Решение по дело №261/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, против решение № 1188 от 28.11.2023 г. по АНД № 3712/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи, че на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗП търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на стоките или услугите. Твърди се, че в случая това задължение не е изпълнено от наказаното търговско дружество, като при предлагане на стоката „High Protein 50%“ бар (продукт с високо съдържание на протеин) е използвана заблуждаваща търговска практика- представена е невярна информация относно нейния състав Отбелязано е, че съдържанието на протеин в продукта не съответства на рекламното съобщение за съдържание на протеин, а така предоставената невярна и подвеждаща информация относно основните му характеристики може да заблуди потребители да я закупят, което търговско решение те не биха взели при други обстоятелства. Наведени са доводи, че търговецът, а не производителят, е длъжен да осигури на потребителите разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и вярна информация за продуктите, които предлага в търговската си мрежа. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. Подробни доводи в защита на заявената позиция по спора развива в писмено становище. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, извършени от насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

Ответникът- „Билла България“ ЕООД не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя писмен отговор на касационната жалба, с който заявява становище за неоснователност на същата, като сочи, че опаковането и етикетирането на стоката е задължение на производителя и последният предоставя информация за нейния състав. Отбелязва, че процесните протеинови барчета представляват предварително опаковани хранителни продукти и на основание чл. 9, ал. 1 от ЗЗП те се предлагат в търговската мрежа с етикети, поставени от производителя, като последният отговаря за верността на информацията върху етикетите, а търговецът няма право да ги отстранява или променя (чл. 9, ал. 4 ЗЗП). Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 3830 от 09.08.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена на „Билла България” ЕООД с [ЕИК] имуществена санкция в размер на 25000 лева за нарушение по чл. 68в, чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4 от същия закон.

От фактическа страна по делото е установено, че през м.април 2023 г. в търговски обект, находящ се в [населено място], [жк], стопанисван от „Билла България“ ЕООД, са били изложени за продажба протеинови барчета „Chocolate Brownie“ в опаковка от 60 гр., с търговска [Марка]. По повод сигнал от потребител за получен след консумация на посочения продукт чревен дискомфорт и стомашно неразположение, на 10.04.2023 г. служители на КЗП извършили проверка, при която установили, че в обекта са налични 16 броя протеинови барчета. При лабораторно изследване на същите в независима и акредитирана лаборатория за изпитване „Алименти-Омнилаб“ било установено, че съдържанието на белтък в продукта е 42.72 грама на 100 грама, а на етикета е посочено съдържание 50 грама на 100 грама. Въз основа на резултатите от изследването контролният орган приел, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал. 1 предл. 1 от Закона за защита на потребителите (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща). За това нарушение бил съставен срещу търговеца акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

За да отмени наказателното постановление, БРС е приел, че не са налице съставомерните елементи на нарушението, за което търговското дружество е санкционирано. Съдът е посочил, че действията на търговеца се свеждат само и единствено до излагане на артикула за продажба в търговския обект във вида, в който е доставен от производителя- в опаковката и съдържанието от производителя. Отбелязал е, че информацията за съдържанието на протеиновия бар изхожда от неговия производител и няма констатации от страна на контролните органи за извършена от дружеството промяна в тази информация.

Според настоящия касационен състав решението е правилно.

С разпоредбата на чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е въведена забрана за използване на нелоялни търговски практики. Според дефиницията, дадена с нормата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к (чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП). Търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в чл. 68д, ал. 2 от ЗЗП, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика- чл. 68 д, ал. 1 от същия закон. Нарушаването на забраната за използване на нелоялни търговски практики съставлява нарушение по чл. 210а от ЗЗП.

Според настоящия съдебен състав съставомерните елементи на нарушението по чл. 210а от ЗЗП не са налице в разглеждания случай. Определянето на една търговска практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл. 68 д, ал. 1 от ЗЗП предполага установяване на съзнателно поведение на търговеца, водещо до предоставяне на невярна, заблуждаваща информация. Такива данни по делото няма. Видно от словесното описание на нарушението в акта за установяването му и в наказателното постановление, предоставената от търговеца информация за характеристиките на стоката е идентична с обявената от производителя. Нейното предоставяне на потребителя не е в разрез с изискванията за добросъвестност, а и в приложимия закон не е предвидено изискване търговецът да прави собствена проверка за съответствие на стоката с обявените от производителя характеристики- съгласно нормата на чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗП същият е длъжен да предлага стоката с етикет на български език, поставен от производителя, като не може да отстранява или променя същия. Ето защо, доколкото в случая това задължение е изпълнено, съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на търговеца за предоставяне на дадената от производителя информация и наказателното постановление подлежи на отмяна. Не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

С оглед формирания извод за неоснователност на касационната жалба и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на ответника разноски по делото в размер на 2750 лева- заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането за присъждане на ДДС върху договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото същият не е неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък върху определената данъчна основа (в този смисъл са разясненията, дадени с решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС). Разноските следва да се възложат върху юридическото лице- КЗП, в чиято структура е органът, издал отмененото наказателно постановление, доколкото последният не може да бъде носител на права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска правосубектност.

Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на извършените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Минималното възнаграждение съгласно нормата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 2650 лева за всяка съдебна инстанция и определеното от страните по договора за правна помощ възнаграждение от 2750 лева не би могло да се определи като прекомерно, с оглед фактическата и правната сложност на спора. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за присъждане по-нисък размер на разноските.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1188 от 28.11.2023 г. по АНД № 3712/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Билла България” ЕООД с [ЕИК] сумата от 2750.00 (две хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.