Решение по дело №644/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. А. Х., [държава], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [жк], [адрес], * срещу Решение №7245/27.06.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция била трета сигурна държава за оспорващия. Съгласно §1 т.9 б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме, че спрямо чужденеца Турция е трета сигурна държава, то в Турция следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила. В жалбата се коментира законодателството на Турция спрямо търсещите убежище лица и се сочи, че сирийците, влезли масово в Турция, първоначално получили статут на „посетители“ и впоследствие статут на временна закрила, без обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се гарантира, че те ще останат в Турция само докато трае военният конфликт в * и ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Навеждат се доводи, че турското законодателство в тази област, предвиждайки различни стандарти на закрила и процедурни правила за сирийците и гражданите на други трети страни, създавало неравенства по отношение както на достъпа, така и на съдържанието на закрилата по отношение на сирийските граждани. Освен това, що се отнасяло до определянето на Турция за „сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане, залегнал в чл.33 параграф 1 от Женевската конвенция, чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.3 параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Навеждат се доводи, че няма гаранции за това, че принципът на забрана за връщане се спазва ефективно. Турция принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече *, за да ги засели в районите на Сирия, където преди това живеели сирийски кюрди. С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в съдебно заседание не изпраща представител. Становище по неоснователността на жалбата е изразено в представен по делото писмен отговор с вх. № 5043/22.07.2024г., депозиран от процесуален представител на ответника.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба №УРИ 105400-6309/18.09.2023г. в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А. И. от *, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. № 5670 от 25.09.2023г. на РПЦ – [населено място], с рег. №УП 30661/25.09.2023г. на ДАБ, подадена с името А. А. А. Х. от *. Самоличността на чужденеца била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 30661/25.09.2023г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. (собствено име) Х. (бащино име) А. А. (фамилно име), гражданин на *, роден на [дата]. в *, [населено място], [семейно положение]. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег. №УП 30661/25.09.2023г. като А. (собствено име) А. А. (фамилно име) Х. (бащино име), гражданство - *, етническа принадлежност - *, религия – *, *, професия *, образование – *, семейно положение – [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за родителите, братята и сестрите на чужденеца и съответно местонахождението им – в *, както и относно съпругата и деца на чужденеца, за които е посочено, че към този момент се намират в Турция.

С Писмо рег. № УП 30661/02.10.2023 г. Началник Отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от А. А. А. Х. молба за закрила.

С Решение №21935/14.12.2023г., издадено от Заместник-председател на ДАБ при МС, на основание чл.77 ал.1 във връзка с чл.15 ал.1 т.1 и т.3 от ЗУБ, се прекратява производството за предоставяне на международна закрила на А. А. А. Х..

С молба рег. №УП-30661/20.05.2024г. до Директор на РПЦ – [населено място], чужденецът е поискал производството по подадената молба за международна закрила в Република България да бъде възобновено, съгласно разпоредбата на чл.77 ал.3 от ЗУБ, като е посочил, че желае производството да бъде подновено от етапа, на който е било прекратено.

Във връзка с така подадената молба е била изготвена докладна записка рег. №УП 30661/21.05.2024г. от младши експерт в отдел „ПМЗД“, РПЦ – Харманли до Директор на РПЦ - [населено място], с която се предлага на основание чл.77 ал.2 от ЗУБ производството за предоставяне на международна закрила на А. А. А. Х. да бъде възобновено. Върху докладната записка е поставена резолюция „Да“ от 20.05.2024г.

С жалбоподателя е проведено интервю на 21.05.2024г. При интервюто чужденецът е заявил, че не е използвал други имена. Имал само * гражданство. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал бежанския лагер без разрешение на 01.11.2023г. и бил в Австрия, но го задържали и бил върнат в България. Заявил, че може да представи документи - преписка от семеен регистър и преписка за актуално състояние и акт за брак. В страната си притежавал и други документи за самоличност – семейна книжка и лична карта. Посочил, че е [семейно положение], съпругата му се казва А. А. Х., на 19 г. С нея сключили граждански брак през 2022г. в [населено място] и имали едно дете на име Х.. В момента съпругата му и детето се намирали в Турция, в бежански лагер. Не дошли с него поради финансови проблеми, а и пътят за Европа бил труден. Посочил, че е роден в [населено място] и до отпътуването си от страната живял там. Напуснал * през 2017г. нелегално със семейството си за Турция. Останали там 6 години. Имал документи , издадени в Турция – издаден му бил кимлик 2017г. Не можел да представи този документ, защото го върнал, когато напуснал Турция. Семейството му нямало издавани документи (кимлици). Работил в Турция като земеделец 3г. и 3г. като шофьор на трактор. Не ползвали никакви социални помощи в Турция. Не останал в Турция, защото сирийците не били добре приети в Турция, имало расизъм. Там били на квартира първоначално, но станало земетресение и квартирата била разрушена и се наложило да живеят в палатков лагер. В България влязъл на 04.09.2023г. нелегално през зелена граница и с група от 10 човека. След преминаване на границата тръгнали за [населено място] и по пътя били задържани от полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. В * се намирали родителите му, двама братя и седем сестри. Заявил, че има основно образование. Работил като земеделец. Не отбил военна служба. Разказал, че напуснал * заради войната и военните действия. Водели се военни действия между свободната армия, редовната армия и ДАЕШ. Продължавали сраженията и досега, имало постоянно бомбардировки и хората не излизали навън. Икономическото положение било много лошо и едва се препитавали, всичко било много скъпо и не можел да изхранва семейството си, бил труден живота. Нямало достатъчно работа, нямали вода и ток. Поради тази причина решил да напусне * със семейството си и да заминат за Европа, където да потърсят по-добро място за живот. Не е бил жертва на насилие и не е имало заплахи към него, нито към семейството му. Не е имал проблеми като *. Не е имал проблеми във връзка с религията си. Не е членувал в партии. Не е участвал в религиозни организации. Заявил, че не би се завърнал в *, там нямал бъдеще. Подал молба за закрила в Република България, защото тук бил задържан, целта му била да достигне *.

С Писмо рег. № УП 30661/23.05.2024 г. Началник Отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от А. А. А. Х. молба за закрила.

Представено е становище рег. № УП 30661/10.06.2024г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 7245/27.06.2024 г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А. Х., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на лицето лично на 04.07.2024г. Жалбата е подадена на 05.07.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – [населено място] при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като същото е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на жалбоподателя същия е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес Сирия, с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме Сирия.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - * нито в страната, в която е пребивавал след това - Турция. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е войната и трудният живот вследствие на същата. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти в * и *. Не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини нито в *, нито в *.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано, като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка № ЦУ-1010/01.04.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, като е приел, че обстановката по сигурността в * е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. Достигнал е до заключение, че ситуацията в Сирия е динамична и ескалираща, като освен това не може да се очаква молителят да се установи в друга част от територията на държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна закрила, поради което завръщането му в * в настоящия момент е неподходящо от гледна точна на физическата му безопасност.

Съдът изцяло споделя извода в проверяваното решение, че жалбоподателят се явява принуден да остане извън държавата си по произход *, тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава като гражданско лице е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт.

Същевременно административният орган е взел предвид факта, че жалбоподателят е пребивавал на територията на Турция и е извършил преценка и на сигурността на територията на тази държава. Въз основа на това, административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е пребивавал жалбоподателят след напускането на *, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него.

В решението е направен изводът, че за чужденеца не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ при завръщането му в Турция и че искането за закрила и в частта за предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно в решението е прието, че чужденецът е пребивавал в трета държава, различна от държавата му по произход, и че същата представлява „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи извода, че същият няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. С оглед данните съдържащи се в приетата справка относно Република Турция, то следва да се приеме, че от тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че по време на пребиваването си в Република Турция, жалбоподателят не е бил принуждаван да напуска същата страна, респ. и да се завръща в *. Административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в изготвената справка, правилно е установил, че на територията ѝ няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска предоставяне на международна закрила, респ. и такава да му бъде предоставена. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в Турция, не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. В този смисъл възприетото в практиката на Върховния административен съд по идентични случаи, изразена в Решение № 3889 от 20.04.2022г., постановено по административно дело № 12324/2021г. и Решение № 2496 от 17.03.2022г. постановено по адм.дело № 12323/2021г.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. А. Х., [държава], срещу Решение №7245/27.06.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.