на питейна
вода без монтирани измервателни устройства, за което не се спори, че тя не е уведомила
работодателя си, установено съгласно представените пет констативни протокола от м.
септември 2020г. за неправомерни присъединявания към ВиК мрежата на гр. Поморие,
касаещи пет отделни адреси на ул. „Петър Берон“ в гр. Поморие, попадащи в отчетния
район на ищцата. В обясненията си ищцата не е оспорила липсата на водомери в посочените
6
обекти, но е посочила, че поставените изводи за водомери били в процес на изграждане и не
се ползват.
Настоящата инстанция намира, че досежно гореустановената за издаване на тази
заповед фактическа обстановка и обстоятелството, че нарушението, за което е издадена
заповедта за дисциплинарно наказание се изразява в това, че ищцата не е уведомила
работодателя си за неправомерни присъединявания към ВиК мрежата на гр. Поморие, с
което е причинила вреди на дружеството, изразяващи се в потребена, но неотчетена вода,
което нейно бездействие е доказано по делото, следва, че същото може да се квалифицира
единствено като нарушение само по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 9 от КТ, тъй като причиненото
увреждане на имуществото на работодателя е вследствие на неизпълнение на трудовите й
задължения да определя количеството вода при липса на монтирани водомери.
Според настоящия съдебен състав, доколкото не е посочено кои са конкретните
законни нареждания на работодателя, които в случая не са изпълнени от ищцата, в т.ч.
липсват данни причиненото увреждане освен поради неизпълнение на трудовите
задължения по длъжностна характеристика да е извършено и поради неизпълнение на
законните нареждания на работодателя, деянието не може да се квалифицира и като
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ. Независимо от това, само по себе си това
обстоятелство не води до незаконност на заповедта, тъй като неправилната квалификация по
единия от посочените в заповедта законови текстове, респ. при несъответствие между това
правно основание и описаните фактически обстоятелства, меродавни са последните. Още
повече, че нарушението е правилно квалифицирано досежно останалите две посочени в
заповедта правни основания, а за да се ангажира дисциплинарната отговорност на работника
е достатъчно наличието на визираното в заповедта нарушение, без значение дали правната
му квалификация е определена правилно от работодателя. В случая извършените от ищцата
нарушения са по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 9 от КТ според вида и тежестта им – касае се за
няколко неправомерно ползващи питейна вода абоната, обстоятелствата, при които са
извършени и дадените обяснения, в съотвествие с чл. 189, ал. 1 от КТ на ищцата е наложено
средното по тежест дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Затова с
оглед доказване на нарушението и законосъобразното изпълнение на изискванията на КТ
при налагане на това наказание, въззивният съд намира, че правилно районният съд е
отхвърлил като неоснователен иска за отмяната му.
Що се касае до втората заповед № РД-09-1124 от 04.11.2020г., с нея на ищцата е
наложено второ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за грубо
нарушение на трудовата дисциплина, удостоверено съгласно доклад от 13.10.2020г. и писмо
за изискване на обяснения от ищцата от 21.10.2020г., както следва: по чл. 187, ал. 1, т.3 от
КТ- неизпълнение на възложената работа, по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ- неизпълнение на
законните нареждания на работодателя и по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на
други трудови задължения на работодателя, установени в длъжностната характеристика от
01.03.2020г. Нарушенията са описани в заповедта в шест пункта, като е посочено, че същите
се изразяват в следните действия и бездействия: 1./ надписани водомери; 2./ несъотвествие
на адреси на имоти с базата данни; 3./ липса на реален отчет на водомери на 37 имота с
наличие на голям разход на вода;4/. непломбирани водомери; 5/. повредени водомери и 6/.
сгради с повече от един потребител и без централни водомери. Ищцата е дала следните
обяснения- по т. 1/. че отчетните водомери са от служебни отчети и данни на абонатите; по
т. 2, че несъотвествието на адресите е оправено в базата данни; по т. 3, че несъотвествието
на разхода на вода с големи показания е получено поради данни, предоставени от клиентите,
поради липса на достъп до водомерите; по т. 4 е посочила, че водомерите са пломбирани; по
т.5 за повредените водомери са съставени протоколи; и по т. 6, че адресите, на които е
трябвало да се поставят централно водомери са предадени на началника на район Поморие.
Всяко от горепосочените нарушения, описани в заповедта е установено, както от
7
извършената проверка, въз основа на която е изготвен доклада от 13.10.2020г., чийто
фактически констатации са послужили като основание за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ищцата, така и от депозираните пред първата инстанция свидетелски
показания на служителите, извършили проверката. Всички гореописания нарушения
съставляват неизпълнение на трудовите задължения на ищцата по смисъла на чл. 187, ал. 1,
т. 3 от КТ. Същите не обхващат хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, по същите
съображения, изложени по-горе досежни първот наказание. Що се касае до включването и
на нормата на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ с нея работодателят е препратил към длъжностната
характеристика на ищцата /същата макар да не е приета по делото, посочените в нея
задължения не са оспорени/, като същата визира неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
ред, в КТД или такива, които са определи при възникване на трудовото правоотношение, т.е.
всички възможни правила, свързани с трудовата дисциплина.
Предвид гореизложеното, както правилно е приел районният съд посочените във
втората заповед фактически констатации, послужили като основание за налагане на
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ са доказани, като според
настоящата инстанция същите представляват нарушения по чл. 187, т. 3 и т. 10 от КТ. При
налагане на наказанието е отчетен факта, че на ищцата вече е наложено предходното
наказание „предупреждение за уволнение“ за горепосочените нарушения на трудовата
дисциплина, като са взети предвид и обясненията й, като изложените в тях твърдения
останаха недоказани. Ето защо, въззивната инстанция намира, че сочените във втората
обжалвана заповед множество нарушения на трудовата дисциплина с оглед вида и
естеството си съответстват по тежест на наложеното и наказание „предупреждение за
уволнение“ съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ. Затова втората заповед също се
явява законосъобразна и правилно районният съд е отхвърлил иска за отмяната й.
С третата си заповед №РД-09-1171/13.11.2020 г., работодателят е наложил на
ищцата най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188, т.3 от КТ
за извършени две дисциплинарни нарушения, установени съгласно доклад от 07.10.2020г.
и писмо от 13.10.2020г. за изискване на обяснения от ищцата, от които първото по чл.190,
ал.1, т.7 от КТ – за допуснати други тежки нарушения на трудовата дисциплина вр. с чл.
187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ, описани в т. 3 от заповедта, изразяващи се в 1/. наличие на
надписани водомери; 2/. несъотвествие на адресите с базата данни;3/. водене на партида на
починало лице; 4./ липса на реален отчет за м. март 2019г. на абонат 850730 с разход на
вода от 285куб.м.; 5/. наличие на непломбирани водомери на посочените множество имоти
на абонати;6/. теч на водомер по партида 846487; и 7./ наличие на повредени пет водомера,
а второто по чл.190, ал.1, т.3 от КТ – за системни нарушения на трудовата
дисциплина, описани в т. 1 – т. 3 от заповедта, които представляват повече от три заедно с
първото в заповедта, извършени в рамките на една календарна година.
Обясненията, които ищцата е дала досежно горните нарушения са следните: 1/. че
поради липса на достъп е имала уговорка с клиента да дава отчет на всеки три месеца и след
това да се прави изравнение; 2./че тя не въвежда адресите в базата данни, като системата
изписа адреса без града и е уведомила ръководителя си; 3/. че няма данни за наследниците
на починалото лице- абонат; 4./ че няма достъп до аб. 850730, като показанията се поставят
на вратата; 5/. че посочените водомери са останали непломбирани от водния цикъл; 6/. че
разходът е бил 10 куб.м., като е възможно течът да е от предния ден; и 7/. вече са съставени
8
протоколи за повредените водомери.
Всяко от горепосочените нарушения, описани в заповедта е установено, както от
извършената проверка, въз основа на която е изготвен доклада от 07.10.2020г., така и от
депозираните пред първата инстанция свидетелски показания на служителите, извършили
проверката. Всички гореописани нарушения съставляват неизпълнение на трудовите
задължения на ищцата по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ, установени в
длъжностната й характеристика,като вида, характера и обема на задълженията й не се
оспорват от ищцата. Както и за предходните наказания, така и за процесното уволнение
настоящата инстанция счита, горепосочените нарушения не осъщестяват състава на едно от
визираните в заповедта за уволнение основания – по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, по същите
съображения, изложени по-горе, касаещи предходните две заповеди. Обстоятелството, че
въпреки по-рано наложените й дисциплинарни наказания, ищцата е продължила да не
спазва, респ. да не изпълнява коректно трудовите си задължения обосновават извода, че
нарушенията, описани в т. 3 от последната заповед в своята съвкупност съставляват „тежко
нарушение“ на трудовата дисциплина, което законодателят е определил като самостоятелно
основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Досежно обвинението за нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, изразяващо се
системни нарушения на трудовата дисциплина, описани в т. 1 – т. 3 от заповедта, същото
е посочено като второ самостоятелно основание за наложеното дисциплинарно уволнение на
ищцата. Фактическият състав на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ предпоставя поне едно от
нарушенията, обуславящи системност да не е наказано, за да може при оценка на тежестта
му като утежняващ признак да се вземат предвид и нарушенията, за които дисциплинарно
наказание не е наложено. Затова, както правилно е приел районният съд, за да е налице
системност на нарушенията на трудовата дисциплина, работникът или служителят трябва да
е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, които с оглед забраната по
чл. 189, ал. 2 от КТ да не са все още санкционирани, или когато поне едно от тях не е
санкционирано, като не са изтекли сроковете за осъществявавне на дисциплинарна
отговорност, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 от
КТ.
В случая работодателят е счел, че заедно с предходните незаличени две наказания
„предупреждение за уволнение“, установените за трети път множество нови нарушения на
трудовата дисциплина, които е окачествил като „тежки“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от
КТ, е налице системно нарушаване на трудовата дисциплина от страна на ищцата. Същото е
подробно описано в заповедта, като неизпълнението касае възложените на ищцата трудови
задължения съгласно заеманата от нея длъжност, в т.ч. и съдържащи се в длъжносттната й
характеристика. Всяко от описаните нарушения е установено въз основа на проверки от
служители на работодателя, като въз основа на направените констатации са изгответни три
доклада от 30.09.2020г., 07.10.2020г. и 13.10.2020г. В тях са установени множество
извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в бездействия
или неточно изпълнение на трудовите задължения на ищцата, които работодателят е
квалифицирал по чл. 187, т.3 и т.7 и т. 10 от КТ. С оглед повторяемостта им и
неколкократността на извършването на нарушенията от обективна страна и поради
обстоятелството, че се касае за три групи нарушения същите несъмнено представляват
9
"системност" в нарушаването на трудовите задължения от страна на ищцата по смисъла на
чл. 190, ал. 1,т. 3 от КТ. Тези нарушения са извършени в рамките на по-малко от 1 година и
именно със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на
трудови задължения, като в оперативната власт на работодателя е да прецени дали и какво
наказание да наложи за тях. В случая за нарушенията, установени с два от докладите
работодателят е наложил на ищцата две дисциплинарни наказания „предупреждение за
уволнение“, които са преценени за законосъобразни от съда. Същите към момента на
налагане на третото наказание „дисциплинарно уволнение“ не са били заличени, затова те
имат значение при преценката за системността на нарушенията по смисъла на чл. 190, ал. 1,
т. 3 от КТ и за законосъобразността на наложеното дисциплинарно уволнение. Затова
правилно тези две предходни нарушения на трудовата дисциплина са приети от
работодателя като елемент от понятието „системност“ и заедно с третото нарушение по чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ са формирали фактическия състава на нарушението по чл. 190, ал. 1, т.
3 от КТ при спазване на принципа на чл. 189 от КТ.
От гореизложеното съдът намира, че по делото се установи, че са налице
визираните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина – по чл. 190, ал. 1,
т. 7 от КТ и по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, всяко от който съставлява самостоятелно основание
за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на ищцата по чл. 188, т. 3 от КТ –
уволнение. При налагането му е взето предвид и утежненото дисциплинарното минало на
ищцата, както и останалите визирани в чл. 189, ал. 1 от КТ обстоятелства.
Затова съдът счита, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с
ищеца законосъобразно при спазване на изискванията на КТ. Що се касае до акта за
прекратяване на трудовото правоотношение, обстоятелството, че е датиран на 12.10.2020г.,
т.е. формално е издаден преди заповедта за уволнение с дата от 13.10.2020г., същият е
връчен на ищцата, заедно със заповедта за уволнение -на 18.10.2020г. Тъй като трудовото
правоотношение с ищцата се прекратява със заповедта за уволнение, актът сам по себе си не
е породил каквито и да правни последици за ищцата, а само формално е констатирал
изявлението на работодателя, обективирано в заповедта за уволнение за прекратяване на
трудовото правоотношение.
По горните съображения, настоящата инстанция споделя напълно изводите на
районния съд за законосъобразност на всяко от наложените дисциплинарни наказания на
ищцата, поради което счита, че правилно исковете за отмяната им са отхвърлени като
неоснователни, в т.ч. и искът за отмяна на актът за прекратяване на трудовото
правоотношение, в т.ч. и по съображения, че по делото не се твърди, нито се установи
наличието на неспазена по отношение на ищцата закрила на някое от основанията посочени
в императивната норма на чл. 333 от КТ,още повече, в същата е посочила, че не се ползва от
такава закрила.
Установената законосъобразност на уволнението на ищцата води до като последица и
до неоснователност на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ - за
възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност и за обезщетение поради
незаконно уволнение, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, както и за присъждане на
разноски по делото.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
10
първоинстанционно решение, отхвърлящо предявените искове като неоснователни следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП поради
неоснователност на въззивната жалба и изцяло отхвърляне на исковете, в полза на
въззивното дружество следва да се присъдят направените през въззивната инстанция
разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 100лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260741 от 19.05.2021 г., постановено по гр.
дело № 8421/2020 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА В. К. АТ. , ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Шейново“№ 116-118, ет. 2 - адв. П. Владикова, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Ген. ВладимиР Вазов“, представлявано от Ганчо Тенев, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11