Р E Ш Е Н И Е
№ 18.12.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 3392 по описа
на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени, при
условията на евентуалност, искове с правно основание чл.49 във с чл.45 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939032 - помпена станция
„Орешак”, община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната
система посредством електропровод „Венеция” 20 kV, собственост на ищеца, като
понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения
собственост на ищеца. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявала посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение (НН).
Ищецът твърди, че през периода от
16.06.2014 г. до 30.06.2014 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД заплатило на
ответното дружество сумата 2872,98 лв. по фактура № **********, представляваща
цена на ел.енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - помпена станция „Орешник”, намираща се в Община
Тополовград. Сумата 2872,98 лв. по фактура № ********** била измерена и
отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение
/НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в
помпена станция „Орешник”, като измерването по този начин конкретно на това
място било незаконосъобразно и водило до увреждане на ищеца, изразяващо се до
начисляване на по – големи суми
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
Мрежовите услуги се заплащали от клиентите
върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени.
В конкретния случай за помпена станция
„Орешник ”, границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца била подстанция „Тополовград” 20 kV, след
която подстанция започвал собствения на ищеца електропровод „Венеция” 20 kV.
Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от подстанцията и
достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо
до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Орешник”. И електропровода
„Венеция” 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и
помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД.
Ищецът счита, че измервателното средство,
отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на
границата между подстанция „Тополовград” 20 kV и електропровод „Венеция” 20
kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на ПС„Орешник” и ПС
„Кап. Петков Войвода“.
Ищецът твърди, че няколкократно отправял
писмени искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване.
След изпращане на писмо изх. №
1748/23.10.2008 г., по отношение на обекти: подстанция „Тополовград”; извод
„Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/; извод „Рила”; - ВиК - Зимница; ПС
Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на
електропровод „Венеция” не било сторено, поради което било изпратено и следващо
писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в подстанция гр. Тополовград, с измервателните точки за двата
обекта: ИТ № 2939032 - помпена станция „Орешник” с. Орешник; ИТ 29390323 „ВиК”
с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование помпена станция „Кап. Петко
Войвода”/ с. Кап. Петко Войвода.
Ищецът твърди, че ответникът изпратил
писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомил за предоставянето на документи
за собственост на електропровод 20 kV извод „Венеция”. Искането било
необосновано, тъй като с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищецът изпратил по
отношение на електропровод „Венеция” всички необходими документи.
Ищецът твърди, че е собственик на електропровод
„Венеция” 20 kV, на помпена станция „Орешник” и на намиращите се в обекта ЗРУ,
като за тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено разрешение за ползване №
261/09.09.1995 г.
Ищецът твърди още, че пазарът на
електроенергия в Република България се състоял от два сегмента - сегмент с
регулирани цени и сегмент със свободно договорени цени или т.нар. свободен
пазар. На регулирания сегмент цените на електроенергията се определяли от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а потребителите се обслужвали
от крайните снабдители (дъщерни дружества на електроразпеделителните компании)
разпределени на териториален принцип.На свободния сегмент клиентите можели да
сменят своя доставчик на електроенергия без географското им местоположение да
влияе на това. Потребителите продължавали да заплащат цени за пренос и достъп
до мрежата, към която били присъединени (преносна или разпределителна). На
свободния пазар КЕВР не определяла цената на електроенергията. Комисията имала
единствено роля на регулатор, който осъществявал контрол над пазарните
участници. Тя имала правомощията да определя Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ), размера на мрежовите такси и цена „Задължения към
обществото“. Енергията за свободен пазар, се закупувала от търговците и крайните
индустриални потребители по свободно договорени цени или от платформите на
Българска независима енергийна борса.
Съгласно промените в Закона за
енергетиката от 17.07.2012 КЕВР не определяла цени за електроенергия за
клиенти, чиито обекти били присъединени на ниво средно напрежение. Тези клиенти
следвало да изберат доставчик на свободния пазар в срок до 01.10.2013 г. В
случай че клиентите, снабдявали на регулиран пазар от EVN България
Електроснабдяване като краен снабдител, не са се възползвали от правото си на
избор, след тази дата се снабдявали от дружеството в качеството му на доставчик
от последна инстанция.
На свободния пазар цените на
електрическата енергия се определяли на пазарен принцип и се договаряли между
клиента и неговия доставчик. КЕВР регулирал само цените на мрежовите услуги,
които били едни и същи както за свободен, така и за регулиран пазар.
Във връзка с промените в Закона за
енергетиката от 17.07.2012 КЕВР и чл.6 и чл.7, от Правилата за условията и реда
за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи ВИК между
страните започвало да се води кореспонденция за излизане на обектите на средно
напрежение на ищеца на свободния пазар от 01.07.2013 г.
В тази връзка „ВиК“ ЕООД подало заявление
за регистрация на пазара на балансиращата енергия до Електроенергиен системен
оператор ЕАД, с което ВиК желаел да прехвърли отговорността за балансиране на
обекти: ВиК ЕООД, КЕЦ 40, ИТН 2117011, с. Зимница ИТН 2008261; извод Рила гр.
Казанлък с ИТН 2008237; Пречиствателна станция въвод Ръжена с. Овощник с ИТН
2011685; Пречиствателна станция въвод Черганово с. Овощник с ИТН 2008269;
Пречиствателна станция за отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528;
Пречиствателна станция за отпадни води изв. радио с ИТН 4097535; Помпена
станция Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето с ИТН 2939127.
С писмо с изх. № 2867/05.06.2013г. на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, ВиК било уведомено, че ВиК ЕООД отговаряло на
изискванията за регистрация на балансиращия пазар по отношение на чл.7, ал.1,
т.2 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи.
Вследствие на излизането на обектите на
ищеца на балансирания пазар между ВиК, в качеството си на Възложител и
Енергийна финансова група АД в качеството си на Изпълнител на 28.05.2013 г. бил
сключен Договор № ДЗ-14/28.05.2013 г. за възлагане на обществена поръчка,
съгласно който възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извършва
доставка на определени, съгласно ал.2 количества нетна активна ел. енергия по
цена в размера и при условията уговорени в договора. С писмо с изх. №
ЦУ-788-3/21.06.2013 г. ВиК изпратило писмо до първия ответник ЕВН България
Електроразпределение ЕАД, с което ги уведомил, че считано от 01.07.2013 г. ще
регистрира график на обектите за достъп и пренос на ел. енергия, като ги
уведомил, че новия доставчик на ел. енергия и координатор на балансиращата
група бил „Енергийна финансова група“ АД.
Следвало изрично да се отбележи, че от
страна на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, по отношение на всички останали
обекти, посочени в писмото за признаване на собствеността, а именно Извод
„Рила“, ВиК - Зимница и ПС Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото
на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, вследствие на което за
тези обекти ВиК заплащала цена на ел. енергия по цени на свободния пазар
съгласно сключения с „Енергийна финансова група“ АД договор .
Предвид гореизложеното било безспорно
доказано, че по отношение на всички останали обекти на ВиК ЕООД на средно
напрежение били регистрирани на балансиращия пазар и за тях ВиК ЕООД заплащало
цена на ел. енергия по цени на свободния пазар, като съгласно сключения договор
между ВиК ЕООД и „Енергийна финансова група АД“ от 28.05.2013 г. цената на ел.
енергия била 73,85лв./ MWh.
В случай, че „ЕВН България
Електроразпределение“ АД било изпълнило законовите си задължения и било уважило
искането ни за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия
от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник“ и ПС „Кап. Петко
Войвода“, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград“ 20 kV, ВиК ЕООД и за тези два обекта ВиК ЕООД щяло да премине на
балансирания пазар и да заплаща и за тях цена на ел. енергия по цени на
свободния пазар въз основа на сключения с „Енергийна финансова група АД“ от
28.05.2013 г. По този начин ВиК ЕООД щело да заплаща цени за ел. енергия по
цени на свободния пазар като за процесния период дължимата от ВиК за цена на
ел. енергията за процесния период щяла да бъде в размер на 2167,72 лв. и платената
цена на ел. енергията над тази сума се явявала за ВиК имуществена вреда. В този
случай сумата 705,26 лв., представлявала за ВиК имуществена вреда.
В случай, че „ЕВН България
Електроразпределение“ АД било изпълнило законовите си задължения и било уважило
искането за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от
ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник“ и ПС „Кап. Петко Войвода“,
на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград“
20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД цена на ел. енергията
до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник“,
ИТ № 2 нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде
цената на ел. енергията до обект средно напрежение по цени на свободния пазар,
съгласно сключения между ВиК ЕООД и „Енергийна ефективност“ АД договор от
28.05.2013 г., като за процесния период тази сума била размер на 2167,72лв.
Ако се установяло, че мястото на измерване
на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво
ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение до втория ответник и ниво средно
напрежение по цени на свободния пазар, съгласно сключения между ВиК ЕООД и
„Енергийна ефективност“ АД договор от 28.05.2013 г. се явявала недължимо
платена, като тази сума била в размер на 705,26 лв. Тази сума за ВиК
представлява имуществена вреда, тъй като с тази сума ищеца бил увреден.
Съгласно съдебната практика съдът приемал
за безспорно, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния
период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно
напрежение /в този см. Решение № 922/07.08.2018 г. по гр. дело № 499/2018 г. по
описа на Районен съд Стара Загора и съгласно Решение № 30 от 14.01.2019 г.
постановено по т. дело №1327/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора/.
В случай, че първият ответник бил изпълнил
законовите си задължения и бил уважил искането за промяна на мястото и нивото
на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на
ПС „Орешник“ и ПС „Кап. Петко Войвода“, на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „Тополовград“ 20 kV, заплатената от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „Орешник“, ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и съответно -
заплатена, а дължима щяла да е цената на ел. енергията по ел. разпределителната
мрежа до обект на средно напрежение по цени на свободния пазар, собственост на
ищеца - Помпена станция „Орешник“, ИТ № 2939032, съгласно сключения между ВиК
ЕООД и „Енергийна ефективност“ АД договор от 28.05.2013 г.
Посочената сума в размер на 705,26 лв.
безспорно представлявала претърпяна от ВиК имуществена вреда в резултат на
неизпълнение на законовите си задължения и неуважаване на искането за промяна
на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение
в самите ЗРУ на ПС „Орешник“ и ПС „Кап. Петко Войвода“, на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград“ 20 kV като по
този начин ВиК ЕООД било лишено от възможността да премине на свободния пазар и
да заплаща по ниски цени на ел. енергия.
С оглед на горното ищецът намира за
безспорно, че било налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД:
- налице било противоправно поведение -
неизпълнение на законови задължения от страна на първия ответник,
- налице било увреждане - в резултат на
неизпълнение на задълженията си от страна на първия ответник, ВиК ЕООД заплащал
по високи цени на ел. енергия,
- налице било и причинната връзка между
противоправното поведение и уврежданията, тъй като било безспорно, че в случай,
че първият ответник бил изпълнил законовите си задължения и бил уважил искането
за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник“ и ПС „Кап. Петко Войвода“, на
ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград“ 20
kV, съгласно промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. КЕВР не
определял цени за електроенергия за клиенти, чиито обекти били присъединени на
ниво средно напрежение и ВиК ЕООД щяло да заплаща цена на ел. енергия по цени
на свободния пазар.
- налице била и вина, доколкото същата се
предполагала до доказване на противното.
При това положение за дружеството
възниквал правен интерес да предяви против първия ответник иск за заплащане на
платените суми представляваща нанесена на ищеца имуществена вреда.
Тъй като всички процесии суми били
заплатени от ищеца на втория ответник, в случай че съдът отхвърли иска против
първия ответник, за ищеца възниквал правен интерес да иска вторият ответник
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да бъде осъден да заплати /да върне/
платените суми, представляваща нанесени
на ищеца имуществени вреди, които бил получил от ищеца, като иска против втория
ответник предявяват при условията на евентуалност - ако бъде отхвърлен иска ни
против първия ответник.
Искането на ищеца до районния съд е да
постанови решение, с което да осъди
ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 705,26 лв. /седемстотин
и пет лева и 26 стотинки/, представляваща платена цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„Орешник“, ИТ № 2939032, за периода 16.06.2014 г. - 30.06.2014 г., по фактура
№**********, представляваща претърпени от ВиК ЕООД имуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Евентуално, в случай че исковата претенция
към първия ответник бъде отхвърлена, искането на ищеца до районния съд е да
постанови решение, с което да осъди
втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 705,26 лв.
/седемстотин и пет лева и 26 стотинки/, представляваща платена цена на ел.
енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „Орешник“, ИТ № 2939032, за периода 16.06.2014 г. - 30.06.2014 г., по
фактура № **********, представляваща претърпени от ВиК ЕООД имуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределение юг“ ЕАД са подали
писмен отговор, с който считат предявените искове за допустими, но
неоснователи, поради което ги оспорват изцяло, както по основание, така и по
размер.
Твърдят, че сумата, предмет на исковата
претенция била дължима.
Обстоятелствата и фактите, изложени в
исковата молба не правели сумата недължима.
Сочат, че „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от
Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и
дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия“ (чл.39,
ал.1, т.10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна
България. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една обособена
територия се издавало само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия
от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл.986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74
от 2006 г„ отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти използвали
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която били
присъединени, при публично известни общи условия“, а според ал.4 на същия член
- „Публикуваните общи условия влизали в сила за крайните клиенти без изрично
писмено приемане.“.
По силата на чл.7, т.1 от общите условия и
чл.4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД било поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, с кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е
измервателната точка (ИТН), посочена в исковата молба. Ищецът от своя страна,
съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се бил задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от
общите условия и чл.18 от договора при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите
условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД било доставило в обекта на ищеца
за процесния период електроенергия, пренесена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги
било издало фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от
която съставлявала исковата сума.
Действително, ищецът бил клиент на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона
за енергетиката (ЗЕ) и на „Електроразпределение Юг“ ЕАД (електроразпределително
дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната
мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„Електроразпределение Юг“ ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Доставената електрическата енергия,
описана в процесната фактура, била остойностена съгласно действащото в
процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на
измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпредеителната
мрежа.
Съгласно чл.17, ал.1 и 2 от ОУ на договора
за продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД фактурирало
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените
от КЕВР цени. В ал.З било посочено съдържанието на фактурите и от приложената
към делото фактура, било видно, че тя отговаря на изискванията на ОУ или
процесната сума била дължима, тъй като обектът на ищеца бил присъединен на ниво
ниско напрежение, ползвал електроенергия ниско напрежение, пренесена,
трансформирана и разпределена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. След като бил сключил договор и бил приел ОУ,
ответникът имал правата и задълженията по тях.
Аналогично на издадените от КЕВР лицензни,
мрежовият оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи
условия. Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и
„Електроразпределение Юг“ ЕАД били лицензионно, финансово и юридически свързани
до степен, която изисквали да спазват общи правила за поведение. Общите условия
и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител били съобразени с логиката, по
която бил изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на
електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия“
(ПТЕЕ) КЕВР била създала задължителни за лицензиантите норми на поведение,
съобразно които те били задължени да оформят и своите търговско-лицензионни
отношения - както между самите тях, така и в договорните отношения с техните
клиенти-потребители. Например - в чл.28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от
отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвеждала и утвърждавала правилото, че
потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи
при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния
снабдител, а крайният снабдител събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество
електрическа енергия
Ответниците твърдят, че обектът на ищеца
бил правилно присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД на ниво ниско напрежение. Независимо от
становището по въпроса къде е следвало да бъде мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период, по този въпрос се бил произнесъл в
мотивите си PC и ОС - Стара Загора в решенията, постановени по воденото между
ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД съдебно производство по гр.д. №
449/2018 г. на РС - Стара Загора и в.гр.д.№ 1327/2018 г. на ОС - Стара Загора.
Съобразявайки се с мотивите на тези съдебни решения ответниците заявяват, че не
оспорват твърдението, че за процесния период мястото на измерване на
електрическата енергия следвало да бъде на ниво средно напрежение, вместо на
ниво ниско напрежение.
Независимо от това, считат, че предявените
в настоящото производство искове остават неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, тъй като къде било мястото на измерване на електрическата енергия в
обекта нямало отношение към цената на електрическата енергия. Не били съгласни
и оспорват твърдението, че действията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и
„Електроразпределение Юг“ ЕАД били причина за настъпване на твърдените в
исковата молба вреди, изразяващи се в разлика в цената за електрическа енергия,
заплатена от ищеца по цени на регулирания пазар, вместо по свободно договорени
цени, по следните съображения:
Не съществувала норма в българското
законодателство, касаеща пазара на електрическа енергия, която да забранява на
потребителите, чийто обекти били присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто
за процесния период бил ищецът, да се регистрират на свободния пазар на
електрическа енергия в Република България и да купуват електрическа енергия по
свободно договорени цени.
Не им било известно защо ищецът не е
предприел стъпки в тази посока, но категорично твърдят, че нито едно от
дружествата-ответници не било извършвало действия, които да препятстват
регистрацията на ищеца на свободния пазар на електрическа енергия, т.е.
твърдят, че не е съществувала и не съществува законова забрана или друга пречка
ищецът, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение, да сключи договор,
да купува електрическа енергия и да я заплаща на избран от него доставчик на
свободния пазар, вкл. и на „Енергийна ефективност“ АД, стига да пожелаел това.
Обстоятелството, че клиентите, чиито
обекти били присъединени на ниво средно напрежение са били задължени да изберат
доставчик на свободния пазар в определен срок, след изтичането на който
неизбралите получават доставки от Доставчик от последна инстанция, по никакъв
начин не влечало след себе си правило или извод, че клиентите, чийто обекти
били присъединени на ниско ниво на напрежение не могат да подадат заявление за
регистрация на свободния пазар и да купуват енергия от избран от тях доставчик
по свободно договорени цени, каквито множество случаи били налице.Не разбирали,
защо ищецът не е между тях.
Не разполагали с данни за процесния период
ищецът да е подавал заявление за регистрация на свободния пазар за обект с ИТН
2939032, нито с данни дружествата да са отказвали да извършат регистрацията.
Заявленията, които ищецът е правил имали
за предмет единствено искане за промяна на мястото на измерване на обект с ИТН
2939032 от ниско на средно напрежение.
Не им било известно и не можели да
предположат, защо ищецът не бил предприел действия за регистрация на свободния
пазар по отношение на обект с ИТН 2939032, но твърдят, че обстоятелството, че
измерването на електрическата енергия на обекта е било на ниво ниско
напрежение, не била пречка за настъпване на пререгистрацията.
Поради тази причина твърдят, че
претендираните в исковата молба щети, представляващи (доколкото можели да
разберат) разликата между платената от ищеца цена на електрическата енергия по
регулирани цени, съгласно определената от КЕВР цена за потребители на
регулирания пазар и тази, която евентуално ищецът щял да заплати, ако се бил
регистрирал на свободния пазар, остойностени съгласно сключени от него договор
от 28.05.2013 г. с „Енергийна финансова група“АД, касаещ други обекти на ищеца,
били последица от собственото му поведение (непредприемане на действия за
регистрация на свободния пазар), а не поради действията на ответниците или
трети лица (отказ за регистрация или др.).
Твърдят, че щетите били настъпили именно
поради непредприемането на действия за регистрация на свободния пазар, а не
поради факта, че измерването на електрическата енергия е било на ниско
напрежение, тъй като това обстоятелство не било пречка за пререгистрация.
Считат, че без значение е бил факта за
колко други обекта и кога ищецът е подал заявление за регистрация на свободния
пазар, както и какви цени на електрическата енергия бил заплащал по договорите
сключени с доставчиците на електрическа енергия в тези обекти, тъй като те не
касаели обектът, предмет на настоящия спор - помпена станция „Орешник“, ИТН №
2939032.
Релевантни за настоящия спор били
единствено обстоятелствата, че по отношение на процесния обект ищецът не бил
подал заявление за регистрация на свободния пазар и не бил сключил друг
договор, както и фактът, че не бил получавал отказ за регистрация, вкл. и
такава поради това, че обектът бил присъединен на ниво ниско напрежение.
В контекста на гореизложеното не разбирали
каква точно отговорност търси ищеца от ответниците и защо считал процесиите
суми за недължими.
Оспорват и претенциите за заплащане на
лихви по чл. 86, ал ЗЗД.Касаело се за задължения, които били без точно определен
срок за изпълнение, поради което по силата на чл.84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по
него изпадал в забава от датата на поканата. По делото липсвали доказателства
за отправена покана преди датата на предявяване на иска, поради което и не
можело да се приеме, че до тази дата ответникът бил изпаднал в забава.
Считат, че изложената фактическа и правна
обстановка обосновава неоснователността на предявените искове, поради което
молят да съда да постанови решение, с което да исковете да бъдат
отхвърлени.Претендират разноски. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на
ответниците „ЗК Уника“ АД е депозирало становище, с което оспорва исковете. Оспорва ищецът Водоснабдяване и
канализация ЕООД да е собственик на твърдяната електропреносна мрежа -
„Електропровод „Венеция“ 20kV, на „помпена станция Орешник“, на „помпена
станция „Кап. Петко Войвода“ и на намиращите се в тях ЗРУ. Твърди, че техен
собственик е Община Тополовград, поради което счита за неоснователни
твърденията на ищеца, че за ответника е било налице задължение за инсталиране
на измервателни уреди на границата на посочената електроразпределителна мрежа.
Алтернативно прави възражение за изтекла
давност. Твърди, че искът е погасен по давност преди завеждането на исковата молба,
поради което същият се явява неоснователен. Предвид периодичността на
задълженията, счита, че в процесния случай давността следва да е 3 години,
предвид тълкувателната съдебна практика.
Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от страна на ищеца. Претендира разноски.
В съдебно заседанието заседание, ищецът,
чрез процесуалния си представител, моли иска да бъде уважен.
В съдебно заседание ответниците, редовно
призовани, не изпращат представител. Процесуалните им представители депозират
по делото становище, с което заявяват, че поддържат наведени в отговора
възражения.
В съдебно заседание третото лице - помагач,
редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът и
ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са страни по договор за
продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко
обекта, в т.ч. и на обект с ИТ № 2939032
– помпена станция „Орешник”, общ. Тополовград.
Не е спорно
също така, че процесният обект на ищеца с
ИТ № 2939032 – помпена станция „Орешник”, общ. Тополовград, е бил присъединен
към електроразпределителната мрежа, собственост на другия ответник по делото „Електроразпределение
Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение и че през 2016г. е променено меренето на ниво
средно напрежение (констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване от 14.01.2016г. , който не е представен по
делото, но е служебно известен на съда от другите дела между страните).
Понастоящем
не е спорно (видно и от отговора на исковата молба и от приложените към
отговора съдебни решения), че ищецът е собственик на на Електропровод
„Венеция" 20 kV и
на помпена станция „Орешник», а и това се установява от представните по делото писмени доказателства - заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград,
акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за
земя, сгради и съоръжения на ПС „ОРЕШНИК", характеристика на ДМА -
Трафопост „Орешник", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на помпена станция
„ОРЕШНИК" с. Орешник, на помпена станция „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", разрешение
за ползване 261 от 1995г., според които писмени доказателства ищцовото
дружество е собственик на помпената станция и на електропровода от 29.12.1995г.
Представена
е цялата кореспонденция на страните, касаеща въпроса за собствеността на процесния трафопост и стартирането
на процедура по смяна на нивото на мерене, от която се установява: С писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., „ЕВН България
Електроразпределение АД“ е информирало „ВиК“ ЕООД – Стара Загора, че предвид решение
№ Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече
проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите
документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти,
считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН
България Електроразпределение АД“ все още не е получило от ищеца документи,
удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е
изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция
Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: заповед
на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект –
ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Стара Загора; извлечение от
счетоводните книги на дружеството по сметка относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. провода, образец 16, разрешение за
ползване. С писмо до „ЕВН България Електроразпределение“ АД с изх. №
2013/05.12.2008г., ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от
ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.
Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с.
Капитан Петко Войвода /процесния/, които се захранват от ел. провод 20 kV
„Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, като е посочил, че са им представили
всички необходими документи за това. Видно от писмо, с
изх. № 01/09.01.2009г. „ЕВН България ЕР“ АД отново са изискали документи за
собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” . Останалата част от
кореспонденцията между страните, също служебно известна на съда, не е
представена по делото, но както бе
посочено и по – горе, не е спорно, че в крайна сметка, след провелата се
кореспонденция, през 2016г. е било променено
меренето от страна на ниско напрежение на средно напрежение.
Видно от представената по делото данъчна
фактура № **********/30.06.2014 г. (л.18), издадена от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е била начислена на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД ел.енергия на стойност 5058,40 лева, заплатена от ищеца на 11.07.2014
г., видно от преводно нареждане (л.19).
По делото е представена и кореспонденцията
между ищеца и двамата ответници по делото във връзка с подадено от „ВиК“ ЕООД
заявление за регистрация на пазара на балансиращата енергия до Електроенергиен
системен оператор ЕАД, за прехвърляне на отговорността за балансиране на
обекти: ВиК ЕООД, КЕЦ 40, ИТН 2117011, с. Зимница ИТН 2008261; извод Рила гр.
Казанлък с ИТН 2008237; Пречиствателна станция въвод Ръжена с. Овощник с ИТН
2011685; Пречиствателна станция въвод Черганово с. Овощник с ИТН 2008269;
Пречиствателна станция за отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528;
Пречиствателна станция за отпадни води изв. радио с ИТН 4097535; Помпена станция
Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето с ИТН 2939127.С писмо с изх. №
2867/05.06.2013г. на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, „ВиК“ЕООД било
уведомено, че отговаря на изискванията за регистрация на балансиращия пазар по
отношение на чл.7, ал.1, т.2 от Правилата за условията и реда за достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи. С писмо 1693/04.04.2013 г.
до „ВиК“ ЕООД „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е потвърдило, че ще
изпълнява всички права и задължения на „оператор на разпределителната мрежа“ за
горепосочените обекти на „ВиК“ЕООД.
По делото е представен и сключения между
„ВиК“ ЕООД, в качеството си на Възложител и „Енергийна финансова група“ АД, в
качеството на Изпълнител, договор № ДЗ-14/28.05.2013 г. за възлагане на обществена
поръчка, съгласно който договор възложителят възлагал, а изпълнителят приемал
да извършва доставка на определени количества нетна активна ел. енергия по цена
в размера и при условията,уговорени в договора.
За изясняване на обстоятелствата по
делото е назначена съдебно - техническата експертиза, съгласно заключението по която през периода
16.06.2014 г. – 30.06.2014 г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия
по процесната фактура за обект ПС „Орешник”, ИТ № 2939032 се е извършвало на
ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ Орешник“. Вещото е посочило, че ако се приеме,
че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от
подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния
период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „Венеция“ в
ЗРУ на подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение. Ответникът е
трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод
„Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле
„мерене“ или в съществуваща килия. В тази част съдът кредитира заключението
като компетентно изготвено и съответно на останалите събрани по делото
доказателства. В останалата част съдът не го обсъжда и не го възприема, тъй
като вещото лице е направило правни изводи и е дало правни отговори.
По делото е изслушана и съдебно - икономическата експертиза, съгласно
заключението по която (неоспорено от старните), което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно
на писмените доказателства, сумата по горепосочената данъчна фактура № **********/30.06.2014 г. е платена
от ищеца. Вещото лице е изчислило, че дължимата стойност на ел.енергия за
обекта за процесния период по цени съгласно сключения договор от 28.05.2013 г.
с „Енергийна финансова група“ АД би възлязла на сумата от 2167,72 лева. Предвид
това вещото лице е дало заключение, че се получава разлика от 705.26 лева между
цената, платена от ищеца в размер на 2872,98 лева и стойността на ел.енергията,
изчислена на база договорените цени по договора от 28.05.2013 г.
От показанията на разпитания по делото
свидетел А.Р.О., служител във „ВиК“ЕООД, се установява, че в началото на 2013г.
била стартирала процедура за избор на доставчик на електрическа енергия на
свободния пазар и избор на доставчик и координатор на балансираща група на
всички обекти, присъединени на средно
напрежение. Такъв договор бил сключен през 2013г. Свидетелят разказа, че по
отношение на ПС „Орешник“ не е бил сключен такъв договор, тъй като обектът бил
присъединен на ниско напрежение, а законът задължавал обектите, които били присъединени
на средно напрежение да излязат на свободния пазар и това било извършено по
отношение на тези обекти. Свидетелят разказа също, че по принцип никой не им е
забранил да сключат такъв договор и за ПС „Орешник“ и че в средата на 2014 г.
започнало прехвърлянето и на останалите обекти на ВиК ЕООД на свободния пазар.
Свидетелят каза: „През 2014г. бившият ми ръководител определи първите обекти,
макар и присъединени на ниско напрежение, които трябва да излязат на свободния
пазар и ПС „Орешник“ не беше сред тях. Не знам и не ми е споделяно на каква
база са определени.“ Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел като
кореспондиращи с представените писмени доказателства, като не се събраха други
доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на показанията или
да ги оборват.
При така установеното от фактическа страна, съдът,
от правна страна, намира следното:
С предявения по настоящото дело иск се търси деликтна
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД
възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗДД
е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е
отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия - настъпва
в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да
се породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД,
е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод
на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка
между тях. Ето защо в тежест на
ищеца е да докаже претърпените вреди /вкл. характера и размера им/ и че същите
са причинени в резултат от противоправни действия или бездействия на лице,
натоварено от ответника, при или по повод на изпълнението на възложената му
работа (не е необходимо доказване на конкретното лице), изрично разпределена му
с доклада по делото.
В случая съдът приема за безспорно установено от
всички събрани по делото доказателства правото на собственост на ищеца върху
електропровод „Венеция“ и помпена станция „Орешник“ . Не е спорно, че към
момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско
напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да определя
задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено,
че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или
в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен
един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо
същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в
границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно,
от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите
съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата.
Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата
на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения. Тази граница в конкретния спор се
установява от заключението на вещото вещо лице по СТЕ, според което границата
на собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция
„Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция
„Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия.
Изложеното по – горе обаче не обосновава деликтна
отговорност на ответниците, такава,
каквато се претендира в настоящото производство. От това, че за процесния
период от време измерването на потребена енергия за обект ПС „Орешник“
неправилно се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито
разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ Орешник“,
не следва, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата
между заплатената от него цена за доставена и реално потребена ел. енергия и
тази, която би заплатил, ако беше сключил договор с доставчик на свободния
пазар. Не е съществувала законова забрана и по отношение на този обект да се
избере доставчик на ел.енергия на свободния пазар. Това че ищецът не се е
възползвал от тази си възможност не се дължи на противоправни действия, респ.
бездействия на ответниците. В този смисъл са и показанията на ангажирания от
самия ищец свидетел, служител във „ВиК“ ЕООД, че именно бившият му ръководител
е определял обектите, които да излязат на свободния пазар и че през 2014г. е
стартирала такава процедура и по отношение на обектите на „ВиК“ ЕООД,
присъединени на ниско напрежение, както и че никой не им е забранявал да сторят
това и по отношение на процесния обект. Ищецът, въпреки вменената му
доказателствена тежест, не установи противоправно поведение на който и да е от ответниците,
в резултат на което „ВиК“ ЕООД да не е могло да избере доставчик на сводния
пазар и по отношение на ПС „Орешник“ и предвид това да е претърпял вреди. Като
такова поведение не може да се цени отказа на „Електроразпределение юг“ ЕАД да
смени нивото и мястото на мерене на
ел.енергия за исковия период - от ниско на средно ниво на мерене. Това че в
срок до 01.10.2013 г. клиенти, чиито обекти са били
присъединени на ниво средно напрежение, е следвало да изберат доставчик на
свободния пазар и в случай че не са се възползвали от правото си на избор, след
тази дата са се снабдявали от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството
му на доставчик от последна инстанция, не следва, че е имало забрана за клиенти
с обекти, присъединени на ниско
напрежение, да направят такъв избор.
Съгласно чл. 95 ЗЕ всеки клиент има право да избира
доставчик на електрическа енергия, а съгласно чл. 94а от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. Съгласно чл. 15, ал.2, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия договорите по регулирани цени се сключват между крайните снабдители, от една страна, и битови и
небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг
доставчик.
От цитираните разпоредби е видно, че е липсвала
забрана клиент с обект, присъединен на ниско напрежение, да избере доставчик на
ел.енергия на свободния пазар. По делото не са представени никакви
доказателства ответниците да са препятствали тази възможност на ищеца по
отношение на процесния обект. Предвид
това твърдените щети, представляващи разликата между платената от ищеца
цена на електрическата енергия по регулирани цени, съгласно определените от ДКЕВР
такива за потребители на регулирания пазар и тази, която евентуално ищецът би
заплатил, ако се е бил регистрирал на свободния пазар, остойностени съгласно
сключения от него договор от 28.05.2013 г. с „Енергийна финансова група“АД, не
се дължат на противоправни действия на ответниците. Липсва също така и причина
връзка между отказа на на „Електроразпределение юг“
ЕАД да премени мястото и нивото на мерене на ел.енергия и претендираните вреди,
по гореизложените съображения.
Предвид горното, предявеният иск за вреди срещу
„Електроразпределение юг“ ЕАД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По
същите съображения следва да бъде отхвърлен като неоснователен и предявеният,
при условията на евентуалност, иск за същите вреди срещу „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците юрисконсултски възнаграждения на представителите
им от по 150 лева за всеки от тях, определени на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП
(арг. чл. 78, ал.8 ГПК).
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62
против „Електроразпределение юг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 705,26 лева, представляващи платена цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„Орешник“, ИТ № 2939032, за периода 16.06.2014 г. - 30.06.2014 г., по данъчна фактура №**********/ 30.06.2014 г., вследствие бездействието
на „Електроразпределение юг” ЕАД за промяна на мястото и нивото на мерене на доставена
ел.енергия за този обект, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 27.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения, при условията на евентуалност, от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 против „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, иск за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 705,26 лева, представляващи платена
цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „Орешник“, ИТ № 2939032, за периода 16.06.2014 г.
- 30.06.2014 г., по данъчна фактура
№**********/ 30.06.2014 г., вследствие
бездействието на „Електроразпределение юг” ЕАД за промяна на мястото и нивото
на мерене на доставена ел.енергия за този обект, ведно със законната лихва
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62,
ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение юг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски за процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски за процесуално представителство по
делото.
Решението е постановено при
участието на третото лице – помагач на страната на ответниците „Застрахователна
компания Уника“АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Тодор Александров 18.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: