Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 28.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Г. Владимирова като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 626 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
М.С., сръбска
гражданка, родена на *** г. обжалва наказателно постановление № 4379а - 32 от 10.05.2019
г. на Началника на ГПУ – Калотина, с което на жалбоподателката за нарушение на
разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ и на основание чл. 48, ал.1, т.3 ЗЧРБ е наложена глоба
в размер на 2 000 лева. В жалбата са изложени твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде
отменено. На първо място посочва, че в ЗЧРБ няма
яснота относно начина на изчисляване на престоя в страната, като счита ,че
дните на престоя следва да се изчисляват за всяка календарна година. На
следващо място жалбоподателката счита,
че правото й на пребиваване е продължено по силата на шестмесечно разрешение от
Агенция по заетостта, за което е подала заявление през м. март 2019 г. и по
време на престоя си в страната е изчаквала издаването му, което е станало на
09.05.2019 г. и работи в Р България на трудов договор. Алтернативно, в случай
че съдът прецени, че е налице извършено нарушение, отправя искане за намаляване
размера на наказанието „глоба“ до минималния предвиден в закона.
Административнонаказващият орган
оспорва жалбата.
В
проведеното публично съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не
се явява, същата се представлява от адв. М. от САК, която поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна – ГПУ - Калотина, редовно призована, се представлява от юрк. Пейчев,
който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (акт за
установяване на административно нарушение № 4379а - 32 от 25.04.2019 г. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление № 4379а - 32 от 10.05.2019
г., копие от трудов договор, решение № РД-08-1191 от 09.05.2019 г. , издадено от
Агенция по заетостта, копие от паспорт, справка за пътуване на лице чужд
гражданин, както и показанията на свидетеля Н.В.К.), намира следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (наказателното
постановление е било връчено на жалбоподателя на 08.11.2019 г., видно от
извършеното в същото отбелязване, а жалбата е подадена в РС - гр. Сливница на 15.11.2019
г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
На 25.04.2019
г., около 09.00 часа, жалбодателката М.С., гражданин на Р Сърбия, родена на *** г.,
живуща в Р Сърбия, се явила на ГКПП - Калотина за излизане от страната като
представила за проверка сръбски паспорт с № …., издаден на 22.03.2011 г. и
валиден до 22.03.2021 г.. На жалбоподателката била извършена проверка от
служител на пункта - свидетеля Н.К., в хода на
която било проверено какъв е престоят на лицето в Република България
Вследствие
на извършената проверка свидетелят Н.В.К., на посочена в АУАН длъжност старши
полицай на при ГКПП - Калотина, съставил на жалбоподателката в присъствието на
свидетеля Р.Т., АУАН № 4379а-32 от 25.04.2019 г. за това, че на 25.04.2019 г.,
около 09.00 часа на ГКПП - Калотина, за излизане от Р България се е явило
лицето М.С. като при извършване на гранична проверка се е установило, че същото
е пребивавало в страната 121 дни за последните 180 дни, т.е. 91 дни повече от
законоразрешените му 90 дни при условията на безвизов режим за краткосробно
пребиваване, с което е нарушила чл.34 ЗЧРБ вр. чл.23, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. АУАН
бил предявен на лицето за запознаване и в него жалбоподателката е отбелязала,
че разбира съдържанието и няма нужда от преводач.
Въз
основа на така съставения АУАН Г. П.Г. - с посочена в НП длъжност началник на
ГПУ Калотина, издал наказателно постановление № 4379а-32/10.05.2019 г., за това, че на 25.04.2019 г., около 09.00 часа на ГКПП
- Калотина, при извършване на гранична проверка на М.С. е пребивавала в
страната общо 121 дни за последните 180 дни, т.е. 31 дни повече от законно
разрешените й 90 дни в рамките на последните 180 дни при условията на безвизов
режим за краткосробно пребиваване, с което виновно е нарушила чл.34 ЗЧРБ вр.
чл.23, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, поради което и на основание чл.53 и чл. 48, ал.1, т.3
ЗЧРБ му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.
Съдът
кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл.84 ЗАНН вр. чл.283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на
функциите им.
Съдът
се позова и на показанията на свидетеля Н.В.К., като възприе изложеното от тях,
че проверката е била действително извършена и превишението на престоя се
установява посредством база данни, от която към АУАН се прилага и съответна
разпечатка, именно от която следва да бъде установено кога лицето е напускало и
се е връщало в страната и какво е било превишението. В настоящия случай
доказателства за превишението на престоя по делото не са представени, като от
разпита на свидетелите не биха могли да бъдат установени всички правнорелевантни
за установяване на нарушението факти и то по предвидения в закона несъмнен
начин.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
В
настоящия случай съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като в производството по установяване на административно
нарушение, а също и в стадия по издаване на наказателно постановление, са
допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателката е започнало с допускане на съществени
процесуални нарушения, които са достатъчно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по
съществото на делото.
На
първо място, съдът намира, че е налице основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, доколкото по делото не са представени доказателства
за компетентността на актосъставителя. В тежест на въззиваемата страна беше да
установи законосъобразното протичане и приключване на административното
производство, вкл. чрез ангажиране на доказателства за компетентността на
органите, издали акта за установяване на нарушението и санкционния акт. Въпреки
изричните указания на съда в тази насока, дадени още с разпореждането за
насрочване, по делото не бяха ангажирани доказателства за материалната
компетентност на лицето, посочено в АУАН като негов съставител. В този смисъл
съдът намира, че не може да се установи дали към момента на съставяне на АУАН
свидетелят Н. В.К. е заемал посочената в акта длъжност. Това обстоятелство не е
общоизвестно или служебно известно на съда, поради което установяването им е в
тежест на въззиваемата страна, върху която е възложена и тежестта на доказване.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че по делото не се установи
законосъобразното протичане на административното производство, доколкото не
бяха ангажирани доказателства за компетентността на актосъставителя.
Наред с
това, съдът намира, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН,
доколкото, както в АУАН, така и в НП липсва надлежно описание на извършеното от
жалбоподателката нарушение. От АУАН и НП не става ясно до кога е било разрешено
на жалбоподателя да пребивава в страната, респ. кога е било извършено
констатираното едва на 25.04.2019 г., нарушение, като даденото описание е
бланкетно и в този си вид прегражда възможността на жалбоподателя да разбере
защо именно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В
допълнение следва да се посочи, че даденото в АУАН и НП описание на нарушението
не съответства и на посочената като нарушена материалноправна норма на чл.34
ЗЧРБ, предвиждаща задължението на чужденеца да напусне страната до изтичане на
разрешения срок за пребиваване, която предполага да бъдат въведени и съответни
фактически твърдения, че лицето не е напуснало страната до изтичане на
разрешения срок, а не, че същият е бил превишен, доколкото само такова описание
на нарушението би било съответно и на санкционната норма по чл.48, ал.1, т.3
ЗЧРБ, предвиждаща санкция за чужденците, останали в страната след изтичане на
срока за пребиваване. Надлежното описание на нарушението предполага контролният
орган и АНО да посочат от фактическа страна, че на лицето е бил разрешен
съответен срок на пребиваване, в рамките на който същото не е напуснало
страната, а е останало на територията на Република България дори и след
изтичане на срока за пребиваване. В АУАН и НП липсват такива фактически
твърдения, което от своя страна води до нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН, което от своя страна също се явява самостоятелно основание за отмяна
на атакуваното НП.
На
последно място, съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява
и необосновано, доколкото по делото не бяха представени доказателства, от които
да се установява, че жалбоподателят действително е превишил и то с посочения в
АУАН брой дни, разрешения му в страната престой, т.е. нарушението не се
установява по предвидения в закона несъмнен начин. Това от своя страна е в
тежест на административнонаказващия орган, като въпросът за доказателствената
тежест е въпрос за последиците от недоказването, като те се състоят в правото и
задължението на съда да приеме за ненастъпили тези факти, за които страната,
носеща доказателствена тежест, не е ангажирала и съответни доказателства.
С оглед
на всичко изложено до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.
С оглед изхода от спора, съдът дължи произнасяне и по възможността за присъждане на разноски в административнонаказателните производства, която е изрично уредена с изменението на чл.63, ал.3 ЗАНН в ДВ, бр.94/2019 г. в сила от 03.12.2019 г. Съгласно цитираната разпоредба в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, т.е. ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В АПК обаче не е посочен моментът, до който може да бъде направено искане за присъждане на разноски, нито начинът по който става това и за тези неуредени въпроси е посочено, че субсидиарно се прилага ГПК, т.е. АПК препраща към ГПК. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, предоставя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Въз основа на цитираните законови текстове и съгласно т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК, става ясно, че искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая такова искане е направено в посочения срок. Поради това съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 и чл. 84 ЗАНН, вр. чл.334,
т.2 и чл.336 НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № №
4379а - 32 от 10.05.2019 г. на Началника на ГПУ – Калотина, с което на М.С., сръбска
гражданка, родена на *** г., за нарушение на разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ и на
основание чл. 48, ал.1, т.3 ЗЧРБ е наложена глоба в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ГПУ – Калотина, представляван от началника Г. П. Г., да заплати на М.С., сръбска гражданка,
родена на *** г., чрез пълномощника й адв. М.,
сумата от 300 (триста) лева,
представляваща направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: