№ 49589
гр. София, 05.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110147767 по описа за 2022 година
Образувано е по молба с правно основание чл. 248 ГПК,
инкорпорирана в подадена от ответника „Актаел“ ЕООД въззивна жалба,
уточнена с молба от 18.11.2024 г. с искане за изменение в частта за разноските
на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 8960/15.05.2024
г. чрез намаляване на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в обезпечителното и първоинстанционното исково
производство, поради тяхната прекомерност.
В подадения отговор насрещната страна по молбата – ищец в
производството "Дръм" ЕООД е изразил становище по направеното искане с
доводи за неговата недопустимост, евентуално - неоснователност.
Софийски районен съд, 76-ти състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, без необходимост от
представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната
като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от
съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност.
Същевременно с чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по
искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от
постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна.
Когато съответната страна иска изменение на вече определените от
съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже
счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални
действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски и
възражение за прекомерност.
Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода,
1
че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за
прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно
обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време.
Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за
присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора
по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с
предмета на делото.
Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала
възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната
страна за разноски в рамките на производството, то тя не може да го изтъква
като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.
Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и
страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно
призовавана за тях – какъвто е процесния случай, тя следва да заяви искането
си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване
на устните състезания в съответната инстанция.
След този момент в посочената във въпроса хипотеза възражението за
прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли
заявено, следва да се остави без разглеждане.
Това обаче не означава, че в този срок се преклудира и правото на
страната, която се позовава на преклудирано възражение за прекомерност, да
иска изменение на съдебния акт в частта за разноски. За искането по чл. 248,
ал. 1 ГПК важат сроковете, посочени в тази норма – които в конкретния
случай са спазени, доколкото възражението е инкорпорирано в подадената
въззивна жалба. Недопустимостта на възражението за прекомерност ще
обуслови неоснователност на искането за изменение на акта в частта за
разноските, а не неговата допустимост, която зависи от сроковете, посочени в
чл. 248 ГПК. /В този смисъл Определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК и много други/.
За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не
се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да
вземе участие в него - без открити заседания или без надлежно осъществена
размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да
заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
В конкретния случа, ищецът своевременно е претендирал
присъждането на съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
като в последното по делото съдебно заседание е представил и списък по чл.
80 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован за насроченото по делото последно
съдебно заседание, поради което до приключване на устните състезания по
делото за него е била налице процесуална възможност да релевира
възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски.
В случая, такова възражение не е направено до приключване на устните
2
заседания, а е заявено за пръв път в молбата по чл. 248 ГПК, поради което
съдът намира, че същото е несвоевременно заявено.
Предвид изложеното, подадената молба за изменение на решението в
частта за разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК, инкорпорирана в
подадена от ответника „Актаел“ ЕООД въззивна жалба вх. №
207949/25.06.2024 г., с искане за изменение в частта за разноските на решение
№ 8960/15.05.2024 г. по гр.д. № 47767/2022 г. на СРС, 76 с-в, чрез намаляване
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на присъдените в полза на „Дръм“ ЕООД разноски
за адвокатско възнаграждение в обезпечителното и първоинстанционното
исково производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
След влизане в сила на определението, респективно - след
администриране на постъпилите частни жалби срещу него, делото да се
изпрати на Софийски градски съд по компетентност.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3