Р Е Ш
Е Н И Е
№…………..………./………03.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА ТОДОРОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 214 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени в условията на субективно и обективно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
1./ М.И.Б. с ЕГН ********** с адрес ***.***срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5 за присъждане на
- сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди, състоящи
се в отворено счупване на
дясната подбедрица на границата; на горна-средна трета и на границата на
средна-долна трета, многофрагментно, вътреставно, многофрагментно счупване в
горна трета на лявата подбедрица, разкъсно контузна рана на границата на
горна-средна трета в областта на дясната подбедрица, вследствие на ПТП, случило се на 08.11.2014г. в гр. Варна на
кръстовището на бул. Владислав Варненчик" и ул. Отец Паисий", виновно причинено от М.К.К. с ЕГН ********** като водач на л. а. „***" с peг. № ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението
- мораторна лихва в размер на 25 387.42 лева за периода от 08.11.2014 г.
(датата на увреждането) до 08.11.2019 г.
(датата на подаване на исковата молба) върху главницата от 50 000 лева
- сумата от 6 109.39 лв., представляваща стойността на претърпени
имуществени вреди, състоящи се в заплащане на лекарства и медицински
материали.
2/. А.П.С. с ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, кв.Св.***срещу ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5 за присъждане на
- сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и
неудобства, в резултат на телесни повреди, състоящи в контузия и рана в областта на средна долна трета на дясната подбедрица,
като последната в резултат на възпаление довежда до извършване на пластични
операции, вследствие на ПТП, случило се на 08.11.2014г.
в гр. Варна на кръстовището на бул. Владислав Варненчик" и ул. Отец
Паисий", виновно
причинено от М.К.К. с ЕГН **********
като водач на л. а. „***" с peг. № ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението
- мораторна лихва в размер на 7 616.24 лева за периода от 08.11.2014 г.
(датата на увреждането) до 08.11.2019 г.
(датата на подаване на исковата молба) върху главницата от 50 000 лева
- сумата от 594.52 лв., представляваща стойността на претърпени
имуществени вреди, състоящи се в заплащане на лекарства и медицински
материали.
В исковата молба ищците излагат, че на 08.11.2014 г. М.К.К. с ЕГН ********** при
управлението на лек автомобил „***" рег.№ ***, рама № *****************,
собственост на К.В.К. с ЕГН **********, със застраховка „ГО" при ЗАД
„ОЗК-Застраховане" АД, ЗП № 23113003093734, валидна до 27.12.2014 г.,
в гр. Варна, на кръстовището на бул. Владислав Варненчик" и ул. „Отец
Паисий" при предприемане на обратен завой по бул. Вл. Варненчик от посока
зхода на града по посока центъра на града по непредпазливост, след като не се е
убедил, че в насрещната за движение направо лента няма автомобил на опасно
близко разстояние или да е изчакал да се открие видимост към тази лента,
блъска насрещно движещият се автомобил „***“
с ДКН ***, управлявано от Д.И.С.с ЕГН **********. В резултат на удара двата автомобила
взаимно се занесли и при постепенно преместване напред и на дясно на л.а. „***"
спрямо л.а. „******" до отделянето им, лек автомобил „***" се ударил
в десния бордюр и се завъртял допълнително около вертикалната си ос надясно,
качил се на тротоара и ударил намиращите се там М.Б. и А.С.,
като ги притиснал към платно, с което бил ограден строителен обект и им
причинил средни телесни повреди.
Образуваното ДП № 376/1 по описа на Сектор ПП при ОД на
МВР Варна - срещу Д.И.С.с ЕГН ********** и М.К.К. с ЕГН **********, за
осъществено престъпление по чл. 343, ал.1, б.„Б" вр. 342 от НК, е
прекратено по отношение на М.К. на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.1, т.9 от НПК, вр. чл. 343, ал.2 от НК.
Сочи се в
исковата молба, че ищцата М.Б. е
хоспитализирана на 08.11.2014 г. първоначално в Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Св. Анна" гр. Варна, където на 21.11.2014г. е
извършена операция, състояща се в наместване и вътрешна фиксация на тибия и
фибула в ляво. На 21.01.2015г. в МБАЛ “Еврохоспитал“ ООД е извършена операция
поради тежки мекотъканни инфекции в областта на раната, като е направена кожна
пластика на 18.02.2015г. На 19.02.2015г. е направена операция в МБАЛ
„Еврохоспитал“ ООД за отстраняване от костта на имплантирани остеосинтезните
материали, като същата операция е направена и на 30.09.2015г. На 05.02.2016 г.
в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна" гр. Варна е
направена нова операция за отстраняване на имплантираната плака с 4 винта. Сочи
се, че след дехоспитализацията Б. била прикована в леглото, като едва след 2-3
месеца пострадалата започнала да сяда в леглото, но отново се нуждаела
ежедневно от чужда помощ. Едва след изтичането на повече от 6 месеца била
способна сама да се придвижва и да обслужва самостоятелно физиологическите си
нужди. И към настоящия момент движенията в двете коленни и глезенни стави са
ограничени и болезнени. Катастрофата променила живота й, доколкото от активен
физически и социално ангажиран човек, тя станала трудноподвижна и несигурна в себе
си.
Твърди се,
че в резултат на възпаление на
получената от злополуката рана в областта на средна долна трета на дясната
подбедрица се наложило на А.С.
да й бъде извършена пластична операция в Клиника по ортопедия и травматология
при МБАЛ „Св. Анна" гр. Варна на 18.02.2015г. Сочи се, че след лечението ищцата останала със загрозяващ белег, а кракът е болезнен и деформиран. За нея е невъзможно да контактува с приятелите
си и да посещава любимите си места в града.
Твърди се, че
ищците са заявили изрично искане за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение като доброволна претенция
пред ответното дружество, която не е удовлетворена към момента на предявяване
на иска. Молбата е за уважаване на исковите претенции в цялост.
В законоустановения срок
ответникът ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 12126517 е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер.
Твърди се, че
постъпилото пред застрахователя искане за изплащане на обезщетение не отговаря
на изискванията относно необходимото съдържание.
Оспорва се наличието на противоправно
поведение на водача М.К., както и наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяното противоправно поведение на водача на
„***"
рег.№ ***и настъпилите вреди. Оспорва се вината на М.К.
за осъществилото се на 08.11.2014г. ПТП.
Оспорва се
причинно-следствената връзка на търпените от ищците травми и съпътстващите ги
болки и страдания с процесното ПТП. Оспорени са всички направени твърдения от
ищците за характера, интензитета, и продължителността на описаните в исковата
молба неимуществени вреди.
Оспорва се
изцяло иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди,
доколкото липсват ангажирани писмени доказателства за извършени разходи.
Въвежда се
възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на главните
искове, и тригодишна – по отношение на исковете за обезщетение за забава в
изплащането на главниците за периода от 08.11.2014г. до 10.02.2017г.
Настоява се за отхвърляне на
заявените искови претенции и присъждане на разноските, сторени в съдебното
производство.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в
отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата
молба досежно основателността на предявената искова претенция. Счита, че
фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради
което претендираното застрахователно обезщетение се явява дължимо. С
депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа
въведените с ОИМ възражения.
В съдебно заседание ищците чрез процесуален представител поддържат заявените искови претенции. Ответното дружество чрез пълномощник настоява за отхвърлянето им.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Предявените искове с правно
основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./,
вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД съдът намира за допустими, доколкото легитимацията на
страните съответства на твърденията за настъпило увреждане на пострадалите и
предявена от всеки едни от тях претенция спрямо застрахователя на делинквента
за обезщетение на настъпилите имуществени и неимуществени вреди в резултат на
противоправни действия на застрахования по сключената застраховка „Гражданска
отговорност“.
С влизането в сила от
01.01.2016г. на новия Кодекс на застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от
29.12.2015г./, който отмени Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г.), се постави допълнително изискване с рекламационен характер към
желаещото да отправи застрахователна претенция лице да го стори първо пред
застрахователя преди да предяви срещу него пряк иск в съда /чл. 432, ал. 1, чл.
493, вр чл. 380 КЗ/.
В § 22 от ПЗР на КЗ /2016г./ е
уреден въпроса относно заварените към датата на влизане на новия кодекс
застрахователните договори като е прието, че ако са сключени преди влизането му
в сила, се прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
новия кодекс.
Доколкото провеждането на
процедурата по чл. 380 от КЗ би имала значение за допустимостта на иска по чл.
432 от КЗ (предвид изричното правило на чл. 493, ал. 3 от КЗ) съдът приема, че спрямо
процесното застрахователно правоотношение следва да се прилагат разпоредбите на
отменения Кодекс на застраховането, доколкото от представената от ищеца справка
е видно, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и
застрахователя е сключен на дата 28.12.2013г., която предхожда влизането в сила
на новия КЗ и съобразно разпоредбата на § 22 от ПЗР на закона приложение ще
намерят правилата на част четвърта от КЗ (отм.), в която се включва и текста на
чл. 226, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, аналогичен на предявения пред
съда. С оглед на горното, заявяването на претенция за вреди първо пред
застрахователя в конкретния случай не е положителна процесуална предпоставка за
допустимост на производството пред съда, предвид разглеждането му по реда на КЗ
(отм.).
В тежест на ищците за успешно
провеждане на иска в конкретния казус е
да установят виновно противоправно действие, извършено от М.К. Крастев; настъпили за
всяка една от ищците вреди –телесни увреждания и психически страдания;
причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и
делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от всеки ищец,
вид на имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните
обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до
доказване на противното.
Ответникът следва да установи изпълнението
си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, както и останалите
релевирани възражения.
Не се спори от
ответника и видно от приложена по делото застрахователна полица №
23113003093734 със срок на валидност от 28.12.2013г. до 27.12.2014г. се
установява, че към момента на извършване на деянието – 08.11.2014г. МПС с ДК
номер ***има активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество.
Приет по делото е
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.04.2014г., съставен от
дежурен ПТП при ОД на МВР Варна за посетено на място ПТП (л.6 от гр.д. № 18462/2019г. по описа на ВС), в който в качеството им на участници в
произшествието са вписани, съответно, ППС с рег. № ***, управлявано от водача М.К.К.
като участник 1, и участник 2 ППС с рег. № В 7463 РН, управляван от водача Д.Ж.И..
Като пострадали лица са посочени М.И.Б. и А.П.С.. В обстоятелства и причини за
ПТП е отразено, че участник 1 при зелен сигнал извършва маневра ляв (обратен) завой, като не
пропуска насрещно движещия се участник 2, който след удара губи контрол, излиза
в дясно и блъска на тротоара двама пешеходеца.
Не се спори по делото, че образуваното ДП № 376/14 по описа на Сектор ПП при ОД на
МВР Варна - срещу Д.И.С.с ЕГН ********** и М.К.К. с ЕГН **********, за
осъществено престъпление по чл. 343, ал.1, б.„Б" вр. 342 от НК, е
прекратено по отношение на М.К. на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.1, т.9 от НПК, вр. чл. 343, ал.2 от НК.
За установяване на механизма на ПТП по искане на ищците по делото е
назначена и изслушана САТЕ, чието заключение като обосновано и мотивирано съдът
кредитира изцяло.
Вещото лице като черпи данни от протокола за ПТП, протокола за оглед на
ПТП и снимковия материал към досъдебното производство докладва основните факти
на настъпилото ПТП, а именно, че нa 08.11.2014г., около 12.50 часа в центъра на град Варна, на кръстовището
на бул. "Вл.Варненчик" с ул.„Отец Паисий" л.а.„***" с рег.№
***и водач М.К.К. ЕГН **********, изпълняващ обратен завой на булеварда в
посока от булеварда/ул.„Отец Паисий" към центъра на града по булеварда,
отнема предимството за движение в права посока л.а.„***" с рег.№ В 7463 РН
и водач Д.Ж.Стефанова, движещ се в права посока по булеварда в посока центъра
на града, в резултат на което бил блъснат в странична дясна част, а лекия
автомобил „***" се отклонил в дясно, преминал спрямо десния тротоар и
реализирал удар с намиращите се там строителни заграждения - метални пана. В
конкретната зона на удара били разположени пешеходци, които били засегнати от
предната част на автомобила. Основната причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а.„******",
отнел предимството за движение в права посока на л.а.„***", намиращ се към
началото на маневрата на л.а.„******" в началото на кръстовището.
Предприетата маневра е била при ясна видимост към идващия автомобил, като предотвратяването
на ПТП-то е било технически възможно само от страна на водача на л.а.„******",
доколкото същият не е следвало да предприема маневрата в конкретния момент, а
именно – при вече навлезли в кръстовището автомобили. Според експерта водачът
на л.а. „***" технически е нямал възможност да избегне ПТП, а водача на
л.а.„******" е имал възможност да види приближаващия се в кръстовището
автомобил и да прекрати маневрата си след достигане на изнесена позиция в
кръстовището.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на настъпилите
за ищците травматични увреждания, по искане на страните е назначена и изслушана
СМЕ, чието заключение като обосновано и мотивирано и неоспорено от страните,
съдът кредитира.
След преглед на ангажираните по делото медицински документи и преглед на
ищците вещото лице докладва, че в резултат на ПТП на 12.06.2018г. ищцата М.Б. е
получила счупване на десен подколенник – открито; счупване на ляв подколенник –
закрито; разкъсно-контузна рана на десен подколенник, съотв. голям видим белег
на десен подколенник, обуславящ загрозяване. Раната на десния подколенник е
била голяма и с размачкване на тъкани, което е предизвикало усложнения. Според
експерта такива рани зарастват трудно и продължително, като остава голям белег.
Изнася, че откритите фрактури също зарастват бавно, при обичайна
продължителност на лечението за така настъпилите увреждания от около 7-10
месеца. Докладва, че при счупени две подбедрици е невъзможно ходене и
самообслужване до костното срастване на едната, като това настъпва около
4-5-тия месец, поради което в конкретния случай ищцата М.Б. е имала нужда от
помощта на трети лица. Счупените подбедрици са лекувани оперативно, като
костните краища на лява тибия са съединени с метал, оперативно на 12.11.2014г. (Епикриза ИЗ №18826 на Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна), отстранен поетапно на 30.09.2015г. и на 05.02.2016г. (ИЗ № 3154 и
ИЗ № 79 при отделение по Ортопедия и травматология при МБАЛ Еврохоспитал
гр.Варна). На
дясната подбедрица е поставен външен фиксатор (Епикриза ИЗ №18826), отстранен
на 19.02.2015г. (ИЗ № 555 на
отделение по Ортопедия и травматология при МБАЛ Еврохоспитал гр.Варна), В хода на оздравителния период Б. е провела курс
рехабилитация в МБАЛ „Варна“ ЕООД от 16.04.2015г. до 24.04.2015г. по КП 244.
В резултат на прегледа експертът установява, че към настоящия момент
оздравителния процес при М.Б. е приключил, костите са зараснали, кожната
покривка е възстановена. Ищцата ходи с леко накуцване с десния крак. Налице е
белег на десен подколенник в горна трета и друг белег по предното лице на
подколенника. Движенията в колянната става са 0 0 110 градуса и нормални
за възрастта. На лява подбедрица S- образен белег в горна трета от външната страна на
подколенника е коляното и друг по вътрешната страна в горна трета. Вещото лице изнася, че според ангажираната
медицинска документация ищцата няма хронични заболявания преди ПТП от
08.11.2014г., като след събитието има регистрирана Хипертонична болест.
Според доклада на вещото лице, в резултат на ПТП от 08.11.2014г. ищцата А.С.
е получила голяма разкъсно-контузна рана на десен подколенник с размачкване на
кожата, обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съотв. голям белег с неравна повърхност, обуславящ загрозяване. Раната е
лекувана оперативно с почистване и отстраняване на нежизненоспособните тъкани
на 12.01.2015г. (ИЗ № 83 на
Отделение по Ортопедия и травматология на МБАЛ Еврохоспитал гр.Варна) и кожна пластика на 18.02.2015г. (ИЗ № 83 на Отделение по Ортопедия и травматология
на МБАЛ Еврохоспитал гр.Варна).
Пластиката е била наложителна доколкото при големи рани, придружени с
размачкване на тъканите, част от кожата некротизира и се оформя участък без
кожна покривка, при което покриването му става с локална и свободна кожна
пластика. Според експерта поради големината на раната и трудното лечение има
известно затруднение на функцията на десния долен крайник, но тъй като раната
ангажира само кожата не се налага ползването на чужда помощ.
Понастоящем ищцата А.С. ходи с леко накуцване с десния крак. Налице е белег по предно-страничната част на дясна
подбедрица. Движенията в колянната става са 0 0 110 градуса и нормални за
възрастта. Преди ПТП от 08.11.2014г. ищцата е боледувала от Други неуточнени
мозъчно-съдови болести и Хипертонична болест като липсва медицинска
документация за нови заболявания след събитието.
Съгласно заключението на вещото лице по допълнителната СМЕ включените в
опис на фактури, приложен с молба вх. № 271188 от 15.12.2020г.,
разходно-оправдателни документи удостоверят необходими за лечението на ищците
медикаменти, медицински и немедицински изделия и продукти през съответните
етапи и предвид извършените оперативни интервенции и домашно лечение. По отношение на ищцата М.Б. са представени
фактури, квитанции и касови бонове, удостоверяващи извършени разходи на обща
стойност от 6211.29 лева, а ищцата А.С. ангажира такива на стойност от 511.57
лева.
Освен болките в резултат на телесните увреждания, ищците получават и
психическа травма. Съгласно
заключението на вещото лице по проведената и приета съдебно-психиатрична
експертиза психичното
състояние на М.Б. след преживяното ПТП от 08.11.2014г. се характеризира с повишена тревожност и депресивни
идеи, изводими от реалната житейска ситуация. През този период тя не е
потърсила специализирана помощ от психиатър, не е назначено и не е провеждано
лечение. Психичното й състояние се е подобрило с подобряване на соматичното й
състояние, като се отчита остатъчна тревожност. Евентуалното лечение би
спомогнало за по-бързо преодоляване на тревожно-депресивната симптоматика.
Психичното
състояние на А.С. след преживяното ПТП е доминирано от тревожност (за
собственото състояние, но също така и за това на дъщеря й), виновностови
преживявания, избягване на места и ситуации, напомнящи за инцидента. Не е
потърсила специализирана помощ от психиатър или психолог, не е провеждала
лечение. Евентуалното лечение би
спомогнало за по-бързо преодоляване на тревожно-депресивната симптоматика.
Експертът докладва, че към настоящия момент М.Б. е психично здрава. В
психичния й статус следва да се отбележи наличието на ситуативна тревожност,
появяваща се при ситуации, свързани с инцидента или напомнящи за него. В този
контекст е отказът й да управлява автомобил, като по нейни данни не е шофирала
от 2016 г. Понастоящем не приема психотропни медикаменти, не посещава психиатър
или психолог.
Към настоящия момент А.С. е психично здрава. Наблюдава се остатъчна
ситуативна тревожност, особено когато се налага да се предвижва самостоятелно в
града или да пресича улица. Не посещава психиатър, не провежда лечение за
психичните си симптоми.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на ищцовата страна – С.Й.В.
и Е.Х.А., и двете без родство с ищците.
Показанията на свидетелите са
еднопосочни и взаимнодопълващи се, като с оглед обстоятелството, че
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, съдът
кредитира изцяло.
Св.В. е приятелка на дъщерята на ищцата М.Б. от 20 години. Твърди, че
активно е помагала при обгрижването на двете ищци, като по-усложнено било
състоянието на Б.. След първоначалното изписване от болницата тя не можела да
се движи, както и да сяда и да се обслужва сама в продължение на около три
месеца. Необходимо било да бъде водена всяка седмица на контролни прегледи и
превръзки. Доколкото това й създавало особени затруднения, свидетелката и
дъщерята на Б. започнали сами под контрол на лекар да се грижат за раните на пострадалите
у дома им. След около три месеца Б. започнала да сяда в леглото, но без да се
изправя и да стъпва на крака. По същото време А.С. вече започнала да стъпва
по-стабилно на десния си крак, доколкото това било възможно поради отворената
рана. По отношение на нея също се налагало да посещава постоянно лекар и
отделно да й се правят превръзки през ден.
Б.
претърпява няколко операции през зимата и пролетта на 2015г. Започнала да се
придвижва с проходилка от м.март 2015г. до м.май същата година, а след това
ползвала патерици, за да посещава физиотерапия за раздвижване на краката.
Понастоящем
ищцата Б. се страхува да пресича сама през улицата. Отказва да шофира и не
желае да се вози в автомобил. Преди ПТП работела на трудов договор като
счетоводител и обичала да бъде навън; била активна, докато сега поради
дисконфорта и страха излизала по-рядко и винаги искала да бъде придружавана.
Била в отпуск поради болест повече от година, като се върнала на работа през
2016г. Година след събитието започнала да повишава кръвно налягане. А.С. също
не желаела да излиза сама, тъй като постоянно си спомняла събитията. Периода на
лечение за нея приключил през пролетта на 2016г., но тя продължавала да чувства
болка. И двете ищци имали проблеми и болки и към настоящия момент на местата,
където били счупванията и оперативните намеси.
Св.В.
живее в същия жилищен блок с ищците, с които се познават от 20 години. След
операцията ищцата Б. се чувствала доста зле поради двата си увредени крака.
Била неподвижна, можела само да седи; невъзможно било да се обслужва
самостоятелно за хранене, обличане, хигиена. Грижи за нея полагали майка й,
която също била в лошо състояние, дъщеря й и нейната приятелка.
Св.В.
завела физиотерапевт от МБАЛ-Варна в дома на ищцата, който поел рехабилитацията
й, като в началото я раздвижил до състояние, в което да може да посещава
рехабилитация в лечебно заведение. Първата физиотерапия направила в ДКЦ 4 на
Окръжна болница, а след това в
МБАЛ-Варна. Рехабилитацията подобрила състоянието й, но след
отстраняване на имплантите се подновили раните й и необходимостта от грижи.
Според свидетеля и към настоящия момент Б. изпитва болка на мястото на
счупванията, операциите и пластиките. Освен това на моменти тя изпадала в
отчаяние, тъй като не можела да се грижи за семейството, както била правила до
тогава. Преди инцидента Б. била активен човек; обичала да пътува, но след ПТП
се откъснала от социалния живот.
Възстановителния
период на А.С. протекъл за повече от година, тъй като раната първоначално била
заздравяла, но после се влошила, което наложило и на нея да се правят кожни
присадки. И двете ищци били стресирани и уплашени и се страхували при движение
по улици и кръстовища. На свидетеля не е известно те да са търсили
психотерапевтична помощ за страховете си.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от
еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, се налагат
следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищците установяват
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.) във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, се установява
несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС.
Установява се, че на 08.11.2014г., около 12.50 часа в центъра на
град Варна, на кръстовището на бул. "Вл.Варненчик" с ул.„Отец
Паисий" л.а.„***" с рег.№ ***и водач М.К.К. ЕГН **********,
изпълняващ обратен завой на булеварда в посока от булеварда/ул.„Отец
Паисий" към центъра на града по булеварда, отнема предимството за движение
в права посока л.а.„***" с рег.№ В 7463 РН и водач Д.Ж.Стефанова, движещ
се в права посока по булеварда в посока центъра на града, в резултат на което
бил блъснат в странична дясна част, а лекия автомобил „***" се отклонил в
дясно, преминал спрямо десния тротоар и реализирал удар с намиращите се там
строителни заграждения - метални пана. В конкретната зона на удара били
разположени пешеходци – ищците М.И.Б. и А.П.С., които били засегнати от предната
част на автомобила.
Съгласно доклада на вещото лице водачът М.К.К. е разполагал с
техническа възможност да преустанови движението на автомобила в рамките на
видимостта му и прекрати маневрата си след достигане на изнесена позиция в кръстовището.
С поведението си е нарушил правилата за движение, визирани в
разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗДвП, съгласно която при завиване в обратна посока
водачът е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС, при което е причинил
средна телесна повреда на ищцата М.Б.. Не е налице случайно деяние.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават вината на
извършителя.
С пълно и пряко доказване ищците доказват и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за тях
болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” през
периода, в който е реализирано ПТП -
между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като
застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в чл. 267 от КЗ (отм.), застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.257, ал.2 от КЗ
(отм.) застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата
постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно
оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото по чл.52 ЗЗД
обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП
травми.
В конкретния случай
ищцата М.Б. е жена в работоспособна възраст; активна и жизнена; към момента на
осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – физически здрава. В резултат на процесното ПТП е получила счупване на
десен подколенник – открито; счупване на ляв подколенник – закрито;
разкъсно-контузна рана на десен подколенник, съотв. голям видим белег на десен
подколенник, обуславящ загрозяване. Получените увреди
са наложили няколко оперативни интервенции за период от 2014г. до 2016г. - за
поставяне на вътрешно фиксиращо устройство на единия подколенник и външен
фиксатор на другия крак, а в последствие – оперативна интервенция за премахване
на фиксаторите. Установено е по делото, че предвид големината на раната, която
е с размачкване на тъкани на десния подколенник се е наложило извършване на
кожна пластика. Установено е по делото,
че следоперативните периоди са били придружени със силни болки и дисконфорт. В
продължение на четири-пет месеца Б. била
в невъзможност да върви и да се самообслужва. В последствие, след костното
срастване, са извършвани рехабилитации. Според вещото лице обичайната
продължителност на лечението е около 7-10 месеца, но при ищцата периода е
продължил повече от година. Според вещото лице по СМЕ е възможно в резултат на
стреса при Б. да се е отключила Хипертонична болест, доколкото преди ПТП такава
не е регистрирана в медицинската й история. Претърпяното ПТП внася в живота на
ищцата промяна в ежедневните й навици и начин на живот, т.к. тя прекарва
продължителен отпуск по болест и се завръща на работа през 2016г. Към настоящия
момент ищцата има леко накуцваща с десния крак походка и видими белези на двата
крака.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват висока
по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като свързаните с нея
болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 50 000 лева, при което искът за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.
Основателен и доказан е и предявения осъдителен иск за обезщетяване на
имуществените вреди в размер на 6 109.39 лева, доколкото ангажираните писмени
доказателства формират сумата от 6211.29 лева.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като правата по
застрахователния договор при застраховки ГО се погасяват с 5-годишна давност,
считано от датата на ПТП. В конкретния случай ИМ е подадена на 08.11.2019г. при
настъпило на 08.11.2014г. застрахователно събитие.
Поради уважаване на иска за неимуществени
вреди в предявения размер съдът намира за основателна и акцесорната претенция
за мораторните лихви, считано от датата на деликта – 08.11.2014г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ. Отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от
непозволено увреждане, но доколкото отговорността му е функционално обусловена
от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва
да бъде начислена от датата на увреждането.
Доколкото ответникът е въвел възражение за
погасяване по давност на лихвите върху размера на присъденото обезщетение, на
осн.чл.111 б.в от ЗЗД, то погасени са всички лихви преди 04.11.2016г., като
дължими са лихви за три години назад, считано от датата на подаване на исковата
молба. Следователно лихви за периода от 04.11.2014г. до 04.11.2016г. не се
дължат. Законната лихва за забава върху главницата по иска за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена, считано от 04.11.2016г., като за периода от
04.11.2014г. до 04.11.2016г. – е недължима като погасена по давност.. Изчислена
служебно с електронен калкулатор Calculator.BG, на осн.чл.162 от ГПК законната лихва за забава в плащането на
главницата от 50 000 лева за периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г.
възлиза на 15 222.24 лева, до
който размер като основателен и доказан искът следва да бъде уважен, а за
разликата над 15 222.24 лева до първоначално предявения размер от
25 387.42 лева и за периода от 04.11.2014г. до 04.11.2016г. –
отхвърлен.
Ищцата А.С. е жена в пенсионна възраст; със
заболявания на сърдечно-съдовата система, но активна и жизнена. В резултат на процесното ПТП е получила голяма
разкъсно-контузна рана на десен подколенник с размачкване на кожата, обуславящо
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съотв. голям белег с
неравна повърхност, обуславящ загрозяване. Претърпяла е оперативна интервенция
и продължително лечение – четири месеца, като продължава да има оплаквания,
свързани с травмата. Доколкото увреждането е било придружено с размачкване на
кожата в голям участък от крайника, отделни участъци са останали без хранене,
загинали са и поради невъзможност от порастване на епителни клетки на мястото
се е наложило оперативно присаждане на кожа. Това обуславя наличието на ясно
видим белег по предно-страничната част на дясната подбедрица. Към
настоящия момент ищцата има леко накуцваща с десния крак походка. Ищцата е
тревожна, особено при придвижване в града.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват средна
по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като свързаните с нея
болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 15 000 лева, при което искът за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.
Основателен и доказан е и предявения осъдителен иск за обезщетяване на
имуществените вреди в размер на 511.57 лева, за която сума са ангажираните
писмени счетоводни документи и до който размер като основателен и доказан искът
следва да бъде уважен, а за разликата над 511.57 лева до първоначално
предявения размер от 594.52 лева – отхвърлен.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като правата по
застрахователния договор при застраховки ГО се погасяват с 5-годишна давност,
считано от датата на ПТП. В конкретния случай ИМ е подадена на 08.11.2019г. при
настъпило на 08.11.2014г. застрахователно събитие.
Поради уважаване на иска за неимуществени
вреди в предявения размер съдът намира за основателна и акцесорната претенция
за мораторните лихви, считано от датата на деликта – 08.11.2014г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ. Отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от
непозволено увреждане, но доколкото отговорността му е функционално обусловена
от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва
да бъде начислена от датата на увреждането.
Доколкото ответникът е въвел възражение за
погасяване по давност на лихвите върху размера на присъденото обезщетение, на
осн.чл.111 б.в от ЗЗД, то погасени са всички лихви преди 04.11.2016г., като
дължими са лихви за три години назад, считано от датата на подаване на исковата
молба. Следователно лихви за периода от 04.11.2014г. до 04.11.2016г. не се
дължат. Законната лихва за забава върху главницата по иска за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена, считано от 04.11.2016г., като за периода от
04.11.2014г. до 04.11.2016г. – е недължима като погасена по давност. Изчислена
служебно с електронен калкулатор Calculator.BG, на осн.чл.162 от ГПК законната лихва за забава в плащането на
главницата от 15 000 лева за периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г.
възлиза на 4 566.68 лева, до
който размер като основателен и доказан искът следва да бъде уважен, а за
разликата над 4 566.68 лева до първоначално предявения размер от
7 616.24 лева и за периода от 04.11.2014г. до 04.11.2016г. – отхвърлен.
Поради уважаване на главните искове за обезщетение на претърпените неимуществени вреди съдът
намира за основателна и акцесорната претенция за мораторни лихви, считано от
датата на подаване на исковата молба – 04.11.2019г. окончателното изплащане на
задължението.
По отношение на
разноските:
На осн.чл.83,
ал.2 от ГПК ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски по
делото.
С оглед изхода на
иска и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съда авансираните от бюджета на съдебната власт сума в размер на
4 232.78 лева, от които за държавна такса и за СМЕ и САТЕ.
С оглед резултата
по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК във връзка с чл.38, ал.2 и чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв ответното дружество следва да заплати на адвокат Р.Д.Д. с ЕГН **********
с адрес *** възнаграждение, съответно на уважената част от исковите претенция в
общ размер на 3662.03 лева (2601.21 + 1060.82).
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска ищците следва да заплатят на ответното дружество сторените
разноски за възнаграждение на вещото лице по СМЕ и СПЕ и адв.хонорар в общ
размер от 673.09 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* със седалище
и адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.Б. с ЕГН ********** с
адрес ***.Иван Рилски бл.78 вх. Д ап.83, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), вр.
чл.45 и чл.52 от ЗЗД,
1. - сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди, състоящи
се в отворено счупване на дясната подбедрица на границата на горна-средна
трета и на границата на средна-долна трета, многофрагментно, вътреставно,
многофрагментно счупване в горна трета на лявата подбедрица, разкъсно контузна
рана на границата на горна-средна трета в областта на дясната подбедрица, вследствие на ПТП, случило се на
08.11.2014г. в гр. Варна на кръстовището на бул. Владислав Варненчик" и
ул. Отец Паисий", виновно
причинено от М.К.К. с ЕГН **********
като водач на л. а. „***" с peг. №
***, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
04.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението
2. - мораторна
лихва в размер на 15 222.24 лева за периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) върху главницата от 50 000 лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 15 222.24 лева до първоначално предявения размер от
25 387.42 лева и за периода от 08.11.2014г. до 08.11.2016г.
3.
- сумата от 6 109.39 лв., представляваща
стойността на претърпени имуществени вреди, състоящи се в заплащане на
лекарства, медицински материали и такси.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, жк
Възраждане, ул.Света София 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на А.П.С. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, кв.Св.Иван Рилски бл.78
вх. Д ап.83, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД,
1.
- сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди,
изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни
повреди, състоящи в контузия и рана в областта на средна долна трета на дясната подбедрица,
като последната в резултат на възпаление довежда до извършване на пластични
операции, вследствие на ПТП,
случило се на 08.11.2014г. в гр. Варна на кръстовището на бул. Владислав
Варненчик" и ул. Отец Паисий", виновно
причинено от М.К.К. с ЕГН **********
като водач на л. а. „***" с peг. №
***, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
04.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението
2.
- мораторна лихва в размер на 4 566.68 лева
за периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) върху главницата от 15 000 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
4 566.68 лева до първоначално предявения размер от 7 616.24 лева и за
периода от 08.11.2014г. до 08.11.2016г.
3. - сумата от 511.57
лв., представляваща стойността на претърпени имуществени вреди, състоящи се
в заплащане на лекарства, медицински материали и такси, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 511.57 лева до първоначално предявения размер от 594.52 лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, жк
Възраждане, ул.Света София 7, ет.5 да заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт разноски в размер на 4 232.78 лева, от които за държавна
такса и за СМЕ и САТЕ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* със седалище
и адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, да заплати на адвокат Р.Д.Д. с
ЕГН ********** с адрес *** възнаграждение, съответно на уважената част от
исковите претенция в общ размер на 3662.03 лева.
ОСЪЖДА М.И.Б. с ЕГН ********** с адрес ***.***и А.П.С. с ЕГН **********
с адрес гр.Варна, кв.Св.***да
заплатят на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, жк
Възраждане, ул.Света София 7, сторените разноски за възнаграждение на вещото
лице по СМЕ и СПЕ и адв.хонорар в общ размер от 673.09 лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: