№ 629
гр. Благоевград, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500795 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4955/14.06.2023г., подадена от
„Ю.Б.“ АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район В., ул.“О.П.“ № 260, чрез юрисконсулт К.З., против Решение № 117 от
12.05.2023г., постановено по гр.д. № 43/2022г. по описа на РС - С.
Жалбоподателят обосновава правния интерес от подаване на въззивна
жалба с твърдението, че на 31.05.2023г. /в хода на процеса/, е извършено
прехвърляне на търговското предприятие на „БНП П.П.Ф. - клон България“
КЧТ, ЕИК *******, по реда на чл.15 ТЗ, както и подаване на въззивната
жалба в срока за обжалване.
По същество се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че
процесния договор е недействителен, на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11,
ал. 1. т. 11 и т. 12 ЗПК, като се излагат подробни доводи в тази насока.
Твърди се, че в случая погасителният план към процесния договор, в
съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК, съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за
посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната
погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.12 ЗПК, която
касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по
срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов
погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на
чл.11 ал.З ЗПК, според която когато се прилага чл.11 ал.1 т.12 ЗПК,
кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на
1
погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това се
изтъква, че хипотезата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК не следва да се смесва с тази,
предвидена в т.11, която е приложимата в настоящия случай и съобразно
която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към
погасителния план.
Оспорва се извода на съда и за противоречие на процесния договор с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, като жалбоподателят се позовава и на
съдебна практика по този въпрос. Твърди се, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК е спазена когато в договора за потребителски кредит са посочени
годишният процент на разходите по кредита (44.90%) и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Изтъква се, че в процесния договор са посочени годишният процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, като в чл. 20 от договора
са обективирани и взетите предвид допускания, следва да се направи
обоснованият извод, че всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са
изпълнени. Поддържа се, че както националния закон, така и Директива
2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора
посочване на компонентите на годишния процент на разходите, като те са
нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК .
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на
обжалваното решение изцяло и постановяване на друго, с което предявения
по реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу М. И. А. да се уважи, като в
полза на жалбоподателя се присъди юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал.
1 от НЗПП в размер на 100.00 лева.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна и е постъпил
отговор чрез особения представител на тази страна.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Поддържа се твърдението, че към
процесното кредитно правоотношение, сключено на 04.02.2019г. за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-******** в размер на 1500 лв. няма приложен въобще погасителен
план съгласно изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК. Поддържа се тезата,
че в случая се касае до „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне
средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не
би взел. Допълнителен аргумент в заблуждаващия характер на договорните
клаузи е, че по никакъв начин в договора не е уредено едностранната промяна
на размера на кредита и това дали кредитополучателят е дал своето съгласие
за това или не.
Сочи се, че в процесния договор е посочен годишен процент на
разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как се изчислява.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност.
Твърди се, че посочената от жалбоподателя съдебна практика е
неотносима, тъй като се касае за въобще липса на информация в договора за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
2
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания. Кредиторът никъде в
договора не е включил информация за потребителя, което е изцяло в
нарушение с изискването на чл.11, ал.1, т. 12 ЗПК, което правилно е посочено
и аргументирано от първоинстанционния съд.
При тези съображения се иска отхвърляне на жалбата като
неоснователна.
Не се правят доказателствени искания.
Ищцовото дружество, с писмено становище, поддържа въззивната
жалба. Не прави искания за събиране и проверка на нови доказателства.
Ответната страна, чрез особения представител, оспорва жалбата също с
писмено становище. Поддържат изложените в отговора по нея аргументи. Не
сочи доказателства.
При въззивната проверка не са събрани нови доказателства.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по искова молба от БНП П.П.Ф. С.А.",Ф.,
рег.№ ********* чрез "БНП П.П.Ф. С.А.", клон България, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4”, Б.П. С., сгр. 14,
представляван от Д.Д., срещу М. И. А., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С.
ул.“С.“, № 41, ет.3, ап.11, с която е предявен иск за установяване
съществуването на вземане в размер на 277,03 лева-главница, 70,71 лева-
възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020г. до 07.12.2020г., 15,07лв.-
мораторна лихва за периода от 03.12.2020г. до 16.06.2021г., по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-******** от 04.02.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 780/2021г. по описа на
РС-С.- правно основание- чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от
ЗПК, и във вр. с чл.415, ал.1, чл.422, ал.1 и чл. 410 от ГПК.
Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на иска с
твърдението, че на 04.02.2019г. помежду им е сключен договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-******** с кредитен лимит в размер на 2500лв. срещу дължима от
кредтополучателя лихва срещу ползването, както и таксите, предвидени в
тарифата. Твърди се, че в чл.3 и чл.4 от договора е уговорена възможност
кредитополучателят да ползва услуги: „Превод на пари по сметка“ и
„Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“,
както и че на 04.02.2019г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл.4
от договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-
********** за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в
общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги“.
Твърди се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на
револвиращия потребителски кредит на 01.07.2020г., когато е последното му
плащане. Твърди, се че при забава кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди
се, че на 07.12.2020г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем, както и че кредитната
карта е блокирана от страна на кредитора. Сочи се, че за претендираното
вземане от ищеца е подадена заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от общо 362,81лв., от която -
277,03 лв. главница, 70,71 лв. възнаградителна лихва за периода от
01.07.2020г. до 07.12.2020г., 15,07лв. мораторна лихва за периода от
3
03.12.2020г. до 16.06.2021г. и по което е било образувано ч.гр.д.№ 780/2021г.
по описа на РС С. Поради дадени от заповедния съд указания за предявяване
на установителен иск ищецът сочи, че е подал установителен такъв – за
установяване дължимостта на вземането на посоченото основание и размер.
Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва иска.
Възразява по действителността на договора, като твърди нарушаване на
императивни разпоредби на ЗПК - чл.11, ал.2- поради липса на Общи условия,
които следва да са неразделна част от договора и да бъдат подписани на всяка
страница от страните; чл.10, ал.1-поради несключването му в два екземпляра-
по един за всяка от страните и поради размер на шрифта по-малък от 12;
чл.11, ал.1, т.10-поради непосочване какво включва ГПР и как е формиран;
чл.11, ал.1, т.12-поради липсата на разпределение на отделните суми по
вноските (каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във
всяка от погасителните вноски). Прави се и възражение за нищожност на
договора поради противоречие с добрите нрави, тъй като ГЛП и ГПР
многократно надвишават трикратния размер на законната лихва. Оспорва се и
настъпилата на 07.12.2020г. изискуемост на кредита, поради неполучаване от
ответника на покана, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем от
ищеца. Ответникът оспорва и размера на кредитния лимит поради липса на
уговорка за такъв в посочения от ищеца размер .Оспорва се и размера на иска.
С обжалваното решение искът е отхвърлен като неоснователен.
Мотивите за това са, че процесният договор е счетен за недействителен, като
сключен при нарушаване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, при
липса на яснота досежно всички разходи, които са пряко свързани с
кредитното правоотношение, както и липсва ясно разписана методика за
формиране на ГПР по кредита, съгласно приложение 1 към ЗПР, както и в
нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, тъй като в
договора е предвидено само, че кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените транзакции и че месечните погасителни вноски се правят до 1
-во число на месеца, следващ издаването на извлечението в най-малко в
минимален размер съгласно тарифата, като липсва яснота каква част от
дължимата главница, лихви и такси се погасяват с дължимата вноска. Като
недействителен договор , по арг. на чл.23 кредитополучателят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по
кредита. Установено е, че действително внесените по правоотношението от
ответника сума погасяват изцяло главницата, поради което искът е
неоснователен.
От събраните писмени доказателства и от приетите съдебно-счетоводна
и съдебно -компютърно-техническа експертиза се установява, че на
04.02.2019г. между ”БНП П.П.Ф. С.А.”, клон България, с ЕИК: *******, като
кредитор и М. И. А., като кредитополучател, е сключен договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-********, по силата на който кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500лв. чрез издаване на
кредитна карта Мастъркард.
Според клаузите на договора – чл.2, чл.3 и чл.4 – е уговорено, че
кредитната карта позволява чрез нея да бъдат извършвани плащания чрез
терминални устройства, теглене в брой от банкомати и други услуги
достъпни чрез АТМ и/или РОS в страната и чужбина, да се ползва услугата
превод на пари по сметка, както и услугата покупка на изплащане в мрежата
от търговски партньори на кредитора /чл.4/. При ползване на услугата
покупка на изплащане ще се подписва приложение към договора, съдържащо
конкретни параметри на транзакцията, както и че неплатените вноски по тази
услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. В чл.12 е
уговорено издаване от кредитора на месечно извлечение за осъществените
транзакции до 15-то число на месеца, което се изпраща на адреса на
4
електронната поща на кредитополучателя, а при липса на ел.адрес-в хартиена
форма на посочен от него адрес, като неполучаването на извлечението не е
причина за неплащане на погасителната вноска. Уговорена е дължима
годишна лихва в посочен в този документ размер, която се начислява върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му /чл.14/.
Размерът е посочен в тарифата на договора и е в размер на 35%. В същия член
е предвидено, че за ползването на картата кредитополучателят заплаща
таксите предвидени в тарифата поместена в договора. В тази тарифа е
посочено, че месечната такса за обслужване е в размер на 4лв., която се
начислява при транзакции и/или задължения в отчетния период. При забава
на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, като при просрочие на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, без да е необходимо изпращането на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост /чл.17/. В чл.20 от договора е
отбелязано, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита
е усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и се погасява на равни
месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на
Договор за кредит. В тарифата на стр.7 от договора е посочено, че ГПР в
размер на 44,90%. В договора е посочено, че кредитополучателят
потвърждава, че се е запознал, разбира и приема и Общите условия за
издаване и ползване на кредитна карта, които не са приложени по делото,
както и че с подписа си удостоверява, че е получил Общите условия за
издаване и ползване на кредитна карта и екземпляр от договора за кредит.
В деня на сключване на този договор страните са се споразумели за да
се извърши усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по
револвиращ кредит CARD-********, като са финансирани следните стоки и
услуги: хладилна витрина на стойност 1310лв. и застраховка- сигурност на
плащанията, с премия в размер на 108,90лв., с размер на кредита-1318,90лв.,
при лихвен процент-15,09%, при ГПР-16,19%, при брой погасителни вноски-
12, всяка в размер на 120,45лв. съгласно погасителен план с първа падежна
дата-01.04.2019г., и последна падежна дата-01.03.2020г.
Кредитната карта е получена от М. А. на 15.02.2019г. /представената
обратна разписка от „Еконт експрес”/. По делото са представени месечните
извлечения по договора, като последното месечно извлечение е от
13.11.2020г. за отчетен период 16.10.2020г.- 13.11.2020г.
Според приетата съдебно – техническа експертиза се установява, че
договорът е с шрифт „ Times New Roman” (или близък 99,9% идентичност,
смес с анатомия на шрифт „Candara”) размер 12,0 пункта; мащаб 100%,
разредка:1,8 сбит; позиция: нормална; без Кърнинг/Тракинг за шрифта; без
лигатури; с кондензация 9%; стилистичен набор 6; с удебеления на места;
нестандартно междуредие от 09 до 1,5.
По делото не са представени доказателства за изпращането и
получаването от ответника на покана за обявяване на договора за предсрочно
изискуем.
На 25.06.2021г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от
277,03 лв.- главница, сумата от 70,71лв-възнаградителна лихва за периода от
01.07.2020г. до 07.12.2020г., и сумата от 15,07лв. -мораторна лихва за периода
от 03.12.2020г. до 16.06.2021г., за погасяване на задължение по договор за
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-********, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 780/2021г. по описа
5
на РС- С.и е издадена заповед за изпълнение № 225 от 03.08.2021г., с която
съдът е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора претендираните суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Заявителят е
уведомен за указанията на съда на 20.12.2021г. Настоящият иск е предявен на
19.01.2022г.(датата на куриерската пратка).
Видно от заключението на вещото лице Чомаков по съдебно-
счетоводната експертиза е, че по процесния договор е издадената кредитна
карта с лимит 1500лв., активиран на 22.02.2019г. На 04.02.2019г. ответникът е
ползвал от кредитния лимит сумата от 1318,90лв. за закупуване на хладилна
витрина на стойност 1310 лв. и застраховка „сигурност на плащанията” по
услугата „покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора” от 108,90 лв. Кредитният лимит е усвоен изцяло към 15.03.2019г.,
с което е надвишен с 16,59 лв.
На 16.08.2019г. кредитния лимит е увеличен на 2500 лв. Според
експертизата в колона 1 в Приложение № 1 към нея вещото лице е посочило,
че от главницата кредитополучателят е усвоил на 04.02.2019г. – сумата от
1318,90 лв. на основание покупка, на 26.02.2019г. е изтеглил в брой 180лв., а
на 31.07.2019г. е изтеглил в брой АТМ- 200лв. /описани в приложение 1 към
експертизата/. Или от тези данни на експертизата се установява, че реално
усвоената по този договор сума като главница, извън начислените такси и
лихви, е в размер от 1698,90 лв. вещото лице е посочило в колона 10 от
Приложение № 1 към експертизата данни за извършените от ответника
вноски по кредита, които са в общ размер на 1837,58лв., като плащанията по
кредита са преустановени от 01.07.2020г. Вещото лице Чомаков сочи, че по
кредита са начислявани такси /месечна такса обслужване, такса теглене в
брой, застрахователна премия и др., подробно описани в приложение № 2 към
експертизата/ в общ размер на 126,30лв. От заключението на това вещо лице е
видно още, че размерът на задължението на ответника е в следните размери:
292,93лв.-главница, 54,81лв.-възнаградителна лихва за периода от
01.07.2020г. до 07.12.2020г., и 15,б2лв.-законна лихва за периода от
07.12.2020г. до 16.06.2021г., или всичко 363,3блв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След справка в ТР, се
установява, че в хода на процеса и след постановяване на обжалваното
решение, по заявление с вх.№ 20230531142217 по партидата на въззивното
дружество, считано от 31.05.2023г. в ТР е вписано извършено прехвърляне на
търговското предприятие на „БНП П.П.Ф. – Клон България“, КЧТ, ЕИК
******* по реда на чл.15 от ТЗ. На това основание настоящия жалбоподател
се легитимира като правоприемник на ищеца по производството. По
изложеното следва да се счете, че жалбоподателят е активно легитимиран да
подаде жалба като правоприемник на ищеца по иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната
6
жалба относно правилността му в оспорваната част.
По същество:
При така установената в съответствие със събраните доказателства
фактическа обстановка първоинстанционният съд е уважил иска. Дадената
правна квалификация съответства на фактите, на които ищецът обосновава
иска си и искането за защита.
Няма спор между страните относно потребителския характер на
сключения помежду им договор, предвид качеството на въззиваемата страна
като физическо лице, сключващо договора именно в това му качество, а не за
финансиране на търговска или друга професионална дейност, а въззивната
страна сключва такъв тип сделки по занятие.
Ето защо правилно са съобразени условията за недействителност на
такъв вид договори, уредени в ЗПК, относими и към процесния договор. В
случая първоинстанционният съд правилно е приел, че процесния договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-******** от 04.02.2019г. е недействителен на
основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин.
В съдържанието на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, тъй като на първо място в процесния договор е посочен % на ГПР
под 50 % , с което само формално е спазено изискването на закона. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР
е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило на ответника да прецени
икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът
намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. Недействителността
на договора, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва да се приеме за
установен, като се вземат предвид целите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Според тази директива, при неяснота на клаузите на договора съдът следва да
ги тълкува според целите на тази директива, която в съображения 19 и 24
изискват преди сключване на договора на потребителя да се предостави ясна
информация за клаузите на договора, както и за осигуряване възможност да
вземат информирано решение дали да го сключат или не.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че е
налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , което води до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК на целия договор не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните и в съдържанието на договора
изобщо липсва посочване какво конкретно се включва като разход, водещ до
оскъпяване на кредита извън чистата сума. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират. Само на
7
това основание е достатъчно да се приеме, че изводите за недействителност
на договора са правилни и на това основание, съобразно чл.23 ЗПК от
кредитополучателя се дължи връщане само на чистата стойност, която има
данни по делото, че е върната.
В случая се установи от съдебно – счетоводната експертиза, че реално
усвоената от въззиваемия по процесния договор за кредитна карта сума е в
размер общо на 1698,90 лв. – на 04.02.2019г. е усвоена сумата от 1318,90 лв.
на основание покупка, на 26.02.2019г. е изтеглил в брой 180лв., а на
31.07.2019г. е изтеглил в брой АТМ- 200лв. Също така вещото лице е
изчислило, че начислените по кредита такси за периода от датата на
сключване на договора – 04.02.2019г. до подаване на заявлението –
28.06.2021г. са в размер общо на 126,30 лв. Или общо дължима сума от
реално усвоена главница и дължими до подаване на заявлението такси е в
размер на 1825,10 лв. Според експертизата реално внесената от въззивамия
сума за погасяване на кредита е в общ размер от 1837,58 лв. /колона 10 от
Приложение № 1 към счетоводната експертиза/. По делото липсват данни
въззиваемия да е усвоил реално по-голяма сума от 1698,90 лв. , независимо от
завишения размер на кредитния лимит. Уговаряне на по-висок кредитен
лимит не означава реално усвояване на тази сума. Дължи се връщане от
кредитополучателя само на тази сума, която реално е била усвоена и за което
са налице доказателства. Или в случая следва да се приеме за установено, че
от страна на въззиваемия реално е заплатена, както реално усвоената
главница, така и натрупаните до подаване на заявлението такси по кредита,
като дори е налице незначително надвнасяне. Ето защо, на това
самостоятелно основание искът е неоснователен.
По изложеното обжалваното решение следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно.
По разноските: на въззиваемата страна разноски пред настоящата
инстанция не се дължат. Не са доказани направени такива по основание и
размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117/12.05.2023г., постановено по гр.д.№
43/2022г. по описа на РС С.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8