Р Е
Ш Е Н
И Е № 268
гр.Кюстендил,
22.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№218/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда чл.124, ал.1 във вр.с чл.106,
ал.1, т.2 от ЗДСл.
Т.Д.С., ЕГН ********** ***, съдебен
адрес ***, кантора 12, адвокат В.П. оспорва заповед №8121К-7659/18.06.2021г. на
министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му
правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Развиват се съображения
за незаконосъобразност на акта, поради допуснати съществени процесуални
нарушения – връчване на заповедта по време на отпуск по болест, неспазване на
чл.106а от Правилника за устройството и дейността на МВР, както и поради
неправилно приложение на материалния закон – липса на реално съкращаване на
длъжността на жалбоподателя и несъответствие с целта на закона. Претендират се
разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Т.Д.С. е заемал длъжността началник отдел 01 „Контрол
на управленската дейност в структури на територията на Южна България“ при
Дирекция „Инспекторат“ – МВР, с присъден І младши ранг /срав. кадрова справка
л.131/.
Със заповед №8121К-7659/18.06.2021г.
на министъра на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение на
основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността и е определено да му
се изплатят полагащите му се обезщетения във вр.с §88 от ПЗР ЗИД ЗМВР, както и
обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл за неспазено предизвестие /връчено е на
28.06.2021г. – л.26/. Заповедта е връчена на служителя на 28.06.2021г., като
същия е направил ръчно отбелязване, че му е връчена по време на отпуск по
болест /срав. болничен лист на л.86/.
До издаването на процесната заповед се е стигнало след
изменение на щата на дирекция „Инспекторат“ – МВР при осъществена следна
фактическа обстановка:
Със заповед №8121К-9303/25.09.2020г. на министъра на
вътрешните работи е утвърден щата на дирекция „Инспектора“ – МВР на основание
чл.33, т.9, чл.145, ал.1 от ЗМВР и чл.105, ал.1 от ПУДМВР, при следната
структура: дирекция „Инспектора“ с щат 2 бр.; отдел 01 „Контрол на
управленската дейност в структури на територията на Южна България“ с щат 14
бр.; отдел 02 „Контрол на управленската дейност в структури на територията на
Северна България“ с щат 8 бр.; отдел 03 „Контрол на управленската дейност в ГД,
дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП,
предотвратяване конфликт на интереси“ с щат 12 бр. и отдел „Административен“ с
щат 11 бр. Същия е изменян със заповед №8121К-9956/20.10.2020г. и заповед
№8121К-10769/24.11.2020г. Съгласно поименното щатно разписание рег.№4575р-1390/02.06.2021
/по посочената заповед/ Т.Д.С. заема длъжността началник отдел 01 „Контрол на
управленската дейност в структури на територията на Южна България“ при Дирекция
„Инспекторат“ – МВР.
Изготвено е предложение рег.№4575р-1329/25.05.2021г.
от и.д. директор на дирекция „Инспекторат“ за промяна на организационната
структура, функционалните задължения и щата на дирекцията.
Със заповед №8121К-7299/11.06.2021г. министърът на
вътрешните работи е изменил т.1 от заповед №8121К-9303/25.09.2020г. за
утвърждаване на щат на дирекция „Инспекторат“ – МВР, като е съкратил от щата на
дирекцията 14 бр. държавни служители и е закрил отдел 01 „Контрол на
управленската дейност в структури на територията на Южна България“; съкратил е
7 бр. държавни служители и е закрил отдел 02
„Контрол на управленската дейност в структури на територията на Северна
България“; съкратил е 13 бр. държавни служители и е закрил отдел 03 „Контрол на
управленската дейност в ГД, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР,
НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси“; съкратил е 1 бр.
за държавен служител за длъжност „заместник-директор“; включил е в щата 14 бр.
за държавни служители и е създал отдел 01 „Контрол на управленската дейност в
главни дирекции и структури на територията на Южна България“; включил е в
щата 13 бр. за държавни служители и е създал отдел 02 „Контрол на управленската
дейност в дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР,НИК, ИП, МИ, ЗВО,
ЗМП и структури на територията на Северна България“.
Като
доказателства по делото са приети длъжностните характеристики за длъжността началник
отдел 01 „Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна
България“ и за длъжността началник отдел 01 „Контрол на управленската дейност в
главни дирекции и структури на територията на Южна България“.
Приобщена
към доказателствения материал по делото е и заповед №8121з-1291/17.10.2018г. на
министъра на вътрешните работи, с която е определено Комисията по чл.106
от Правилника за устройството и
дейността на МВР да разглежда предложения от ръководителите на структури по чл.37 от ЗМВР и да предлага
решения относно промени по щатовете, свързани с изменение на структурите; нови
щатове на структурите; промени по щатовете при утвърждаването, на които се
очаква завишаване на разходите; промени по щатовете, свързани с политиките и
принципите за изграждане на структурите в МВР; промени по щатовете, свързани с
разпределяне на щатни бройки в следствие на оптимизация на структурите и др. Същата е изменяна със заповед
№8121з-701/12.06.2019г., №8121з-157/05.02.2020г., №8121з-550/02.06.2020г.
С оглед така
установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима,
като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка по реда на чл.168 от АПК на законосъобразността на оспорения
административен акт и на основанията по чл.146 от АПК, и оплакванията в
жалбата, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Оспорената заповед е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл.106, ал.1 и чл.108 от ЗДСл, в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.108, ал.1 от ЗДСл.
Съдът намира за неоснователно възражението за
нарушаване на административнопроизводствените правила, свързано с връчване на
заповедта по време на ползван отпуск по болест от жалбоподателя. Неприложими са
разпоредбите на КТ в производството по прекратяване на служебното
правоотношение на държавен служител, тъй като ЗДСл се явява специален по
отношение на КТ и не урежда, и недопуска особена закрила при връчване на акт за
прекратяване на служебно правоотношение при ползван отпуск по болест.
Предвидената от закона закрила в чл.107б, ал.2 от ЗДСл е само по отношение на държавна
служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро.
Не представлява особено съществено
нарушение на процесуалните правила непроизнасянето на комисията по чл.106а от Правилника
за устройството и дейността на МВР по направеното предложение за промяна на
организационната структура, функционалните задължения и щата на дирекция
„Инспекторат“ - МВР. Сочената разпоредба предвижда, че министърът на вътрешните
работи може да се подпомага от
комисия, която разглежда въпроси, свързани с щатното и кадровото обезпечаване
на структурите по чл.37 от ЗМВР, и предлага решения на министъра на вътрешните
работи. Т.е. нормата няма императивен характер по отношение участието на
комисията в процедури за промени в щатното разписание на структурите на МВР,
поради което и несъгласуването с нея на предложението на и.д. директора на дирекция
„Инспекторат“ – МВР не оказва влияние върху законосъобразността на оспорената
заповед в степен, която да я определя като неправилна.
Заповедта е издадена в нарушение на
материалния закон.
Анализът на доказателствения материал по делото обуславя извода, че по отношение на Т.Д.С. не са налице
основанията за прекратяване на служебното правоотношение при хипотезата на
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността. Дефиниция на понятието „длъжност
в администрацията“ се съдържа в разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата за
прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията и според нея
това е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово
правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР,
ЗОВС на Република България или ЗИНЗС, въз основа на определени изисквания и
критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се
изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с
длъжностната характеристика. За да е налице посоченото основание на чл.106,
ал.1, т.2 от ЗДСл следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя
като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и
изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на
служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая предпоставките на законовия
текст не са осъществени. При съпоставка на щатното разписание, утвърдено със
заповед №8121К-9303/25.09.2020г. и
поименното такова рег.№4574р-1390/02.06.2021г. с новото, утвърдено със заповед
8121К-7299/11.06.2021г. се установява от една страна, че новосъздадения отдел
01 „Контрол на управленската дейност в главни дирекции и структури на
територията на Южна България“ при дирекция „Инспекторат“ – МВР не е с намален
брой на щата /от съкратени 14 бр. държавни служители се включват 14 бр.
държавни служители/ и продължава да съществува със същите специфични
наименования на длъжностите. И по двете разписания е предвидена структура от:
началник отдел - 1 бр., държавен инспектор - 12 бр. и главен инспектор - 1 бр.
От друга страна длъжността на жалбоподателя е налична и по двете щатни
разписания за отдел 01, като същата е и с идентична система от функции,
задължения и изисквания, видно от длъжностните характеристики за старата и за
нова длъжност. Т.е. длъжността на Т.Д.С. продължава да фигурира след
изменението на щата на отдел 01 в дирекция „Инспекторат“ – МВР и като
наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание, и като
система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната
характеристика. Изводът на съда е, че липсва реално извършено съкращаване на
длъжността му, поради което и заповед №8121К-7659/18.06.2021г. на министъра на
вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на
основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл се явява незаконосъобразна при
отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
По отношение на основанието по
чл.146, т.5 от АПК - несъобразяване на административният акт с целта на закона,
съдът намира за необходимо да отбележи, че е налице и това основание за
оспорване, тъй като целта на съкращаването на длъжностите е оптимизиране на
щатна структура с цел повишаване ефективносттта на работните процеси в
съответната администрация. От доказателствата по делото се прави извод, че липсва
намаляване числеността на отдел 01 в дирекция „Инспекторат“ – МВР, поради което
и не може да се твърди, че е налице оптимизиране на тази част от структурата на
дирекцията. Промените в длъжностното разписание, които са осъществени от органа
по назначаване, макар и да са извършени в рамките на оперативната му
самостоятелност, не целят обезпечаване на работата и по-добрата функционалност
при организация и изпълнение на заложените дейности в посочения отдел. В случая не са
извършени реални промени, а е предприето прекратяване на служебното
правоотношение с дългогодишен опитен държавен служител /срав. кадрова справка в
раздел награди и получените оценки за изпълнение на длъжността през последните
години от жалбоподателя/ при превратно упражняване на властнически правомощия.
Оспореният
административен акт в конкретния казус е издаден с цел, различна от целите на
приложимия закон.
Във връзка с изложените мотиви съдът
приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна и ще я отмени.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.143,
ал.1 от АПК на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатска защита в размер
на 1000 лв., платими от ответника. Заплатената държавна такса от 10 лв. не се
присъжда като разноски, тъй като е недължимо платена /не е поискана от съда/ и
не се следва по арг. от чл.126 от ЗДСл.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед №8121К-7659/18.06.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която
е прекратено служебното правоотношение на Т.Д.С., ЕГН ********** ***, на
основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи с адрес гр.София, ул.“Шести
септември“ №29 да заплати на Т.Д.С., ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 1000
лв. /хиляда/.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: