№ 1151
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Р.а П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100501048 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от адвокат Станимир Чанев Маринов,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 17, ет.2, офис 7,
пълномощник на Д. Х. А. - Ч., ЕГН **********, от гр. Б. ж.к. „Б. М.“ бл.***,
вх. *, ет. *, ап. **, против решение № 867/ 09.05.2022 г., постановено по гр. д.
№ 8251/ 2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е признал за
установено, че въззивницата дължи на етажните собственици в Етажна
собственост, находяща се в гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 17, представлявана
от управителя „Хом Кеър БГ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 6, ал.
1, т. 10 от ЗУЕС, както и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 103,53 лева,
представляваща сбор от припадащите й се суми за управление и поддръжка
на общи части в Етажната собственост, дължими за периода от 01.02.2020 г.
до 11.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сборната главница за
периода от 12.04.2021 г. до окончателното изплащане, за които вземания по
ЧГД № 2487/2021 г. по описа на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, като е осъдил въззивницата да заплати на Етажната собственост,
представлявана от управителя сумата от 75,27 лева по ЧГД № 2487/2021 г. на
1
БРС и сумата от 125 лева за производството пред Районния съд.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивницата, която счита, че решението е постановено при съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в едностранно тълкуване на
представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, липса на
мотиви, както и в нарушение на материалния закон. Излага съображения.
Моли за отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който
предявеният иск да бъде отхвърлен. Моли съда за присъждане на направените
по делото разноски. Извършва тълкуване на събраните по делото гласни
доказателства, като счита, че съдът неправилно е дал вяра на свидетелските
показания на свидетеля Г., игнорирайки показанията на свидетелката Б..
Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Производството пред БРС е по реда на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС и чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото първоначално е започнало по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като БРС
по гр.д. №2487/2021 г. е издал заповед за изпълнение по силата на която е
разпоредил длъжникът Д. Х. А. – Ч. да заплати на кредитора Етажна
собственост с адрес ул. „Гладстон“ № 17, с управител „Хом Кеър БГ“ ЕООД,
представлявано от Десислава Фераджиева, сумата от 188,53 лева – непогасени
просрочени задължения към етажната собственост за периода месец февруари
2020 г. до месец април 2021 г., от които вноски за режийни разходи в размер
на 113,53 лева и 75 лева – фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със законната
лихва от 12.04.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 125 лева
– разноски по делото – държавна такса от 25 лева и адвокатско
възнаграждение от 100 лева. След постъпило възражение по чл.414а от ГПК
от длъжника на взискателя е указано да предяви претенцията си по исков ред.
Длъжникът е признал част от вземанията като е заплатил сумата от 85 лева за
фонд „Ремонт и обновяване“, както и деловодни разноски в размер на 49,73
2
лева.
Безспорно е установено по делото, че въззивницата е собственик на
апартамент № ** в етажната собственост, находяща се в гр. Бургас, ул.
„Гладстон“ № 17. По силата на проведено общо събрание на етажната
собственост от дата 03.02.2020 г. на дружеството „Хом Кеър БГ“ ЕООД е
възложено да управлява и поддържа общите части на етажната собственост,
като е избран контролен съвет, месечни такси за поддръжка и е определена
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 5 лева на апартамент.
На 23.02.2021 г. е проведено общо събрание на етажната собственост
на което е взето решение за увеличаване на разходите за поддръжка и
управление поради увеличени разходи за чистачка.
Претенцията на дружеството срещу въззивницата е за сумата от 103,53
лева, представляваща главница за непогасени просрочени задължения към
етажната собственост за периода 01.02.2020 – 11.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 75,27 лева – разноски пред БРС по заповедното производство.
За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е
обсъдил показанията на разпитаните двама свидетели по делото, позовал се е
на разпоредбите на чл.6, ал.1, т.10 и чл.51, ал.2 и 3 от ЗУЕС и е стигнал до
извод, че въззивницата дължи претендираните суми, като е отчел, че същата е
предплатила сумата от 10 лева за фонд „Ремонт и обновяване“ и я е осъдил да
заплати сумата от 103,53 лева за управление и поддръжка на общите части.
Този извод на първоинстанционният съд се споделя от настоящата инстанция,
което налага обжалваното решение да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба страната е изложила оплакване като твърди, че в
мотивите на решението няма произнасяне относно свидетелските показания,
като съдът не е обсъдил гласните доказателства и не е посочил кои твърдения
кредитира и кои не. Твърди се, че съдът не се е произнесъл въз основа на кои
обстоятелства е приел, че апартамента е обитаем и за него се дължат
претендираните такси. Прави се оплакване, че неправилно съдът не е
допуснал искания втори свидетел от страна на въззивницата. Сочи се, че
неправилно е приложена разпоредбата на чл.51, ал.3 от ЗУЕС, тъй като
страната оспорва обстоятелството, че не е уведомила писмено управителя.
Съдът намира направените оплаквания за неоснователни. По делото са
3
разпитани свидетелят Г. и свидетелката Д.. Свидетелят Г. е посочил, че от
няколко месеца жилището над неговото /процесното/ не се обитава, но преди
това е било обитаемо. Свидетелят установява, че в апартамента се е чувал
шум, а съседите са засичали бащата на въззивницата по стълбището, като
автомобилът му ежедневно е бил паркиран на паркинга зад блока.
Според свидетелката Д., която от 4 години ходи в апартамента да го
почиства, същият представлява мезонет разположен на 6-ти и 7-ми етажи.
Според свидетелката, която на три месеца веднъж го е почиствала от паяжини
и е измивала пода, апартаментът не е обзаведен, няма кухня и печка, но има
два климатика, които не работят. В апартамента няма топла вода, тъй като
липсвал бойлер. Свидетелката изразява мнение, че в апартамента не може да
се живее, тъй като няма условия за това.
Противоречието в показанията на двамата свидетели не би могло да
бъде отстранено чрез разпит на трети свидетел, както се твърди във
въззивната жалба. От друга страна, макар и в кратките си мотиви, БРС се е
съобразил с разпоредбите на закона. Приел е, че възражението затова, че
апартамента не се обитава повече от 30 дни в рамките на календарната година
е останало недоказано, отчел е обстоятелството, че съгласно чл.51, ал.3,
изр.последно от ЗУЕС липсва писмено уведомление до управителя
/поставянето на различни съобщения на таблото, включително, че
апартамента не се ползва, не могат да се считат за писмено уведомление/ и
поради това е достигнал до извод, че сумата от 103,53 лева за управление на
общите части, досежно претендираните периоди, се дължи. Същото се отнася
и за сумата от 75,27 лева – разноски по заповедното производство.
Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. С оглед резултата по делото разноски на въззиваемата страна не
се дължат, тъй като няма данни за направени такива.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №867 от 09.05.2022 г., постановено по гр.
дело №8251/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5