Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 24.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и
втори май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря А. Рангелова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 511/19 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Л.И.К. ***, ЕГН ********** е
недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 19-0294-001823 от 30.10.2019 г., с което
на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 300.00 /триста/
лева.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв.
Наталия Лозанова от МАК, която поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
алтернативно – да бъде изменено като глобата бъде намалена до законовия минимум.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 19-0294-001823
от 30.10.2019 г., на жалбоподателя Л.К. на осн. чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗМВР му е наложена „Глоба” от 300.00 лв. за това, че на
27.10.2019 г. в с. Якимово управлява лек автомобил „Ауди 80“ с рег. ***,
собственост на и.л.И. ***, без да носи СУМПС и контролен талон, като при
направена справка в РСОД-АНД се установява, че е неправоспособен.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява неоснователна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 27.10.2019 г. (ден на избори за кметове и
общински съветници) в с. Якимово св. В.В. ***, бил
охрана на секция. Привечер на място имало много лица и чул от тълпата името „л.“
и изрази „вижте го колко е пиян“ и „ще седне да кара“. Погледнал към лек
автомобил „Ауди 80“ и видял жалбоподателя К. да залита и след това да се качва
на шофьорското място, като първоначално не можал да тръгне, но после потеглил.
Тъй като не можел да мърда от секцията, В. се обадил на колегата си свид. И.Е..
Малко след това патрулна кола, в която били свидетелите Р.Д., И.Е. и Х.В.
пристигнала и с подаване на светлинен и звуков сигнал последвала „Ауди“-то.
След кратко преследване автомобилът спрял на друга улица, като от дясната
страна излязъл непълнолетният свидетел р.р., а от лявата – жалбоподателят К..
Свид. Е. извършил проверка, при която установил, че К. е неправоспособен водач,
а след това пристигнал свид. С.И., който му съставил АУАН за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, който бил подписан
без възражения. Въз основа на съставения АУАН, на 30.10.2019 г. АНО издал атакуваното
наказателно постановление.
Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидените от закона срокове и съдържат необходимите
реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В случая, с оглед на
събраните гласни и писмени доказателства, проверени по отделно и в съвкупност,
съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, описано в АУАН и НП.
Според чл. 150 от ЗДвП: „Всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач“.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: „Наказва се с глоба от 100 до 300
лв.:
2. който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач...“
В случая се установи безспорно, че
жалбоподателят Л.И.К. е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Ауди 80“, без да е
правоспособен водач. По този начин е осъществил от обективна и субективна
страна състав на административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съдът
намира нарушението за доказано по несъмнен начин. Както свид. В.В., който е подал сигнала, така и свидетелите И.Е., Р.Д. и Х.В.,
които са последвали автомобила и са извършили проверката, заявяват категорично,
че именно К. е управлявал превозното средство. Съдът изцяло кредитира
показанията им като добросъвестно дадени, обективни, последователни и
непротиворечиви. Всички тези свидетели са преки очевидци на качването на К. в
автомобила, управлението му и слизането от него.
От друга страна, на показанията на
свидетеля р.р. не следва да се дава вяра. Те са
изолирани и в пълно противоречие с показанията на полицейските служители.
Русинов (който е пътувал в управлявания от жалбоподателя лек автомобил) твърди,
че с тях е имало трети човек и всъщност той бил управлявал автомобила, а не
санкционираният К.. Това твърдение обаче се опровергава от всички останали
събрани по делото доказателства и очевидно има за цел единствено оневиняването
на К.. Ето защо съдът намира за неоснователни аргументите на защита, че „и
двете групи свидетели по делото са заинтересовани от неговия изход“ и че „на
полицаите се дава вяра винаги“. В случая се установява, че служителите на МВР –
подалият сигнала и извършилите проверката, не са по никакъв начин
заинтересовани от изхода на делото, нито предубедени. Напротив – техните
показания са без противоречия помежду си и кореспондират изцяло със съставените
документи, приети като писмени доказателства по делото.
При установяването на
административното нарушение и налагането на административното наказание не са
допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на издаденото НП.
Жалбоподателят е бил запознат с АУАН и с възможностите за защита, с които
разполага. Нито на място, при съставянето на акта, нито в 3-дневния срок по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН са направени някакви възражения. Едва с подадената жалба се
твърди, че автомобилът бил управляван от друго лице, която защитна позиция
съдът не споделя.
Жалбоподателят правилно е
санкциониран за извършеното нарушение, като и размерът на наказанието е
правилно определен. Административнонаказващият орган е наложил глоба в размер на
300.00 лв. В нормата на чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП законодателят е предвидил „глоба“ от 100.00 лв. до 300.00 лв.
Отчетен е фактът, че този вид нарушения са с висока степен на обществена
опасност, тъй като управлението на МПС е дейност, която винаги изисква повишено
внимание, а умението да се осъществява тази дейност следва да е удостоверено
със съответния документ за правоспособност. Освен това, броят на нарушенията по
ЗДвП е доста висок, а с повечето от тях се засягат или застрашават освен реда
на държавно управление, така също и човешкия живот и здраве (вкл. в случаите на
управление на МПС без съответната правоспособност). Така се изключва
възможността спрямо конкретното нарушение да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН,
уреждащ хипотезите на „маловажен случай“.
От друга страна, в настоящия казус,
по мнение на съда, при налагането на административното наказание, наказващият
орган правилно е отчел липсата на смекчаващи вината обстоятелства и наличието
на отегчаващи такива. Това са предишните нарушения на жалбоподателя, за които
има издадени и влезли в сила наказателни постановления. Видно от представената
с административнонаказателната преписка справка, Л.К. е санкциониран неколкократно с влезли в сила наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП. Две от нарушенията му са именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за които са налагани наказания съответно 100 лв. и 200 лв. Ето защо настоящия
съдебен състав намира, че е напълно оправдано и справедливо административното
наказание „глоба“ да бъде наложено в размер от 300.00 лв. По този начин биха се
постигнали целите на наказанието – да се въздейства предупредително и
възпитателно както върху санкционирания субект, така и върху останалите членове
на обществото.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0294-001823 от 30.10.2019
г., с което на Л.И.К. ***, ЕГН **********
на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева, като
правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :