Присъда по дело №170/2008 на Районен съд - Котел

МОТИВИ  към присъда № 8 / 12.03.2009 г. по НОХД 170 / 2008 г. по описа на Районен съд КОТЕЛ

 

            Срещу подсъдимия М. С. Х. е повдигнато обвинение за  това, че на 15.06.2008 г. в село Тича, Сливенска област причинил средна телесна повреда на Х. А. Ю., изразяваща се в трайно затруднение движението на десен горен крайник, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.129 от НК.

            Пострадалата Х. А. Х. по реда на чл.76 от НПК е конституирана в качеството на частен обвинител в наказателния процес и е встъпила в същия, упражнявайки своите права чрез повереника си адв. С. П. от АК С..

            Пострадалата е конституиран и като граждански ищец в процеса по реда на чл.85 от НПК. Съдът е приел за съвместно разглеждане предявения срещу подсъдимия граждански иск, с които пострадалата моли съда да осъди подсъдимия да ù заплати сумата 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от 15.06.2008 г. до окончателното изпълнение на задължението. Претендират се направените по делото разноски.

            В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което да отложено за определен изпитателен срок. Счита, че гражданският иск е основателен и следва да бъде уважен в размер, какъвто съдът намери за справедлив.

            Повереникът на частния обвинител и граждански ищец подкрепя становището на прокурора, като приема, че фактическата обстановка е несъмнено доказана и от обективна, и от субективна страна. Счита, че предложеното от обвинението наказание е справедливо и съответстващо на тежестта на  извършеното престъпление. Поддържа гражданския иск в размера, в който е приет за разглеждане и пледира, че е доказан и по основание, и по размер.

            Защитникът на подсъдимия – адв. Е. М. от АК С.– оспорва изцяло фактическите положения, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като твърди, че авторството не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Счита, че фрактурата на ръката на пострадалата не е причинена от директен удар така, както се твърди в обвинението. Счита, че деянието е извършено не с пряк умисъл, а по непредпазливост, тъй като пострадалата паднала и се подпряла на ръката, от което последвала и счупването, поради което престъплението е съставомерно по чл.133, пр.ІІ от НК и тъй като били налице условията на чл.78а от НК, моли подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. На следва място, счита, че описаната фрактура не е довела до трайно затрудняване на движението на ръката, тъй като функциите на ръката се били възстановили за срок от около 20-25 дни. Моли съда, ако признае подсъдимия за виновен, да не уважава гражданския иск в предявения размер, тъй като счита, че пострадалата не била преживяла значителни неудобства.

            Подсъдимият не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Съдът, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, намери за установено следното:

Подсъдимият М. С. Х. е роден 23.08.1974 г. Живее постоянно в същото село, не е осъждан, женен е, работи във фабрика „Демет паркет”, има завършено основно образование.

Подсъдимият и пострадала живеят със семействата в село Т. и са съседи, като къщите им са една срещу друга. Установи се, че от дълги години между двете семейства отношенията са много изострени до степен на непоносимост и когато се срещнат, си разменят обидни думи. И двете семейства отглеждат животни, които извеждат по пътя, който мина между къщите им и води към края на селото. На 15.06.2008 г. сутринта около 6 часа подсъдимия и баща ми извели животните и ги подкара по улицата, за да ги изведат извън селото. Подсъдимият вървял с кравите, а след него баща му извеждал козите. На улицата била излязла и пострадалата и виждайки св. С. Х., започнала да недоволства, че улицата е осеяна от кравешки изпражнения и има опасност да падне и да се удари. Св. С. Х. ù отговорил, че като е толкова претенциозна, да отиде да живее в града, където по пътя няма такива нечистотии. Тогава между двамата избухнал поредният скандал. След като чул караницата, подсъдимият се върнал и тогава скандалът продължил между тримата. Пострадалата влязла в обора към нейната къща, където се влизало откъм улицата, а подсъдимият я последвал и с дървен кол започнал да я удря по тялото. Пострадалата вдигнала дясната си ръка, с длан обърната към лицето, за да се предпази от ударите и в този момент един от ударите попаднал по гръбната част на дясната ù ръка и именно тогава се получила фрактурата на четвъртата метакарпална кост и на шиловидния израстък на китката.  Чувайки виковете, на улицата излезли съпругът и дъщерята на пострадалата – свидетелите Х. Ю. и Ф. Х. Ю.. Пострадалата и подсъдимият излезли на улицата, където в боя се включили всички, вкл. св. С. Х.. След като боят приключил, подсъдимият продължил с животните по пътя, а св. Х. Ю. бутал съпругата си да влезе в къщи, а тя продължавала да крещи срещу подсъдимия и баща му. В този момент подсъдимият, пострадалата и св. Х. Ю. били видени от св. Д. А..

След като се прибрали, пострадалата видяла, че на удареното място дясната ù ръка започва да се надува и да отича. На следващия ден пострадалата и съпругът ù отишли при д-р Т. Ч. в град С., който я изпратил за рентгеново изследване и ù издал приложеното към дознанието съдебно – медицинско удостоверение, в което е отразил състоянието на пострадалата. По време на прегледа са били установени две продълговати двойноивицести кръвонасядания в областта на лявата половина на гърба с широчина на ивиците около 1 см. и наличие на с. зона между тях с широчина около 1 см. Кръвонасяданията са били с дължина 8-10 см. синкавоморави на цвят. Подобно кръвонасядане се е установило и в областта на лявата мишница. В областта гръбната повърхност на дясната ръка се е установил масивен болезнен оток на тъканите и моравочервено кръвонасядане. Пострадалата не е била в състояние да свива пръстите на ръката в юмрук. От рентгеновото изследване се установила коса фрактура на четвъртата дланна кост. Същия ден дясната ръка на пострадалата била обездвижена с гипс. При следващия преглед на 30.07.2008 г. е била направена още една рентгенова снимка, при която се е установило и счупването  на шиловидния израстък на лъчевата кост на дясната ръка.

            За да установи какви увреждания са причинени на пострадалата, съдът изслуша и прие като две съдебно – медицински експертизи, първата изготвена от вещото лице д-р С. С., втората от д-р Н. Т.– ортопед и от д-р Л. С.– рентгенолог. Според вещото лице С., двете фрактури на различни кости на дясната ръка са получени в резултат на удар/и със същия предмет, с който са били причинени и останалите увреждания по тялото на пострадалата, в момента, в който тя си е предпазвала главата и тялото от ударите и като защитна реакция си е вдигнала ръката пред лицето. Според вещото лице С., фрактурата на четвъртата дланна кост, без разместване на фрагментите, ще заздравее в рамките на 25-30 дни, като в случая съседните трети и пети дланни кости изпълняват функцията на шиниране и обездвижване и не се отразяват трайно функцията на ръката, докато фрактурата на шиловидния израстък е затруднила трайно най – вече хватателната функция на ръката за срок от около 20 дни.

            Според допълнителната съдебно – медицинска експертиза, фрактурата на рентгеновата снимка от 16.06.2008 г. е била налице, независимо че не е била описана в представеното съдебно – медицинско удостоверение. Вещите лица Т. и С. поддържат, че и двете фрактури са били причинени по едно и също време.

            По най – спорния по делото въпрос за начина, по който са били причинени счупванията, и трите вещи считат, че такова счупване може да се получи по два начина : при падане на неравна повърхност и ако кокалчето на четвъртия прост се подпре върху твърда неравна повърхност, първо се чупи костта, движението на ръката към земята продължава, като ръката се измества и се отчупва и връхчето на лъчевата кост. Другата възможност е при нанасяне на директен удар с пръчка, когато при свиването на ръката се получава същото движение. Вещите лица намират за по – вероятно травмата да е била причинена по начин, описан в първия вариант, тъй като той бил по – логичен и изхождат от описаните в съдебномедицинското удостоверение кръвонасядания по тялото на пострадалата. Считат, че тъй като тези кръвонасядания са в лявата част на тялото ù, то от тях тя е залитнала на дясно, паднала и се подпряла на дясната си ръка, от което и получила двете фрактури.

            Съдът обсъждайки двете съдебно – медицински експертизи в съвкупност с останалите събрани доказателства и най – вече с показанията на свидетелите, намери, че фрактурите са били причинени чрез директен удар с дървена пръчка по ръката по пострадалата. Вещите лица подчертаха, че вероятността фрактурите да са били получени при падане е по – голяма, но не може да се изключи и другата възможност. За директен удар говори самата пострадала, която описва подробно как е била ударена, като твърди, че не е разбрала в момента, че ръката ù е счупена, а след като излязла навън вече усетила счупването. Пострадалата заявява, че когато на улицата се опитвала да вземе дървения кол от ръцете на подсъдимия, ръката вече я боляла и към този момент е била счупена. И пострадалата, и всички останали разпитани свидетели отричат пострадалата да е падала на земята и да се е подпирала на ръката си. Дори и бащата на подсъдимия не потвърждава защитната теза на сина си, а напротив, категорично заявява, че не е видял подсъдимият да е бутнал пострадалата и тя да е паднала на земята.

            Горните факти съдът установи след цялостен анализ и съпоставка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че не е удрял пострадалата по ръката, а само я бутнал и тя паднала. Съдът, за да приеме, че обясненията на подсъдимия в тази им част са недостоверни, се довери на показанията на самата пострадала, която категорично твърди, че е била ударена с дървения кол по ръката. Защитната позиция на подсъдимия не се потвърждава от нито един от разпитаните по делото свидетели, които отричат пострадалата да е падала на земята и да се е подпирала на ръката си. Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели, вкл. показанията на св. С. Х., като ги намира за вътрешнонепротиворечиви и взаимнодопълващи се. Показанията на св. Ф. М. Ю., дадени във фазата на съдебното следствие, съдът кредитира, тъй като и останалите свидетели заявяват, че по време на боя на улицата не е имало никой друг, освен тях. А досежно показанията на св. Ф. М. Ю., дадени на дознанието, прокуратурата е тази институция, която следва да се занимае с въпроса, дали има извършено престъпление лъжествидетелстване и съответно подбуждане към лъжесвидетелстване. 

Съдът кредитира всички приети по делото експертни заключения, след като ги прецени като обективно и компетентно изготвени и след като не се изтъкнаха основателни съмнения в безпристрастността на вещите лица.

            Към доказателствения материал съдът приобщава прочетените и приобщени на основание чл.282 от НПК писмени доказателства.

            Всички доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безпротиворечив начин обстоятелствата, предмет на доказване от състава на престъплението – чл.102 от НПК.

            При така приетото за установено съдът стигна до правния извод, че подсъдимият М. Х. е осъществил от обективна и  субективна страна състава на престъплението на чл. 129 от НК. Същият на 15.06.2008 г. в село Тича, Сливенска област причинил на Х. Ю. средна телесна повреда, изразяваща се трайно затруднение на движението на горния десен крайник.

Безспорно се установи както времето, така и мястото на извършване на престъплението. Установи се безспорно по делото, че и двете фрактури на дясната ръка на пострадалата са били получени по едно и също време и са били „пресни” по време на рентгеновото изследване на 16.06.2008 г. Безспорно е установено, че фрактурите са били причинена на улицата пред дома на пострадалата в село Тича. Съдът приема за безспорно и авторството на извършеното деяние. Категорично по делото се установи, че подсъдимият е удрял пострадалата с дървен кол по тялото и един от ударите попада по гръбната част на дясната ù ръка, с която пострадалата е искала да се предпази от ударите. Неоснователни са твърденията на защитата, че нанесените на пострадалата фрактури са ù причини лека телесна повреда, тъй като трайното затруднение на движението на ръката не е продължило 30, а 25 дни. Несъмнено е, че счупването и на двете кости на дланта е затруднило както двигателната, така и хватателната функция на ръката, което е наложило гипсова имобилизация на ръката. Тъй като при първото рентгеново изследване не е била разчетена фрактурата на лъчевата кост, имобилизация е била с оглед заздравяване на фрактурата на четвърта дланна кост. Вещото лице С. заяви, че при счупване само на тази дланна кост съседните дланни кости играят ролята на шини, но в случая ортопедът е преценил, че се налага ръката да бъде обездвижена с гипс. Пострадалата заяви, че гипсът е бил махнал на 35-40 ден, което, обаче, не означава, че функциите на ръката са били възстановени. За това говори допълнението към издаденото съдебно – медицинско удостоверение, според което при втория извършен от д-р Ч. преглед на 30.07.2008 г. се е установило, че свиването на пръстите на ръката в юмрук е затруднено и пострадалата не може да хване и да задържи предмети с увредената ръка. От тези данни се установява, че затруднението на движението е трайно и дори е продължило повече от един месец. Вярно е, че вещото лице сочи други времеви периоди на оздравителния процес, но тези данни са взети от учебната литература и са осреднени, докато съдът следва да съобразява обективните данни за всеки конкретен случай. Не може да се сподели тезата на защитата, че затруднението на движението на ръката трае дотогава, докато ръката е била обездвижена с гипс.

            Престъплението е било извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е желаел.

            С оглед на гореизложеното, съдът счете, че подс. Х. следва да носи наказателна отговорност по повдигнатото обвинение.

            При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени обществената опасност на деянието и на подсъдимия, прецени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на закона. След задълбочен анализ на фактите и  обстоятелствата по делото и след като събра лични впечатления по време на съдебното производство, съдът прецени, че смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни. За смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете и прекалено усложнените отношения между двете семейства, живеещи от години в постоянна ненавист, непоносимост и изострени конфликти. Липсват обстоятелства, които да отегчават наказателната отговорност. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. Съдът прецени, че шест месеца лишаване от свобода е най–адекватното наказание, съответстващо на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на деянието и на дееца. Съдът прецени, че настоящото престъпление е изолиран случай в биографията на подсъдимия, а не закономерност и подсъдимият не се очертава като личност като завишена степен на обществена опасност. Липсват обстоятелства, които да обосноват налагане на по – тежко наказание. Съдът приложи института на условното осъждане и отложи изтърпяването на така наложеното наказание за три години изпитателен срок. Наложеното наказание е шест месеца лишаване от свобода и подсъдимият е с чисто съдебно минало. Съдът счете, че за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция и най-вече за поправяне и превъзпитание на осъдения не е наложително да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Липсват обстоятелства, които да мотивират съда да определи изпитателен срок, по – дълъг от минималния.

            Предявеният иск с правно основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лева, причинени от непозволено увреждане, е доказан по основание, но е предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Гражданският ищец доказа елементите от фактическия състав на чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД, касаещи причинените му неимуществени вреди.

Първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, деянието, е налице – подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.129 от НК, което от своя страна покрива признаците на деликта по смисъла на гражданското право. Противоправността и вината са също доказани, като се има предвид постановената присъда.

Съдът приема, че причинените болки и страдания от пострадалата са пряка и непосредствена последица от увреждането,  с което е установена и причинната връзка.  Тя трябва да се търси между деянието и настъпването на неблагоприятните последици в сферата на пострадалия – вредите, в случая неимуществените. Тази връзка е от значение за определяне на подлежащите на обезщетяване вреди, тя е критерий за обема на отговорността с оглед нормата на чл.52 от ЗЗД, според която обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици, възникнали от деликта. По справедливост съдът прецени, че не следва да се ограничи до болките и страданията на ищцата, изживени в момента на престъплението, а следва да се имат пред вид и тези, изживени и след това. Подсъдимата е започнала да изпитва силните болки не непосредствено в момента на удара, а в последствие, когато ръката е започнала да оттича вследствие счупването. Болките са отшумели за срок от около един месец след инцидента. За да обезщети претърпените неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да изходи от нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, според която се обезщетяват всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира размера на исканото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за завишен. След като обсъди в съвкупност всички посочени по – гори аргументи съдът прецени, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за претърпените от нея неимуществени вреди е в размер на 1 000 лева и приема иска до пълния му размер 5 000.00 лева като неоснователен и недоказан.

            С исковата молба ищцата е претендирали и присъждането на законна лихва от деня на увреждането до окончателното изпълнение на задължението. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като вредите произтичат  от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, без да е необходима покана.

            Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати по сметката на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 401.00 лева, както и сумата 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на граждански иск. Съдът осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител и граждански ищец сумата 300.00 лева, представляващи направени от разноски за адвокатски хонорар.

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                  

 

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :