Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Нова Загора, 03.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на
трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
Съдебни заседатели: Членове:
при
секретаря: Радка Чолакова
и
в присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр. дело №
1061 по описа за 2019 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Искът
е с правно основание чл.227 от ЗЗД и цена на иска 13600 лева.
Настоящото производство е
образувано по искова молба подадена от Д.Д.И., ЕГН **********,***,против
Н.Д.Л., ЕГН **********, адрес ***.
В исковата молба се твърди,че на 03.10.2018 г.ищецът дарил на дъщеря си
Н.Д.Л. следния свой недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. Нова Загора ул.
„Фотинов" №1, обеткивиран в Нотариален акт за дарение №195, том 1,
рег.№2025, дело 167 от 2018 г.,което дарение тя приела с благодарност.
Веднага
след прехвърляне собствеността на имота, дъщеря му/ответницата започнала да се
отнася крайно неуважително и непризнателно към него.Преместила се да живее в
гр. Бургас.Омъжила се тайно от ищеца и близките си за мъж, който и тя самата
познавала от съвсем малко време. Този период съвпаднал с дисциплинарното му
уволнение от работа, имал и здравословни проблеми. Налагало се да полага грижи
и за възрастните си родители. По тези причини ищецът поискал от дъщеря си да му
изплаща издръжка в размер на 200 лева месечно, поради липса на достатъчно
средства да издържа себе си и родителите си.Помолил я да отдаде под наем
дарения й от него имот и получените средства да му дава под формата на
издръжка, за да преживява. Многократно бил отправял молби към дъщеря си да му
осигурява някакви средства за издръжка, уверявал я, че наистина изпаднал в трайна нужда, а и доходите, които
получавали неговите родители от пенсии били в минимален размер и не били
достатъчни за задоволяване на индивидуалните им потребности, затова се налагало
да им помага финансово.
Въпреки
молбите от страна на ищеца, дъщеря му
отказала категорично да отдаде дарения й от него имот под наем и по този начин
да му осигури издръжка в размер на 200 лева, от която се нуждаел.
Ответницата твърдяла, че макар и да има морално задължение към ищеца,
т.к. непрекъснато и помагал, в договора за дарение не била отбелязана клауза за
дължима от нея издръжка и по тази причина нямало да изпълни молбата му да му
помага финансово поради крайната нужда,в която бил изпаднал. От своя страна
дъщеря му разполагала с достатъчно средства и не би поставила себе си в по-лошо
положение от неговото, като му осигури средства за задоволяване на личните му
нужди за съществуване, още повече, че имала реална възможност да му осигури
тези средства от наем на процесното жилище.
Поведението на дъщеря му било укоримо във висока степен и било
предпоставка за уважаване на предявения от ищеца иск за отмяна на
дарението,т.к. го оставила сам в нужда,трудно покривал собствените си
потребности , поради лошото му здравословно и финансово състояние към този
момент. Това била драстична непризнателност от нейна страна. Признателността
изисквала дареният, ако е необходимо да намали собствения си стандарт на живот
при положение, че дарителят му трайно се нуждае от издръжка. Това било така,
тъй като самото дарение се извършвало, за да се облагодетелства дареният и да
се увеличи имуществото му. Възможностите на дарения да отделя издръжка от
доходите си били без значение, тъй като той притежавал подареното.
Поради
това ищецът моли съда да постанови решение с което да се развали/отмени/
Договора за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение №195, том 1,
рег.№2025, дело 167 от 2018 г., като санкция за неизпълнение на моралното
задължение за признателност на дъщеря му към него, т.к. е неоправдано от гледна
точка на справедливостта да има нужда и да иска издръжка, а тя да има обективна
възможност да му я осигури и да отказва да му я предостави.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответницата чрез пълномощника си адв. М. М. Н. *** депозира
писмен отговор по предявения срещу нея иск. В същия се твърди:
1.ПО
ДОПУСТИМОСТТА И ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Искът по
чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗЗД е предявен от и против надлежни страни, пред родово
и местно компетентен съд, поради което го намира за допустим. Счита последния
за неоснователен. Оспорва по основание предявената искова претенция.
И. ОТНОСНО
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ИСКЪТ: Обстоятелствата, на които се
основава исковата претенция, изложени от ищеца в исковата молба, са в пълно
противоречие с действителната фактическа обстановка.
Ш.ВЪЗРАЖЕНИЯ
СРЕЩУ ИСКА И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, НА КОИТО ТЕ СЕ ОСНОВАВАТ:
Безспорно било
по делото ,че страните са сключили договор за дарение на недвижим имот, който
по своята същност се характеризира като безвъзмездна, двустранна сделка, по
силата на която се отстъпва веднага предмета на дарението без да се очаква
насрещна престация. Дарението може да бъде отменено при изрично изброени в
закона хипотези, при които надарения виновно се е провинил пред дарителя, с
което е допуснал да се изпразни от морална страна създадената между страните
връзка. Хипотезата на чл.227,ал.1, б. "В" от ЗЗД като основание за
отмяна на дарението изисква наличието на сложен юридически факт, кумулативно
изискващ дарителят да е изпаднал в обективна и трайна нужда след извършването
на сделката, да е поискал от дарения издръжка и последният да е отказал
даването на такава при наличието на възможност да заплаща такава.
Договорът
за дарение по принцип е безвъзмезден, но при определени обстоятелства, като
възникнала след сключването му нужда на дарителя от издръжка и потърсената от
него помощ от надарения, законът вменява задължение на дарения да окаже
исканата помощ. Виновното неизпълнение на това задължение е израз на
непризнателност от страна на дарения, която се санкционира с отмяна на
дарението, като така изпадналият в нужда дарител възвръща имота в патримониума
си, получавайки възможност да задоволи своята трайна нужда от средства за
живот.
По делото
ищецът претендирал разваляне на сключения договор като навеждал доводи за
укоримо поведение на ищцата във висока степен, което било предпоставка за
уважаване ни иска за разваляне на договора за дарение, поради драстична
непризнателност от страна на ищцата. Твърди, че тя е имала възможност да отделя
от доходите си, за да дава нему издръжка, както и че е отказала да бъде отдаден
дарения имот под наем, като той да получи тази сума като издръжка.
Ответницата
твърди, че дарителят не е изпаднал в нужда, за да претендира издръжка от нея.
На нея не й е известно да е бил в невъзможност да покрива нуждите си, макар в
един момент да е напуснал работа. Този период е кратък, защото той е бил
възстановен на работа на същото място - Рудник Трояново Север, като е получил и
добро обезщетение. Той е работоспособен и в добро здравословно състояние, за
разлика от ответницата. През това време също е работил, но без трудов договор.
Той притежава и други имоти, които биха могли да му осигурят средства за
издръжка. При това към момента за който се претендира издръжката, ищецът
притежавал много повече възможности от ответницата и точно към този момент той
не е в нужда, която да налага търсене на издръжка от дарената.
Ответницата
от своя страна било с изключително ниски доходи, тъй като единствените й такива
са пенсия и социално обезщетение от НОИ. Исканата издръжка от 200 лева месечно била
в очевидно невъзможен размер за плащане. Н.Л. била с призната от ТЕЛК пожизнена
95 % неработоспособност. Това на ищеца било пределно ясно, тъй като той се е
грижил за нея дълги години. Диагнозата била Спастична церебрална парализа, ДЦП,
квадрипареза, тежка степен за долни крайници, лека степен за горни крайници. В
Решението на ТЕЛК било записано, че е невъзможна самостоятелна походка - 95%.
Нуждае се от чужда помощ за битово обслужване.
Отношенията
между страните се обтегнали, когато преди три години ищецът напуснал семейното
жилище и оставил съпругата си, с която бил разведен отдавна, да се грижи за
дъщеря им Н. - ответница в настоящото производство. В началото на 2018г. година
майката вече отказва да помага на ответница в ежедневните й нужди. В същото
време ответницата вече има връзка с мъж от гр. Бургас, като през м. юни 2018г.
се премества да живее при него в гр. Бургас. Именно с това не бил съгласен
ищецът, защото по този начин губел контрол над дъщеря си. Точно в този период
на 03.10.2018 г. той прехвърля чрез дарение на дъщеря си процесния имот, с
надежда тя да се върне в гр. Нова Загора. На 01.02.2019т. ответницата сключва
граждански брак с приятеля си, при когото живее. Ищецът отново бил недоволен и
използва всякакви методи и средства, за да пречи на ответницата да продължи да
живее в гр. Бургас със съпруга си В. Л. В проведените между тях телефонни
разговори, той не е искал помощ и издръжка, а е сипел заплахи и обвинения,
настройвал я е срещу съпруга й, че ще я измами и изостави. Настоящото дело било
част от тази схема. Друг негов ход бил да поиска от прокуратурата ответницата
-негова дъщеря да бъде настанена за принудително лечение в психиатрична
болница, тъй като е опасна за себе си и другите. Все още преписката не е
приключила и предстои да бъде решена от прокурор. Друга заплаха -обещание,
което е оправил ищецът към ответницата е, че ще я постави под запрещение и ще й
стане настойник. Към момента все още не е известно на ответницата дали баща й е
предприел такива действия, но ги очаква.
Един от
доводите, които сочи в исковата молба ищецът, е че помага на родителите си
финансово. Това не било така, тъй като те получавали пенсии, а освен това
получавали помощ и от дъщеря си, сестра на ищеца, която макар да живее в гр.
София, когато майка й- майка и на ищеца има нужда от грижи след травма, именно
тя полагала такива, а не ищецът.
Като се имали
предвид изложените по-горе съображения,ответницата моли съда да постанови
решение, с което да не се уважава молбата и да се отхвърли исковата претенция
за разваляне на Договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение №
195, Том 1, per. № 2025, дело 167 от 2018г., като недоказана.
Не
възразява срещу представените писмени доказателства от ищцовата страна и
направените доказателствени искания.
В
проведеното открито съдебно заседание на 04.03.2020г.ищецът заяви,че поддържа
така предявения иск.В о.с.з.проведено на 03.06.2020г.не се яви,като в
депозирана пред съда писмена молба с вх.№1794/02.06.2020г.поиска отлагане на
делото,поради невъзможност да се яви,в случай,че съда даде ход на делото прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар платен от ответницата.
Ответната
страна,чрез адв.М.Н. заявява в откритите съдебни заседания,че поддържа писмения
отговор и моли съда да отхвърли предявения иск.Поиска възможност да представи
писмена защита и такава възможност и бе дадена от съда,но писмена защита не бе
представена.Заявява,че не била налице прекомерност на хонорара,който и е
заплатен.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Видно от
нотариален акт №195/03.10.2018г.издаден по н.д.№167/2018г.на нотариус
Ж.Димитрова №534 на Нотариалната камара с район на действие НЗРС ищецът дарил
на дъщеря си-ответницата по делото собствения си недвижим имот,находящ се в
гр.Н.Загора-процесния апартамент,заедно с прилежащите му части-избено помещение
и съответните идеални части от общите
части на сградата,където се намира апартамента и от правото на строеж.Дарената Н.
Д.И. е приела с благодарност от баща си дарението на имота.
Видно от
справка по лице издадена от Службата по вписванията,нот.акт№69/01.12.2014г.на
нотариус Ж.Димитрова №534 на Нотариалната камара,нот.акт№32 и №33 и двата от 07.12.2015г.на
същия нотариус,нот.акт №173/19.06.2014г.изд.от нотариус Ж.Димитрова №534 на
Нотариалната камара,нот.акт№91/04.07.2014г.на нотариус В.Икономов № на
Нотариалната камара 163,с район на действие НЗРС и нот.акт№19/04.10.2019г.на
нотариус Б.Георгиев с район на действие СтЗРС рег.№394 на Нотариалната камара,
ищецът понастоящем е собственик на недвижими имоти в няколко различни населени
места.
Видно от
Експертно решение на ТЕЛК№3518/21.08.2017г.ответницата страда от тежко заболяване
с водеща диагноза-спастична церебрална парализа,а общото заболяване е
квадрипареза,тежка степен за долни крайници и лека степен за горни
крайници.Ответницата не може да се обслужва без чужда помощ и е
неработоспособна 95%.
По
делото,в качеството на свидетел бе разпитана М. Д.М.- сестра на ищеца и леля на
ответницата.Същата заяви,че през 2018г.ответницата заминала за гр.Бургас,където
се установила да живее трайно.В последствие сключила брак. Отношенията между
страните се влошили,когато ответницата изявила желание да замени
апартамента/процесния/с апартамент в гр.Бургас.Преди това ищецът не бил полагал
особени грижи за ответницата,въпреки че последната се нуждаела от такива,дори
майка и престанала да полага грижи за нея и тя била сама.Сега за нея се грижел
съпруга и.Много я разстроила проверката на бургаската прокуратура,проведена по
сигнал на ищеца.Свидетелката твърди още,че ищецът никога не се бил грижел за
своите родители,а самата тя се наложило да полага такива грижи,както за майка
си така и за баща си в началото на настоящата година,преди да почине.Техните
пенсии били малки и се нуждаели от помощ,но ищецът не осигурявал такава.Твърди
се още,че ищецът бил доста заможен и няма никаква нужда от издръжка,още повече
от болната си дъщеря.
От така приетото
за установено съдът прави следните правни изводи:
Искът е за
отмяна на сключения между страните договор за дарение на недвижим
имот/апартамент/,находящ се в гр.Н.Загора и с правно основание чл.227 от ЗЗД.Съгласно същата норма дарението може да бъде отменено в три посочени в
нормата хипотези.Последната/под буква“в“/ касае случаите,когато дареният
отказва да даде на дарителя издръжка,от която той се нуждае.Именно такъв е
настоящия казус.
С оглед на
това в тежест на ищеца бе да докаже,че се нуждае от издръжка,в какъв размер и
че ответницата има възможност да му я дава.
Докато
ответната страна имаше задължението да докаже,че ищеца не се нуждае от издръжка.
Не се спори по делото, че ищецът и ответницата са баща и дъщеря и са сключили
договор за дарение.Предмет на сделката е процесния апартамент.Съдът сподела
съжденията на ответната страна,че дарението е договор, който се характеризира
като безвъзмездна, двустранна сделка, по силата на която се отстъпва веднага
предмета на дарението без да се очаква насрещна престация. Дарението може да
бъде отменено при изрично изброени в закона хипотези, при които надарения
виновно се е провинил пред дарителя, с което е допуснал да се изпразни от
морална страна създадената между страните връзка. Хипотезата на чл.227,ал.1, б.
"В" от ЗЗД като основание за отмяна на дарението изисква наличието на
сложен юридически факт, кумулативно изискващ дарителят да е изпаднал в
обективна и трайна нужда след извършването на сделката, да е поискал от дарения
издръжка и последният да е отказал даването на такава при наличието на
възможност да заплаща такава.
Договорът
за дарение по принцип е безвъзмезден, но при определени обстоятелства, като
възникнала след сключването му нужда на дарителя от издръжка и потърсената от
него помощ от надарения, законът вменява задължение на дарения да окаже
исканата помощ,с оглед възможността,предоставена на дарителя да развали
сделката и да иска отмяна на дарението. Виновното неизпълнение на това
задължение е израз на непризнателност от страна на дарения, която се
санкционира с отмяна на дарението, като така изпадналият в нужда дарител
възвръща имота в патримониума си, получавайки възможност да задоволи своята
трайна нужда от средства за живот.
Ищецът
претендира разваляне на сключения договор като навежда доводи за укоримо
поведение на ищцата, което е предпоставка за уважаване на иска за разваляне на
договора за дарение, поради драстична непризнателност от страна на ответницата.
Твърди, че тя е имала възможност да отделя от доходите си, за да дава нему
издръжка, както и че е отказала да бъде отдаден дарения имот под наем, като той
да получи сумата от наема като издръжка.
Събраните
по делото доказателства недвусмислено сочат не само,че ищецът не се нуждае от
издръжка,а самата ответница се нуждае от издръжка и постоянни грижи.
От една
страна се установи,че ищецът е материално и финансово обезпечен.Той работи по
трудов договор и получава по същия трудово възнаграждение.Притежава недвижими
имоти.Не се събраха доказателства,че здравословното му състояние да е такова,че
да не му позволява да се грижи сам за себе си.Напротив твърди,че се налагало да
се грижи през определен период от време за болните си родители/за което не се
събраха доказателства/т.е.по негови твърдения той се грижи освен за себе си,но
и за други лица.Това твърдение се явява в противоречие с твърдението му за
нужда от издръжка за самия себе си.Ищецът досега не е предявявал претенции за
издръжка към дъщеря си,според събраните гласни доказателства.Всичко това води
до категоричния извод,че ищецът по никакъв начин не се нуждае от
издръжка,поради доброто здравословно и материално състояние,в което се намира.
От
друга страна самата ответница има нужда от издръжка и постоянни грижи.Тя се
намира в тежко здравословно състояние още от самото си раждане,заради заболяване
с диагноза “церебрална парализа“.Към настоящия момент подобрение в
здравословното и състояние също не се наблюдава.Продължава да се нуждае от
чужди грижи и такива към настоящия момент осъществява нейния съпруг.Тя има
минимални доходи- получава пенсия по болест.Процесният имот е единствен неин
такъв.
От всичко
казано до тук съдът намира,че предявения иск е неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли изцяло.
С оглед
отхвърлянето на иска и претенциите на ответната страна за заплащане на
разноските по делото ,тя има право на такива на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.В тази
връзка ищецът прави възражение за прекомерност.Видно от доказателствата по
делото ответницата е направила разноски в размер на 1000 лева,представляващи
адвокатски хонорар.С оглед цената на иска и съобразно Наредбата за размера на
минималните адвокатски възнаграждения от 2004 г.в случая адвокатския хонорар би
следвало да е в размер на 938 лева,но следва да се има пред вид,че по делото са
проведени повече от две съдебни заседания,което увеличава хонорара със 100 лева.Следователно
направените разноски са в законовоопределен размер и не следва да се
намалят,поради прекомерност.
Водим от
горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от Д.Д.И., ЕГН **********, с адрес:
***, против Н.Д.Л., ЕГН **********, адрес: ***, ИСК, с който да се ОТМЕНИ ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, обективиран в нотариален акт №195, том 1, per. № 2025, дело 167 от 2018 г. на Нотариус
Жулиета Димитрова, рег. № 534 на Нотариалната камара, на следният недвижим имот:
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор
51809.501.5249.1.1/петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин
и едно, точка, пет хиляди двеста четиридесет и девет, точка, едно, точка,
едно/по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД
-18-56/31.08.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
Нова Загора, п.к. 8900, ул.“Константин Фотинов“ № 1/едно/, вх.А, ет.1/едно/,
ап.1/едно/, намиращ се в сграда № 1/едно/, разположена в поземлен имот с
идентификатор 51809.501.5249/петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка,
петстотин и едно, точка, пет хиляди двеста четиридесет и девет/, с
предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1/едно/, с площ от
59,89 кв.м./петдесет и девет цяло и осемдесет и девет стотни квадратни метра/,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, при съседни самостоятелни
обекти на жилището в сградата: на същия етаж – 51809.501.5249.1.2, под обекта –
няма, над обекта – 51809.501.5249.1.4, заедно с прилежащите му части: Избено помещение № 1/едно/, с площ от 3,11 кв.м./три цяло и
единадесет стотни квадратни метра/, при граници съгласно документ за
собственост: изток – външен зид, запад – склад, север – външен зид и стълбище,
юг - коридор и 2,72 % /две цяло
седемдесет и две стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, в което е построена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Д.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Д.Л., ЕГН **********, адрес: ***, направените разноски по делото в размер
на 1000,00 /хиляда/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: