РЕШЕНИЕ
№ 1268
гр. Бургас, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120108360 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба И. Г. В. с ЕГН **********,
уточнена с допълнителни такива, против „Алианц Банк България“ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1407, район ****, и против „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1715,
район ****, представлявано от ****, с която се претендира да бъде установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответните дружества сумата от
1 656. 98 евро, с посочена левова равностойност от 3 241. 05 лева, дължима съгласно
изпълнителен лист от 02.09.2009 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5846/2009 г. по описа на Районен
съд – Бургас, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20247090400128
по описа на ЧСИ *** и по-конкретно: сумата от 1 500 евро – главница, 60. 49 евро –
редовна лихва за периода от 26.05.2009 г. до 17.08.2009 г., 80. 16 евро – лихва за
просрочие за периода от 26.05.2009 г. до 17.08.2009 г. и неустойка в размер на 16. 33
евро, ведно със законна лихва върху главницата от 18.08.2009 г., както и разноските по
заповедното производство от 64. 82 лв. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
В обстоятелствената част на молбата, се сочи че на 06.06.2024 г. ищецът е
получил съобщение по горното изпълнително дело, че делото е преобразувано при
1
ЧСИ *** под горепосочения номер, както и досежно размера на дължимите суми.
Сочи се, че за тяхното събиране преди това било образувано друго изпълнително дело
№ 20097090400110, което по молба на взискателя било присъединено към
изпълнително дело № 112/2009 г. Излага се хронологията на извършените действия
във връзка с обявявани публични продани, като на последната такава, проведена в
периода от 23.02.2015 г. до 23.03.2015 г. била реализирана, като за купувач бил обявен
*** и дворното място с. Б., общ. С., му било възложено с постановление за възлагане
от 24.03.2015 г. Това било последното валидно извършено действие, с което се
прекъснала давността и след това не били предприемани други такива. На 13.06.2018 г.
изпълнително дело № 20097090400110 е преобразуваното под изпълнително дело №
20188920400971 по описа на ЧСИ ****. По същото била постъпила молба от
18.02.2019 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради извършена цесия между дружеството и
банката. Липсват обаче данни това дружеството да е конституирано като взискател,
както и данни за това цесията да е била съобщена на ищеца. По изпълнително дело
112/2009 г. на ЧСИ *** на 27.05.2024 г. е постъпила отново молба от „ЕОС Матрикс“
ЕООД, поради извършена цесия между дружеството и банката, с искане за
конституирането му като взискател, върху която била поставена резолюция „за
конституиране като взискател да се внесат таксите“. В крайна сметка без да е налице
искане за извършване на изпълнителни действия съдебният изпълнител наложил запор
на всички вземания – настоящи и бъдещи на И. Г., за което изпратил на 13.06.2024 г.
запорно съобщение до „Обединена Българска Банка“ АД. В заключение и позовавайки
се на тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС ищецът сочи, че
вземанията на „Алианц Банк България“ АД по изпълнителния лист от 02.09.2009 г. са
погасени по давност на 26.08.2020 г., въпреки прекъсването й, като излага подробно
доводите си в тази насока.
По делото в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „Алианц Банк България“ АД. На първо място се сочи за нередовности на
исковата молба, които не се споделят от съда, тъй като ищецът вече е уточнил
претенциите си съобразно депозираните от него уточнителни молби от 13.01.2025 г. и
24.01.2025 г. На следващо се изразява становище за недопустимост на исковете спрямо
него, поради извършената цесия, поради което и за ищеца липсвал правен интерес от
воденото на иска срещу него. Така наведените доводи не се споделят от съда, като
съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от воденето на иска срещу банката,
която се явява кредитор по издаден изпълнителен титул, независимо от данните за
извършената цесия. В това число и в полученото съобщение от ищеца–длъжник по
новообразуванот изп. дело банката е посочения кредитор. Същност длъжникът има
интерес да установи твърденията си за недължимост и срещу цесионера и срещу
цедента. По същество се излага, че исковете са неоснователни, тъй като дори и да се
приемело, че давностния срок е изтекъл, вземането продължавало да съществува, като
2
излага подробно доводите си в тази насока. Излага и становището си във връзка с
разноските по делото.
В законоустановения срок е депозиран отговор и от ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, с който също се сочи, че липсва правен интерес от водена на иска
срещу банката, предвид извършената цесия между ответниците. Сочи се и частична
недопустимост на исковете, като се излага, че е допустим само иска за главницата от
2 933. 74 лв., при все че при погасяването й по давност следвало това и за акцесорните
вземания. Така изнесени доводи за частична недопустимост също не могат да бъдат
споделени, тъй като това е въпрос по съществото на исковете и не е обусловен от
допустимостта им. Ищецът има правен интерес са установи недължимостта на всички
търсените от него парични вземания. На следващо място се депозира признание на
иска, като се излага, че действително е изтекла погасителната давност. Също излага
становището си във връзка с разноските по делото.
Правното основание на предявените отрицателни установителни искове е чл.
439 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В съдебно заседание е прието депозираното оттегляне на исковете против
ответната банка, като делото е прекратено по отношение този ответник.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е
достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
В процесния случай ответника, спрямо който искът е висящ е признал същия.
Признанието на иска не може да бъде оттеглено съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК.
Признатата недължимост на процесните вземания, поради погасяваното им по давност,
не противоречи на закона и добрите нрави. Ето защо съдът постановява настоящото
решение при признание на иска и същият като основателен и доказан следва да бъде
уважен. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от приложените
изпълнителни дела се установява погасяването на процесните вземания по давност,
съобразно дадените указания Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г.
на ВКС по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК. Последното предвижда относно давността и
нейното прекъсване активността на кредитора, като водещо значение има искането на
кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително
действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. В случая обаче
такива действията липсват, поради което и вземанията са се погасили по давност.
3
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 762. 77 лв., за дължимата за
производството държавна такса от 132. 22 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 630. 55 лв. По повод на последното и предвид депозираното възражение от страна
на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до предвидения минимален размер съгласно Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа, съобразно действителния материалния
интерес и фактическата и правна сложност на делото. Доводи на процесуалния
представител на ищцата досежно размера на възнаграждението съобразно издадено от
ЧСИ удостоверение не променят този извод на съда, тъй като в крайна сметка от
значение е какъв е действителния материален интерес по делото. Всъщност тези
доводи само потвърждават, че свършената от адвоката работа би била една и съща,
дори и при различен материален интерес, и съответно не се явяват основание за
присъждане на по-високо възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че И. Г. В. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ***, не
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София – 1715, район ****, представлявано от ****, сумата от 1 656. 98 евро,
дължима съгласно изпълнителен лист от 02.09.2009 г., издаден въз основа на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5846/2009 г. по
описа на Районен съд – Бургас, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 20247090400128 по описа на ЧСИ *** и по-конкретно: сумата от 1 500 евро –
главница, 60. 49 евро – редовна лихва за периода от 26.05.2009 г. до 17.08.2009 г., 80.
16 евро – лихва за просрочие за периода от 26.05.2009 г. до 17.08.2009 г. и неустойка в
размер на 16. 33 евро, ведно със законна лихва върху главницата от 18.08.2009 г., както
и разноските по заповедното производство от 64. 82 лв. , поради погасяването им
по давност.
Осъжда „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1715, район ****, представлявано от ****, да заплати на И.
Г. В. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ***, сумата от 762. 77 лв. /седемстотин
шестдесет и два лева и 77 ст./ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5