Решение по дело №121/2022 на Районен съд - Чепеларе

Номер на акта: 1
Дата: 17 февруари 2023 г.
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20225450100121
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Решение № 1/13.02.2023 г. по гр.дело № 121/2022г.

Съдия-докладчик: Сона Гарабедян

Производството е образувано по искова молба, подадена от М.Й.А. с ЕГН **********, с
адрес: с. З., община Ч., област С. против Ц. А. П. с ЕГН **********, с адрес: с. З., община
Ч., област С. и А. Й. М., ЕГН **********, с адрес: с. З., община Ч., област С., с която е
предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с присъда № 5/16.11.2021 г., постановена по НЧХД №
29/2021 г. по описа на от РС - Чепеларе, първият от ответниците е признат за виновен и на
основание чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 54 от НК е осъден за това, че за времето от 19.00
ч. на 02.10.2020 г. до 07.30 ч. на 03.10.2020 г. в с. З. противозаконно унищожил чужди
движими вещи-четири броя гуми на лек автомобил „.....“ с рег. № ..... /предните две гуми
летни, марка „Мишелин Енерджи“ с размер 195/65/15, задните две гуми зимни, марка
„Фулда Кристал Монтеро“ с размер 165/65/15/, собственост на М.Й.А., като деянието
представлявало маловажен случай - престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК, и му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева, платима по сметка на РС - Чепеларе в
полза на Държавата. С присъдата П. е осъден да заплати на ищеца сумата от 580 лева, ведно
със законната лихва, считано от 03.10.2020 г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението -
стойността на унищожените 4бр. автомобилни гуми, да му заплати сумата от 500 лева, ведно
със законната лихва, считано от 03.10.2020 г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението -
дискомфорт, притеснение, несигурност, както и да му заплати направените от него разноски
по делото в размер на 592 лева.
Ответникът Ц.А.П. обжалвал така постановената от РС - Чепеларе присъда, като с решение
№ 9/24.02.2022 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по ВНЧХД № 142/2021 г.,
същата била потвърдена и ответникът Ц. П. бил осъден да заплати на М. Й. А. направените
от него разноски по делото пред ОС - Смолян в размер на 500 лева.
Въз основа на издаден от РС - Чепеларе изпълнителен лист № 14/11.04.2022 г. за вземанията
му, а именно за сумите, присъдени му с присъда № 5/16.11.2021 г. на РС - Чепеларе по
НЧХД № 29/2021 г., било образувано изпълнително дело № 9/2022 г. по описа на СИС при
ЧРС.
Тъй като ответникът Ц.П. не заплатил дължимите суми в срока за доброволно изпълнение,
била депозирана молба вх. № 239/26.05.2022 г., с която ищецът поискал по изп.д. № 9/2022г.
да бъде наложен запор върху притежаваното от длъжника П. моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „.....“ с рег. № ......
Със запорно съобщение от същата дата - 26.05.2022 г. ДСИ при РС-Чепеларе наложил запор
върху гореописаното МПС - собственост на длъжника Ц. А. П..
Междувременно, знаейки че ще бъде насочено срещу него принудително изпълнение,
ответникът - длъжник Ц. А. П. на 28.04.2022 г. прехвърлил МПС с рег. № ....., на втория
ответник, като промяната в собствеността върху автомобила била отразена в КАТ на
25.05.2022 г.
Твъърди се, че разпореждайки се със своя движима вещ, първият от ответниците е увредил
интересите на ищеца, чрез намаляване на имуществото си, с което последният би могъл да
удовлетвори вземанията си по изпълнителното производство.
Посредством осъществената от първия от ответниците продажба на описания по-горе
товарен автомобил, същият се лишавал от собственост, върху която би могло да се насочи
принудителното изпълнение, поради което било налице увреждане на взискателя и то било
следствие именно от извършените от длъжника действия.
Доколкото вторият от ответниците бил от същото село - с. З., както и първият ответник, в
1
което населено място всички се познавали и били запознати с извършеното от П.
противоправно деяние спрямо притежаваната от М. Й. А. движима вещ и с това, че Ц.П.
дължал парично обезщетение на А. по заведено срещу него изпълнително производство, то
счита, че ответникът А.М. е знаела за тези факти и обстоятелства и че сключвайки сделката
за покупко - продажба на МПС, ще да бъдат увредени интересите на взискателя.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително
недействителен по отношение на М.Й.А. договор за покупко - продажба от 28.04.2022 г. по
описа на нотариус Х.Д., с рег. № .... на НК, с който Ц. А. П. е продал на А.Й.М. товарен
автомобил марка „....." с рег. № ...... Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ц. П., в който изразява
становище за неоснователност на исковата претенция, като оспорва същата изцяло.
Посочва, че действително срещу него ищецът е завел две изпълнителни дела в СИС при РС -
Чепеларе по издадени изпълнителни листове с № 8 от 02.03.2022 г. по н.ч.х.д. № 29/2021 г. и
с № 14 от 11.04.2022 г. по същото дело, като съответно били заведени изп. д. № 7/2022 г. на
СИС при РС - Чепеларе и изп.д. № 9/2022 г. на СИС при РС - Чепеларе.
Твърди, че на 01.06.2022 г. е получил съобщение по изп.д. № 9/2022 г., с което му било
съобщено, че съдебният изпълнител налага запор на МПС с peг. № ..... по молба на
взискателя М. А.. След като получил съобщението се притеснил и разговарял със съдебния
изпълнител, който му разяснил, че ще следва да изплаща сумите по изпълнителните
производства с №№ 7 и 9.
Към настоящия момент бил неженен и живеел заедно с родителите си и сестра си, като
ползвали едно домакинство и се грижел и за тях. Това дело било поредния опит на ищеца да
го натовари с разноски допълнително, знаейки тежкото му финансово положение - неговото
и на родителите му. Към настоящия момент родителите му били назначени към Община Ч.,
едва от 15.07.2022 г., като общи работници, а сестра му не работела, така той оставал
единствен в домакинството с регулярни доходи и понасящ издръжката на семейството си.
В онзи момент не разполагал с повече средства, затова и решил да преведе по двете
изпълнителни дела по 25 лева, за да разбере съдебният изпълнител, а и взискателят, че не се
укрива и иска доброволно да заплати дължимото.
Заявява, че не искал да става длъжник на държавата, съда или А., като не искал да
злепоставя себе си и семейството си, затова и не споделил с никого, че има дълг към М.,
дори и на семейството си. Те знаели за присъдата и глобата от съда, но за другите суми не
им е казвал, а с настоящото дело всички в кметството разбрали. Родителите му отскоро
работели към Общината, но били разпределени като месторабота в с. З.. След като се
получила исковата молба в Кметството хората започнали да говорят и станало обществено
достояние, че има да дава пари на М. и че той пак го съди.
Твърди, че ищецът знаел, че ответникът отдавна е обявил за продан притежаваното от него
МПС, тъй като бил поставил на стъклата на същото табели, че го продава както и
телефонния си номер. Още от октомври месец 2021 г. го обявил за продажба, тъй като
получил от Община Ч. уведомление за дължим данък в размер на 183,98 лева за 2021 г. и
решил, че наред с другите поддръжки по МПС-то, изразяващи се в отделяне на сериозни
финансови средства и големия годишен данък, това МПС било непосилно да бъде негова
собственост, поради което решил да го продаде.
Заявява, че А. искал да навреди и на втория ответник - М., купувач на МПС-то, тъй като и
нея натоварил с разходи да търси адвокати, за да се защитава по това дело независимо, че тя
нямала даже представа за взаимоотношенията между него и М. А..
Не било вярно, че цялото село знаело за случая. Напротив, когато показали присъдата му по
това дело, станало известно на неговата купувачка, а и на други хора, че бил осъден и
дължал пари на М. А..
Моли исковата молба да бъде отхвърлена.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. М., в който изразява
2
становище за допустимост на исковата претенция, но счита същата за изцяло неоснователна.
Заявява, че действително между нея и първия ответник Ц. П. бил сключен Договор за
покупко-продажба на МПС на 28.04.2022 г. за товарен автомобил марка „....“ с peг. № ..... и
че действително е регистрирала собственото си МПС в КАТ - Смолян на 25.05.2022 г. в
законоустановения едномесечен срок от придобиването му.
Заявява, че като добросъвестен купувач, не е предполагала за задълженията на продавача
към ищеца към момента на сделката. Едва с исковата молба разбрала, че продавачът е бил
осъден и имал задължения към ищеца.
Излага, че ищецът е поискал по заведеното от него изпълнително дело срещу първия
ответник, налагане на запор на МПС, месец след покупко – продажбата - едва на 26.05.2022
г. Ищецът не бил процесуално активен да събира вземанията си и бездействал, като не е
извършил своевременна проверка на имущественото състояние на длъжника и инициирайки
настоящото производство увреждал ответника М., която в случая била добросъвестен
купувач, което означавало създаване на правна несигурност в правния мир, увреждащо
гражданския оборот.
Съгласно ал. 2 на разпоредбата на чл. 16 от Наредба № I-45/24.03.2000 година за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за определяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства при извършване на сделка с регистрирано превозно средство, след като извърши
идентифицирането, нотариусът, който извършвал сделката, отправял искане към
информационната система на МВР за потвърждаване на данните относно превозното
средство, собствеността му и за предоставяне на информация относно наложени запори или
други законови ограничения и съгласно ал. 3 от същата разпоредба, ако имало такива запори
и ограничения, нотариусът уведомявал страните по сделката.
Ответникът навежда, че е нямало как да разбере, че ищецът има каквито и да било
претенции по отношение на продавача по сделката, за да се въздържи от закупуване на
движимата вещ и евентуално да предпази кредитора на продавача. Твърди, че не е знаела до
получаване на настоящата искова молба, че продавачът имал каквито и да било задължения
към ищеца.
Несъстоятелно било твърдението, че предвид обстоятелството, че ответниците живеели в с.
З., М. е знаела за задължението на П. към А.. По логиката на ищцовата страна следвало, че
всички жители на едно и също населено място знаели за дълговете помежду си по
презумпция, което съждение било в разрез с правилата на формалната логика.
Ответниците не били роднини и в производството не следвало да намери приложение
презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Фактът на познанство между страните, доколкото обитават едно населено място, дори не
представлявал косвен доказателствен факт за правнорелевантния факт на наличие на знание
у третото лице - приобретател, респективно сам по себе си не обосновавал извод за наличие
на тази предпоставка, че сключената от А. Й. М. възмездна сделка увреждала кредитора на
нейния праводател. За купувача не съществувало задължение да проверява налице ли са
били образувани изпълнителни дела за задължения на продавача на движима вещ или
недвижим имот.
Моли съда да приеме иска за недоказан, предвид обстоятелството, че по време на
изповядване на сделката надлежно били комплектовани и проверени всички документи,
направени били всички насрещни справки от нотариуса, като след извършената служебна
проверка в регистрите на КАТ и получено потвърждение, било осъществено същинското
нотариално прехвърляне, а и от размера на продажната цена на автомобила можело да се
изведе безспорен извод, че сделката била действителна.
Счита исковата претенция за неоснователна и моли съда да се произнесе с решение, с което
да отхвърли исковите претенции на ищеца срещу А. Й. М.. Претендира разноски.
3
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа исковата молба. Представя списък на разноските. В хода на
устните състезания моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника М. адвокатско
възнаграждение. Представя писмена защита. Ответникът Ц.П., редовно призован, не се явява
и не се представлява. С молба - становище с вх.№ 2747/21.11.2022 г. поддържа депозирания
отговор на исковата молба. Ответникът А. М., редовно призована, не е явява. Същата, чрез
процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Представя списък на
разноските. В хода на устните състезания моли да бъде приет иска за недоказан. Претендира
разноски. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: 1. с присъда № 5/16.11.2021 г., постановена по
НЧХД № 29/2021 г. по описа на от РС - Чепеларе ответникът П. е осъден да заплати на
ищеца сумата от 580 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от престъплението, сумата от 500 лева, ведно със законната лихва, считано от
03.10.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението и сумата 592 лева, представляваща направените от
ищеца разноски по делото; 2. с решение № 9/24.02.2022 г. на Смолянския окръжен съд,
постановено по ВНЧХД № 142/2021 г., с което присъдата е била потвърдена, ответникът П.
е бил осъден да заплати на ищеца направените от него пред ОС - Смолян разноски по делото
в размер на 500 лева; 3. въз основа на издаден от РС - Чепеларе изпълнителен лист №
14/11.04.2022 г. по НЧХД № 29/2021 г. на РС - Чепеларе, е било образувано изпълнително
дело № 9/2022 г. по описа на СИС при ЧРС; 4. с молба вх. № 239/26.05.2022 г. ищецът е
поискал по изп.д. № 9/2022г. да бъде наложен запор върху притежаваното от длъжника П.
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „.....“ с рег. № .....; 5. със запорно
съобщение от същата дата 26.05.2022 г. ДСИ при РС-Чепеларе е наложил запор върху
гореописаното МПС - собственост на длъжника Ц. П.; 6. на 28.04.2022 г. ответникът П. е
прехвърлил процесното МПС с рег. № ..... на втория ответник М., като промяната в
собствеността върху автомобила е била отразена в КАТ на 25.05.2022 г.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите и
относими по делото писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът има право да иска да бъдат
обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го
уврежда. За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице
предвидените в закона кумулативни предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на
кредитор, увреждане на кредитора, поради което у същия е налице правен интерес от
прогласяване на недействителността, когато с действията си длъжникът намалява
имуществото си, което може да осуети удовлетворяването на вземането му; вземането на
кредитора да е възникнало преди датата на извършването на правното действие от
длъжника, което се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД; с оглед възмездния характер на
сделката, лицето, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което
кредиторът понася в резултат на сделката, като това знание трябва да е налице към момента
на извършването ѝ.
Тъй като искът по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен, тежестта на доказване пада изцяло върху
ищеца.
Съгласно мотивната част на ТР № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на
ВКС, с оглед ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, вземането за вреди от непозволено
4
увреждане възниква от деня на откриване на дееца и от същия момент то става и изискуемо,
тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Прието е,
че в повечето случаи деецът е известен, като не е необходимо авторството и деянието да се
установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече
от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява
престъпния му характер. Ето защо, съдът приема, че вземането на ищцата за присъдените му
с присъда № 5/16.11.2021 г. по НЧХД № 29/2021 г. на РС - Чепеларе обезщетения за
претърпени от престъплението имуществени и неимуществени вреди е възникнало от
момента на извършване на престъплението - за времето от 19:00 часа на 02.10.2020 г. до 7:30
часа на 03.10.2020 г., а не след влизане в сила на присъдата. С оглед на това и предвид
събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че разпоредителната сделка от
28.04.2022 г. е сключена след възникване на вземането.
От събраните по делото доказателства - присъда № 5/16.11.2021 г. по НЧХД № 29/2021 г. на
РС - Чепеларе, решение № 9/24.02.2022 г. по ВНЧХД № 142/2021 г. на ОС - Смолян,
изпълнителен лист № 14/11.04.2022 г., издаден въз основа на влязлата в сила присъда по
НЧХД № 29/2021 г. на РС - Чепеларе за присъдените в полза на ищеца суми,
представляващи обезщетения за претърпените от престъплението имуществени и
неимуществени вреди, по който е образувано приложеното към настоящото - изп. дело №
9/2022 г. на СИС при РС - Чепеларе, договор за покупко - продажба на МПС от 28.04.2022 г.
с нотариална заверка на подписите рег. № 796/28.04.2022 г. на нотариус Х.Д., рег. № ... на
Нотариалната камара, с район на действие РС - Чепеларе, несъмнено се установяват -
качеството на кредитор на ищеца по отношение на ответника П., респ. притежаваната от
него надлежна активна материалноправна легитимация за предявяване на Павловия иск;
извършената покупко-продажба между ответниците, която следва да се счита като
увреждащо ищеца действие, тъй като парира и намалява възможността му да удовлетвори
вземанията си от имуществото на П.. Всяко действие на длъжника, с което той създава или
увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора. Съгласно чл. 133 от
ЗЗД цялото длъжниково имущество служи за обезпечение вземането на кредитора и той
разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори – с обезпеченото в
негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което всяко
действие на длъжника, намаляващо имуществото му, е увреждащо кредитора /така
формираната постоянна практика на ВКС - решение № 18/04.02.2015 г. по гр.д. № 3369/2014
г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 407/29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. на ВКС, ГК, IV
г.о., решение № 48/21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./.
Налице е и знанието на длъжника за увреждащия характер на сделката, предвид нейния
очуждителен ефект и обстоятелството, че същата е извършена на 28.04.2022 г., тоест след
възникване на вземането на ищеца. В този смисъл – решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. №
638/2016 г. на ВКС, II т.о. и цитираните в него други решения на ВКС, според които
длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане.
По възраженията на първия ответник, че бил единствен в домакинството с регулярни
доходи и понасял издръжката на семейството си, тъй като родителите му били назначени
към Община Ч. на 15.07.2022 г., а сестра му не работела; че решил да продаде процесното
МПС като още през месец октомври 2021 г. го обявил за продажба, тъй като получил от
Община Ч. уведомление за дължим данък в размер на 183.98 лева за 2021 г., а този годишен
данък и поддръжката на МПС били непосилни за него; че ищецът отдавна знаел, че
автомобилът е обявен за продажба и го увреждал с образуването на две изпълнителни дела и
настоящото дело:
Увреждане по смисъла на чл. 135 от ЗЗД не следва да се разбира като умишлено действие за
злепоставяне на кредитора, а знание, че с тази сделка могат да бъдат засегнати негови
имуществени интереси /така решение № 137/10.03.2010 г. по гр.д. № 836/2009 г. на ВКС, ІІІ
5
г.о./. Ето защо, е ирелевантно дали първият ответник е извършил продажбата с цел
умишлено злепоставяне на кредитора – ищец или целта му е била с продажбата да покрива
разходите, необходими за издръжка на семейството му или да спести разходи по
поддържката и заплащане на данъци за вещта. Достатъчно е, че е знаел, че с тази сделка
могат да бъдат засегнати имуществени интереси на кредитора му. Както по - горе се
посочи, длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане. В тази връзка следва да се посочи, че
по делото не се установи твърдението на първия ответник, че ищецът - кредитор е узнал за
намерението му да продаде процесното МПС, предвид поставените табели на стъклата на
автомобила през месец октомври 2021 г., но дори и да беше установено това обстоятелство,
обявяването за продажба на имущество на длъжника не съставлява действие, увреждащо
кредитора. Такова действие се явява сключеният на 28.04.2022 г. договор за покупко -
продажба на автомобила. При това от значенение е не дали и кога кредиторът е узнал за
намеренията на длъжника да се разпореди със свое имущество, а знанието на последния за
увреждането, извършвайки гражданскоправен акт след възникване на вземането на
кредитора.
Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда
правата на кредитора /решение № 639 от 06.10.2010 г. по г.д. № 754/2009 год. на ВКС, IV
г.о./. Увреждането само по себе си е обективна предпоставка, поради което следва да бъде
изследвано знанието на длъжника, че има кредитор. Видно от представените с исковата
молба доказателства по настоящото дело, ответникът П. е бил подсъдим по образуваното
срещу него по тъжба на М. Й. А. НЧХД № 29/2021 г. по описа на РС - Чепеларе. С присъда
№ 5/16.11.2021 г. Ц. П. е признат за виновен в това, че за времето от 19:00 ч. на 02.10.2020 г.
до 07:30 ч. на 03.10.2020 г. в с. З. противозаконно е унищожил чужди движими вещи -
четири броя гуми на лек втомобил " ....." с рег. № ....., собственост на М. Й. А., като
деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 216, ал. 4, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с ал. 54 от НК
същият е осъден на наказаниее "глоба" в размер на 300 лева. По същото дело частният
тъжител е конституиран и като граждански ищец, като е допуснат за съвместно раглеждане
в наказателното производство предявеният от него граждански иск за присъждане на
обезщетения на претърпените от извършеното престъпление имуществени и неимуществени
вреди, който е уважен с присъдата. Против така постановената присъда подсъдимият П.,
чрез защитника си, е подал въззивна жалба, предмет на разглеждане по образуваното пред
ОС - Смолян ВНЧХД № 142/2021 г., по което е постановено потвърдително решение №
9/24.02.2021 г. Горното обосновава извод, че длъжникът Ц. П. е знаел за претенциите на
гражданския ищец. Същият не е оспорил това обстоятелство.
Неоснователни са и останалите възражения на ответника П., тъй като по принцип правото
на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника по реда на чл. 135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане,
като не е необходимо същото да е изискуемо, ликвидно или предварително установено с
влязло в сила решение. Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за
защита на кредитора, в случай че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с
които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Предмет на
делото по чл. 135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да
обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда /така – мотивите към т. 2 от ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
Целта на отменителния иск е да се възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали
възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не само когато
вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта
или преди с решение на съд да бъде то признато в определен размер. Такава възможност е
напълно реална преди настъпването на изискуемостта и преди установяването на размера на
6
вземането. Следователно, нито от текста на чл. 135 от ЗЗД, нито от целта на закона, може да
се направи заключение, че вземането на кредитора трябва да бъде установено по размер и да
е вече изискуемо, за да може с успех да се предяви отменителният иск. От значение е
вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника. В настоящия
случай, тази предпоставка несъмнено се установи. Нещо повече, в случая по делото се
установи, че към датата на сключване на разпоредителната сделка - 28.04.2022 г., ищецът е
имал вземане срещу първия ответник, чийто размер е опраделен с влязлата в сила присъда
№ 5/16.11.2021 г. по НЧХД № 29/2021 г. на РС - Чепеларе във връзка с предявения от него в
наказателното производство граждански иск.
Разпоредителната сделка, обективирана в договор за покупко - продажба на МПС от
28.04.2022 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 796/28.04.2022 г. на нотариус Х.Д.,
рег. № ..... на Нотариалната камара, с район на действие РС - Чепеларе, съставлява действие,
което може да бъде обявено за недействително спрямо ищеца – кредитор, при наличие на
останалите елементи от фактическия състав на Павловия иск. Увреждане в случая безспорно
е налице, тъй като в резултат на продажбата се намалява имуществото на длъжника, като по
този начин се затруднява удовлетворяването на кредитора.
Обстоятелството, че първият ответник е превел по двете изпълнителни дела суми, в т.ч. на
17.06.2022 г. и по изпълнително дело № 9/2022 г. на СИС при РС - Чепеларе сума в размер
на 25 лева, което се установява от приложеното към настоящото дело копие от последното
не е основание да се приеме, че липсва „увреждане" като необходим елемент от фактическия
състав на чл. 135 от ЗЗД. Увреждане е налице и в случаите, когато в резултат на
извършените разпоредителни действия от страна на длъжника се затруднява
удовлетворяването на кредитора. С оглед размера на единствения към настоящия момент
превод в размер на 25 лева по изп. дело № 9/2022 г. за погасяване вземането на ищеца
във връзка с образуваното от него изпълнително дело, както и с оглед размера на това
вземане, погасяването му ще се извърши в продължителен период от време, което би
затруднило удовлетворяването на ищеца в качеството му на кредитор и взискател по
образуваното изпълнително дело. Искът по чл. 135 от ЗЗД е способ за упражняване на
признато от закона в полза на кредитора материално преобразуващо право, чиято функция е
да се запази от намаляване длъжниковото имущество, което обуславя и неговия
обезпечителен характер.
С оглед гореизложеното несъстоятелни са възраженията, релевирани от първия ответник, че
с действията си по образуване на две изпълнителни дела, както и на настоящото, ищецът го
увреждал. Безспорно правото на принудитено изпълнение принадлежи на ищеца, което
изпълнителното основание сочи като кредитор, и е насочено срещу лицето, което същото
основание сочи като длъжник, а именно - ответника Ц. П., а с предявяването на настоящия
иск ищецът - кредитор по действително вземане, упражнява потестативното си право да
иска да бъде обявено за недействително спрямо него действието, с което длъжникът го
уврежда. Следователно в случая не е налице нарушаване на забраната за злоупотреба с
предоставените му процесуални права от страна на ищеца, за да се приеме, че с тяхното
упражняване същият уврежда ответника - длъжник.
Спорен по делото е въпросът за знанието на приобретателя по увреждащия договор,
отговорът на който е определящ за изхода на спора.
С оглед възмездността на увреждащото действие обаче, бе необходимо да се докаже с
конкретност и сигурност и знанието за увреждането на лицето, с което длъжникът е
договарял - чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, с цел уважаване на претенцията, т.е. знанието и на
ответника М. за увреждането на ищеца, което е следвало да бъде налице към дата 28.04.2022
г., на която е сключен договорът за покупко - продажба на процесното МПС, с нотариална
заверка на подписите от същата дата.
Доказването на наличието на материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от
ЗЗД - "знание за увреждането" у ответника - приобретател е в тежест на ищеца. Предвид
7
субективния характер на тази предпоставка, ищецът много рядко разполага с преки
доказателства за обстоятелството, дали ответникът-приобретател по възмездния вещно-
прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищеца. В съдебната практика се приема,
че пълното доказване на наличието на тази предпоставка може да бъде осъществено, както
чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Чрез косвените доказателства се доказват
релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантните факти. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил, в който смисъл са решение №
61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр.д.
№ 3530/2008 г. на ВКС, ІVг.о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на ВКС,
IV г.о. В съдебната практика са посочени примерни обстоятелства, които преценени в
съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи обстоятелства, установени по
делото, установяват знанието на ответника-приобретател за увреждащия характер на
атакуваната сделка, като например: ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не
ползва имота, не е декларирал същия на свое име пред данъчните власти, придобил го е на
изключително занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от
ответника -длъжник и друг негов имот на занижена цена, ответникът-прехвърлител
продължава да живее или да ползва по друг начин прехвърления имот и/или не е получил
цената за него, двамата ответници са близки приятели или между тях има трайни търговски
или други подобни отношения, те са уговорили обратно изкупуване на имота и пр.
Преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за
установяването на главния доказателствен факт, в случая - знанието у приобретателя за
увреждането, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение за всеки конкретен
случай.
В случая презумпцията за знание по смисъла на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД по отношение на
приобретателя по договора, увреждащ кредитора, по силата на който Ц. А. П. продава
процесния автомобил на втория ответник - А. Й. М. срещу продажна цена 4920 лева, е
неприложима. Това се установява от представеното по делото заверено копие от
удостоверение за съпруг и родствени връзки с изх. № 91/27.07.2022 г., издадено от Община
Ч., от което е видно, че вторият ответник не е от кръга на лицата, изброени в разпоредбата
на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Като косвени аргументи в подкрепа на твърдението си за увреждащия характер на сделката
по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, ищецът изтъква, че двамата ответници са от едно
село - с. З., в което населено място всички се познават и са запознати с извършеното от П.
противоправно деяние спрямо притежаваната от ищеца движима вещ и с това, че Ц. П.
дължи парично обезщетение на А. по заведеното срещу него изпълнително производство.
В тази връзка по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Г.К., доведена от ищеца, която заявява, че познава страните, защото са от едно
село. Посочва, че не живее в селото, но пътува всяка седмица до с. З., тъй като родителите й
живеят там и тя трябва да се грижи за тях. Твърди, че е чула в селото да се говори, че Ц. е
срязал гумите на М. и че Ц. е осъден и трябва да плати щетата, че от съжителя на М. А. -
А.Ф., както и от разговори в кафенето в селото е чула, че А. е купила колата на Ц..
Свидетелят твърди, че ответникът П. и семейството на ответника А. М. са семейни приятели
и че П. и мъжът на А. работят заедно в една фирма. Заявява, че знае, че А. не е знаела, че
джипът е запориран, че не е казала на А., че Ц., от който е купила автомобила, дължи пари
на М., както и че не я е виждала. Посочва, че не е питала Ц. дали има задължения към М. и
не е виждала Ц. П., А. М. или мъжа й да управляват автомобила.
По делото е разпитан и свидетелят С.А., приятел на ответника П. и родственик на мъжа, с
когото ответникът А. М. живее на съпружески начала, който заявява, че живее от три години
8
в с. З.. Видял поставена табела на джипа "Продава се" и в края на 2021 г. провел разговор с
Ц. П., защото искал да купи автомобила. Двамата не стигнали до сделка, тъй като не се
разбрали за цената. П. продавал джипа за 7 000 лева. Твърди, че по това време, когато
двамата водели преговори, свидетелят знаел, че Ц. е спукал гумите на М. и че дължи пари на
последния, както и че узнал това от М.. През лятото на 2022 г. узнал, че Ц. е осъден.
Свидетелят разбрал, че Ц. е продал джипа и на кого. А. купила джипа през 2022 г. преди
лятото. Твърди, че е пътувал с този джип преди два - три месеца, тъй като автомобилът му
бил на ремонт в гр. Пловдив и дошъл с автобус до с. Хвойна, откъдето го взели А. и мъжът,
с когото тя живеела на съпружески начала, за да се прибере в с. З.. Пред свидетеля не било
коментирано от Ц., А. или мъжа, с когото тя живее, последните двама да са направили един
вид благодеяние на Ц., тъй като е задлъжнял и са купили автомобила, за да му помогнат.
Твърди, че Ц. и мъжът, с когото живее А., работят заедно.
От разпита на свидетеля К.П., доведена от ответника М., се установява, че свидетелят живее
в с. З. и познава страните. Заявява, че всеки ден пие кафе с Ц. и А. и че последните са
приятели. Знае, че А.М. си е купила кола от Ц.. През м. 02 - м. 03.2022 г. А. й казала, че ще
си купува кола, ще кара курсове и ще вземе книжка. След това А. купила колата от Ц., като
свидетелят й помогнала с пари назаем, за да може да плати джипа. А. имала по - голямата
сума. През това лято свидетелят чула на кафе, че Ц. дължи пари на М.. Чула, че Ц. е спукал
гумите на автомобила на М.. Твърди, че А. не й е споделяла, че Ц. има или няма кредити, че
Ц. не се е оплаквал, че има нужда от пари и че има намерение нещо да продава. Казал, че не
може да поддържа джипа и 200 лева е данъка, и че не може да се оправя. Това го казал
миналата година след Нова година. През 2021 - 2022 г. на джипа имало две табели, че се
продава, които стояли два - три месеца. А. и семейството й използвали джипа, когато
тръгнат някъде с повече багаж и когато се качат повече хора. Джипът управлявал нейният
съжител.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели и след съобразяване с нормата на чл.
172 от ГПК, предвид родствените и приятелски отношения на свидетеля А. с първия
ответник и близките отношения на свидетеля П. с ответниците, но счита, че същите следва
да бъдат възприети, тъй като са ясни, последователни и взаимнодопълващи се, като нито
едно доказателство по делото не им противоречи.
По делото са приети като писмени доказателства изисканите документи от нотариус Х.Д.,
рег. № ..... на Нотариалната камара, с район на действие РС - Чепеларе, приложени към
договор за покупко - продажба на МПС, заверен нотариално с рег. № 796/28.04.2022 г. по
описа на същия, касаещ МПС с рег. № ....., от които се установява, че договорът е сключен
между ответниците за продажната цена от 4920.00 лева, която сума продавачът е заявил, че е
получил напълно и в брой от купувача. В договора е посочено, а и от приложеното
удостоверение от 28.04.2022 г., издадено от ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, се
установява, че застрахователната стойност на процесното МПС е 4920 лева.
Прието е и заверено копие от свидетелство за регистрация на МПС с рег. № ********* от
25.05.2022 г., от което е видно, че процесният автомобил е регистриран на името на
собственика - ответника А. М., на 25.05.2022 г.
По делото обаче фактите, на които ищецът основава знание за увреждане у приобретателя
не са нито занижена продажна цена на автомобила, нито липса на плащане на цената от
купувача или липса на съответна регистрация на МПС на името на купувача, поради което
същите не подлежат на изследване.
При горните данни, съдът не приема за доказан субективния елемент на знание у
приобретателя по договора за покупко - продажба на процесното МПС за твърдяното от
ищеца увреждане към посочената дата. Не се доказва пълно и главно, че ответникът М. е
знаела за извършеното престъпление, респ. за съществуващо задължение на съконтрахента
си по договора П. спрямо ищеца. Това е така, тъй като в своята съвкупност наличните
косвени доказателства не са достатъчни да обосноват извода за знание за увреждането у
9
лицето - купувач. Установените по делото обстоятелствата, че свидетелите са узнали от
разговори в селото или в селското кафене за извършеното престъпление от ответника Ц. П.,
а впоследствие, че последният е осъден от ищеца за претърпените вреди, както и че
ответникът П. е колега на съжителя на ответника М. и техен семеен приятел, не може да се
направи извод, че горните факти са били узнати и от ответника М. към датата на сключване
на договора - 28.04.2022 г., респ. че към тази дата същата е знаела за увреждането. Липсват
доказателства М. да е узнала лично от ответника П. или от трети лица тези факти,
присъствайки или участвайки в разговори на съселяните си за отношенията между ищеца и
първия ответник.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът не е доказал наличието на една от
предпоставките от фактическия състав на претенцията, поради което и искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответниците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. От страна на ответника П. не са представени
доказателства и не е направено искане за разноски, поради което такива не му се следват.
Направено е съответно искане от ответника М., представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 104/ и
доказателства за сторени такива в размер 900 лева – за адвокатско възнаграждение /л. 54/,
която сума ще се постави в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Й. А. с ЕГН **********, с адрес: с. З.,
община Ч., област С. против Ц. А. П. с ЕГН **********, с адрес: с. З., община Ч., област С.
и А. Й. М., ЕГН **********, с адрес: с. З., община Ч., област С. иск с правна квалификация
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да бъде обявен за относително недействителен по отношение на М. Й.
А. договор за покупко - продажба от 28.04.2022 г. с нотариална заверка на подписите, рег. №
796 по описа на нотариус Х.Д., с рег. № ..... на Нотариалната камара и район на действие РС
- Чепеларе, с който Ц. А. П. е продал на А. Й. М. товарен автомобил марка „...." с рег. № ......
ОСЪЖДА М. Й. А. с ЕГН **********, с адрес: с. З., община Ч., област С. да заплати на А.
Й. М., ЕГН **********, с адрес: с. З., община Ч., област С. направените разноски в
производството пред настоящата инстанция в размер на 900 лева /деветстотин лева/ за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС - Смолян.
10