№ 14
гр. Котел, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно
наказателно дело № 20252210200003 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № ********** от
13.11.2023 г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което на основание чл.
53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона за горите, Заповед РД 49-
199/16.05.2011г.на МЗХ на Г. Д. Г., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание, за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от Закона за
горите – глоба, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите в размер
на 2000 лева, като на същия на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е определено да
заплати и паричната равностойност на вещите – предмет на нарушението – 47
пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид габър, дъб, върба, глог в размер на
3090,62лв.
Недоволен от НП е останал Г., който сочи, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Моли за отмяна на атакуваното НП поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон. Счита, че наказателното постановление е издадено в
противоречие с разпоредбите на ЗАНН, тъй като е издаден след изтичането на
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Счита, че не е налице субективната страна на
нарушението, тъй като той нито е изрязвал, нито е транспортирал, нито е
съхранявал дървесина в сочения имот, най-малкото защото имотът, в който са
1
се намирали дървата не бил негова собственост. Моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление, като при алтернативност моли ако
съдът намири жалбата за неоснователна, да намали наложената глоба до
минималния законов размер.
За съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител адв. И. Я., който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, за съдебните заседания се
представлява от юрисконсулт Е. Д., която оспорва жалбата и поддържа
становище, че актът който се обжалва е правилен и законосъобразен.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 13.11.2023 г. е съставено процесното Наказателно постановление, за
това че лицето Г. Д. Г., ЕГН ********** съхранява 47.00 пр.м3 дърва за огрев
от дървесен вид габър, дъб, върба и глог непридружени с превозен билет.
Нарушението е извършено на 14.02.2023г., РДГ Сливен, с. Б., общ. Котел –
стопански двор. АУАН е съставен на 02.03.2023г. С това си деяние лицето е
нарушило чл. 213, ал.1,т. 2 от Закона за горите.
Поради това, свидетелят Т. е съставил на Г. акт за установяване на
административно нарушение, с който било установено процесното нарушение
на Закона за горите – чл. 213, ал.1,т. 2 от Закона за горите. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя, връчен му е лично и последният го е подписал.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № ********** от 13.11.2023 г., издадено от директора на
РДГ Сливен, с което на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т.
2 от Закона за горите, Заповед РД 49-199/16.05.2011г.на МЗХ на Г. Д. Г., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 213,
ал.1, т. 2 от Закона за горите – глоба, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от
Закона за горите в размер на 2000 лева, като на същия на основание чл. 273,
ал. 1 от ЗГ е определено да заплати и паричната равностойност на вещите –
предмет на нарушението – 47 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид габър, дъб,
върба, глог в размер на 3090,62лв.
Видно от писмо от РДГ Сливен до РП Сливен, ТО Котел от 06.07.2023г.,
2
от което е, че заверено копие от АУАН № 000531 от 02.03.2023г., ведно с
приложен към него РОП е бил изпратен за предприемане на съответните
действия по компетентност. На 06.11.2023г. е издадено постановление за отказ
да се образува досъдебно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Т. и Ш., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй
като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена
форма, както и от компетентен орган.
Съдът счита, че от словесното съдържание на АУАН и НП безспорно се
установява, че нарушението е описано по достатъчен начин, като
санкционираният субект може напълно еднозначно да разбере в извършването
на какво нарушение е обвинен.
На следващо място, съдът намира, че квалификацията на нарушението е
правилна и съответна на установените фактически констатации в АУАН и НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите:
„(Предишен текст на чл. 213 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Забраняват се покупко-
продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето,
транспортирането, разтоварването, придобИ.ето, съхраняването и
преработването на: 2. дървесина, непридружена с превозен билет;…“. Съдът
намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя, че не е изяснено
мястото, от където е добита тази дървесина. Макар в жалбата да се извеждат
предположения, че същата може да е добита от имота, в който е съхранявана,
3
от разпитаните по делото свидетели става ясно, че жалбоподателят им е
посочил друга територия, от която вероятно е дървесината, но свидетелите с
категоричност заявяват, че установената в стопанския двор дървесина не може
да е добита само от това място. Въпреки всичко това съдът отбелязва, че
нарушението е за „съхраняването“ на „дървесина, непридружена с превозен
билет“ следователно, за да е съставомерно нарушението се изисква
установяването и доказването на осъщественото изпълнително деяние –
съхранява и предметът на нарушението – дървесина, непридружена с
превозен билет. Законодателят не въвежда изискване съхраняваната дървесина
да е добита от конкретна територия. Жалбоподателят не е представил
превозни билети за дървесината, макар че му е била предоставена такава
възможност. „Съхраняването“ на дървесина по същината си е упражняване на
фактическа власт върху последната. Това предполага деецът да го постави или
складира по такъв начин, че същата да бъде добре защитена от чужди
посегателства. За съставомерността на деянието като нарушение няма никакво
значение къде ще бъде държана дървесината – в недвижим имот, в МПС, на
улицата или на друго място. В настоящия случай от данните по делото, а за
това няма спор между страните, дървесината се е намирала в стопански двор.
Съставът на нормата, по която е ангажирана отговорността на жалбоподателя
не изисква същият да е собственик или владелец по смисъла на Закона за
собствеността. От данните по делото – писмените доказателствени средства и
показанията на разпитаните свидетели е видно, че жалбоподателят не заявявал
пред тях, че тази дървесина не е негова, дори напротив посочил е място, от
което вероятно е добита дървесината. Ето защо съдът намира, че
възраженията му, че не е собственик на имота, където се съхранява
дървесината, нямат отношение и не променят факта на упражняваната от него
фактическа власт.
Настоящият съд намира, че в действителност е налице основание за
отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, поради
нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, така както е изложил и жалбоподателя в
своята жалба. Срокът, посочен в тази норма е давностен (съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2025г. на ВКС по тълк дело №
1/2014г. , ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, докладвано от съдиите
Лозан Панов и Румен Петров), с оглед което административнонаказзващият
орган би могъл да издаде законосъобразно наказателно постановление само до
4
изтичането му. Неспазването на този срок и издаването на НП въпреки
наличието на предпоставки за прекратяване на администраивнонаказателното
производство, винаги води като последица до отмяна на наказателното
постановление. В конкретния случай АУАН е съставен на 02.03.2023г. и
наказателното постановление е следвало да бъде издадено най-късно до
02.09.2023г. Санкционният акт обаче е издаден едва на 13.11.2023г. и
следователно срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не е спазен.
Не могат да се споделят твърденията на АНО, че давността за издаване
на НП е била прекъсната поради извършваната прокурорска проверка с оглед
наличие на данни за извършено престъпление от общ характер. Съдът счита,
че единствено възбуждане на наказателно преследване прекъсва давността по
чл. 34 от ЗАНН, а това, съобразно НПК, става с факта на образуване на
наказателно производство с постановление на прокурор от съответната
компетентна прокуратура, но не и с факта на постановена проверка. В този
смисъл е и ТР № 112от 16.12.1982г. по н.д. № 96/1982г. на ОСНК на ВС (макар
в него да е използван термина „предварително производство“, който е бил
отменен). Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН „При констатиране
на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените
доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия
орган до произнасянето на прокурора.“. В настоящия случай няма данни
административнонаказателното производство да е било прекратено по
предвидения в закона ред, което само по себе си не се явява съществено
процесуално нарушение, като ефектът от липсата на прекратяване е
единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече. За по-голяма
прецизност съдът намира, че следва да посочи, че възражението на
жалбоподателя, че в процесното НП АНО е посочил както съставения АУАН,
така и Постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство на
РП, дори да се приема за процесуално нарушение, то същото не би могло да
бъде счетено за съществено.
Неспазването на императивното правило на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
безспорно представлява нарушение на процесуалните правила, от категорията
на съществените такива, даващи основание за отмяна на санкционният акт
само на това основание.
5
За пълнота съдът намира, че следва да отбележи, че идеята на
законодателя с въвеждането на давностни срокове за образуване на
административнонаказателни производства, е да се стимулира активността на
наказващия орган, като за всяко едно административно нарушение бъде
наложено съответно наказание и то в разумен от извършването му срок.
Горните изводи имат за единствена последица отмяната на наказателното
постановление, защото последното е незаконосъобразно.
По искането за разноски, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на жалбоподателя, тъй като издаденото НП е незаконосъобразно. С оглед
измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се произнася и по
искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода на делото,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС (800 лв. без ДДС) на Г. Д. Г., тъй
като настоящия съд не установява прекомерност, тъй като размерът е
съобразен с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, от Наредбата).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № ********** от 13.11.2023
г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което на основание чл. 53, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона за горите, Заповед РД 49-
199/16.05.2011г.на МЗХ на Г. Д. Г., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание, за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от Закона за
горите – глоба, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите в размер
на 2000 лева, като на същия на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е определено да
заплати и паричната равностойност на вещите – предмет на нарушението – 47
пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид габър, дъб, върба, глог в размер на
3090,62лв, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Регионална дирекция по горите“ Сливен, с адрес гр. Сливен,
ул. „Орешака“ № 15А, Булстат ********* да заплати на Г. Д. Г., с ЕГН
**********, с адрес гр. Я., ж.к. ************** сумата от 960 лв. с ДДС,
представляващи разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Сливен, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
7