Р Е Ш Е Н И Е
№І-40 21.05.2019
година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
с
прокурора………………..
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 286 по описа на Окръжен
съд-Бургас за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е
образувано по две въззивни жалби,предявени срещу Решение №2185/05.11.2018г.,
постановено по гр.д.№ 7404/2017г. по описа на РС-Бургас, с което “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на “Булгариан Естейт
Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от
4 500 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
Договор за автомобилна застраховка ”Каско +”, обективиран в застрахователна полица № 44011**********/02.02.2016г., със срок на валидност от 03.02.2016г. до 02.02.2017г., за имуществените вреди, претърпени в резултат на
настъпило на 01.02.2017г. на неохраняем паркинг на “Черноморски солници“
в гр.Бургас, застрахователно събитие – пожар със собствения на дружеството
застрахован лек автомобил ”Мерцедес Бенц”, модел ”S 400”, рег.№ А 9561 МА, във връзка с което при застрахователя е била
заведена преписка по щета № 44010211700986/09. 02.2017г., ведно със законната лихва от 02.10.2017г. до окончателното плащане; сумата 66.38 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода от 10.08.2017г. до 02.10.2017г.,
както и сумата 867.70 лв. – разноски по делото, като за
разликите до пълните предявени размери, съответно – 12 000 лв. за
главницата и 778.24 лв. за мораторната лихва, включая и за периода от
09.02.2017г. до 09.08.2017г. претенциите са отхвърлени като неоснователни;
“Булгариан Естейт Груп“ ЕООД е осъдено да
заплати на “ДЗИ – Общо застрахо-ване” ЕАД сумата 1 411.22 лв. разноски по делото.
Въззивната жалба на “Булгариан Естейт Груп“ ЕООД е предявена
срещу тази част от първоинстанционния
съдебен акт, с която е отхвърлена претенцията над сумата от 4500 лева .Твърди
се, че в тази си част решението на БРС е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като сключения между страните договор за
застраховка е със застрахователна сума от 12 000 лева с покрит риск пълно каско,който риск
включвал застрахователно събитие пожар.В
случая се установило , че пожарът е възникнал на основа външен източник, поради
което отказът на ответника да заплати
бил неоснователен, след като не се събрали никакви доказателства, установяващи,
че пожарът е умишлен или е проявена от
груба небрежност от страна на “Булгариан
Естейт Груп“ ЕООД досежно стопанисване на автомобила.Сочи се, че неправилното
тълкуване на фактите по делото довело до неправилно постановено решение на БРС,
тъй като в случая се касаело за тотална щета, като на осн. чл.14.3.1 от ОУ се
приспадали само запазените детайли. Първоинстанционното решение било базирано
само на косвени доказателства, била кредитирана СТЕ, която била необективна,
базира се на косвени гласни доказателства, като следвало да бъде ценена само първата СТЕ, извършена от в.л. Гяуров,
за което се излагат подробни и обстоятелствени съображения .Изложени са
съображения срещу кредитираната от БРС тройна СТЕ, която била изготвена без да
били взети под внимание всички обективни данни и доказателствения материал,
като отново се излагат факти и обстоятелства по базираната само на косвени
доказателства/ според твърдението на “Булгариан Естейт Груп“ ЕООД/ тройна СТЕ.Моли
се решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено
решение, с което отхвърлената част от исковата претенция бъде уважена; моли се
за присъждане на всички съдебно-деловодни разноски.
По въззивната жалба на “Булгариан Естейт
Груп“ ЕООД e постъпил писмен отговор,
предявен от “ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД чрез
процесуалния му представител адвокат Мая Великова, в който се заявява
несъгласие с доводите на въззивника-ищец “Булгариан Естейт Груп“ ЕООД;изложени
са подробни фактически и правни доводи по всяко едно от твърденията и
аргументите във въззивната жалба на
“Булгариан Естейт Груп“ ЕООД,моли се същата да бъде оставена без уважение.
Въззивна
жалба е предявена и от ДЗИ – Общо
застрахо-ване” ЕАД чрез
процесуалния му представител адвокат Мая Великова срещу уважаващата исковете
част на първоинстанционното решение .Твърди се, че от събраните в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства се установила груба небрежнвост,като в тази
насока се анализират събраните по делото гласни доказателства- показанията на
свидетелите Д. и Я. В. , както и извършената пожаро-техническа експертиза,
извършена от инж.Качорски.Във въззивната жалба адвокат Мая Великова излага
подробни и обстоятелствени правни съображения във връзка с твърдението си за
проявена груба небрежност от страна на застрахования,както и по повод
твърденията си за неизпълнение от същия на Общите условия на застраховка „Каско
+“. Моли се отмяна на решението в
обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и отхвърляне на исковете.
По въззивната жалба на ДЗИ Общо застраховане ЕАД
е предявен писмен отговор от
въззиваемия-ищец “Булгариан Естейт Груп“ ЕООД, в който се
оспорват твърденията и доводите по въззивната жалба, като се твърди липса на
доказателства по делото в насока за проявена груба небрежност от страна на застрахования,още повече,че застрахователното
дружество не нито веднъж не било
посочило като основание умисъл или груба небрежност на застрахования .Сочи се,
че при наличие на задължение застрахования да държи колата на охраняем паркинг,
би отпаднала необходимостта от сключване на договор за застраховка; обсъдено е
и възражението на застрахователното дружество- за наличие на проблем на автомобила с горивната помпа.Моли се при
обсъждане въззивната жалба на застрахователното дружество да бъдат взети
предвид всички възражения и доказателства, събрани в производството до
провелото се на 04.04.2018г. съдебно заседание, а останалите аргументи, възражения
и други следвало да се обсъждат като събрани при условията на процесуални
нарушения и преклузия, за което се излагат отново аргументи и процесуални
доводи.Моли се отхвърляне на подадената въззивна жалба от застрахователното
дружество и присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Никоя от страните не заявява
доказателствени искания.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа на приложимите разпоредби на закона, намира за
установено следното:
Предявените пред Районен съд - гр.Бургас искове са с правно
основание чл.405,ал.1, чл.409 от КЗ и акцесорна претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД, при условията на
кумулативно съединяване на исковете.
Обжалваното решение е валидно, процесуално
допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин
ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В
допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателите, наведени във
въззивната жалба и насрещната такава, въззивният съд намира за необходимо да
изложи следното:
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя “Булгариан Естейт Груп“ ЕООД за
неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в отхвърлителната част,
както и за противоречието му с процесуалните правила.
Във връзка със заявени във
въззивната жалба оплаквания и съображения,
въззивната инстанция следва да отбележи само следното:
Безспорно е, че по силата
на договор за застраховка, застрахователят се задължава да поеме определен риск
срещу заплащане на застрахователна премия от страна на застрахования.
Съгласно чл.
405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Основателността на исковата претенция по
производството предполага осъществяването на фактически състав, включващ
следните елементи: 1. наличието на валиден договор за имуществена застраховка,
сключен между застрахователя и застрахования, с предмет процесното имущество;
2. настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие,
попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; 3. наличието на щети по
застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие; 4.
изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане
на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за
установяването му документи.
Установено
е и не е налице спор от фактическа страна, че между страните по делото е възникнало
застрахователно правоотношение- договор за автомобилна застраховкса,,Каско+“,
обективиран в заспрахователна полица № 440116021004158/02.02.2016г., със срок
на валидност от 03.02.2016г. до 02.02.2017г., с предмет – автомобил ,,Мерцедес
Бенц“,модел S400, модификация 400 CDI,
цвят черен, година на производство:2003г.
Спорът
пред настоящата инстанция е изцяло правен и се свежда до приложимия алгоритъм
за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие като ползва заключение на вещо лице.
В конкретния случай, пазарната
стойност на автомобила се редуцира с размера на разходите за отстраняване на
неизправностите на автомобил. Вещото лице е констатирало, че средната пазарна стойност на процесния
автомобил, погинал при пожар на 01.02.2017г., с отчитане на разходите за
отстраняване на неизправностите преди пожара, възлиза на 4500лева(след ремонт в
,ДАРС АУТО“ЕООД). Вещото лице е определило размерът на застрахователното
обезщетение съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който съгласно законовите изисквания, не може
да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност.
В този смисъл, ирелевантни са
наведените от жалбоподателя аргументи за нарушение на процесуалните правила при
кредитиране заключението на вещото лице по извършената тройна САТЕ (по въпроси,
поставени от ищцовата и ответната страна), като обективно и компетентно
изготвено, като съдът е приел, че с оглед техническото състояние на процесния
автомобил, от определената му пазарна цена в размер на 8500лева, следва да се
приспадне стойността на ремонта, необходим за отстраняване на техническите неизправности с оригиналните авточасти в размер на 4000
лева. Несъстоятелни са и твърденията,
че оригиналните авточасти биха могли да бъдат заменени с алтернативни такива.
Изрично е посочено в застрахователната полица(както и в ОУ към договора, които
са неразделна чат от него), че в случай на щети, вследствие на възникнало
застрахователно събитие, застрахованото имущество ще бъде обслужвано в доверен
сервиз(сервиз, с който застрахователното дружество е сключило договор). Стойността на ремонтно-възстановителните дейности по автомобила, следва да
бъде изчислена единствено по цени на „Доверен сервиз", така както е била и
волята на страните при
сключването на договора. В случая
вещото лице е посочило цените на ремонта в
,ДАРС
АУТО“ЕООД.
Във връзка с доводите, наведени във
въззивната жалба, за наличие на тотална щета, следва
да се отбележи следното:
Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. При тотална щета, застрахователят изплаща застрахователната сума или
остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС
към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността
на годните агрегати, възли и детайли(чл.14.3.1 от ОУ). Доколкото
се касае за „тотална щета”, размерът на дължимото обезщетение е равен на
действителната стойност на целия автомобил /но не повече от застрахователната
сума по договора за имуществено застраховане/ по средни пазарни цени.
Размерът
на застрахователното обезщетение не може да бъде определен предварително в
договора, защото не е известно в какъв размер ще настъпят неблагоприятните
имуществени последици. Неговият размер се определя в момента на възникване на
застрахователното събитие и зависи от вредите, причинени на застрахованата вещ. Както
вече бе посочено, съгласно приетото заключение на вещото лице по извършената
тройна САТЕ, размерът на застрахователното обезщетение е определен съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда,
Действителната стойност на автомобила, определена въз основа на средната
пазарна стойност, редуцирана с размера на разходите за отстраняване
неизправностите на автомобила към момента на настъпване на застрахователното
събитие, е изчислена на стойност 4500 лева. Налице е
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, напр. Решение № 37/23.04.2009
г. на ВКС по т. д. № 667/2008 на I т. о., според което обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
В мотивите на районния съд,
подробно и обстоятелствено са изложени съображенията и аргументите, поради които
се кредитират констатациите на вещото лице в съответната част, които доводи,
въззивният съд изцяло споделя. Първоинстанционният съд е анализирал всяко от
заключенията и изводите от него във връзка и при внимателно съпоставяне с
останалия доказателствен материал, събран по делото, като е изложил убедителни
и подробни съображения, за да се мотивира. Процедирайки по този начин,
първоинстанционният съд е извършил правилна и обоснована преценка на
мненията на вещите лица по извършените експертизи, с оглед всички
доказателства и обстоятелства по делото
така, както следва от разпоредбите на чл.202 ГПК и по аргумент от разпоредбата
на чл.203 ГПК.
Относно доводите, наведени с насрещната
въззивна жалба за съпричиняване и осъществена груба небрежност от страна на
собственика на амтомобила, въззвинят съд намира следното:
В
теорията и практиката се приема, че груба небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано
не е предоставил дължимото надлежно
изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на
изпълнението. В областта на гражданското право, грубата небрежност е
квалифицирана форма на небрежност, която се характеризира с неполагане и на
най-елементарната грижа, която и най-небрежният човек би положил за своите
работи, като за наличието й не е необходимо да се доказва субективното
отношение (интелектуален елемент) на дееца, а тя се извежда от поведението му в
конкретната обективна обстановка. Действително, понятието
„груба небрежност” не е дефинирано в КЗ. Ето защо съдържанието на това ползвано
в договорните между страните отношения понятие следва да се тълкува с оглед
разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД – като се търси действителната обща воля на
страните, при съобразяване на нормата с оглед връзката й с другите разпоредби
на договора, в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
В гражданското право смисълът на понятието
груба небрежност не е аналогично на съдържанието, което има в наказателното
право. В гражданското право понятието се свързва с недобросъвестното изпълнение
на задължението и неполагане на дължима грижа при това изпълнение, с оглед
разпоредбата на чл. 63 от ЗЗД. В този смисъл и задължителната за настоящата
инстанция практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, по посочената разпоредба на
закона, според която вината в гражданското право не е субективното отношение на
дееца към деЯ.ето и неговите последици, а неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел на поведение на определена категория лица, с оглед
естеството на дейността и условията за извършването и. (примерно решение №
348/11.10.2011 на ВКС, IV ГО по гр.д. № 387/2010 и др.).
В конкретния
случай, оставянето на автомобила на неохраняем паркинг, в неизправно състоЯ.е и
отключен багажник не може да се квалифицира като груба небрежност, нито е
предпоставка за възникналия пожар и цялостното изгаряне на автомобила. Действително,
за собственика не съществува задължение да държи автомобила на охраняем паркинг.
Отключения автомобил би бил предпоставка за неговото противозаконно отнемане,
но не е доказана от събраните в хода на производството по делото, причинно- следствена връзка между неизправностите
на застрахования автомобил, незаключване на багажника и настъпването на щетата- погиване на
имуществото вследствие пожар. Установено е от заключението по извършената
СПТЕ(в.л. С. Карачорски), че вероятната причина за пожара е поднесен външен
източник на запалване, като разликата в това
дали запалването е отвън или
отвътре е само във времето на изгаряне.
За да бъде отказано застрахователно
обезщетение на основание чл. 408 ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на следните
предпоставки: първа хипотеза – умишлено причиняване на застрахователното събитие
от лице, което има право да получи застрахователно обезщетение, второ –
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаването на застрахователно обезщетение от друго лице и трето – при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интересите на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до настъпване на
застрахователното събитие. В третата хипотеза следва да са налице четири
елемента, а именно: неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
застрахования, второ – неизпълнението на задължението да е значително с оглед
интересите на застрахователя, да е предвидено в закон или застрахователния
договор и четвърто да е довело до възникване на застрахователното събитие.
В настоящия случай, не са
налице изброените предпоставки за отказ на застрахователя да заплати
обезщетение. Предвид изложеното, неоснователни се явяват възраженията за
съществено неизпълнение на договорните задължения по чл.9,т.1-5 от ОУ от страна
на застрахования, респективно за съпричиняване на възникналото
произшествие(застрахователно събитие- пожар).,
поради което и застраховяателят следва да бъде осъден да заплати застрахователно
обезщетение в установения от вещото лице по извършената в първоинстанционното
производство тройна СТАЕ, размер.
Бургаският районен съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, изяснил е същото от
фактическа страна, като съобразно събраните доказателства е направил
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от въззивната
инстанция.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
намира въззивната жалба и насрещната такава за неоснователни, а
постановеното от БРС решение за правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено с препращане към мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК.
Предвид изхода на спора, съдът намира за
неоснователно искането на страните в настоящото производство за присъждане на разноски, тъй като такива в
случая не им се следват.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2185/05.11.2018г.,постановено по гр.д.№ 7404/2017г. по описа на РС-Бургас.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.