№ 3121
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:В. Йовчева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513620 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20155621 от 12.07.2021 г. по гр.д.№ 52353 по описа за
2019 г. на СРС, Първо ГО, 124-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените от „Т. Б.“ ЕАД, срещу В. Б. Г., искове по чл.422 от ГПК, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 492,29 лв. – незаплатени
мобилни услуги за абонатен № ********* за периода 01.06.2016г. до
31.10.2016г., ведно със законна лихва от 18.1.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 106,93 лв. за периода от 17.11.2016 г.
до 7.1.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д.№ 3109/2019г. на СРС, 124 състав. В тежест на ответницата/в полза на
ищеца са възложени разноските по заповедното и по исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата пред СРС- В. Б. Г..
Решението се обжалва в частта в която са уважени исковете по
чл.422, ал.1 ГПК за разликата над 304,57 лв.- задължение за мобилни услуги
до 492,29 лв., както и за сумата в размер на 106,93 лв. –мораторна лихва за
1
забава за периода от 17.11.2016 г. до 07.01.2019 г., както и в частта за
разноските.
Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на така
постановеното решение в обжалваните му части. Сочи, че СРС не бил
съобразил предявените от ищеца искове, както и, че с влязло в сила
определение производството по осъдителния иск за сумата в размер на 187,22
лв. е прекратено. От ищеца не бил предявен иск за установяване на вземане за
мораторна лихва в размер на106,93 лв. Решението не било съобразено и със
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, където вещото лице било
посочило, че дължимата сума е в размер на 304,57 лв.
Иска се първоинстанционното решение да бъде обезсилено в частта в
която СРС се е произнесъл за разликата над 304,57 лв.- задължение за
мобилни услуги до 492,29 лв., както и за сумата в размер на 106,93 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 17.11.2016 г. до 07.01.2019 г. или да
го отмени в тези му части като неправилно.
От въззиваемия/ищец пред СРС- „Т. Б.“ ЕАД, сега с наименование –
„Й. Б.“ ЕАД е постъпил отговор в който се излага становище за правилност
на така постановеното от СРС, решение в частта в която претенциите му по
чл.422 ГПК са приети за основателни за сумата в размер на 304,57 лв. ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане. В течение на производството излага становище за неоснователност
на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в
обжалваните му части. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение всеки въззивник е уведомен на 23.07. 2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 29.07.2021 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенцията на ищеца по чл.422 ГПК е била
уважена за сумата от 304,57 лв., решението като необжалвано е влязло в
сила.
По основателността на въззивната жалба:
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Относно допустимостта на първоинстанционното решение
въззивната инстанция констатира следното:
За издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение от 29.01. 2019 г. по ч.гр.д.№ 3109 по описа за 2019 г. на СРС, 124
състав, длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Със същата заповед е разпоредено длъжникът В. Б. Г. да заплати на
кредитора „Т. Б.“ ЕАД, сумата от 492,29 лв., ведно със законната лихва от
18.01.2019 г. до изплащането на вземането, мораторна лихва в размер на
106,93 лв. за периода от 17.11.2016 г. до 07.01.2019 г. и 205 лв.-разноски по
делото, а именно: 25 лв.-държавна такса и 180 лв.- адв.възнаграждение.
СРС е дал указания на заявителя по реда на чл.415, ал.1 ГПК, които са
достигнали до знанието на последния на 15. 08.2019 г.
Исковата молба е предявена на 10.09.2020 г., т.е. в срок.
Видно от петитума на исковата молба, ищецът е предявил за
установяване по чл.422, ал.1 ГПК на вземане в размер на 304,57 лв. ,
представляващо задължение за ползвани далекосъобщителни услуги за
периода от 01.06.2016 г. до 31.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане. Предявен е и
осъдителен иск по чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 187,72 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски.
С определение четено в публично съдебно заседание, състояло се на
08.09.2020 г. /л.104 по делото пред СРС/ производството по делото е
прекратено по осъдителния иск поради неизпълнение на задължението на
ищеца да внесе дължимата за разглеждането на този иск държавна такса.
Определението е влязло в сила на 29.10.2020 г. като необжалвано.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
претенциите на ищеца са доказани от изслушаните и приети по делото
съдебни експертизи като претенцията е уважена по начина по който е
издадена заповедта за изпълнение.
3
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което
е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или
наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението
недопустимо, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 41 ОТ 02.02.2012 Г. ПО ГР. Д. №
1540/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
В конкретния случай първоинстанционният съд се е произнесъл свръх
петитум, тъй като е бил сезиран с иск по чл.422 ГПК за установяване на
вземане в размер на 304,57 лв., представляващо задължение за ползвани
далекосъобщителни услуги за периода от 01.06.2016 г. до 31.10.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане.
СРС не е бил сезиран с иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на
вземане за мораторна лихва в размер на 106,93 лв. за периода от 17.11.2016 г.
до 07.01.2019 г.
Както беше посочено по-горе производството по осъдителния иск е
било прекратено с влязло в сила определение.
Налага се извод, че въззивната жалба е основателна поради което в
обжалваната му част първоинстанционното решение ще следва да бъде
обезсилено .
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Въззивната инстанция намира, че с оглед на изхода на спора пред
въззивната инстанция, решението на СРС е неправилно в частта за
разноските, които следва да бъдат разпределени по следния начин:
В заповедното производство:
На заявителя се следват разноски в размер на 104,06 лв. Затова за
разликата над 104,06 лв. до присъдения от СРС размер от 205 лв.
обжалваното решение като неправилно ще следва да бъде отменено.
На длъжника разноски не се присъждат, тъй като такива не са сторени.
4
Пред първата съдебна инстанция:
На ищеца разноски се следват в размер на 1155 лв. СРС е присъдил
такива в размер на 975 лв. Въззивното производство е образувано по жалба на
ответницата поради което съдът не може да влошава положението й, арг. от
чл.271, ал.1,предл.2 ГПК. Затова първоинстанционното решение в частта за
присъдените в полза на ищеца разноски не следва да търпи промяна.
На ответницата разноски не се присъждат, тъй като същата не е
правила такива.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се присъждат, тъй като същата не е
правила такива.
На въззиваемия разноски не се присъждат, защото не му се следват.
Въззиваемият е останал задължен за заплащане на разноските за
особен представител, които съдът е определил с разпореждане № 6156 от
16.11.2021 г. в размер на 300 лв. и същите на основание чл.77 ГПК ще следва
да бъдат събрани.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20155621 от 12.07.2021 г. по гр.д.№ 52353 по описа
за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 124-ти състав, в частта в която се: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. Б.“ ЕАД /сега с наименование – „Й.
Б.“ ЕАД/, срещу В. Б. Г., искове по чл.422 от ГПК, че ответникът дължи на
ищцовото дружество, за разликата над 304,57 лв.- задължение за мобилни
услуги до 492,29 лв., както и за сумата в размер на 106,93 лв. –мораторна
лихва за забава за периода от 17.11.2016 г. до 07.01.2019 г. , за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д.№ 3109/2019г. на
СРС, 124 състав и прекратява производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 20155621 от 12.07.2021 г. по гр.д.№ 52353 по
описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 124-ти състав, в частта в която се
5
присъждат разноски за заповедното производство в полза на „Т. Б.“ ЕАД
/сега с наименование – „Й. Б.“ ЕАД/, в размер над 104,06 лв. до
присъдения от СРС размер от 205 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20155621 от 12.07.2021 г. по гр.д.№
52353 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 124-ти състав, в частта в която
се присъждат разноски за исковото производство в полза на „Т. Б.“ ЕАД
/сега с наименование – „Й. Б.“ ЕАД/ в размер на 975 лв.
ОСЪЖДА „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ******* Бизнес парк София, сграда 6, съдебен адрес:
гр.София, бул.*******, ап.22- адв. В. П. Г., САК, на основание чл.77 ГПК,
да заплати на адв.В. В., САК, сумата в размер на 300 лв., представляваща
адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция, по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6