№ 1906
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110217810 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от С. Н. М. срещу
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-010224/15.05.2024 г., издадено от
началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 750,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като
на посочените в него време и място не жалбоподателят, а лицето Г. Н. И. е
управлявал автомобила. Направено е искане за преразглеждане на
обжалваното НП и за прехвърляне на наказанието на третото лице,
управлявало автомобила.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се е
явила лично. В хода на съдебните прения, същата е заявила, че поддържа
жалбата и се придържа към изложеното в нея.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, е бил представляван от упълномощен юрисконсулт.
1
Направено е искане съдът да остави жалбата на С. М. без уважение, а НП - в
сила като правилно и законосъобразно. Изложени са аргументи, че
нарушението било доказано по надлежен ред, НП било издадено съобразно
правилата на материалния и процесуалния закон, а жалбоподателката не е
доказала, че друго лице е управлявало МПС в посочените в НП време и място.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. В постъпили по делото писмени бележки АНО е изложил
подробни съображения, съгласно които АУАН и НП са били издадени
съобразно правилата на ЗАНН, съответно НП било правилно и
законосъобразно.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 21.04.2023 г., около 00:10 ч., неустановено по делото лице
управлявало лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *** в гр.
София по ул. „Околовръстен път“ до номер 28 с посока на движение от бул.
„България“ към бул. „Черни връх“, като се движил със скорост от 141 км/ч
(или 136 км/ч при отчетен толеранс -3 %). В посочения пътен участък бил
поставен пътен знак „В26“, с който се въвеждала максимално разрешена
скорост на движение, различна от регламентираната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от
50 км/ч, а именно – 80 км/ч. Обстоятелството по управлението на автомобила
с горепосочената скорост било установено и заснето с мобилна
автоматизирана система за видеоконтрол АТСС CORDON-M2 с MD 1197.
Системата за видеоконтрол била вписана под № В-46 в регистъра на
вписаните типове средства за измерване, като била одобрена и вписана в
списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г.
Към датата на извършване на нарушението (21.04.2023 г.)
горепосоченият лек автомобил бил собственост на жалбоподателката.
От приложения по делото протокол № 038-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. на
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология, е
видно, че АТСС Cordon M2 отговаря на изискванията и е с обхват 20-300 км/ч,
в който обхват попада измерената процесна скорост.
На 10.04.2024 г. жалбоподателката попълнила декларация по чл. 188 от
2
ЗДвП, в която е заявила, че на процесните време и място тя лично е
управлявала лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ***.
Впоследствие бил съставен АУАН № 0619520/10.04.2024 г. от С. О. С., младши
автоконтрольор при ОПП – СДВР, оправомощена със заповед № 513з-
14425/19.10.2020 г. на директора на СДВР и заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи. В акта било прието, че жалбоподателят
виновно е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП, като управлявайки МПС, не съобразил въведеното с пътен знак В26
максимално ограничение на скорост за населено място. АУАН бил връчен на
същата дата на жалбоподателката.
Няма данни по делото за постъпили в законоустановерния срок
възражения от жалбоподателя.
При сходни изводи от фактическа и правна страна на 15.05.2024 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление от Д. Д. Д., началник
сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощена със заповед №
8121к-13312/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателката на 29.11.2024 г., а на
03.12.2024 г. същата е депозирала жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства: декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка от Български институт по
метрология относно вписването и валидността на АТСС Cordon M2, решение
за одобрение на типа на уреда за измерване (превод от хърватски език),
протокол от проверка № 038-СГ-ИСИС/21.03.2024 г., протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система от 21.04.2023 г.;
ежедневна форма на отчет, справка от АИС – КАТ относно собствеността на
лек автомобил с марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ***, справка – картон
на водача, заповед № 513з-14425/19.10.2020 г. на директора на СДВР, заповед
№ 8121к-13312/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, писмо от
Столична община с вх. № 49555/12.02.2025 г., ръководство за работа със
стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на пътното
движение Cordon-M2.
3
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира
изцяло приложения към АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното
НП снимков материал като годно доказателствено средство. От снимките се
установява видът и регистрационният номер на управлявания автомобил,
както и измерената скорост. Нещо повече, по категоричен начин се
установява, че посочените снимки са изготвени именно при функциониране на
процесното автоматизирано средство и при заснемането на описаното в
административно нарушение, осъществено с процесния автомобил на
посочените дата и час.
Нарушението е установено по несъмнен начин, като от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система се установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно
автоматизираното техническо средство или система. Предвид събраната
доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът
приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за
заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е
бил технически изправен.
От постъпилата информация от Столична община се установява, че
процесният пътен участък е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“, съгласно който максималната скорост на движение в населено
място за процесното МПС 80 км/ч.
Съдът кредитира показанията на свидетелката С. С. относно
извършваните действия по проверката и съставяне на акта на водача,
доколкото същите напълно кореспондират и се подкрепят от останалия
доказателствен материал по делото, относими са към предмета на доказване и
4
за съда не са налице основания за поставяне под съмнение на истинността им.
От същите и представената попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП се
установява, че след констатиране на нарушението е бил спазен предвидения в
закона ред за даване на възможност на собственика или ползвателя да посочи,
ако друго лице е управлявало МПС-то с оглед насочване на отговорността
именно към него. Видно от декларация по чл. 188 от ЗДвП, която
жалбоподателят М. е попълнила собственоръчно, същата не е посочила друго
лице като водач на МПС-то на процесната дата. В настоящото производство
само са изложени твърдения, че друго лице е управлявало МПС-то, но не са
ангажирани доказателства в тази насока. Съдът счита за несъстоятелно
посоченото от жалбоподателката, че не знаела, че при попълване на
декларацията може да обозначи друго лице, доколкото важи принципът, че
незнанието на закона не извинява, а и в съдържанието на бланката ясно е
обозначено, че се декларират данни със скрепена наказателна отговорност
относно управление на МПС-то на съответната дата.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при
спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата
по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание
отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително
мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при
които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от
5
своя страна съответстват на словесното описание на нарушенията. Ето защо
съдът след служебна проверка намери, че в случая не са допуснати
съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита за доказано, че жалбоподателката е извършила от обективна
и субективна страна състава на вмененото административно нарушение.
Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е
било 80 км/ч, предвид това, че на пътния участък, на който е установено и
заснето управлението на МПС е имало поставен допълнителен пътен знак
„В26“, а заснетият автомобил се е движил със скорост над тази.
В АУАН и НП са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч
(допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната
мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на движение от
136 км/ч, което е със 56 км/ч повече от позволената в този участък на пътя от
80 км/ч. Правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, доколкото от приложената справка от
СДВР е видно, че именно тя е собственик на автомобила и се явява
административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП.
По повод възражението на жалбоподателката, че не тя, а трето лице е
управлявало лекия автомобил в деня на нарушението, съдът намира същото за
неоснователно, доколкото в деня на връчване на препис от АУАН С. М.
изрично е заявила в декларация, че тя лично е управлявала процесното МПС.
Дори съдът да приеме за вярно и извинително твърдението, че тя не е знаела,
че може да посочи друго лице (заявено в съдебно заседание по делото), отново
не може да бъде прието, че следва да се ангажира
административнонаказателна отговорност на другото лице, тъй като срокът за
подаване на декларация за това, видно от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е преклузивен
и е изтекъл.
Предвид доказаността за управлението на процесния лек автомобил със
скорост от 136 км/ч при ограничение на скоростта 80 км/ч, съдът счита, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение. Деянието е съставомерно и от субективна
страна, като е осъществено от нарушителя при форма на вина пряк умисъл,
6
доколкото нарушителят е съзнавал, че максимално позволената скорост на
движение в този участък от пътя е 80 км/ч, предвид поставения пътен знак
В26, от който това е било видно за нарушителя, като е целял извършване на
нарушението и управление на автомобила с по-висока скорост - 136 км/ч.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП „водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва: за превишаване над 50 км/ч
с глоба 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за
всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50
лева.“. От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателката е
управлявала МПС със скорост от 136 км/ч, при максимално разрешена такава
– 80 км/ч, т.е. с 56 км/ч повече от допустимата такава. На същата са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 750,00 лева и „лишаване от
право на управление на МПС“ за срок от 3 месеца, така както предвижда
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Следователно настоящата съдебна
инстанция намира, че наложените на С. М. административни наказания са
правилно определени и индивидуализирани от административнонаказаващия
орган.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази
насока, че настоящата хипотеза не се характеризира с маловажност на
нарушението. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят
не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
пораждането на вредни последици, свързани с настъпване на смърт,
увреждане здравето и имуществото на останалите участници в движението по
пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП забранява
приложението на чл. 28 от ЗАНН за извършени нарушения по ЗДвП.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
7
на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
010224/15.05.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на С. Н. М.,
ЕГН: **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 750,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I”
№ 5, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер на 80,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8